Р Е Ш Е Н И Е
Номер 46/28.04. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд Наказателно
отделение
На дванадесети
март
Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
СВЕТОСЛАВА К.
Секретар Геновева
Ненчева
Прокурор ИВАН
ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Лазарова
ВНОХД № 24 по описа на съда за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд
е за проверка на присъда № 26 от 23.10.2019 г., постановена по НОХД № 323/18 г.
на Окръжен съд Разград, с която подс. В.В.А. бил признат за невинен в извършено
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК. Съдът се разпоредил с веществените
доказателства и разноските по делото.
Делото във въззивния съд е
образувано по протест на прокурор при РОП и жалба на частния обвинител П.З.
чрез повереника адв. М. Н..
Прокурорът счита, че
постановената присъда е неправилна и иска отмяната й и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание по
обвинението. В допълнителни съображения сочи, че мотивите към присъдата са
противоречиви, непълни и това налага връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда и обосновава алтернативно искане в този смисъл. Излага
аргументи в подкрепа на обвинението, по което настоява за осъждане на
подсъдимия.
В жалбата на частния обвинител
присъдата се счита за неправилна и се иска отмяната й с постановяване на нова,
с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „В“ от НК. В допълнително съображение се счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в отсъствие на доказателства, направил
е необосновани изводи и е допуснал съществени процесуални нарушения.
Представителят на въззивната
прокуратура не поддържа протеста. Намира, че протестът и жалбата на частния
обвинител са необосновани,
тъй като приемат, че опасната зона за спиране на подсъдимия възниква в момента,
когато той има обективната възможност за визуален контакт с велосипедиста на
120 м пред л.а. Преценява включеното в обвинението в хода на съдебното
следствие правило на чл.5, ал.2 от ЗДвП като обща разпоредба, която няма
никакво касателство към скоростта за движение на подсъдимия. Разрешена е била
скорост от 50 км/ч и не са били налице основания за по-малка скорост, защото
велосипедистът се е движил в своята си посока на движение в съответствие с
изискванията ЗДвП, без да проявява неадекватно поведение - да лъкатуши,
криволичи, залита и т.н. Подчертава становището си, че велосипедистът, като
участник в движението, трябва да спазва съответните правила, които са
адресирани към него, сред които нормите на чл.25 и следващите от ЗДвП и
специалните относно дължимия сигнал, че ще променя движението си. Прокурорът
счита, че от момента, когато велосипедистът сменя лентата за движение,
нарушавайки адресираните към него правила за движение и влиза внезапно в
съседната лента за движение, започва да се отчита и опасната зона за спиране на
подсъдимия. Тогава е възникнало задължението да реагира по някакъв начин според
възможностите, за да предотврати, за да избегне създалата се внезапно опасност,
но т.к. вече е бил много близо е бил в обективна невъзможност да го стори,
поставен в тази ситуация в резултат на неправомерното поведение на пострадалия.
Прокурорът навежда като пример произнасянето по решение № 95/11.09.2018 година
по НД № 288/2018 година на второ н.о. на ВКС на РБ в сходен казус, и обобщава,
че смъртта на пострадалия се дължи единствено и само на неговото виновно
поведение. Моли протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена.
Пред въззивната инстанция
поверениците на частния обвинител – адв. К. и адв. Н. поддържат жалбата. Адв. К.
обосновава искането за
отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия, както и алтернативното искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция, с оглед допуснати
съществени процесуални нарушения - като едва с първоинстанционната присъда са
въведени нови факти и обстоятелства в диспозитива на обвинението с посочване
датата на настъпилата на пешеходеца смърт. Счита, че това е основен елемент от
фактическия състав на престъплението и няма как с присъдата да бъде приет,
което е довело до ограничаване на процесуалните права на доверителката им.
Преценява като неприложимо ТР на ВКС, което дава възможност с присъдата да се
правят изменения с оглед бланкетните норми, описани в диспозитива на
обвинението, но не и основни елементи на фактическия състав.
В качеството на защитник на подс. А., адв. Р. опровергава становището на
повереника за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи раздадения на
страните в писмен вид екземпляр с измененията в диспозитива на обвинението,
където изрично прокурор Османов е посочил датата на смъртта на 22.10.2017 г.,
приета и с присъдата, което не може да доведе до ограничаване на ничии права.
Счита, че първоинстанционната присъда не страда от липса на мотиви. Съдът е
отразил доказателствата, събрани в процеса с максимални усилия в рамките на
съдебното следствие, за да установи всички факти и обстоятелства, които са
релевантни за правните изводи, като е изпълнил задълженията по чл.13 и чл.14,
107, ал.3 и ал.5 от НПК. Коментира фактите по делото, че преди настъпване на
критичната ситуация А. се е движил с разрешената за градски условия скорост на
движение, без значение от конкретната й стойност с оглед правните изводи за
момента за възникване на опасността, преценяван съобразно пътната ситуация.
Преценява, че подсъдимият не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от
страна на велосипедиста, тъй като нито начинът, по който се е движил
велосипедистът, нито мястото му на пътя, не са показвали, че той ще предприеме
маневра. Не приема становището по протеста и жалбата, че моментът на възникване
на опасността бил този, в който подс. А. възприел на разстояние от 120 м
движещия се в дясната лента праволинейно и правомерно велосипедист. Подкрепя
изводите на РОС, че моментът, от който
следва да се преценява дали ударът е реализиран в рамките на опасната зона или
не, е преминаването на велосипедиста в съседната лента за движение, като излага
и аргументите си, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.
