Р Е Ш Е Н И Е
260040/1.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №543 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0869-000151/11.02.2020 год. на Началник Група към ОД на МВР
Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.И.А., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева /хиляда лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.178ж,
ал.1, пр.второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен представител,
който поддържа жалбата, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в
подкрепа на направените искания.
За ОД на МВР Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в последното съдебно
заседание по делото не се явява представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.И.А. на 10.01.2020 год.
управлявал товарен автомобил с влекач марка „Ивеко АТ 440“ с рег. №К5102ВК и
прикачено ремарке марка „Кроне СДП 27“ с рег.№К0923ЕЕ, собственост на „МОТО
ЕКСПРЕС“ ЕООД, с ЕИК203287595, като се движел по автомагистрала Хемус в посока
от гр.София към гр.Варна. В района на км.354+500 водачът изгубил управление над
превозното средство, в резултат на което повредил еластичната ограда и
прескачайки мантинелата, преминал в лентата за насрещно движение. Разминал се с
управлявания от свидетеля Е.С.А. лек автомобил и продължил движението си в
посока бензиностанция „ОМВ“. Впоследствие А. управлявал посоченото МПС около 4
километра в лентата за насрещно движението
в посока към гр.Варна, като преустановил движението си в района на
бензиностанция „ОМВ“.
След като свидетелят А. подал сигнал на телефон
112 на место пристигнал полицейски екип – свидетелите И.П.С. и Н.Т.Н. – и
двамата служители на ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция. Двамата разговаряли
първоначално със свидетеля А., който бил отбил управлявания от него автомобил в
аварийната лента и ги изчаквал, а впоследствие и с жалбоподателя. След
изясняване на случая на А. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №142530/10.01.2020 год., в който било посочено, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без
да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №20-0869-000151/11.02.2020
год. на Началник Група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което
на Г.И.А., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000 лева /хиляда лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.второ от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.С. и на свидетелите Н.Т.Н. и
Е.С.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че показанията на първите двама
свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото лично са извършили
проверката на жалбоподателя, провели са разговор със свидетеля А. и пряко са
възприели положението на управлявания от А. автомобил непосредствено след
пристигането им на местопроизшествието. В същото време показанията на свидетеля
А. също следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същият е непосредствен
очевидец на случилото се ПТП, лично е възприел поведението на жалбоподателя непосредствено преди, по време и след
произшествието. В същото време показанията му са обективни, незаинтересовани и
кореспондират както с показанията на останалите двама свидетели, но и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна,
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в
платното за насрещно движение.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че непосредствено след станалото ПТП жалбоподателят е преминал
в лентата за насрещно движение на автомагистрала Хемус, повреждайки
еластичната разделителна мантинела, като
не е спрял в аварийната лента на същата, а е продължил движението си именно в
лентата за насрещно движение, като е изминал разстояние от около 4 километра,
преди да спре в района на бензиностанция „ОМВ“. В подкрепа на изложеното са
показанията на свидетеля Е.С.А., който лично е възприел поведението на А. и
след разминаването на двата автомобила, непосредствено след станалото ПТП е
преустановил движението си, слязъл е от автомобила и е тръгнал пеша в посока на
отдалечаващия се автомобил на жалбоподателя, за да му окаже евентуална помощ. В
същата насока са и показанията на свидетелите
И.П.С. и Н.Т.Н., които след пристигането си на местопроизшествието лично
са възприели местоположението на управлявания от жалбоподателя автомобил и
обстоятелството, че същият се е намирал на километри от мястото на станалото
ПТП, което по безспорен начин доказва, че А. не е спрял в лентата за принудително спиране по автомагистралата, а е
продължил движението си в лентата в срещуположната на движението посока. Посоченото не се отрича и от страна на самия
жалбоподател, който в жалбата си обяснява причините поради които е продължил
движението си в лентата за насрещно движение.
Съдът не кредитира твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя и на него самия, че е предприел посоченото движение, за да
предотврати настъпване на по-тежки негативни последици и че е действал при
условията на крайна необходимост. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, който намира субсидиарно приложение,
съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН
Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. В
настоящия случай, преценявайки изложената фактическа обстановка, не може да
бъде споделен извода, че движението в лентата за насрещно движение на
автомагистрала в продължение на едно сравнително голямо разстояние в порядъка
от около 4 километра крие по-малък риск от ПТП, отколкото спиране на автомобила
в същата тази лента за аварийно движение и обозначаването му по предвидения в
ЗДвП ред, имащ за цел именно предотвратяване опасността от ПТП. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно правната теория е много по-лесно да
бъде предотвратено евентуално ПТП с намиращо се в покой ППС, отколкото с такова
движещо се в срещуположна посока и то в лента, където е абсолютно забранено и
нелогично и неочаквано да се намира движещо се превозно средство. А с оглед на изложеното съдът не споделя
извода, че водачът е действал при условията на крайна необходимост, именно
поради факта, че с поведението си е предизвикал по-висок риск от ПТП, отколкото
ако беше изпълнил задължението си по ЗДвП след станалото ПТП да спре в лентата
за принудително спиране по автомагистрала и да обозначи
автомобила по предвидения за това ред.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят с поведението си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.58, ал.4 от ЗДП.
За посоченото нарушение
санкционната норма на чл.178ж, ал.1, предл.второ от
ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1000 лв.
За водач, който се движи в платното за насрещно движение по автомагистрала и
скоростен път. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е приложил действащата
санкционна норма, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки на нарушителя
и двете кумулативно предвидени наказания в техния абсолютен размер.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗДвП процесното деяние не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата,
с оглед създадените предпоставки за настъпване на второ ПТП. Управлението на
МПС в лентата за насрещно движение по автомагистрала освен риска от настъпване
на ПТП създава предпоставки и за неправилно изясняване на фактическата
обстановка по вече причиненото от водача такова. Нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0869-000151/11.02.2020
год. на Началник Група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което
на Г.И.А., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000 лева /хиляда лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.второ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.И.А., с ЕГН**********,*** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: