РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120104618 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на "АНДОНОВИ" ООД с ЕИК
.............................., с адрес на управление ......................................., представлявано от К. Д. А.
, срещу А. Н. Г., ЕГН ********** и Н. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес
............................., с която се иска осъждане на ответниците на основание чл. 108 ЗС да
предадат на ищцовото дружество владението на движима вещ - метален навес, находящ се в
поземлен имот собственост на ответниците с идентификатор ................................, както и на
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за
лишаване от ползването на движимата вещ за периода от 01.05.2017 г. до предявяване на
иска, в размер на средния пазарен наем за съоръжението, като искът е предявен частично от
84 лв. на месец от общо 200 лв. на месец, или общо 7224 лв., като частичен иск от 17 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В
проведеното на 11.03.2025г. ищецът е направил изменение на иска като е намалил
главницата от 7224 лв. на 6422 лв. за периода от 01.05.2017 г. до предявяване на иска, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като за
горницата над 6422 лв. искът е оттеглен. С Определение съдът е приел направеното
изменение на иска и в частта, в която е оттеглен иска за горницата над 6422 лв. е прекратил
производството.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от валидно наемно
правоотношение по договор за наем от 19.03.2012 г., по който ответниците са предоставили
на дуржеството ищец ползването на 547/559 ид.ч. кв.м. от празно дворно място с
идентификатор № ................................ по кадастралната карта на гр. Б. и са се съгласили в
обекта да бъде изградена автомивка. След прекратяване на договора извършените от
дружеството подобрения са останали в наетия имот, като съоръженията, които не са трайно
прикрепени към земята се иска да бъдат върнати на наемателя. Твърди се, че ответниците са
продължили ползването на съоръженията и затова се иска заплащане на обезщетение в
процесния период. Ангажирани са доказателства. Направено е искане за допускане до
разпит на двама свидетели и да бъде допусната съдебно-техническа експертиза. Моли се за
1
изискване на препис от материалите по образувани преписки по описа на БРП, както и за
издаване на съдебно удостоверение.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците,
чрез упълномощения представител адв. П.М. от БАК, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Твърди се на първо място, че ищецът не е собственик на
процесното съоръжение - метален навес. Посочва се още, че за предаването на съоръжението
са необходими специални знания, умения и техника и ищците са имали възможността да
демонтират и приберат вещта още към 2017г.
По претенцията за обезщетение се посочва, че още с прекратяване на договора
ответниците са заявили желанието си за връщане на имота в състоянието, в което е бил нает,
като никога не е препятствана възможността съоръженията да бъдат взети, като по този
начин би се осигурило и бъдещото безпрепятствено ползване на имота от наемодателите.
Възразява се по отношение на периода на претенцията, като се прави възражение за
погасяване по давност. Също така се твърди, че размерът на обезщетението е прекомерен с
оглед вида и характеристиките на вещата, която се явява безполезна без останалите
съоръжения за работата на обекта като автомивка. Ангажирани са доказателства. Оспорват
се доказателствените искания на ищците. Направено е искане за допускане до разпит на
двама свидетели.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и писмен отговор лично от ответниците, с
приложени писмени доказателства, с който се излагат твърдения относно водените между
страните съдебни производства и се посочва, че ищцовото дружество не е било
възпрепятствано да демонтира и прибере съоръжението, но вместо това неоснователно
претендира заплащане на обезщетение.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 59 ЗЗД.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на претенцията за
обезщетение по размер от 7224 лв. на 6422 лв., като производството е висящо за общата
сборна главница от 6422лв. за процесния период.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважена претенцията на ищеца с правно основание чл.108 ЗС, следва да
бъде установено, както правото му на собственост върху металния навес - предмет на иска,
така и кумулативните предпоставки - че навесът се намира във владение или държане на
ответниците и те го владеят или държат без основание.
По делото не е спорно, че страните са сключили помежду си договор за наем на
недвижим имот от 19.03.2012 год., с който ответниците А. Н. Г. и Н. А. Г. са предоставили
под наем на ищцовото дружество дворно място - поземлен имот с кадастрален
идентификатор ................................, с площ от 559 кв.м., за извършване на търговска дейност
от наемателя. Договорът е сключен за срок от пет години, с възможност за продължаване за
още пет години. Представени по делото са договорът за наем от 19.03.2012г., ведно с Анекс
№ 1 от същата дата към него, като видно от приложения анекс към момента на сключване на
договора за наем в процесния имот не е имало изградени постройки.
Не е спорно още, че между страните са водени съдебни дела, в които са разрешени
въпросите относно съществуването на наемното правоотношение и прекратяването му през
2017 г., както и въпросите, свързани с другите построени в поземления имот обекти – т. нар.
павилиони, обсъдени са фактите свързани с извършвани проверки от административните
органи, респ. Община Б. във връзка с тяхното строителство, констатациите относно
необходимостта от премахването им, които настоящият състав намира, че не следва да
анализира повторно. В тази връзка не следва да се обсъждат и представените от ответника
А. Г. многобройни писмени доказателства, тъй като същите в голямата си част са прилагани
вече в посочените производства и са детайлно анализирани, а в останалата част са
2
неотносими към спора. За настоящото производство са релевантни обстоятелствата
единствено по отношение на процесния метален навес. В тази връзка, с оглед разрешеният
спор по т.д.№ 524/2018 г. на БОС, между страните е установено, че в имота на наемодателя
са били изградени постройки, сред които и процесното съоръжение, което е останало в
имота след прекратяване на наемното правоотношение.
За установяване на правото на собственост на ищеца по делото е представена
проектна документация от 2012г. за изграждане на временен обект „Автомивка“ в УПИ .......
в кв. .........., районен център ж.к. ...................., в който е било предвидено изграждането на
обслужваща едноетажна сграда, включваща офис, склад, санитарен възел и покрита
площадка. От документацията се установява, че възложител на проекта е ищецът
„АНДОНОВИ“ ООД. Представени са и множество фактури за закупени строителни
материали, издадени в периода 2012г. – 2013г., видно от които ищецът е закупил метални
профили, арматурни заготовки, профилни тръби и др., необходими за строежа на процесната
метална конструкция. Разпитаният по делото свидетел Д.Ж., който е служител на ищцовото
дружество посочва, че лично е участвал в изграждането на съоръженията и показанията му
следва да бъдат кредитирани като съответни на писмените доказателства. Въпреки дадените
обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в който ответниците посочват, че те са платили за
изграждането на металния навес, това твърдение не се подкрепя с други доказателства.
С оглед на изложеното, съдът намира за установено правото на собственост на ищеца
върху процесния метален навес, който продължава да се намира в имота на ответниците и да
е в тяхно държане. Не се установява правно основание за задържане на вещта, поради което
предявеният иск за нейното връщане се явява основателен и доказан.
По отношение на втория предявен иск, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В случая се касае за неоснователно ползване на чужда движима вещ, поради
което следва в процеса да се установи, че ответниците са се обогатили неоснователно, респ.
твърденията, че са ползвали съоръжението собствено на ищеца, който от своя страна е бил
лишен от възможността да ползва вещта.
В случая е установено, че съоръжението е собственост на ищцовото дружество и е
останало в имота на ответниците. Спорен е въпросът дали същото е ползвано от
ответниците, както и дали същите са създали пречки за неговото получаване от ищеца, респ.
дали дружеството е имало възможността да получи вещта обратно и не е сторило това
поради собственото си противоправно поведение, каквито са доводите на ответника.
От събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувал
спор относно собствеността на т.нар. подобрения в имота, включително и процесното
съоръжение, поради което от значение за настоящото дело е дали ответниците са
препятствали възможността на ищеца да демонтира съоръжението. Следва да се посочи, че
изпращането на покана на ищцовото дружество като наемател, за опразване на наетия имот
през м. март-април 2017г., не изключва отговорността на ответниците, в случай, че същите
са създали пречки за това впоследствие.
За установяване на релевантните факти са разпитани две групи свидетели, които
дават противоречиви показания относно част от спорните въпроси.
Свидетелят Н. Н., воден от ищеца, посочва, че е бил наемател на автомивката в
периода от м. април до м. септември-октомври 2018 г., като е ползвал постройките и
процесното съоръжение. Разказва за случай, в който до обекта е дошъл представител на
ищеца - Ж., в резултат на което била извикана полиция от страна на ответниците. Посочва,
че е ползвал металната конструкция по предназначение, докато е бил наемател на обекта.
Свидетелят Д.Ж. от своя страна заявява, че е участвал при изграждането на навеса от
А., като посочва, че след прекратяване на договора за наем и напускане на наемателите,
достъпът им до имота е бил ограничаван от ответниците, била е викана полиция. Когато са
3
се влошили отношенията между страните ответникът е паркирал автомобила си напречно на
входа, за да не може да се влиза от коли. Заявява, че обектът е бил отдаван под наем като
автомивка и впоследствие е обособена като мивка на самообслужване, както работи и до
момента. Уточнява, че след съдебното решение за премахването на постройките, той е
присъствал на събарянето.
Свидетелите М.Н. и В.П., водени от ответниците, от своя страна посочват, че А. са
посещавали имота след прекратяването на договора за наем, както и че имотът никога не е
бил заграждан и може човек да се мине и влезе в обекта. Събарянето на павилионите е било
през 2020 г.
Всички свидетели еднозначно посочват, че имотът се е използвал за автомивка след
напускане на ищеца и не е спирал да работи като такава до настоящия момент.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза и е прието
заключението на вещото лице С. Р., от което се установява, че процесният метален навес
представлява стоманена конструкция с колони, греди, столици, хоризонтални и вертикални
противоветрови връзки, покрив от поцинкована ламарина, закрепен на ивични основи,
замонолитени колони. Според вещото лице пазарният наем за периода от 01.05.2017г. до
05.07.2024г. е в размер на 6 442,79 лева, като експертизата е приела среден месечен пазарен
наем за ползване на металната конструкция от 80 кв.м. в размер на 0,87 лв./кв.м. за периода
от м. май 2017г. до м. юли 2019г. и в размер на 0,96 лв./кв.м. за периода от м. август 2019г. до
м. юли 2024г. Експертът е посочил още, че към м. февруари 2025г. - моментът на извършване
на огледа на място, в автомивката се е извършвала търговска дейност и в една от клетките се
е миел автомобил.