Разглежда и алтернативния момент за възникване на опасността - при
първоначалната промяна на траекторията на движение, при който отново ударът е
реализиран в рамките на опасната зона за А. и той не е могъл го да избегне чрез
способите, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, при отчитане на видео-техническата
експертиза, установяваща че от момента на промяна траектория на движение на
велосипедиста до мястото на удара са изминали 2 секунди време, което е
значително по-малко от времето за изминаване на опасната зона от страна на
подс. А.. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият моли за потвърждаване на присъдата. В последната
си дума изразява съжаление за
починалия човек.
Настоящият състав на въззивната инстанция извърши
пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с
оглед доказателствата по делото счита следното:
І. По отношение на твърденията за допуснати
съществени процесуални нарушения.
1. В протеста на прокурора от РОП и в жалбата на
повереника на частния обвинител се излага становище за липса на мотиви към
разглежданата присъда, съставляващо основание за отмяна на присъдата по чл. 348
ал. 3 т. 2 предл. 1 от НПК.
Проверката на въззивния състав установи, че
мотивите съдържат отразяване на събраните по делото доказателства и
интерпретиращите ги заключения в пълен обем. Приетите от първоинстанционния съд
фактически положения са инкорпорирани в изложението на съда. Макар и лаконично,
са формулирани категорични правни изводи, които позволяват да се узнае
действителната воля на съда. Изложени са ясни решаващи аргументи, които според
РОС водят до единствения извод за липса на извършено от подс. А. престъпление,
респ. наличие на случайно деяние по чл. 15 от НК.
С оглед обема, съдържанието и финалното обобщение в
мотивите, съставът счете, че не се установява съществено опорочаване на
проведеното съдебно производство с допускането на значими противоречия и
непълноти, които да наложат отмяната на съдебния акт и връщането на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд на основание.
2. Поверениците считат, че процесуалните права на
частния обвинител са били нарушени с посочване за първи път в присъдата на
датата на настъпване на смъртта на пострадалия.
Действително, частният обвинител П. З., не е
участвала лично или чрез поверениците си в с.з. на 01.10.2019г. От друга
страна, в неоспорения протокол от съдебното заседание, л. 459, абзац
предпоследен, от НОХД № 323/2018г., е записано изявлението на прокурора, че
иска да измени обвинението и представя в писмен вариант новото, приложено и на
л. 456. В това обвинение прокурорът е включил уточнението, че смъртта на бащата
на частната обвинителка е настъпила на 22.10.2017г. в дома му.
Съдът допуснал измененото обвинение и заявил, че ще
се произнесе по него. Протоколът отразява разяснението, направено от съда, на
промените в счетените от прокурора за нарушени текстове на ЗДвП, без да преповтаря
представения диспозитив.
С разглежданата присъда съдът се
произнесъл по така въведения нов диспозитив, уточняващ датата на настъпване на
смъртта.
При обявяване на присъдата на
23.10.2019г. не са присъствали представители на частното обвинение, но са имали
такава възможност, тъй като по-рано, в същото с.з., съдът е уведомил страните,
вкл. адв. Н., че ще се произнесе в 17.30ч. и го е изпълнил. Отсъствието на
повереник при обявяване на присъдата не е възпрепятствало упражняването на
правото на частния обвинител да обжалва актовете, които накърняват интересите
му, тъй като въззивната жалба е била подадена от адв. Н. на 29.10.2019г.
С оглед на изложеното съставът не
установи основание да счита, че РОС е допуснал съществено процесуално
нарушение, засягащо правата на частния обвинител, уточнявайки в диспозитива на
присъдата датата, на която е настъпила смъртта на пострадалия Илиев. Като
дъщеря на пострадалия, макар до нея информацията да е достигнала по-късно
поради различни житейски причини, З. е знаела този факт много преди с.з. на
01.10.2019г. Тя е участвала лично и в хода на ДП, и в първоинстанционното
производство, и не е била поставена в затруднение при запознаване с присъдата
по делото.
По тези съображения съставът не
установи съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РОС.
ІІ. От фактическа страна.
Решаващият съд провел съдебното
следствие по общите процесуални правила, с изслушване на посочените от прокурора
свидетели и вещи лица. Съдът допуснал и други свидетели, повторна и
допълнителна АТЕ, допълнителна СМЕ. В края на съдебното следствие прокурорът
изменил обвинението, което съдът допуснал. Отразена в мотивите фактическа
обстановка не се оспорва от страните пред въззивната инстанция.
Съставът извърши собствена
проверка на събраните доказателства и прие за установени следните значими
фактически положения:
Подсъдимият В.В.А., е
правоспособен водач на МПС от 2008г. с притежавано СУМПС за категории В, АМ и
М. През лятото на 2017г. подсъдимият живеел в с.Каменово, общ.Кубрат. Личният
му автомобил бил повреден и по време на ремонта ползвал като оборотен л.а.
„Фолксваген Голф" с рег.№ РР 9979 ВА.
На 31.08.2017г., малко след 9
часа, подсъдимият заедно със свид. Катя Юлиянова и 8-месечното им дете
пристигнали в гр. Разград с посочения автомобил. Движейки се в посока Автогара
Разград преминали покрай магазин „Кауфланд", завили наляво и поели по
бул."Априлско въстание". Времето било ясно и слънчево, пътната
настилка суха. Участъкът на бул."Априлско въстание" от кръстовището с
ул."Перистър" към кръстовището с бул."Странджа" бил
еднопосочен и дълъг около 500м, с две ленти за движение: дясна от 3, 5м и лява
от 4, 5 м, разделени чрез единична прекъсната линия - МЗ. (В близост до
кръстовището с бул. "Странджа" започвало разширяване на уличното
платно с трета, най-лява лента за движение, предназначена за ППС движещи се в
указаната посока и завиващи наляво в кръстовището с бул. "Странджа".
В този участък лентите имали ширина дясна – 3, 50м, средна - 3м и лява -3,
50м.).
Подс. А. преминал през лявата и
дясна хоризонтални криви на пътя, след което навлязъл в прав участък и получил
пряка видимост от около 120 м към дясната част на пътя, по който се движел.
Подсъдимият управлявал л.а. със скорост към 50 км/ч (13, 89м/сек.) в лявата
лента.
По същото време и в същата посока
на около 0.50 м - 1 м от десния край на платното за движение, в дясната лента,
с управлявания от него велосипед се движел пострадалият Илия Василев Илиев от
гр.Разград. Управлявал с постоянен темп и скорост от 2, 10 м/сек.
Подсъдимият забелязал
велосипедиста, като в продължение на около 8 секунди всеки от участниците в
движението следвал една и съща посока. Разстоянието помежду им намаляло. Когато
л.а. бил на отстояние от 27, 78м, велосипедистът Илиев внезапно променил траекторията си на движение и се
насочил към лявата лента за движение, без да подава сигнал
с ръка и без да се огледа назад.
Възприемайки поведението на
велосипедиста и разбирайки, че той ще навлезе в неговата лента за движение,
подс. А. задействал спирачната система на автомобила.
Движейки се косо по диагонал,
велосипедистът изминал в дясната лента – 2, 62 м, пресякъл единичната прекъсната линия /МЗ/ и навлязъл в лявата лента, по
която на 10, 42 м назад бил л.а.
В лявата лента велосипедистът
изминал разстояние от 1, 58м и последвал
сблъсък между предната дясна част на л.а. и лявата задно странична част на
велосипеда. Към момента на удара скоростта на движение на л.а. била 44, 24 км/ч
(12, 29м/сек). След удара тялото на пострадалия Илиев попаднало върху челното
стъкло на л.а.„Фолксваген Голф" и било отхвърлено напред и встрани, на
около 14 метра, като падайки се претъркулило и останало да лежи на пътя. Подс. А.
спрял автомобила на около 17-18 м след удара, слязъл и видял тялото на
пострадалия до задната част на автомобила си. Помолил свид. Юлиянова и тя се
обадила на тел.112.
На място пристигнали екипи на
спешна помощ и на полицията. Пострадалият Илия Илиев бил откаран на лечение в
МБАЛ-Разград. Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол, каквато не се
установила, потвърдено и от взетата кръвна проба. На мястото на произшествието
бил извършен оглед, с фиксиране на следи и разстояния, иззет като веществено
доказателство бил велосипедът на пострадалия. По направените фотоснимки бил
изготвен и приложеният по делото фотоалбум.
Пострадалият Илия Илиев, бил
приет в МБАЛ-Разград, където бил лекуван в различни отделения и пролежал до 25
септември 2017г. В хода на лечението на 04.09.2017г. бил разпитан от разследващ
орган, но заявил, че нищо не помни за това как е пострадал и че има много
болки, довело и до преустановяване на разпита и до подписване на протокола от
съпругата му, свид. К. И.. След изчерпване на възможностите на болничното
лечение бил изписан и починал в дома си на 22.10.2017г.
Изследването на здравословното му
състояние било предмет на две експертизи в ДП и допълнителна тройна,
комплексна, назначена от първоинстанционния съд, чиито заключения са били
поддържани и приети от съда и страните. В мотивите към разглежданата присъда
подробно са били отразени констатациите на всяка от тях, като съставът счита за
излишно да ги преповтори и препраща към тях. Приема се безпротиворечиво, че в
резултат на ПТП от 31.08.2017г. пострадалият Илия Илиев е получил тежки увреждания, съчетана травма
на главата, гръдния кош, таза; и по-леки травми на горни и долни крайници.
Натрупването на патологична колекция въздух в гръдна кухина /пневмоторакс/
обусловило разстройство на здравето с временна опасност за живота; счупването
на костите на таза - трайно затруднение в движението на снагата за срок повече
от един месец; луксацията /изкълчване/ на дясна раменна става - трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец;
останалите временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия
и болка и страдание. Всички описани травматични увреждания могат да бъдат
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него. Аутопсията върху
трупа на Илиев установила:
състояние след ПТП, тежка двустранна гнойна пневмония; състояние след
черепно-мозъчна травма; оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор; точковати кръвоизливчета по външната обвивка на сърцето и
по лигавицата на бъбречните легенчета; декубитални промени на кожата в различни
области на тялото и десния крак; неестествен стоеж на дясна раменна става след
луксация; кръвонасядания във фаза на обратно развитие по вътрешната стена на
тръбната страна на гръдния кош от лявата страна на ниво 5-то, 6-то и 7-мо
междуребрие; хематом с давност в дясната външна половина на долната част на
гръдния кош и канта му; белезникави участъци от скорошна и незавършена
епителизиция на кожата в долната част на лицева повърхност на лява подбедрица;
състояние след травма на таза; счупвания на дясна хълбочна кост, двете
гаванкозидни ямки, двете крила на лонна кост и на кръстцова кост с
кръвонасядания във фаза на обратно развитие в меките тъкани по съседство.
