РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Русе, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.
С Решение № 60226 от 11.11.2021г , постановено по гр.д.№ 905/21 по
описа на ВКС е отменено Решение № 260143 от 10.12.2020г., постановено по
гр. д. № 733/20 по описа на РОС и делото е върнато на Русенски окръжен съд
за ново разглеждане от друг състав на въззивен съд.
„Е.със седалище и адрес на управление- гр.В. обжалва Решение №
260290 от 22.10.2020г., постановено по гр.д. № 1755/20 по описа на РРС, с
което е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК, че Д. Д. С. не дължи на дружеството сумата от 5172,76, представляваща
начислена корекция на електроенергия по фактура № **********/17.02.2020г.
за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на
потребление: гр. Р.. Дружеството е осъдено да заплати сумата от 811,91лв.,
представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон, тъй като правните доводи на съда
противоречат на събраните доказателства и установеното от фактическа
страна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Претендират се направените по делото разноски във всички съдебни
инстанции.
Въззиваемият Д. Д. С. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за правилно,
1
обосновано и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Д. Д. С. е краен клиент на присъединен към електропреносната мрежа
недвижим имот, находящ се в гр. Русе,ул.“Тодор Икономов“ № 7,бл.208,
вх.В,ап.2, ет.1.
На 04.12.2019 г. е извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/ на обекта, за което е съставен протокол, в който са посочени
показанията на визуализираните тарифи. Видно от представения по делото
Констативен протокол № 1701925 от 04.12.2019г. служители на „Е.са
извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния
обект, при която СТИ е демонтиран, показанията му са отразени в протокола,
а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви начални показатели в
съответните регистри. Констатирано е, че освен потребление на тарифа т.8.1
и т.8.2 е налице потребление на електроенергия отчетено в т.8.3, която не се
визиуализира на дисплея на електромера.
Демонтираният електромер е предоставен на Български институт по
метрология, където е изготвена метрологична експертиза на средството за
измерване. С Констативен протокол №138/05.02.2020г., при извършена
проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и
наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера, но
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е отчетено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 –
28202.488 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че
електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
В резултат на заключението на метрологичната експертиза и на
основание чл. 55 ПИКЕ, „Е. е извършило корекция на сметките на
въззивника, като е съставило Фактура № ********** от 17.02.2020г., с която е
начислило допълнително електрическа енергия 28202 кВтч за периода от
19.10.2016 г. до 4.12.2019г., за сумата от 5172,76 лв. с ДДС.
За извършената проверка на СТИ, както и за последвалото
преизчисляване на количеството потребена ел. енергия, въззиваемото
дружество е уведомило въззивника, видно от приложените по делото писма.
В хода на първоинстанционно дело е изготвена и приета СТЕ, според
която е налице софтуерна намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на
дисплея. Констатирано е от БИМ, извършено софтуерно препрограмиране, с
което част от записаната потребена ел. енергия се пренасочва в т. нар
„невидим регистър“. Не може да се определи момента на настъпване на
евентуалната софтуерна намеса, поради факта, че в констативен протокол
№7076124/18.10.2016г., не са отчетени данните на тарифните регистри. В
заключение експертизата приема за правилно, извършеното изчисление
отразено във фактура № **********/17.02.2020 г.
В настоящото производство, в изпълнение задължителните указания на
ВКС, е назначена комплексна съдебно-електротехническа експертиза, при
2
което изготвяне участва освен вещо лице-инженер и вещо лице-софтуерен
специалист, според указанията на ВКС. В заключение на експертизата е
установено, че върху електромера е налице съзнателна човешка намеса –
препрограмиране, но не може да бъде установен точният момент от времето,
кога е осъществено, поради софтуерно блокиране от страна на производителя
на СТИ в Унгария и на официалните му представители н България. Вещите
лица са категорични, че софтуерното въздействие не се дължи в резултат на
случайна грешка, а на съзнателна човешка намеса в тарифната му схема.
Реално отчетената енергия в регистър 3 е в размер на 028202 кВтч., но не
може да бъде установен точния период, поради невъзможност установяване
момента на препрограмиране. Установено е, че поради записана енергия на
трети регистър, електромерът не отговаря на техническите характеристики.
Според експертизата е възможно натрупаната енергия по регистър 3 да бъде
доставена за периода 19.10.2016г. - 04.12.2019г., но записаната енергия обща
електрическа енергия в трети регистър 28202 кВтч не може да бъде разделена
на дневна и нощна. В допълнение е установено, че класът на точност отговаря
на изискванията за търговско измерване и същият е експлоатиран в срока си
на метрологична годност. Налице е неотчетена и незаплатена енергия в
регистър 1.8.3 от 28202,488 кВтч, тъй като тя не се визуализира на дисплея на
електромера и не е могла да бъде отчетена от отчетник. На последно място
експертите констатират, че математическото изчисление на определеното
задължение е правилно.
По делото е приложен протокол № 7076124, от който се установява, че
процесното СТИ е монтирано на този абонат на 18.10.2016 г. При монтажа му
показания на визуализираните тарифи са били съответно 3219 за нощна и
10921 за дневна, като други стойности на СТИ не са посочени в протокола.
Така установената фактическа обстановка, се подкрепя изцяло от
приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и от свидетелските
показания на св. Юруков и св. Кюркчиева.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил предявения
иск по съображения, че жалбоподателят не е установил предпоставките за
законосъобразно осъществяване на корекционна процедура на сметката за
потребление на ел. енергия в имота на крайния клиент.
Проверката на СТИ е извършена на 04.12.2019г, т.е при действието на
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Въззивният съд намира, че по
отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по
невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка,
извършена след 30.04.2019г, приложимите правни норми са тези по ПИКЕЕ ,
приети с Дв,бр.35 от 30.04.2019г. Аргумент за това е и нормата на §2 от ПЗР
на ПИКЕЕ/ бр.35 от 30.04.2019г/. В този смисъл е и константната практика на
ВКС / виж и Определение № 55 от 10.02.2021 по гр.д.№ 3331/20, ВКС, ІVг.о/.
Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно
съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване
на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-
Регионален отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в
последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера така че е
налице преминала енергия по тарифа 1.8.3 от 28202KWh, която не е
визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в
3
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри като преизчисляването се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но
неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. За дължимостта на
цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния
обем на потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено
за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в
поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако
причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая
абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала
през електромера, т.е е доставена, но не е заплатена от абоната поради
неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-
малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума.
От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е
монтирано на 18.10.2016г, т.е е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който
следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно
19.10.2016 до 04.12.2019г. Според заключенията на единичната експертиза,
приета в първата инстанция и комплексната експертиза, приета във
въззивната инстнация, назначена при изпълнение на задължителните указания
на ВКС, математически правилно е извършено изчислението на стойностите
на определеното задължение за плащане. Д.С. е направил възражение във
връзка с обстоятелството, че на 18.10.2016г не е бил със занулени тарифи
т.8.1 и т.8.2 , респективно не е било видно какви са били показанията му на
тарифа т.8.3 едва в производството по в.гр.д.№ 733/20 по описа РОС, но не и в
производството пред първата инстанция, в която е било представено това
писмено доказателство. В този смисъл възражението му е било преклудирано,
а дори и да не е било такова не е направил никакви доказателствени искания в
тази насока.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че
абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена,
респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от
17.02.2020г в общ размер на 5 172.76лв с ДДС за посоченият по-горе период.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за
недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради
което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от
ответника разноски в първата инстанция, които включват 500лв
възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение. Съгласно
представеният списък за разноски претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1404лв с ДДС. В първата инстанция ищецът е
направил възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за
основателно. Дължимото възнаграждение съобразно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение е в размер на 588.64лв без
ДДС или 706.37лв с ДДС. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което въззивният съд намира, че адвокатското
4
възнаграждение следва да се определи в минималният според тарифата
размер.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски в
предходното в.гр.д.№ 733/20 РОС в размер на 103.46лв разноски за държавна
такса и 1404лв адвокатско възнаграждение с ДДС, тъй като не е направено
възражението на прекомерност на същото при разглеждане на спора в
посоченото въззивно производство ; разноските в гр.д.№ 905/21 ВКС в
размер на 133.40лв разноски за държавна такса по сметка на ВКС и
адвокатско възнаграждение в размер на 1404лв с ДДС. В производството пред
ВКС процесуалният представител на въззиваемия изрично е заявил, че не
прави възражение за възражение за прекомерност на същото. В тежест на
въззиваемия са и разноските в настоящото производство по в.гр.д.№ 729/21
РОС в размер на 200лв за вещо лице, съобразно представеният от страната
списък за разноски и 706.37лв с ДДС адвокатско възнаграждение с оглед
основателното възражение за прекомерност, направено в настоящата
инстанция.
Направеното в настоящата инстанция възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение касае само настоящото производството и не
може да бъде преценявано от съда по отношение на размера на адвокатското
възнаграждение в производството по в.гр.д.№ 733/20 РОС и гр.д.№ 905/21
ВКС, в които страната не е направила възражение за прекомерност.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260290 от 22.10.2020г, постановено по гр.
д. № 1755/2020г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. С. срещу „Е. гр. В., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, че не дължи на
дружеството сумата от 5172,76, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/17.02.2020г. за обект с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. Р..
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Т. заплати на „Еа,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В. бул. „В., В. разноски
в производството пред първата инстанция в размер на 500лв разноски за вещо
лице и 706.37лв с ДДС адвокатско възнаграждение, разноски в
производството по в.гр.д.№ 733/20 по описа на РОС в размер на 103.46лв за
държавна такса и 1404лв с ДДС адвокатско възнаграждение, разноски в
производството по гр.д.№ 905/21 по описа на ВКС в размер на 133.40лв за
държавни такси и 1404лв с ДДС адвокатско възнаграждение, както и разноски
в настоящото производство по в.гр.д.№ 729/21 по описа на РОС в размер на
200лв възнаграждение за вещо лице и 706.37лв с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6