При така събраните писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от изготвеното от вещото лице заключение, което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвено, се установява по делото, че металното съоръжение
се намира и към настоящия момент в имота, собственост на ответниците, както и че след
прекратяване на договора за наем отношенията между страните са били толкова влошени, че
възможността за доброволно получаване на каквито и да е вещи от ищците е препятствана
от ответниците, които са заявявали собствените си права върху подобренията. Това е довело
до ангажиране на полиция и други държавни и общински органи. Приложени са множество
сведения, изхождащи от управителя на ищцовото дружество, както и от ответниците, давани
пред полицейските органи, както и прокурорските постановления, от които е видно
желанието на ищците да получат подобренията, респ. парично обезщетение за изграждането
на постройки и съоръжения в имота. Доколкото от свидетелските показания е установено, че
ищецът е напуснал имота пролетта на 2017 г. и от 2018 г. до настоящия момент обектът
продължава да се ползва като автомивка от овтетниците, съдът приема предявеният иск за
доказан по основание. Именно ползването на вещта без основание от страна на ответниците
създава пречки на собствениците й да я ползват и владеят. Това неправомерното разместване
на благата е довело до неоснователното обогатяване на ответниците и съответно
обедняването на ищеца, за което същият претендира обезщетение. Вещта е била обект на
извършвана търговска дейност, за което свидетелства писмо от Национална агенция по
приходите, видно от което ответникът А. Г. има регистрирани фискални устройства на
търговски обект автомивка на ЕТ „НИКО – А. Г.“ и „ФИРМА ЕН ЕН“ ЕООД, както и че за
процесния период на фискалните устройства има отчетени обороти. Доколкото се установи,
че ответниците в процесния период са ползвали вещта без правно основание и
отговорността им да обезщетят собственика се изразява в спестен от тях наем, който биха
плащали за ползване на вещта, като обедняването на собственика и обогатяването на
държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би
получил за спорния период всеки от ищците, размерът на който се установява от приетото
заключение на вещото лице.
Съдът приема за основателно направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност.
4
В случая, доколкото се касае за обезщетение за неоснователно обогатяване, а не за
периодично вземане, намира приложение нормата на чл. 110 ЗЗД, според която, с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Не се установява спиране или прекъсване на давността по време на водените съдебни
производства, доколкото същите касаят собствеността на постройките и наемното
правоотношение на страните. В този смисъл искът за настоящото вземане е предявен на
05.07.2024 г., с което давността е била прекъсната и претенцията е основателна за времето от
05.07.2019 г. до подаване на исковата молба. Изчислен размерът на обезщетението по реда
на чл. 162 ГПК, съобразно заключението на вещото лице, възлиза на 4601.59 лв., до която
сума предявеният иск следва да се уважи. В останалата част като неоснователна претенцията
следва да се отхвърли за горницата над 4601.59 лв., до изменения размер от 6422.79 лв.
Предвид изхода от делото и съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер на общо 1210лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищеца следва да се възложи заплащането на направените от ответниците разноски,
съобразно прекратената и отхвърлена част от иска, а именно 453лв.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. Г., ЕГН ********** и Н. А. Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес ............................., че "АНДОНОВИ" ООД с ЕИК
.............................., с адрес на управление ......................................., представлявано от К. Д. А.
е собственик на метален навес – стоманена конструкция с колони, греди, столици,
хоризонтални и вертикални противоветрови връзки, покрив от поцинкована ламарина,
закрепен на ивични основи, замонолитени колони, находящ се в собствения на ответниците
поземлен имот с идентификатор № ................................ и ОСЪЖДА А. Н. Г., ЕГН
********** и Н. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес ............................., да предадат на
"АНДОНОВИ" ООД с ЕИК .............................., с адрес на управление .......................................,
представлявано от К. Д. А. , владението на посочената движима вещ.
ОСЪЖДА А. Н. Г., ЕГН ********** и Н. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес
............................., да заплатят на "АНДОНОВИ" ООД с ЕИК .............................., с адрес на
управление ......................................., представлявано от К. Д. А. сумата в размер на 4601.59
лв. (четири хиляди шестстотин и един лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на движимата вещ за периода от 05.07.2019 г. до
предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.07.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1210 лв. (хиляда двеста и десет
лева)– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за периода
от 01.05.2017 г. до 04.07.2019 г. за горницата над 4601.59 лв., до пълния размер от 6422.79 лв.
(шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и девет стотиники), поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА "АНДОНОВИ" ООД с ЕИК .............................., с адрес на управление
......................................., представлявано от К. Д. А. да заплатят на А. Н. Г., ЕГН **********
и Н. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес ..........................., сумата от 453 лв.
(четиристотин петдесет и три лева), представляващи съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6