Причината за смъртта на Илия Илиев е дихателната и сърдечна недостатъчност,
развила се в резултат на тежката двустранна гнойна пневмония, последица от
продължителното залежаване след получената политравма при ПТП от 31.08.2017г. и
е в причинно-следствена връзка с него. След изчерпване на възможностите за
болнично лечение, пострадалият бил изписан, като в домашни условия за Илиев са
полагани всички възможни и в пълен обем за дома лечение и грижи.
За нуждите на разследването е
изискана информация от системата за видеонаблюдение, предоставена на ОДМВР
Разград, а именно видеозаписи от камера № 11, разположена в района на
кръстовище на бул. „Априлско въстание” с ул. „Странджа” за времето от 09.10 до
09.30ч. на 31.08.2017г. Информацията била предоставена на диск R 700MB/80min, “Maxell”, приложен по делото.
Видеотехническа експертиза,
назначена в ДП за изследване на файл от диска, NVR_ch17_main_20170831092000_20170831093100.avi, извлякла снимки и данни от видеозапис на ПТП. Заключението било потвърдено от вещото лице майор Вангелов
и прието безпротиворечиво от съда и страните.
В хода на производството били
назначени АТЕ от ДП, повторна АТЕ и допълнителна към нея. Доколкото
заключенията им са подробно описани в мотивите към разглежданата присъда,
съставът счете, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях. Изводите им
ще бъдат коментирани при дължимия от въззивната инстанция анализ.
Изложената
фактическа обстановка, съставът на въззивната инстанция основава на показанията
на свид. Юлиянова, служителите на ОДМВР посетили произшествието, медицинските
специалисти, лекували пострадалия, писмените доказателствени средства,
фотоалбума, изготвен към огледния протокол и скицата по огледа, разработена към
АТЕ по ДП, веществените доказателства, и на констатациите на интерпретиращите
доказателствата три СМЕ, на видеотехническата, повторната и допълнителната към
нея АТЕ от съдебната фаза, които позволяват формирането на взаимнодопълващи се
и безпротиворечиви изводи.
Съставът
задълбочено обсъди и обясненията на подс. А., отчитайки принципно двойнствената
природа на обясненията на едно обвинено лице, и намери, че депозираните в с.з.
имат висока доказателствена стойност, подпомагат разкриването на обективната
истина, обвързани са с други обективно изследвани от АТЕ следи от произшествието,
поради което и ги кредитира. Единственият елемент на обясненията, които съдът
намира за изолиран от останалите доказателства и опроверган от експертните
изследвания, е посоченото от подсъдимия разстояние 10-15м, на което л.а.,
управляван от него, се е намирал при промяна на траекторията на движението на
велосипедиста. Установено е по делото, че разстоянието е по-голямо, според
различните варианти по експертните заключения – от 24, 58м до 34, 03м, съставът
прие стойността 27, 78м, съответна на величините на структурните елементи време
и скорост, които счита за относими към механизма на ПТП.
Съставът намира за
необходимо да изложи следните съображения, свързани с проверката, анализа на
доказателствата и постъпилите във въззивната фаза възражения:
1. Основен принос към
очертаване хронологията на събитията, респ. към изводите на АТЕ-зи за изминати
време и разстояния преди произшествието, има изследваният по делото предоставен
от ОДМВР Разград видеофайл.
При всички обективни
затруднения, посочени от вещите лица Вангелов, Д. и екипа, назначен в съдебното
следствие, налагащи голямо увеличение на кадрите от записа, и невъзможността да
се установи ъгъл на навлизане на пострадалия в лентата, по която се е движел
подсъдимия, този видеозапис позволява да бъде отчетен моментът на отклонение от
първоначалната траектория на велосипедиста и моментът, в който автомобилът
застига отзад велосипедиста и следва удар. Този интервал от време е измерен от
вещите лица с различни стойности, довело и до съществено разминаване в изводите
на АТЕ от ДП и тези от съдебно заседание.
ВТЕ на в.л. Вангелов
уточнява, че видно от записа, пострадалият е предприел маневрата в 09.22.25ч, а
ударът е настъпил в 09.22.27ч., като процесът е протекъл за 2 секунди.
В работата си по АТЕ
от ДП, в.л. Д., ползвайки определен софтуерен хронометър, е установил, че
времето между тези два момента е 2, 35 секунди.
При изготвяне на
заключението по повторната АТЕ, трите вещи лица, позовавайки се на друг
софтуерен плейър, са установили време от 2, 45 сек. между отклонението и удара.
Отчитайки важността
на изводите по този структурен елемент на механизма на ПТП за отстояние, път,
възможности за предотвратяване на произшествието, РОС е възложил като
допълнителна задача на тройната АТЕ да установи различните варианти на време и
скорости на л.а.
Видно от мотивите, л.
487, „Безспорно е по делото, с оглед депозираните и изслушани
заключения по назначените АТЕ, че когато л.а. се е намирал на отстояние 30,11 метра. от мястото на удара велосипедистът Илиев е започнал
промяна на праволинейната си траектория на движение „, първоинстанционният съд е възприел времето от 2, 45сек, установено по
заключението на повторната АТЕ – л. 348, пункт 18, т. 2 от НОХД № 323/2018г.,
но не и по допълнението към нея.
Съставът на
настоящата инстанция счете, че следва да основе изводите си на заключението на
ВТЕ от ДП, установяваща интервал от 2 секунди, вкопирани и автоматично в часа
на записа. Не само с оглед автентичност на показателя време, но и тъй като
подс. А. като водач на МПС е наблюдавал с просто око развитието на пътната
картина. Погледът и на вещото лице Вангелов по видеозаписа, установява
относимост на действията по предприемане на маневра от пострадалия във
фиксираната секунда. Съвсем различен е въпросът дали определен технологичен
продукт (каквито са ползвали експертите по АТЕ, предварително знаещи какво има
на този запис и провели многократно повторение на отрязъка), би довел до
по-голямо прецизиране. Подс. А. е видял пострадалия с периферното си зрение,
вдясно, в съседна пътна лента, движил се е след него десетки метри и нищо от
поведението му не е провокирало по-съсредоточено наблюдение, взиране,
проследяване. Възприемането с невъоръжено око и по недвусмислен начин, че се
касае за волева промяна на посоката и траекторията на движение на велосипедиста
(а не моментна нестабилност, загуба на равновесие, отклонение след което да
последва възстановяване на същата посока), според състава, е настъпило в
темпоралния момент, отразен във видеозаписа и установен от в.л. Вангелов.
По тези
съображения съставът не подкрепи приетото от първоинстанционния съд, и вложи
във фактическите си изводи установимото по вещественото доказателство,
интерпретирано от ВТЕ.
Като
последица от това водещо съображение относими са изводите на допълнителната АТЕ
за отстоянието на л.а. към момента на промяна на траекторията на велосипедиста
– от 27, 78м, л. 442, пункт 4.1.5. Вариант 1 от заключението, НОХД № 323/2018г.
2. Именно
поради изследването на поведението на двамата водачи на ППС за определен
интервал от време, конкретната изходна точка, на която се е намирал
пострадалият, преди да предприеме отклонението, остава без значение. Фиксирано
по източниците е времето на неговото движение от промяната на траекторията до
настъпване на удара, което е необходимо и достатъчно за установяване механизма
на произшествието. Това е било многократно подчертано от вещите лица в хода на
изслушването в с.з.
С оглед на
изложеното и съставът счете, че искането на поверениците да се установи точното
местоположение на пострадалия вляво от десния край на пътното платно, не би
допринесло за изясняване на обстоятелства по делото. Гласните доказателства
сочат от 0,5 до 1, 5 м вляво от десния бордюр. Пътят на велосипедиста е значим,
съответно и изчисляван, след промяна на посоката му на движение, за различното
време от 2 до 2, 45сек., съответно от 4, 2м до 5, 15м. Установено (само от
повторната АТЕ) е, че в рамките на общото време и път, след навлизане в
лентата, по която се е движил подсъдимия, пострадалият е имал 0, 75 сек., за
които е изминал 1, 58м до настъпване на удара.
Съставът
изрази съображенията си относно приеманото време от 2 секунди, с оглед на което
и отрази във фактическата обстановка път общо от 4, 2м след промяната на траекторията
на пострадалия до настъпване на удара.
3. По
отношение на скоростта на движение на л.а. към момента на удара, с минимални
отклонения заключенията на АТЕ от ДП (44, 8 км/ч) и на повторната АТЕ (44,
24км/ч), сочат малко над 44 км/ч.
Налице са
противоречиви изводи, обаче, относно скоростта на движение на л.а. към момента
на промяната в траекторията на движение на велосипедиста. Според АТЕ от ДП тя е
48, 5-49, 7 км/ч, а вещите лица по повторната АТЕ – приемат 50км/ч, но дават
изчисленията си едновременно и за скоростта към момента на удара.
Първоинстанционният
съд е възприел, че избраната от подсъдимия скорост на движение трайно е била
44, 24 км/ч, но е пренебрегнал обясненията на подсъдимия и установеното от
всички АТЕ за по-висока първоначална скорост.
Видно от
обясненията на подс. А., депозирани в с.з. на 19.06.2019г., той е управлявал
л.а. със скорост от около 50 км/ч., и продължава: „След което като го
доближихме, не мога да кажа със сигурност на колко метра на 10-15м видяхме, че
той предприе завой наляво. Опитах се да спра, обаче не ми задействаха
спирачките и не можах да спра…. Не мога да кажа точно, може би от 50-60метра,
той си въртеше нормално… По нищо не личеше, че ще предприема да завива наляво….
Аз гледах по принцип направо и в периферията на зрението си и го виждах, той
предприе наляво, когато бях на 10-15м от него. Направи ми впечатление, че не
беше плътно до бордюра, така съм преценил отстоянието до бордюра. Според мен
беше на 1-1, 5м…. Когато го видях, че
започна да завива наляво, предприех спиране…”.
Доколкото
обясненията на подс. А. са възприети от експертите, установимо и чрез
извършените от тях изчисления по различни методи, съставът ги кредитира и
счете, че първоначалната скорост на л.а. е била 50 км/ч. При промяната на
траекторията на движение на пострадалия, подсъдимият е упражнил въздействие
върху спирачната система на л.а., която е и задействала, видно от по-ниската
скорост на л.а. към момента на удара.
