Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27 05.03.2020 г. град Стара Загора
Старозагорски окръжен съд,
наказателно отделение, трети състав, в
открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: КРАСИМИРА ЦОНЕВА
ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА
като разгледа докладваното от
съдия КАМЕНОВА ВНОХД № 1274 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 59/11.11.2019 г., постановена по НОХД №
441/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият П.Д.Ш., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 13.10.2018 г., в с.Е.,
общ.Казанлък, е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – В.Г.А., в
качеството му на кмет на същото село, при изпълнение на службата му, изразяваща
се в контузия на главата и лицето, придружена с оток и охлузване, хематом около
лявото око, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.1, предложение първо и т.12, предложение първо във връзка с чл.130,
ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Подсъдимият П.Д.Ш. е осъден да заплати разноски по
делото по сметка на ОД на МВР – Стара Загора в размер на 175.95 лв.
В
срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия П.Д.Ш.
– чрез защитника му.
В жалбата е повдигнато оплакване за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради доказателствена необоснованост на приетите за
установени факти и поради неправилно приложение на материалния закон.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото срещу му обвинение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора застъпва
становището, че отсъстват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен
съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания,
прие следното:
Във внесения пред Районен съд – Казанлък обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 441/2019 г., приключило с
постановяване на обжалваната присъда, подсъдимият П.Д.Ш. е предаден на съд за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение
първо и т.12, предложение първо във връзка с чл.130, ал.1 от НК за това, че на
13.10.2018 г., в с.Е., община Казанлък, е причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице – В.Г.А., в качеството му на кмет на същото село, при
изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия на главата и лицето,
придружена с оток и охлузване, хематом около лявото око, мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
С оглед оплакването във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетите от
първоинстанционния съд факти, въззивният съд извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и след анализа им прие за установено
следното:
Свидетелят В.Г.А. към 13.10.2018 г. бил кмет на село Е.,
община Казанлък. Това обстоятелство е безспорно и се установява от Решение на
общинската избирателна комисия при Община Казанлък за избиране на кмет на
кметство Е., първи тур 25.10.2015 г., писмо изх. № ОС-803/29.10.2018 г. на
Общински съвет Казанлък и клетвен лист (л.68 – 70 ДП).
На 13.10.2018 г. (събота), в навечерието на Петковден
се провеждал ежегодният празник на село Е.. Отбелязването на събитието включвало
музикална програма и заря. На площада на селото, до кулата имало изградена
сцена. Общественият ред по време на мероприятието се охранявал от служители на
МВР, сред които били свидетелите Д.К.Д.(старши на екипа), Т.К.Т., И.В.М. и Х.Е.Е.–
всички полицаи от РУ - Казанлък.
Подсъдимият П.Д.Ш., заедно със свои приятели –
свидетелите М.Г.М., А.М.Б.и К.М.П., също бил на празника.
Около 19.40 часа, след като приключила зарята, кметът В.Г.А.
обявил краят на празника. Музикантите от ангажирания за провеждането му
оркестър „Стара Загора“ започнали да прибират инструментите си. Подсъдимият П.Д.Ш.,
който се бил почерпил с алкохол, недоволен от приключването на музикалната
програма, се качил на сцената, която вече била тъмна и заявил на певицата –
свидетелката Д.Р.Ж.: „Няма да спирате да свирите!“. Свидетелката отклонила
агресивната настойчивост на подсъдимия, като му казала, че сама не може да
вземе такова решение и че трябва да се обърне към кмета, който все още бил на
сцената. Свидетелят В.Г.А., виждайки, че подсъдимият П.Д.Ш. притеснява
певицата, отишъл при него, прегърнал го по-здраво през рамената и го повел към стълбите, откъдето двамата слезли
от сцената, отивайки зад нея. Свидетелката Д.Р.Ж. като съобразила, че назрява конфликт, тръгнала към полицейския
патрулен автомобил, който бил на няколко метра, встрани от сцената. Полицаите
вече се готвили да си тръгват, когато свидетелката им съобщила на бързо ситуацията. Незабавно свидетелят
Д.К.Д.и колегите му тръгнали към мястото
зад сцената.
Междувременно, в тъмното, зад сцената, разправията
между подсъдимия П.Д.Ш. и кмета, прераснала във физически сблъсък. Ядосан, че
против волята си е свален от сцената, с
юмрук подсъдимият нанесъл два удара в лицето на свидетеля В.Г.А., в резултат на
което последният паднал по гръб на земята, претърпявайки контузия
на главата и лицето, придружена с оток и охлузване, хематом около лявото око,
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. Свидетелите Д.К.Д.и И.В.М.,
последвани от колегите си, пристигнали зад сцената, в момента, в който
пострадалият падал на земята. Задържали подсъдимия, който бил превъзбуден, сипел
закани и обиди към кмета на селото, оплаквайки се и оправдавайки се едновременно
с това на полицаите, че кметът пръв го е ударил.
По-късно, в сградата на РУ – Казанлък, където бил
отведен, подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510“, което отчело наличието на 1.23 промила алкохол.
Свидетелят В.Г.А.
не е бил проверен за алкохол с
техническо средство, но същият признава, че по време на празника е употребил
такъв – около 100 мл.
След случилото се на свидетеля В.Г.А. в 19.57 ч. била оказана помощ от екип на
ЦСМП, видно от фиш № 0232834/13.10.2018 г. (л.45 ДП).
Гореизложените фактически обстоятелства въззивният съд
прие за установени, въз основа на следното:
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 362-2018 г. (л.35
ДП) и медицинската документация от ФСМП – Казанлък (л.42-66 ДП), където
пострадалият В.Г.А. бил откаран след
деянието, се установява, че в СПО на
МБАЛ – Казанлък, където е бил регистриран като пациент под №
273/13.10.2018 г. с оплаквания от болки в главата и лицето, замайване и
световъртеж, обективно е констатирано наличието на оточност на лицето,
охлузване на същото; хематом на лявото око. При консултацията с невролог са
установени оточност в областта на носа и горната устна, кръвонасядане в
областта на лявото око, поставена е диагноза: контузия на главата, мозъчно
сътресение.
Вещото лице д-р Е.Н.Б., в обективността на изготвеното
заключение на което не съществуват основания за съмнение, заключава, че при
възникналия инцидент на 13.10.2018 г. пострадалият В.Г.А. е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата и лицето, изразяващи се в оток и
охлузване, хематом около лявото око; мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание. Вещото лице посочва, че описаните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и, че е възможно да са били причинени при
нанасяне на удари с юмруци; че, тъй като се намират по предната част на главата
и по лицето, не може да се аргументира извод, че са причинени от падане по
гръб. Видно от това експертно становище е и, че травматичните увреждания са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129, като
продължителността на възстановителния процес е по-малка от 30 дни.
От показанията на всички свидетели по делото, включая и
от обясненията на подсъдимия, се установява наличието на физически сблъсък
между него и пострадалия, като между
гласните доказателства са налице противоречия в две насоки – конкретното място
на този физически сблъсък и съдържанието му.
Според обясненията на подсъдимия пред районния съд, показанията
на свидетелите – полицаи Д.К.Д., Т.К.Т.,
И.В.М. и Х.Е.Е., а още и според съобщеното от свидетелите, с които подсъдимият
е бил заедно по време на празника - М.Г.М., А.М.Б.и К.М.П., кулминацията на
случилото се е била зад сцената. Според съобщеното от пострадалия пред районния
съд, разправията с подсъдимия на сцената вече е била приключила, самият той е
тръгнал да се прибира към кметството, когато ... „изведнъж ме настигна и ме
удари, при което аз паднах“. Пред въззивния съд свидетелят В.Г.А. обясни, че
всичко от случилото се е развило на сцената, а в показанията си от досъдебното
производство (л.24 от ДП), приобщени в
хода на въззивното следствие на основание чл.285, ал.5 във връзка с ал.1, т.1
от НПК, твърди, че слизайки с подсъдимия от сцената, последният му нанесъл два
удара с юмрук. Посочената несигурност в показанията на свидетеля В.Г.А. относно
мястото, на което съобщава, че е бил ударен от подсъдимия, въззивният съд отдаде на бързия развой на
ситуацията, в която свидетелят е бил пряко ангажиран и прие, въз основа на
останалите гласни доказателства, че конкретното място на извършване на деянието
е зад сцената.
Подсъдимият
оспорва да е удрял с юмрук свидетеля В.Г.А.. Обяснява, че „След като отидохме
зад сцената, той се държеше неадекватно,
не можеше да ми обясни и не разбирах това, което ми казва. След това, не знам
защо ме удари два пъти в главата. Аз, за
да се предпазя, го бутнах. Той беше употребил алкохол и леко падна на земята.“
Тъй като преди конфликтната ситуация с подсъдимия, пострадалият не е имал
установените травматични увреждания, тъй като отсъстват данни след падането по
гръб да е падал втори път, по лице и с
оглед местоположението на констатираните травми и посочения в заключението на
съдебно-медицинската експертиза възможен механизъм на причиняването им,
отговарящ на този, съобщен от пострадалия, въззивният съд прие, че същите са му
били причинени по начина, посочен при излагане на установените факти по делото.
Относно тезата на подсъдимия, че е действал при
самозащита:
По делото отсъстват обективни медицински данни за причинено на подсъдимия П.Д.Ш. нараняване.
Същевременно гласните доказателства кога и къде подсъдимият е бил ударен са
противоречиви.
От горепосочените обяснения на подсъдимия пред районния
съд е видно, че според тях е бил ударен два пъти от свидетеля В.Г.А. когато е
отишъл с него зад сцената. Според
свидетелите М.Г.М. и К.М.П., кметът е ударил приятеля им, когато го е издърпвал
от сцената.
Подсъдимият твърди, че е бил ударен в главата, но не си
спомня точно къде. В обясненията си от
хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на
основание чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.4 от НПК, подсъдимият заявява, че е
бил ударен в лявата част на главата, над ухото. Свидетелите от компанията на
подсъдимия твърдят, че са видели свидетеля В.Г.А. да удря приятеля им, но съобщават
различно местоположение на претърпения удар.
Според свидетеля М.Г.М. подсъдимият бил
ударен в задната област на главата, според свидетеля А.М.Б.кметът нанесъл на
подсъдимия удар с юмрук, с дясната си ръка, отдясно на главата му, над ухото, а
свидетелят К.М.П. не може да уточни къде в главата е бил ударен приятелят
му.
Никой от свидетелите по делото не съобщава за наличие
на видими следи от някакво травматично увреждане на подсъдимия. Единствено свидетелят Т.К.Т. – мл. полицейски
инспектор, който отговарял за района на село Е. и комуто подсъдимият също се
оплакал, че е бил ударен, твърди, че когато отвели подсъдимия на по-светло, до
полицейски автомобил, видял леко зачервяване на едната му скула.
Отчитайки отсъствието на обективни медицински
данни за причинено нараняване на
подсъдимия, още, имайки предвид гореизнесените противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.Г.М., А.М.Б.и К.М.П.,
които ги подкрепят, както и явното
пристрастие на тези трима свидетели,
според които приятелят им не е удрял кмета, а последният паднал, защото
подсъдимият го бутнал – механизъм на
причиняване на установените травматични увреждания, претърпени от свидетеля В.Г.А.,
който по-горе бе обсъден и отхвърлен, въззивният съд прие, че събраните по
делото доказателства не позволяват направата на извод по време на случилото се
подсъдимият П.Д.Ш. да е бил ударен от свидетеля В.Г.А..
Най-после дори и да се приеме, че по време на случилото
се подсъдимият е претърпял някакво нараняване, тъй като от доказателствата по
делото не се установяват начинът и обстоятелствата на причиняването му, същото
само по себе си не е достатъчно, за да бъде приета тезата на подсъдимия, че е
действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Гореизложената фактология
на случилото се, установена от въззивния съд след самостоятелен доказателствен
анализ, същностно не се различава от приетото от районния съд.
Въз основа на установените факти по делото, районният
съд е приел, че подсъдимият П.Д.Ш. е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение първо и т.12, предложение първо във връзка с
чл.130, ал.1 от НК.
От установените факти по делото е видно, че причиненото от подсъдимия
телесно увреждане на свидетеля В.Г.А. представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Поради това, че пострадалият В.Г.А. е бил избран за кмет на кметство Е., след положената от него клетва на 09.11.2015 г., същият е придобил качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като му е било възложено изпълнение на
ръководна работа в юридическо лице по силата на ЗМСМА.
За да е налице обаче престъпление по чл.131, ал.1, т.1
във връзка с чл.130, ал.1 от НК е необходимо леката телесна повреда да е
причинена на длъжностното лице "при или по повод изпълнение на службата
или функцията му".
Въззивният съд приема, че не може да бъде споделена
тезата, че към време на претърпяване на установената лека телесна повреда,
пострадалият е действал при изпълнение
на службата си. Посочената теза в обжалвания съдебен акт е аргументирана
изключително пестеливо с разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 от ЗМСМА, съгласно която кметът на район или
кметство организира провеждането на благоустройствени, комунални и други
мероприятия. Тази аргументация е неудачна за конкретните факти. Подсъдимият се
е качил на сцената, когато празникът вече
е бил приключил - свършила е зарята, обявен е бил краят на събитието,
сцената е била тъмна, музикантите от оркестъра са прибирали инструментите
си. И ако проявената от подсъдимия в
този момент агресивна настойчивост за още музика, при това насочена към
певицата, а не към кмета, която му проява е отключила началото на конфликтната ситуация, може да бъде възприета като недоволство от
продължителността на музикалната програма, т.е., че повод за възникване на
конфликта е несъгласието на подсъдимия със създадената от кмета организация за
провеждане на празника, то несъмнено завършекът на конфликта – приключил с нанесените от подсъдимия два
юмручни удара на кмета – няма нищо общо с организирането и провеждането на
празника. Подсъдимият е нанесъл на
свидетеля В.Г.А. юмручните удари, не
защото е имал претенции към създадената от него организация на
празника, а защото свидетелят се е
опитал да го усмири и въдвори ред. Поради
това, че именно по време на тези си
действия свидетелят В.Г.А. е бил ударен
от подсъдимия, в обвинителния акт е застъпено разбирането, че телесната повреда
е причинена от подсъдимия на пострадалия, когато последният, в качеството на
кмет, е действал – освен при изпълнение
на правомощията си по чл.46, ал.1, т.2 от ЗМСМА – и при изпълнение на задълженията
си по чл.46, ал.1, т.8 от ЗМСМА: „кметът на район или кметство осигурява
спазването на обществения ред; има правомощията по чл.70, 72, 80, 81, 83, 85 и
87 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия
до пристигане на полицейски орган“. И тази
аргументация на тезата, че към време на
претърпяване на установената лека телесна повреда, пострадалият е действал при изпълнение на службата си, не се споделя от
въззивния съд. В случая, за да бъде
обезпечено спазването на обществения ред, е било осигурено наличието на
полицейски служители по време на провеждането му. Патрулният полицейски автомобил, макар и полицаите вече да са
се подготвяли да си тръгват, се е намирал на метри от сцената, на която е
започнал и зад която е приключил конфликтът, предизвикан от подсъдимия. Вместо
да влиза в саморазправа с подсъдимия и да въдворява ред, кметът е следвало да
стори това, което е направила певицата – да се обърне към присъстващите
полицаи, за да направят те необходимото за възстановяване на нарушените от
подсъдимия обществени порядки. В чл.46, ал.1, т.8 от ЗМСМА на кмета са
предоставени правомощия по посочените
разпоредби на ЗМВР и по-конкретно такива
по чл.85, ал.1 от ЗМВР, (регламентиращ
случаите, в които може да бъде използвана физическа сила), само „до пристигане
на полицейския орган“. В случая е имало служители на полицията, поради което
кметът на село Е. е следвало да се обърне към тях за осъществяване на
правомощията им по чл.85, ал.1 от ЗМВР, а не сам да въдворява ред.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
извършеното от подсъдимия деяние е осъществено по хулигански подбуди - чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК. В случая липсва личен мотив за
увреждането на пострадалия. Повлиян от приетото количество алкохол, чрез
посегателството върху пострадалия В.Г.А.,
подсъдимият е демонстрирал по безцеремонен и груб начин, на публично място, пренебрежението
си и нежеланието си да се придържа към спазването на обществения ред, с
охраняването на който се е ангажирал пострадалият. Ето защо изводите за
наличието на хулигански подбуди у подсъдимия, наред със съзнаването и искането
за причиняване на увреждането на пострадалия
(проявени чрез броя на ударите и нанасянето им с юмрук), са правилни.
Въз основа на гореизложеното Окръжен съд – Стара Загора
приема, че обжалваната присъда следва да бъде изменена като подсъдимият бъде признат за невинен в
това да е причинил леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на В.Г.А. в
качеството му на длъжностно лице – кмет на село Е., при изпълнение на службата
му – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение първо от НК – и оправдан в тази част от повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение
първо и т.12, предложение първо във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че макар и да са налице предпоставките на
чл.78а, ал.1 от НК, е неприложим институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради наличието на
ограничението по чл.78а, ал.7 от НК – „деецът е бил в пияно състояние“.
