№ 39
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. П. Ив.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20224000600048 по описа за 2022
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. СТ. Н. за отмяна и съответно
възобновяване на Присъда №25/19.10.2021 г.. постановена по
НОХД№149/2021 по описа на Районен съд – Червен бряг на основание чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от
НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения и адв. А..
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения за неоснователност на искането.
Осъденото лице иска да бъде намален размерът на наказанието.
Процесуалния представител адв. А. излага съображения за
възобновяване на производството и намаляване размера на наказанието, тъй
като е явно несправедливо.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
1
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.
Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3
от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е частично
основателно, като съображенията за това са следните:
С присъда №25/19.10.2021 г., постановена по НОХД№149/2021 по
описа на Районен съд – Червен бряг съдът е постановил: ПРИЗНАВА
подсъдимия С. П. П. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2020г. в земеделски
масив в землището на с. Реселец, обл. Плевен в съучастие, като съизвършител
с В. СТ. Н. чрез използване на неустановено техническо средство с функция
на рязане, отнел от владението и без съгласието на И. С. Д. 6-годишен мъжки
черен кон, порода „Каракачански кон“ на стойност 2000лв., която вещ не била
под постоянен надзор, с намерение противозаконно да я присвои, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК, го осъжда на 1/една година/ лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяване на наказанието с 3 /три/ години
изпитателен срок. На основание чл.58а, ал.1 от НК намалява така наложеното
наказание с една трета и налага на подсъдимия С. П. П. наказание 8/осем/
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с
три години изпитателен срок.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. СТ. Н. ЗА ВИНОВЕН в това, че на
07.11.2020г. в земеделски масив в землището на с.Реселец, обл. Плевен, в
условия на опасен рецидив /извършил престъплението след като бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
за които изпълнението на наказанието не било отложено по чл. 66 НК, а
именно - присъдата по НОХД №173/2015г. на РС Мездра, в сила от
01.06.2015г., с която му било наложено наказание 6 месеца лишаване от
свобода при строг режим и присъдата но НОХД444/2016г. на РС Мездра, в
сила от 16.11.2016г., с която му било наложено наказание 10 месеца лишаване
от свобода при строг режим/ в съучастие, като съизвършител със С. П. П.,
чрез използване на неустановено техническо средство с функция за рязане,
отнел от владението и без съгласието на И. С. Д. 6-годишен мъжки черен кон,
2
порода „Каракачански кон“ на стойност 2000лв., която вещ не била под
постоянен надзор, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и
на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194,ал.1 вр.
чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс, го осъжда на наказание
3 /три/ години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при строг
режим.
На основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета така наложеното
на подсъдимия В. СТ. Н. наказание и му налага наказание 2/две/ години
лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при строг режим.
ОСЪЖДА подсъдимите С. П. П. и В. СТ. Н. да заплатят солидарно по
сметка ОД на МВР Плевен направените разноски в размер на 78.00 лв.
ОСЪЖДА подсъдимите С. П. П. и В. СТ. Н. да заплатят солидарно по
сметка РС Червен бряг направените разноски за вещо лице в размер на 97.19
лв./деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/.
За да постанови присъдата си ЧРС е приел следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В. СТ. Н. е роден на 21.11.1985г. в гр.Плевен, живущ в
с.Чомаковци, обл. Плевен, ул. „Осма“ №29, българин, с българско
гражданство, неженен, неграмотен, безработен, осъждан.
Преди около пет години приятел на частния обвинител И. С. Д. му
подарил мъжки кон на около петмесечна възраст, порода „Каракачански кон“,
черен на цвят с бяло петно на задния ляв крак, буйна грива и опашка. Конят
бил от лицензиран развъдник в гр.Разлог. Към ноември 2020г. конят бил
около шест годишен с тегло между 250кг и 300кг. Бил подложен на всички
имунизации, обучен и дресиран за езда. Бил в добро физическо състояние.
Частният обвинител Д. живее в с.Реселец, обл.Плевен в края на селото
по посока гр.Червен бряг. На около 500 метра от дома му има земеделски
масив от 100 дка, негова собственост. Когато времето било подходящо, Д.
връзвал коня в същия земеделски масив, за да пасе. В близост до масива
преминавала река Искър.
Сутринта на 07.11.2020г., пострадалият Д. извел коня от дома си и го
вързал в земеделския си масив. Вързал животното за орех с дебело въже -
оплетка от три въжета с дължина около 25 метра.
На 07.11.2020г. подсъдимите В.Н. и С. П., които живеели в
с.Чомаковци, обл.Плевен посетили с.Реселец, обл.Плевен. Били с каруца,
водена от кон. Около обяд решили да се прибират. На излизане от с.Реселец в
посока гр.Червен бряг подсъдимите възприели вързан черен кон и в условия
на внезапно възникнал умисъл за всеки от тях и общност на умисъла за
двамата, решили да го откраднат. С неустановено при разследването
техническо средство с функция за рязане, прерязали по средата въжето, с
което конят бил вързан за ореховото дърво, вързали го за каруцата и
отпътували за с.Чомаковци. Още по пътя за с.Чомаковци подсъдимият В.Н.
3
телефонирал на свидетеля Б. С. П. от гр.Кнежа, който се занимава с купуване
и препродаване на животни и го уведомил, че предлага за продажба кон и ако
свидетелят проявява интерес, да отиде до с.Чомаковци със съответен превоз,
за да го купи. Около 16.00 часа на 07.11.2020г. свидетелят Б. С. П. пристигнал
с бус от гр.Кнежа в с.Чомаковци, където се срещнал с подсъдимите Н. и П..
Двамата му показали черен мъжки кон, като подс. Н. му обяснил, че конят е
лично негов, купил го бил за 1800лв. и спешно го предлага за продажба, тъй
като трябва да връща пари на някакви хора. Поискал сумата от 1000 лв. П. му
заявил, че ще купи животното за 600лв. Н. приел сума в предложения му
размер, предал коня на свидетеля, а последния го натоварил в буса и го
откарал в гр.Кнежа.
В ранния следобед на 07.11.2020г. частният обвинител Д. отишъл на
мястото, където бил вързал коня си, за да му занесе фураж и витамини.
Установил липсата на животното. Видял остатък от въжето, с което конят бил
вързан, като му станало ясно, че то е прерязано с остър предмет. Огледал се за
следи и видял пресни следи от кон и каруца и воден от тях отишъл в
с.Горник. В с.Горник се свързал с лица, за които му е известно, че се
занимават с покупко-продажба на коне. Същите го насочили към
с.Чомаковци. Д. незабавно отпътувал за с.Чомаковци. При разговор в селото с
негови познати бил уведомен, че конят му не е в селото и го насочили към
гр.Кнежа.
Около 17.00 часа на 07.11.2020г. Д. пристигнал в гр.Кнежа и започнал
да пита жители на града кой се занимава с покупко-продажба на животни.
Казали му да търси „П.ите“, като го насочили в коя махала живеят. Д.
намерил свидетелят П. П., който в рамките на проведения разговор го
уведомил, че брат му малко по-рано бил закарал в дома си кон, който
отговаря на описанието на коня на Д.. П. П. завел И. Д. до дома на брат си -
свидетеля Б. П., който му признал, че е купил коня му един час по-рано и му
заявил, че ще му върне животното само ако Д. го плати. Последният приел.
На място му дал 100 евро и му обещал, че когато закара коня му в с.Реселец,
ще му даде и остатъка от сумата.
Тръгвайки от гр.Кнежа за с.Реселец, преминавайки през с.Чомаковци,
свидетелят Б. П. завел И. Д. при подсъдимите Н. и П.. Пред частния
обвинител двамата признали, че същия ден били посетили с.Реселец с конска
каруца и на тръгване от селото видели коня, като решили да го откраднат.
Обяснили на Д., че вързали коня за каруцата и го закарали в с.Чомаковци.
Обещали, че ще дадат на Д. сума от 750 лв., а в същност подсъдимите
платили на Д. общо 800лв., т.е. всеки един от тях по 400лв. и това била
сумата, която П. искал от Д. - 600лв., за да върне коня му и 150 лв. за
транспорт на животното от гр.Кнежа до с.Реселец. Останалите 50лв. останали
у частния обвинител.
Приетата фактическа обстановка от ЧРС е на база следния анализ
на доказателствения материал: Горната фактическа обстановка съдът
4
приема за установена от направените самопризнания от подсъдимите,
писмените и гласни доказателства събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят, а именно: справки за осъжданията на подсъдимите.
Показанията на свидетелите П. П. и Б. П. са събрани по предвиденият от НПК
процесуален ред, непротиворечиви са помежду си. С тях се установява кои са
извършителите на деянието, кога, къде е била отнета веща, какво точно е било
отнето, къде е бил отведен коня от подсъдимите, поради което следва да се
кредитират. Изготвената по делото оценителна експертиза не е била оспорена
от страните. От нея се установява стойността на отнетата вещ, поради което
съда кредитира експертизата и я обсъжда с останалите по делото
доказателства.
Правните съображения за взетото решение по присъдата се свеждат
до следното: Съдът намира, че подсъдимия В. СТ. Н. следва да носи
наказателна отговорност по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасния им характер и е искал настъпването на обществено
опасните последици. От обективна страна също са налице всички елементи от
състава на престъплението, тъй като подсъдимият без съгласието на частният
обвинител, в чието владение е била веща и в съучастие с подс.П. са отнели
веща и само бързата намеса на частния обвинител е предотвратила
заколването на коня в кланица.
Налице е квалифициращият признак опасен рецидив, тъй като този
подсъдим е извършил престъплението, след като бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които
изпълнението на наказанието не било отложено по чл. 66 НК, а именно -
присъдата по НОХД №173/2015г. на РС-Мездра в сила от 01.06.2015г., с
която му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода при строг
режим и присъдата но НОХД444/2016г. на РС-Мездра в сила от 16.11.2016г.,
с която му било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода при
строг режим.
По отношение на наложеното наказание ЧРС е изложил следните
съображения: Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на чл.370 и
сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В тази
връзка съдът прецени, че подсъдимия и извършените от него деяния се
характеризират с висока обществена опасност, което за него се явява
отегчаващо вината и отговорността обстоятелство. За смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство по отношение на подсъдимия съда
приеа направените самопризнания и извършеното плащане в размер на 400лв.
в полза на частния обвинител. Съдът преценява при определяне вида и
размера на наказанието, което следва да му се наложи, че този подсъдим е
осъждан и за него е налице квалификацията опасен рецидив, което е видно от
приложената по делото справка за осъжданията му.
5
С оглед изложеното на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и
т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от Наказателния
кодекс, следва В. СТ. Н., да бъде осъден на наказание 3 /три/ години лишаване
от свобода, което наказание да се изтърпи при строг режим. Следва на
основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета така наложеното на
подсъдимия В. СТ. Н. наказание и му се наложи наказание 2/две/ години
лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при строг режим.
В искането за възобновяване се излагат следните съображения:
Извършеното престъпление не е по чл.196 ал.1 т.2 от НК, което е
кражба с взлом, която грешка е допусната с обвинителния акт. Щетите са
възстановени напълно, а не му е предложено споразумение и неправилно е
определяно наказанието в рамките от 3 години лишаване от свобода, вместо
от 2-10 години. Иска се възобновяване на производството и намаляване на
наказанието.
При горните фактически, по доказателствения материал и правни
съображения в мотивите към присъдата на ЧРС оплакванията в
искането за възобновяване и пледоарията по същество се свеждат до
следното:
Искането е основателно в частта, че с присъдата наложеното наказание
е явно несправедливо. По делото не е изяснена собствеността на
инкриминираната вещ. Пострадалият в две заседания твърди, че ще
представи документи относно собствеността на животното. Първо то било
купено в гр.Разлог, след това, че е купено в друго населено място, това са две
различни населени места и до края на делото не представя никакви документи
за собственост. Поискано е делото да бъде разгледано по чл. 370 от НПК
съкратената процедура поради обстоятелството подсъдимия да ползва
преференциите на чл. 58а от НК, за да бъде намалено наказанието на 1/3.
Наложени са наказания на минимума, като беше намалено с 1/3 и явно
подсъдимия не е доволен от това наказание и за него се явява явно
несправедливо и затова е направил жалбата с искане за възобновяване на
наказателното производство. В тази връзка се моли да бъде уважено искането
само за явна несправедливост на наложеното наказание.