С оглед на
изложеното съставът включи във фактическите изводи относимите към първоначална
скорост от 50 км/ч данни за отстоянията на л.а. от мястото на удара към момента
на промяна на траекторията от велосипедиста и към момента на навлизане на
велосипедиста в съседната лента за движение.
4. При
приетата от състава скорост на движение на л.а. от 50 км/ч опасната зона за
спиране е изчислена от повторната АТЕ на 33, 50м.
Съпоставката
с отстоянието на л.а. от мястото на удара при промяна на траекторията на
велосипедиста от 27,78м, установява, че при ключов интервал от 2 секунди и
скорост от 50км/ч, велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на л.а.,
управляван от подсъдимия.
Съставът
счита като достоверен ориентир за допълнителна подкрепа на този извод и
посоченото от в.л. Любенов в с.з. на 19.06.2019г. време от 3, 42 секунди за
изминаването на разстоянието на опасната зона от 33, 50м до окончателното
спиране на автомобила. Следователно, всички установени по делото времена,
съответни на интервалите от момента на промяна на траекторията на велосипедиста
до началото на удара, установени от вещите лица по видеозаписа – от 2 до 2,
45секунди, са по-малки от времето, необходимо за изминаване на опасната зона за
спиране на л.а. при движението му с разрешената за пътния участък скорост от 50
км/ч. Съпоставката на времената за изминаване на опасната зона и на участъка
след завиването вляво на пострадалия до началото на удара също установява, че
велосипедистът е попадал в опасната зона на л.а. на подсъдимия.
5. Като фактически
въпрос следва да бъде коментиран и моментът, в който е възникнала опасността за
движението.
РОС, подкрепян от
прокурора от въззивната прокуратура и защитника на подсъдимия, считат, че това
е моментът на навлизане на велосипедиста в лентата, по която се е движел
подсъдимия.
В протеста на
прокурора при РОП и сред аргументите на повереника на частния обвинител е
застъпено становище, че опасността е възникнала на 120 м от мястото на удара,
като момент, в който подсъдимият е имал пълна видимост към дясната част на
пътното платно. Независимо, че вещите лица не могат да установят дали към
момента на произшествието в тази част на пътя е имало спрени автомобили и други
преминаващи, обвинението счита, че подсъдимият обективно е могъл да възприеме
пострадалия от това разстояние и е следвало да съобрази поведението си с факта
на принадлежността му към уязвима група участници в движението.
Проверката на
настоящата инстанция утвърждава извод, че опасността за движението е настъпила
в момента на промяната – внезапна и недвусмислена, в траекторията на
велосипедиста, без да се огледа и да подаде сигнал. В този момент пострадалият
е проявил напълно различно поведение от трайното предходно, забелязано от
подсъдимия десетки метри назад при съвместното им попътно движение. Това не е
било мигновено колебание, загуба на управление, дисбаланс, а завиване наляво,
косо, при непроменената скорост на движение от около 2, 10 м/сек. От този
момент, 09.22.25ч, подсъдимият е бил длъжен да реагира като намали и спре
управлявания от него л.а. Пресичането на маркировката между лентите за движение
е било логично и необратимо с оглед предходните изминати по диагонал в същата
посока и при същата скорост 2, 62 метра, за 1, 25 секунди. Поради това и
съставът счете, че опасността е възникнала в по-ранния момент.
В една от хипотезите,
коментирани от ВКС на РБ в Решение № 95 от 11.09.2018 г. на ВКС по н. д.
№288/2018 г., II н. о., посочено от прокурора от въззивната прокуратура, е разяснено „Ако велосипедист осъществява движение в нарушение на
правилата за движение и е обективно видим за водача, той несъмнено би
съставлявал опасност за движението. (Например, ако има неадекватно поведение на
пътното платно – лъкатуши, криволичи, рязко ускорява, намалява, движи се не на
определеното за това място, ситуиран е в лентата за движение на водача или пък от поведението му личи, че ще навлезе в
лентата за движение на автомобила и пр.). В такива случаи неправомерното поведение на велосипедиста би представлявало
сигнал за опасност с оглед невъзможността да се разчита, че ще спази правилата
за движение. Тогава за водача съществува необходимост да прояви повишено
внимание при движението и приближаването към велосипедиста, като предприеме
мерки за безопасност.”. По настоящото наказателно
производство пострадалият Илиев е имал такова неправомерно поведение от момента
на изменение на посоката, като видимо е предстояло да навлезе в лентата на
подсъдимия. Този момент е бил отчетен и от подс. А., който е реагирал със
задействане на спирачки.
Абсурдно би било да се настоява,
че към момента на възприемане на промяната в траекторията на велосипедиста,
подс. А. не е следвало счита, че е настъпила опасност за движението му, а
напротив да изчака пострадалият да навлезе в неговата лента и тогава да има
реакция като намали и спре. Това противоречи на правилата за движение,
нормалната логика и би могло да доведе до много тежки последици, включително и
за такъв „търпеливо изчакващ” водач на МПС. При изминати 2, 62 м в собствената
лента на пострадалия, съответни на 1, 25 секунди – малко повече от времето за
реакция на подс. А., според приетото от РОС - той не би трябвало да предприеме
спиране, но в последните 0, 75 секунди и 1, 58 м, вече е съществувала опасност,
налагаща да вземе мерки. Аргументите на първоинстанционния съд, че подсъдимият
не е знаел дали пострадалият ще продължи към неговата лента поради
характеристики на пътната маркировка са несъстоятелни. Обективните действия на
велосипедиста са показвали, че не е обвързан с правилата за движението му по
пътното платно. Внезапността на промяната, при поддържаната скорост и посока,
при съобразяване на малкото възможно разстояние за търсене на решение от водача
А. (тъй като пострадалият не е видял приближаването му) недвусмислено са
очертали възникналата интензивна опасност за движението.
Становището за изначално
съществуваща опасност, от около 120 м, е в другата крайност, която поставя
всеки участник в движението в ситуация да предполага неправомерното поведение
на околните, да очаква този момент и да наблюдава тяхното, а не собственото си
движение. Още по-малко водач на МПС би могъл да предположи, че движещият се
равномерно и стабилно велосипедист в дясната лента е получил психо-физическо
или медицинско неразположение. Дължимата реакция се изисква не при
предполагаема, а при възникнала опасност.
С оглед изложените съображения,
съставът счете за изяснени фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, и пристъпи към правна оценка на извършеното.
ІІІ. От правна страна.
Съдът признал подсъдимия за
невинен в това че на 31.08.2017г. в гр.Разград, по бул. „Априлско въстание” при
управление на МПС - лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № РР 9979ВА е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Илия Василев Илиев от гр.Разград,
настъпила на 22.10.2017г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал в това да е
извършил престъпление по чл. 343, ал.1 б."в" вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В основата на този
извод, съдът отхвърлил становището за допуснати от водача конкретни нарушения
на правилата за движение, а в опасната зона за спиране нарушение е допуснато от
пострадалия, което довело до оценка за случайно деяние по чл. 15 от НК.
Съставът
на въззивната инстанци подкрепя този извод по следните съображения:
1.
По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 2 т ЗДвП.
В
протеста се подчертава, че съдът противоречиво е застъпил теза, че подсъдимият
всъщност е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Според
състава на въззивната инстанция в абзаца „В настоящия случай, при подс. А., като водач на л.а.“Фолксваген
Голф“, с рег.№ РР 9979ВА е осъществявал
движението си в нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. последно от ЗДвП. Безспорно е,
че избраната от него скорост на движение в рамките на 44,24 км/ч., не е била съобразена , предвид внезапно
възникналата опасност за движението, каквато се явява пресеклият траекторията
му на движение велосипедист и настъпилият между тях удар.”, е допусната
редакционна неточност. С оглед на предходните съображения на РОС и в цялостния
контекст на мотивите, видно е, че първоинстанционният съд е имал предвид, че
скоростта не е била безопасната, тъй като не е позволявала осуетяване на последиците
от създадената от поведението на пострадалия внезапна опасност.
Правилно
съдът е подчертал, че
водачът е задължен да намалява скоростта на движението или да спира /предвид
интензивността на опасността/ „не самоцелно, за да избегне абстрактни рискове,
а когато външните белези на пътната обстановка крият някаква реална опасност за
движението, включително когато от логическото развитие на дадена пътна ситуация
може да се очаква, че ще настъпи рязка промяна в условията на движението”.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съставът подчертава, че преди и към
09.22.24ч. на 31.08.2017г. велосипедистът не е застрашавал движението,
движил се е с постоянно темпо, праволинейно и стабилно. Той бил участник в
движението, от който не е следвало да се очаква потенциално неправомерно
поведение. Но осъществявайки внезапна маневра завой наляво на отстояние от 27,
78м. от лекия автомобил, сблъсъкът между велосипедиста и управляваното от
подсъдимия МПС с разрешена в конкретните пътни условия скорост от 50 км/ч е бил
неизбежен. Подс. А. не е имал скорост несъобразена с факторите от значение за
пътната обстановка, поради което не е нарушил предписанието по чл. 20 ал. 2
изр. 1 от ЗДвП. В момента на внезапно възникналата непредвидима опасност,
подсъдимият е задействал спирачната система и намалил скоростта, с което е
изпълнил задължението по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП.
За да изгради своите правни
изводи, съставът на въззивната инстанция съобрази практиката на съдилищата по
приложение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП при сходни факти, напр. Решение № 479 от
1.12.2008 г. на ВКС по к. д. № 448/2008 г., I н. о.Решение № 558 от 25.11.2008
г. на ВКС по к. д. № 555/2008 г., I н. о.Решение № 28 от 23.02.2009 г. на ВКС
по к. н. д. №733/2008 г., I н. о.Решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д.
№539/2014 г., II н. о.Решение № 95 от 11.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 288/2018
г., II н. о. и др.
2. Прокурорът в протеста счита, че с поведението си
подсъдимият безспорно е нарушил правилото по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, с
включването на което в с. от 01.10.2019г. обвинението е било изменено.
Нещо повече,
прокурорът и повереникът на частната обвинителка считат, че задължението да
бъде предпазлив към водачите на двуколесни ППС е налагало реакция от подс. А.
от около 120 м – дължината на участъка след последната крива на пътя до мястото
на удара, с обективна пряка видимост към дясната страна на пътя респ. към
пострадалия.
Установено е, че при
скорост от 50 км/ч подсъдимият е изминал този участък за около 8, 64 секунди.
За същото време пострадалият е изминал 18, 14м, докато, попътно на него, но в
лявата лента на платното, се е приближавал л.а. на подсъдимия. В тези времеви и
териториални граници нищо от поведението на пострадалия не е провокирало и
сянка от съмнение в съзнанието на подсъдимия. Видно е и от видеозаписа.