Действително подсъдимият П.Д.Ш. е извършил престъплението в пияно състояние – както вече се
посочи, установеното алкохолно съдържание в кръвта му е 1.23 промила алкохол, а
в съдебната практика е прието (Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на
ВС), че „пияно състояние“ е налице, когато в кръвта на дееца има алкохолно
съдържание не по-малко от 0.5 на хиляда. Въззивният съд обаче приема, че макар
и в случая подсъдимият да е бил в пияно състояние, няма пречка за приложението
на чл.78а от НК. Първостепенният съд правилно е съобразил, че разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК ограничава
приложението на този институт, като изключва хипотезите, при които
престъплението е извършено в пияно състояние, но не е разчел, че така визираната разпоредба
касае случаите, в които пияното състояние е обективен елемент от фактическия
състав на престъплението буквално или имплицитно. В този смисъл са
разсъжденията и изводите на ВКС в
Тълкувателно решение № 2/ 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2007 г.,
ОСНК, където е прието, че пияното състояние на дееца е елемент и от фактическия състав на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, въпреки,
че липсва изричен израз "пияно състояние", тъй като това пияно
състояние предвид формулировката на самия престъпен състав имплицитно се
съдържа като елемент от обективната страна на деянието. В конкретния случай
това не е така, тъй като пияното състояние не е обективен елемент от фактическия състав
на престъплението, нито пък е такова обстоятелство, което присъства
задължително при извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение
първо във връзка с чл.130, ал.1 от НК – причиняване на лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК по хулигански подбуди.
Поради изложеното и отчитайки наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1
от НК – за престъплението, което е умишлено, се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма от Общата част на
НК, видно от съдържащата се на л.75 от ДП справка за съдимост, в резултат на
престъплението не са причинени имуществени вреди – въззивният съд прие, че
подсъдимият П.Д.Ш. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо във
връзка с чл.130, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание
глоба.
При определяне размера на глобата, съдът се съобрази с обстоятелството,
че подсъдимият е безработен и другите
данни за семейното, материално и имотно
състояние на същия, отразени в декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние – л.78 от ДП, като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства
- средна степен на обществена опасност
на конкретното деяние с оглед на това,
че е извършено в пияно състояние от една
страна и от друга, съобразявайки се с това, че е налице само един по-тежко
квалифициращ признак, добрите характеристични данни за подсъдимия, който е нямал
навършени тридесет години към време на
извършване на деянието, със средно образование, неженен, води уседнал начин на
живот, без да са налице данни за отношения с криминално проявени лица.
Във връзка с изложеното въззивният съд констатира, че районният съд, освен,
че неправилно не е приложил чл.78а, ал.1
от НК, неправилно е приел, че “липсата на критичност към
извършеното деяние” се явява отегчаващо отговорността обстоятелство, което
разбиране противоречи на чл.54, ал.2 от НК. Недопустимо е да се правят изводи
във вреда на подсъдимия при индивидуализация на наказателната му отговорност,
които са в противоречие с презумпцията за невиновност в наказателния процес.
Щом “обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното” (чл.16
от НПК), същият не е длъжен да има поведение, което да подкрепя пряко или
косвено обвинението, а самокритичността е немислима без самопризнание, каквото
подсъдимият не е длъжен да прави (арг. от чл.103, ал.3 от НПК). В този смисъл
Р. № 157/29.04.1992 г. по н.д. № 71/1992
г., І н.о. ВС на РБ.
Изложените по-горе обстоятелства мотивираха въззивният съд да приеме, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия П.Д.Ш. чрез
налагане на административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в
закона, а именно – 1000 лв., платима в полза на Съдебната власт, по бюджетната
сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
По изложените съображения, обжалваната присъда следва да бъде изменена,
като бъде отменена в частта, в която подсъдимият П.Д.Ш. е осъден на една година
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, вместо което да бъде постановено
освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК за извършеното от него престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо във връзка с чл.130, ал.1 от НК и му
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Водим от всичко гореизложено и тъй като не установи - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по
оплакванията в жалбата - основания за отмяната й, а само такива за изменението
й в посочените части, Окръжен съд – Стара Загора на основание чл.337, ал.1, т.2
и т.4 от НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 59/11.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 441/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва:
В ЧАСТТА, в която
подсъдимият П.Д.Ш., ЕГН – **********
е признат за виновен, че причинената от него лека телесна повреда е на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, вместо което
ПОСТАНОВЯВА, че го признава за невинен в това
да е причинил леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на В.Г.А. в
качеството му на длъжностно лице – кмет на село Е., при изпълнение на службата
му – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение първо от НК –
и го ОПРАВДАВА в тази част от повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предложение първо и т.12, предложение
първо във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
В ЧАСТТА, в която
подсъдимият П.Д.Ш. е осъден на една година лишаване
от свобода, изтърпяването на което наказание
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, вместо което
ПОСТАНОВЯВА, че на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо във връзка с чл.130, ал.1
от НК и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда),
платима в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара
Загора.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.