По оплакването, че извършеното престъпление не е по чл.196 ал.1 т.2
от НК, което е кражба с взлом, която грешка е допусната с обвинителния акт
е видно, че обвинението и присъдата са за деяние по чл.196, ал.1, т.2 в сл. на
чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от
Наказателния кодекс. Това означава, че обвинението и присъдата са за деяние
при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и
вещта не е под постоянен надзор. Не е налице обвинение за кражба с взлом и
от това следва, че оплакването е неоснователно.
Оплакването, че извършеното престъпление не е по чл.196 ал.1 т.2 от
НК е основателно по други/не посочени/ съображения. Съгласно чл.196 ал.1
т.2 от НК за кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е в
6
случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет
години. Съгласно чл.29 ал.1 б.“б“ от НК предвидените в особената част на
този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен
рецидив, се налагат, когато деецът извърши престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Съгласно чл.30 ал.1 от НК
правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Съгласно чл.30 ал.2
от НК при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване
срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
При съпоставяне на горните законови разпоредби с данните от
справката за съдимостта на В. СТ. Н. се установява, че последните две
осъждания са по пункт от 11-13 и 14. Съответно първото осъждане е по
НОХД№169/2012г. на РС-Червен бряг, НОХД№575/2013г. по описа на РС-
Червен бряг и НОХД№173/2015г. по описа на РС-Мездра, а второто по
НОХД№444/2016г по описа на РС-Мездра, по което деянието е извършено
след влизане в сила на предходните съдебни актове по посочените дела.
Трите наказания по НОХД№169/2012г. на РС-Червен бряг,
НОХД№575/2013г. по описа на РС-Червен бряг и НОХД№173/2015г. по описа
на РС-Мездра са групирани с определение по ЧНД№182/2015г. на РС Мездра,
влязло в сила на 03.07.2015г. и се водят за едно осъждане по смисъла на
закона. В справката за съдимост е отразено, че наказанието по това осъждане
е изтърпяно в периода 08.07.2014г до 28.04.2015г. с остатък 2 месеца и 4 дни
по условно предсрочно освобождаване. Наказанието по НОХД№444/2016г по
описа на РС-Мездра в размер на 10 месеца лишаване от свобода е изтърпяно
на 11.08.2017г. Видно е, че двете осъждания попадат в описателната норма
на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, тъй като изпълват изискването за това деецът да
извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Налице е, обаче отрицателната предпоставка по чл.30 от НК, изключваща
приложението на чл.29 от НК, защото наказанието по първото осъждане/
НОХД№169/2012г. на РС-Червен бряг, НОХД№575/2013г. по описа на РС-
Червен бряг и НОХД№173/2015г. по описа на РС-Мездра/ е изтърпяно повече
от пет години преди датата на процесното деяние. Последното е извършено на
07.11.2020г. и това означава, че следва наказанията по последните две
осъждания да са изтърпени в периода от пет години преди тази дата. Този
период е от 07.11.2015г до 07.11.2020г. Както е видно от изложеното по-горе
наказанието по първото осъждане е изтърпяно на 28.04.2015г. с остатък 2
месеца и 4 дни по условно предсрочно освобождаване. Това означава, че
изпитателния срок по постановеното условно предсрочно освобождаване е
изтекъл на 02.07.2015г. Следва, че по първото осъждане срокът по чл.30 ал.2
от НК е започнал да тече на 03.07.2015г. и е изтекъл на 03.07.2020г. т.е.
7
повече от четири месеца преди процесното деяние. Съгласно чл.30 ал.1 от НК
при изтичане на пет години от изтърпяване на наказанието правилата на чл.29
от НК не се прилагат. Следва, че неправилно е квалифицирано деянието като
опасен рецидив. Последното изисква преквалификация на деянието с
отпадане на обвинението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. След
отпадане на това обвинение последното остава по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2
вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
По оплакването, че щетите са възстановени напълно, а не е
предложено споразумение на подсъдимия и неправилно е определяно
наказанието в рамките от 3 години лишаване от свобода, вместо от 2-10
години. Споразумението е възможност, която изисква съгласие между
страните по чл.381 от НПК и не може да бъде задължително за представителя
на обвинението. Това означава, че няма как да бъде процесуално нарушение
не предлагането на споразумение.
Ако с втората част на оплакването се твърди, че неправилно не е
приложен чл.197 от НК, поради възстановяване на предмета на
престъплението, следва да се отбележи, че по делото не се установява
връщане или заместване на вещта по смисъла на чл.197 от НК. Вещта не е
върната от дееца, а е възстановена благодарение на активните действия на
пострадалия.
По оплакването, че не е изяснена собствеността на инкриминираната
вещ следва да се отбележи, че процедурата, по която е преминало
производството не дава възможност да се оспорват в последствие фактите по
обвинителния акт. На второ място за съставомерността на деянието е без
значение чия собственост е вещта, а от значение е отнемането от владението
на другиго. Относно това в чие владение е бил предмета на престъплението
няма съмнение по делото. Това означава, че правата на осъдения няма как да
са нарушени.
По отношение на оплакването, че наказанието се явява явно
несправедливо.
Във връзка с това оплакване ЧРС е изложил следните съображения: Тъй
като съдебното следствие е проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК,
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В тази връзка
съдът преценява, че подсъдимия и извършените от него деяния се
характеризират с висока обществена опасност, което за него се явява
отегчаващо вината и отговорността обстоятелство. За смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство по отношение на подсъдимия съда
приема направените самопризнания и извършеното плащане в размер на
400лв. в полза на частния обвинител. Съдът преценява при определяне вида и
размера на наказанието, което следва да му се наложи, че този подсъдим е
осъждан и за него е налице квалификацията опасен рецидив, което е видно от
приложената по делото справка за осъжданията му. С оглед изложеното на
8
основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс В. СТ. Н. е осъден на
наказание 3 /три/ години лишаване от свобода и на основание чл.58а, ал.1 от
НК е намалено с една трета наложеното на подсъдимия наказание и му е
определено наказание 2/две/ години лишаване от свобода, при строг режим.
При преценка на справедливостта на наказанието следва да се има
предвид посоченото по-горе, че незаконосъобразно е приложен чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК и правилната квалификация е по чл.195, ал.1, т.2 и
т.4, пр.2 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Предвиденото наказание е от
една до десет години лишаване от свобода. В рамките на този диапазон
определеното наказание от три години лишаване от свобода е към минимума
от една година. Въпреки отпадането на по-тежката квалификация по чл.196
ал.1 т.2 от НК наказанието не е явно несправедливо и това е така на база
съдебното минало на осъдения и съществената стойност на предмета на
престъплението. С отпадане на квалификацията опасен рецидив вече при
преценка на отегчаващите вината обстоятелства следва да се вземат предвид и
деянията по последните две осъждания, обсъдени по-горе. Както е видно
първото включва три деяния и само с четири месеца момента на изтърпяване
на наказанието не попада в обсега на квалификацията опасен рецидив заедно
с последното осъждане. Освен това справката за съдимост на осъдения
показва още десет пункта, отразяващи съответните съдебни актове, което
показва една трайна нагласа у лицето да върши престъпления. Тази нагласа не
спира, въпреки не еднократно търпяно наказание лишаване от свобода. Ето
защо определеното от ЧРС наказание не е явно несправедливо и не следва да
се коригира, въпреки отпадане на квалификацията опасен рецидив.
Не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т.3 от
НПК, които да съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на делото. Налице е обаче допуснато съществено нарушение
по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – нарушение на закона. Това изисква
възобновяване на НОХД№149/2021 по описа на Районен съд – Червен бряг и
изменение на присъдата и преквалифициране на деянието от такова по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.29,
ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс в деяние по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.4 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД№149/2021 по описа на Районен съд – Червен
бряг само по отношение на осъдения В. СТ. Н..
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 425, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от
9
НПК Присъда №25/19.10.2021 г., постановена по НОХД№149/2021 по описа
на Районен съд – Червен бряг, като преквалифицира деянието на В. СТ. Н. от
такова по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс в деяние по чл.195,
ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Оставя без уважение искането на осъдения В. СТ. Н. за възобновяване в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10