Правилно е
съображението на РОС, че липсват изрични законови
предписания, задължаващи водачите на МПС да вземат специални предохранителни
мерки към велосипедистите, извън задълженията им, гарантиращи безопасно
движение, като „Макар и от категорията на уязвимите участници в движението,
правомерно движещите се велосипедисти поначало не съставляват опасност за
движението” от Решение № 95 от 11.09.2018 г. на
ВКС по н. д. № 288/2018
г., II н. о.
По отношение на обвинението по
чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, трайната съдебна практика счита, че съставлява обща
норма, не предписва конкретно задължение, има пожелателно-целеви характер. В Решение
№ 379 от 11.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1064/2012 г., II н. Решение № 30 от
17.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 99/2018 г., III н. о. Решение № 222 от
26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н. о. и много други, правилата
на чл. 5 от ЗДвП са били изключвани от бланкетния диспозитив на обвинения по
чл. 343 от НК.
Не се установи основание да се
счита, че в причинна връзка с настъпилия от инцидента резултат е нарушение на
подс. А. на правилото по чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
3. Правилно в мотивите си съдът е
посочил, че „Велосипедистът Илиев е нарушил правилата за движение, едва когато
е осъществил движение в нарушение на правилата за движение и обективно
завивайки рязко наляво, без да подаде сигнал и без да пропусне движещия се
направо автомобил, управляван от подсъдимия е пресякъл траекторията му на
движение.”, но не се е ангажирал с конкретен текст от специалните правила по
ЗДвП. Представителят на въззивната прокуратура намира, че Илиев е нарушил чл.
25 и следв. от ЗДвП.
С действията си в
нарушение на чл. 25, 26 и 28 от ЗДвП пострадалият е сложил началото на
причинно-следствения процес, довел до настъпване на престъпния резултат, тъй
като:
По пар. 6 от ДР на ЗДвП т. 25. "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство”, а т. 19 на същата норма
дефинира: "Велосипед" е пътно превозно
средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила
на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички”.
По чл.
25. ал. 1 от ЗДвП, Водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например … да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, …, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, а по ал. 2 – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея”.
Не е
било съобразено от пострадалия и правилото на чл. 26 от ЗДвП, според което, преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение
встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за
възприемане сигнал - за превозните средства, които нямат светлинни
пътепоказатели … - с ръка.
Друго
нарушено от пострадалия правило на ЗДвП е по чл. 28 ал. 1, регулиращо сигналите
за предупреждаване на останалите участници в движението при намерение да се
извърши маневра.
В този комплекс, извършените от
пострадалия нарушения са създали опасността за движението, провокирали са
отключването на критичната ситуация, в която подс. А. не е имал обективна
техническа възможност да предотврати тежките последици от удара.
4.
По протеста и въззивната жалба на адв. Н., както и при пренията адв. К.,
аргументират възможността за подсъдимия пострадалият да бъде заобиколен отляво
или отдясно, определя го като препятствие.
Пар. 6 от ДР на
ЗДвП, в т.37. дефинира
"Препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.”. По аргумент от чл. 27, чл. 74а и чл. 119 а 2 от ЗДвП,
препятствието е такъв предмет, който се намира на пътя, в статично положение.
Заобикаляне би могло да се извърши по отношение на определено препятствие, но
пострадалият не е бил такова. Той е имал динамично поведение на пътя и сам е
бил участник в движение.
Предполагаемите
хипотези на повереника дали ако подс. Аллександров е минел вдясно или вляво,
произшествието е могло да бъде избегнато, нямат опора в решенията на
специалните правила. Не съществува правило, което да изисква при възникване на
внезапна опасност по пътя тя да бъде заобикаляна. Напротив, задължението по чл.
20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП ясно и категорично предписва на водача - при опасност
да намали или спре. Непридвидимостта в подобни ситуации налага да се приложат
максимално стабилни мерки, гарантиращи овладяване на опасността, а не нейното
разрастване, каквото при следване на вариантите, предложени от повереника, би
могло (също хипотетично) да настъпи със засягане на трети участници в
движението на пътя или вблизост до него.
С оглед на изложеното
и съставът счете, че отразените в обвинението нарушения не са били допуснати от
подсъдимия, като това по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП е изцяло неотносимо.
Обосновано от фактите по делото и обвързано с експертните източници, е
установено, че настъпването на инцидента се дължи
единствено и само на действията, предприети от велосипедиста – пострадалият
Илия Илиев. В случая, в опасната зона за спиране на МПС е увредено лицето,
което внезапно е създало опасността с неправомерното си поведение. Не е налице
причинно-следствената връзка между действията по управление на л.а. и тежкия
резултат за пострадалия, която се явява обективен признак на престъпния състав.
С оглед невъзможността и недължимостта подс. А. да предвиди общественоопасните
последици, е налице е случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК.
Постигайки
този решаващ извод, правилно съдът е признал за невинен и оправдал подс. В.А.
по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. чл.343, ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Като
съобразено с фактите, закона и трайната съдебна практика, произнасянето се
подкрепя и от състава на въззивната инстанция.
При служебната проверка на присъдата не се
установиха други основания за отменяване или изменяване.
По изложените съображения и
на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 на Окръжен съд гр. Разград, по
НОХД № 323/2018 г., постановена на 23.10.2019 г.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред
ВКС на Р България.
председател : членове :