№ 571
гр. С., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110109507 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С.., е предявил искове за
признаване за установено, че ответникът В. В. К., ЕГН **********, дължи следните суми: 4
479,38 лева стойност на доставена топлинна енергия за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, 499,86 лева
мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до 29.09.2022 г., 16,50 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, и 4,52 лева мораторна лихва за период от
31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55533/22 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот
– апартамент 11 в гр. С., ....... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността й в 45-дневен срок от
публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Б.” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което
1
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
С протоколно определение от 15.11.2023 г. е прекратено производството по делото в частта
за признаване дължимостта на главницата за топлинна енергия за периода 1.1.21 г.-30.04.21
г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Доколкото в подаденото възражение длъжникът е признал задълженията до 20.11.2020 г., и
предвид липсата на възражение за тях, заповедта за изпълнение е влязла в сила, а исковете в
частта за признатите вземания са недопустими /т.е. частично за главница за топлинна
енергия и изцяло за таксата дялово разпределение, и за лихвите върху тях/. В тази насока са
били и дадените на ищеца указания за уточняване размера на вземането за топлинна
енергия за периода 21.11.2020 г.-30.04.2021 г. и на лихвата за забава върху нея, с оглед на
които той е оттеглил иска за главница за периода след 1.1.2021 г.
С оглед гореизложените съображения и недопустимостта на исковете за установяване
дължимостта на признатите вземанията за: стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.08.2019 г. до 20.11.2020 г. в размер на 2367.15 лв., ведно със законна лихва от
13.10.2022 г. до изплащането й, 401.93 лв. мораторна лихва върху нея за период от
16.10.2019 г. до 29.09.2022 г., 16.50 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до
изплащане на вземането, и 4.52 лева мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до
29.09.2022 г., производството в тази част следва да се прекрати /съответно в заповедното
производство за тях да се издаде изпълнителен лист/.
Предмет на разглеждане остават вземанията за топлинна енергия за периода 21.11.2020 г.-
31.12.2020 г. и лихвата за забава върху нея.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение
по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се
прекратява със загубването на същите. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ........ г. г. по
2
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия реда на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество. Т.е. при постигнато изрично съгласие между
топреносното предприятие и такъв правен субект, именно той дължи цената на доставеното
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесният
имот - апартамент 11 в гр. С., ......, е бил собственост на майката на ответника, починала на
16.6.2011 г., след което двамата й синове придобили имота с дял по ½. С договор за наем от
11.11.2016 г. П. К. предоставил на брат си В. К. ползването на своята ½ идеална част от
имота, за което подал заявление и декларация до Т. С. ЕАД за закриване на партидата на
негово име и откриване само на В. К.. Видно от представените от ищеца и ТЛП
доказателства, партидата за имота е на името на В. К., което не е и спорно по делото.
От приетото по делото постановление за възлагане се установява, че апартаментът е бил
продаден на публична продан, като постановлението на ЧСИ за възлагане на имота на
купувача от 21.12.2002 г. е влязло в сила на 6.1.21 г.
Следователно през процесиня период – от 21.11.20 г. до 31.12.20 г. между ищеца и
ответника е същестувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот и ответникът дължи цената й.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответника и съобразно събраните по делото
доказателства, може да бъде направен извод, че в имота е била доставена топлинна енергия,
чието количество и стойност са отразени в издадените от ищеца справка и общи фактури,
видно от които начислената топлоенергия за процесния период възлиза на 395.73 лв. С
оглед липсата на доказателства за плащане, искът следва да се уважи за така установения
размер, ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда до окончателното
плащане.
С оглед установената дължимост на главното задължение и настъпилият съобразно
определения в общите условия /одобрени с решение на КЕВР от 27.6.2016 г., според които
лихва за забава се начислява в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася
общата фактура./ падеж на задължението, ответникът е изпаднал в забава и без да е
необходима покана. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница и за периода
от 15.9.21 г. до 29.09.2022 възлиза на 41.77 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
исковете - за държавна такса 8.75 лв. и за юрисконсултско възнаграждение 8.75 лв., а в
заповедното производство дължими са 8.75 лв. за държавна такса и 4.38 лв. за юриск.
възнаграждение.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес
на управление гр. С.., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, че В. В. К., ЕГН **********, гр. Благоевград, ............, дължи сумите: 395.73
лева стойност на доставена топлинна енергия за период от 21.11.2020 г. до 31.12.2020 г.,
ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащането й, 41.77 лева мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 29.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55533/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, гр. Благоевград, ............, да заплати в полза на “Т. С.”
ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски в исковото производство в размер на 17.50 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 13.13 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9507/23 г. на СРС, 72 с-в, в частта относно
исковете за установяване дължимостта на вземанията за: стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.08.2019 г. до 20.11.2020 г. в размер на 2367.15 лв., ведно със
законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащането й, 401.93 лв. мораторна лихва върху нея за
период от 16.10.2019 г. до 29.09.2022 г., 16.50 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането, и 4.52 лева мораторна лихва за период от
31.10.2019 г. до 29.09.2022 г.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните. В прекратителната част решението има характера на
определение и може да се обжалва пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4