№ 209 / 14.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 15 юни..........……..…………...........…………………………….
през две хиляди и двадесета година…...............……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.....…..........………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………...…..............АН дело 304 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-002589/ 15.08.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.Н.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Акта за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателят Л.Н.М. на 13.07.2017г. в 16.00 часа в град Монтана, ул.”Чавдар Войвода” до № 4, като водач на лек автомобил „Ауди 80” с ДКН М 81 81 АК при направена полицейска проверка не е представил СУ на МПС и контролен талон към него.
Предвид на горното актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта – П.К. Кънов и Д.П.Р. съставили АУАН за допуснато нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН е подал възражения срещу констатациите. АНО е приел, че същите са неоснователни – арг.Решение л.10 от делото и е издал атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на П.К. Кънов и Д.П. Райюков. Липсва каквато и да било индиция за заинтересованост на тези свидетели. Нещо повече, този факт не се оспорва дори и от жалбоподателя. Административнонаказаният М. е управлявал МПС без да носи СУ на МПС и контролен талон към него, както сам заявява в хода на съдебното производство л.61 от делото „...книжката умишлено не я нося...”. Същият при проверката е представил нотариално заверено копие от СУ на МПС. Като причина за това нарушение жалбоподателят сочи влошените си отношения с лицето Виктор Михайлов, служител на МВР, който към настоящото дело няма отношение. Наказаният изтъква още, че не носи със себе си СУ на МПС и контролния талон, тъй като се страхува да не му го вземат /най-вероятно за не заплатени глоби, предвид справката за нарушител/.
Законът повелява да се носят изискуемите се документи в оригинал и не предвижда възможност те са бъдат в нотариално заверена форма.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че признаците от субективната му страна се установяват. Жалбоподателят Л.М. е съзнавал, че управлява МПС без да държи в себе си СУ на МПС и контролния талон към него, като това може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – да се възпрепятства ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемите документи, и същите са били настъпили.
Правилно описаното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи - контролен талон към СУМПС и самото СУ на МПС. Размерът на наложената глоба е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от съда. Затова и се приема за правилно определен. Следователно в тази част правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието е точно определено, а не в определени граници.
Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН особено като се има предвид и приложената по делото справка за нарушител – арг.л.15-16 от делото, от което е видно, че жалбоподателят е системен нарушител на правилата по ЗДвП. Нещо повече, служебно известно на съда е и обстоятелството, че в РС-Монтана има образувани още две дела за същото нарушение – АНД № 303 и 731 и двете по описа за 2020г, на които съдия-докладчикът е един и същ.
За прецизност следва да се отбележи, че в конкретният случай не е приложима разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения наложените наказания се изтърпяват отделно. Макар при проверката да е установено не носене на СУ на МПС и контролен талон към СУ на МПС това е едно административно нарушение, което правилно е довело до налагане на едно административно наказание. Това е така, тъй като съгласно чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП се наказва с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. При такова описание административнонаказващият орган правилно е приел, че административното нарушение е едно и е наложил едно самостоятелно административно наказание, тъй като в случая водача-жалбоподател не е представил изискващите се документи съобразно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е едно самостоятелно нарушение и не може да бъде разделяно. В този смисъл е и Решение от 07.10.2014г. на АдмС-Монтана по КАНД № 355/2014г. по идентичен случай.
В АУАН е отразено от длъжностното лице полицейски служител в кръга на неговите правомощия и в определения от закона ред и форма установеното от него на място. Затова съдът отчете презумптивната сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДвП. Не се опровергаха данните отразени в акта и не се представиха доказателства в обратен смисъл. Напротив, представените от страна на жалбоподателя доказателства (нотариално заверено копие от СУ на МПС) установяват именно изложената теза. Затова следва да се отчете, че АУАН запазва презумптивната си сила и следва да се приемат за осъществени обстоятелствата такива, каквито са отразени. Не се възразява от страна на жалбоподателя по извършеното от него нарушение, свързано с лисата на СУ на МПС и контролен талон към него при проверката.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, а определеното наказание - справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0996-002589/ 15.08.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: