№ 288
гр. Провадия, 22.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело
№ 20223130100843 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:37 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ Ю. Ю. А., редовно призован от предходно съдебно
заседание чрез адв. Б. С. С., АК Шумен, не се явява лично, представлява се от
адв. Б. С., редовно упълномощен с пълномощно на л. 7 по делото и приет от
съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ А. И. И., редовно призована от предходно заседание
чрез адв. Т. П., АК Варна, не се явява лично, представлява се от адв. Т. П., АК
Варна, редовно упълномощена с пълномощно на л. 68 по делото и приета от
съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ Д. И. Д., редовно призован от предходно заседание
чрез адв. Т. П., АК Варна, не се явява лично, представлява се от адв. Т. П., АК
Варна, редовно упълномощена с пълномощно на л. 67 по делото и приета от
съда отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Н. К., редовно призован, се явява лично.
Депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните не са
нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
Определение № 383 / 10.04.2023 г.
СЪДЪТ, на основание чл. 143 ГПК, след разрешаване на
предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената
искова молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като
поканва процесуалния представител на ищеца, ако желае, да поясни и
допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да
посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от
ответника, а ответника да посочи и представи нови доказателства.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Претенцията ни не е само за
земята, но и за постройките. Няма да правя други уточнения по нея. Оспорвам
отговора на исковата молба.
АДВ. П.: Поддържам отговорите на исковата молба. Оспорваме иска
изцяло, като аз продължавам да твърдя, че ответник по спора следва да бъде
собственикът, който не е Д., т.к. исковата молба не е била вписана. През м.
ноември 2022 г. е имало сделка, за която аз съм представила нотариален акт,
за който имам указания да заверя по реда чл. 183 от ГПК за вярност и ако ми
дадете възможност, ще го направя сега. По силата на тази сделка ответникът
Д. И. Д. е дарил на баща си И. Д. И. имота, за който е предявена исковата
претенция. В случай, че делото продължи в този ход – срещу несобственик,
считам че самият съдебен акт би бил нищожен, т.к. ще бъде осъден да
предаде владение евентуално Д., който към датата на депозиране на отговора
и към постановяване на решението, няма да е собственик. Считам, че не сме в
хипотезата „замяна на страни в хода на делото“, защото действително
2
исковата молба не е била вписана. Ако съдът прецени, че делото може да
продължи в този ход, ще изразя становище по същество, след като приемем
експертизата. Твърдя, че искът е недопустим и в условията на евентуалност -
неоснователен.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, приканва страните към
спогодба.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становището си във връзка с изготвения проект за доклад с Определение №
383 / 10.04.2023 г.
АДВ. С.: Моля да допълните доклада с преведеното от нас
възнаграждение за особен представител. Ние твърдим, че ползването на
процесния имот се осъществява от И. Д., но как са оформени между тях
договорно…А това, което са направили впоследствие с прехвърляне от
единия на другия, поредица от сделки, колегата е права, че ако се произнесете
в този вид иск, ще бъде срещу несобственик. Към момента на завеждане на
исковата молба, собственик е бил И.. Ползвател е била А.. По мои данни, в
момента в процесния имот живее И.. А. си е запазила правото на ползване.
АДВ. П.: Към момента на завеждане на иска не е собственик И. или
съпругата му, а с нотариален акт от 25.04.2019 г. те са дарили на сина си Д.,
но Вие завеждате иск срещу И. и А..
АДВ. С.: Поддържам иска спрямо Д. и А.. Имах предвид Д., а не И..
Моя грешка. Моля, вместо “И. Д. И.“, навсякъде в исковата молба, насочена
срещу Д. И. Д. да се чете „Д. И. Д.“. В момента Д. ползва имота и той е
собственик по данни на моят доверител, а не И.. Считам, че документално А.
ползва имота. Спрямо И. нямаме искова претенция. Правното придобивно
основание, на което твърдим, че сме собственици на земята и постройките е
нотариален акт за покупко-продажба на земята. Твърдим, че сме закупили
този парцел и след трасиране и последващи действия на управление,
установихме че границата минава през тези постройки.
АДВ. П.: Ако това са твърденията, тогава има противоречие в
изложеното в исковата молба, защото ищецът твърди, че ответниците са
закупили и са придобили УПИ I-24, с площ от 900 кв.м., ведно с изградените
къща, гараж и второстепенна постройка, което е признание от негова страна,
3
че всъщност ответниците са ги придобили с правна сделка – това е изписано
на стр. 2, абзац 1-ви на исковата молба.
АДВ. С.: Говорим за два УПИ. Когато клиентът ми закупува неговия
имот – неговото УПИ, той купува празен парцел. При трасирането, празният
парцел, който той придобива по силата на този нотариален акт, се установява,
че тези постройки попадат в неговия парцел. Ние твърдим, че сме
собственици на УПИ II-24, ведно с гараж и стопанската постройка на
основание нотариалния акт.
СЪДЪТ намира следното: По отношение на възраженията за
недопустимост на исковия процес, съдът намира че същите са неоснователни
предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК, която урежда хипотезата на
прехвърляне на спорното право в хода на процеса. Именно в тази хипотеза,
съгласно чл. 226, ал. 2 преобретателят-купувач И. може да встъпи или да бъде
привлечен в делото като трето лице, вкл. да замести своя праводател при
условията на чл. 222 от ГПК. В случая, нито е поискано встъпване от негова
страна, нито привличане от някоя от страните, нито заместване. А дА. е
вписана или не исковата молба, в случая за приложението на чл. 226, ал. 1, е
без значение, т.к. вписването на иска по чл. 108 от ЗС има оповестително
действие, а не и защитно такова, в който смисъл се отнася ал. 3 на чл. 226 от
ГПК. ДА. ответниците са собственици или не, на какво основание и дА.
ползват или не процесните имоти, е въпрос по същество. ДА. прехвърлянето
на имота в хода на процеса е противопоставимо на ищеца, също е въпрос по
същество и във връзка с приложението на чл. 226 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците за
недопустимост на исковия процес.
ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 383 / 10.04.2023 г. проект за
доклад за окончателен, ведно с уточненията направените от процесуалните
представители на двете страни в дн.с.з., като за яснота:
Ищецът поддържа исковите претенции спрямо Д. И. Д. и А. И. И..
4
Твърди, че процесния имот се ползва изцяло от А. И. И. и че е собственик на
реалната част от УПИ II-24, ведно с построените в тази реална част гараж и
стопанската постройка на основание договор за покупко-продажба от
11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г.
по описа на нотариус С.Ж..
Обявеният за окончателен проект за доклад да се счита за неразделна
част от съдебния протокол.
Съдът докладва, че с Определение № 383 / 10.04.2023 г. е указал на
ответната страна Д. Д. да завери по реда на чл. 183 от ГПК приложения към
отговора писмен документ, поради което
ПРЕДЯВЯВА делото на адв. П. на л. 59 за изпълнение на указанието
на съда, обективирано в Определение № 383 / 10.04.2023 г.
СЪДЪТ докладва, че е отложено приемането на представения от адв.
П. в предходно о.с.з. НА № 192, т. XII, дело № 2260, вписан в Служба по
вписванията при ПРС.
СЪДЪТ докладва служебно извършена справка в НБД Население за
лицето Д. И. Д..
СЪДЪТ докладва служебно извършена справка в НБД Население за
лицето А. И. И..
СЪДЪТ докладва служебно извършена справка в НБД Население за
лицето Ю. Ю. А..
АДВ. С.: Да се приемат писмените доказателства, представени с
исковите молби, отговорите на исковите молби, представения от адв. П. в
предходно съдебно заседание нотариален акт, както и докладваните в днешно
съдебно заседание писмени документи.
АДВ. П.: Да се приемат писмените доказателства, представени с
исковите молби, отговорите на исковите молби, представения в предходно с.з.
нотариален акт, както и докладваните в днешно съдебно заседание писмени
документи.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направените в исковата молба
доказателствени искания, намира, че до събиране в рамките на настоящото
производство следва да бъдат допуснати процесуално допустимите,
5
необходимите за установяване на релевантните за спора факти и относими
към предмета на делото, по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК доказателства.
Ето защо и на основание чл. 148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото,
представените с исковите молба и отговорите на исковите молби, надлежно
заверени по реда на чл. 183 от ГПК преписи от документи, намиращи се от л.
5 до л. 6 вкл., от л. 8 до л. 11 вкл., от л. 37 до л. 38 вкл., л. 44 до л. 49 вкл.,
както и на л. 59 по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
докладваните в днешно съдебно заседание писмени документи, а именно:
справка в НБД Население за лицето Д. И. Д.; справка в НБД Население за
лицето А. И. И.; справка в НБД Население за лицето Ю. Ю. А.; НА № 192, т.
XII, дело № 2260, вписан в Служба по вписванията при ПРС.
СЪДЪТ докладва постъпилите с вх. № 3244 / 18.05.2023 г. и с вх. №
3292 / 19.05.2023 г. заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, ведно със справка декларация за сумата от 700,00 лева.
Страните не предявяват възражения по изслушването на вещото лице в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Н. К., – 61 годишен, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и съдебни спорове със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обещава да даде
компетентно и безпристрастно заключение.
- Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. С.: От комбинирания цифров модел между
геодезическата снимка и оцифрения регулационен и кадастрален план на с.
6
*******, получих 253 кв.м. за площта на процесната реална част, която
изцяло попада в УПИ II-24. Регулационнатa граница минава по южната
граница на масивния гараж и навеса. Постройките изцяло попадат в
процесната реална част. Процесната реална част не може да се отдели като
самостоятелен реален дял.
На въпроси на съда: Съгласно регулационния план от 1927 г., тези
253 кв.м. попадат в УПИ II-24, а не в УПИ I-24, като синята линия е
дворищната регулация. Условният знак „триъгълник“ в розов цвят означава
„паянтова ограда“. По Закона за кадастъра и имотния регистър „паянтова
ограда“ в случая представлява ограда, изградена от бетонни колове и оградна
мрежа. Абревиатурата „МГ“ означава „масивен гараж“. Навесът е с две
отворени страни - от южната и от източната част, която е с пунктир, т.е. към
УПИ I-24. Материалната граница минава по северната граница на масивния
гараж и навеса. На снимката се вижда и навеса, че е от каменна стена, както е
масивният гараж - каменна стена и тухлена зидария и продължава с
паянтовата ограда. Сградите се намират в УПИ II-24, но реално на място се
ползват от собственика на УПИ I-24.
На въпроси на адв. П.: Предходния поземлен имот № 24, преди
разделянето на УПИ I-24 и УПИ II-24, е на един собственик. Между двата
парцела при разделянето не е необходимо да се уреждат предаваеми части по
регулация, защото тази граница е проектна, т.е. няма какво да се урежда,
защото видно е, че няма и кадастрална граница, просто парцелът е разделен
на два дяла – единият 900 кв.м., а другия 1200 кв.м. Няма кадастрална
граница, защото няма попълване на кадастър, който е на място, т.е. както
изградените постройки „гараж“ и „навес“ не са попълнени, така и въпросната
„паянтова ограда“. Ако беше трасиран парцела към момента на разделянето
на парцела I-24, щеше да се установи, че гаража и навеса попадат в УПИ II-
24, а не в УПИ I-24. Собственикът, а също и купувача не е извършил
трасирането на имота, и собственикът, който е построил гаража и навеса не ги
е попълнил в кадастралния план от 1927 г.
На въпроси на съда: Линиите в черен цвят обозначават кадастралните
граници. Линиите в син и червен цвят са регулационни граници – червените
линии са „уличната регулация“, а сините „дворищната регулация“.
На въпроси на адв. П.: На скицата от 02.07.1981 г., която е
7
приложение към СТЕ, границата която се дава за I-24, не са нанесени
процесните постройки - гараж и навес. Към момента на разделянето,
собственикът не е попълнил кадастралната основа. Тази скица от 1981 г.
представлява ПУП-а за разделянето на имота и за това в Заповедта е сложена
самата скица, и съответно основанието по чл. 32 ЗУТ. Тези постройки – гараж
и навес и до сега не са нанесени в кадастъра. Не мога да кажа как след като
сградите не са нанесени в кадастралния план, са обект на правна сделка.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице
изчерпва задачата на допуснатата съдебно-техническа експертиза и е от
значение за изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице С. Н. К. в
размер на 700,00 лв. (седемстотин лева), като сумата от 700,00 лв.
(седемстотин лева) да се изплатят от внесения депозит (издаден касов ордер).
СЪДЪТ допълва изготвения доклад, като докладва, че размерът на
процесната реална част от УПИ II-24, предмет на делото, е 253 кв.м., с
граници, отразени в комбинирана скица-приложение № 4 към СТЕ.
АДВ. С.: Ние твърдим, че ответниците ползват имота.
АДВ. П.: Ние не оспорваме и твърдим, че довeрителите ми И. Д. И. и
съпругата му А. са владели и ползвА. имота необезпокоявано, явно,
непрекъснато от 2012 г. въз основа на документ за собственост, на каквото
основание твърдим, че с кратката 5-годишна давност са придобили
процесната реална част и постройките върху нея. Представям и моля да
приемете техническа експертиза, която е извънсъдебна и за това я представям
след като изслушахме вещото лице. Установява се същото като обясненията
8
са процесните „гараж“ и „постройка“ след замерване, такава е била задачата.
И понастоящем И. и А. продължават да владеят имота. Д. не е владял или за
кратък период е владял имота. В такава насока е и самата искова молба, че са
разговаряли с И., имало е някакви договорки, но в частта кой владее, се
удостоверява и от ищеца, че именно И. владее.
АДВ. С.: Представената техническа експертиза е неотносима. Да не се
приема.
АДВ. П.: Експертизата я представям за сведение, защото тя не
противоречи на приетата експертиза, но в детайли установява площ и
местонахождение на гаража и стопанската постройка, доколкото ищецът днес
уточни исковата си претенция, че и към тях предявява някакви претенции.
Ние твърдим, че гаража и стопанската постройка са придобити чрез покупко-
продажба, както стана ясно въз основа на какво се е стигнало до това
несъответствие.
СЪДЪТ намира, че представената в днешно съдебно заседание частна
експертиза от процесуалния представител на ответниците е недопустима, тъй
като не е събрана чрез предвидените в ГПК способи за събиране на
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото и ВРЪЩА на
процесуалния представител на ответниците, представената от него частна
техническа експертиза.
АДВ. С.: Не поддържам искането си за разпит на двама души
свидетели. Нямам други доказателствени искания.
Съдът, с оглед изявлението на адв. С.,
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 383/10.04.2023 г. в частта, в която се допуска
събиране на гласни доказателства за установяване на наведените в исковата
9
молба обстоятелства чрез разпита на двама души свидетели, водени от ищеца
в насроченото о.с.з.
АДВ. П.: Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени
искания.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ намира, че списъците на направените от ответната страна
разноски са своевременно представени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списък на разноски по чл. 80 ГПК от адв. П.
– 2 бр.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК, приканва страните към
спогодба, но такава не беше постигната.
СЪДЪТ намира, че поради липса на други искания по доказателствата,
други такива не следва да се събират, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, моля да уважите така
предявените искове, предмет на производството. Моля за срок за писмени
бележки. При изричната разпоредба на Закона за устройство на територията
недопустимо е прехвърлянето с правни сделки, включително и придобивна
давност на реална част от имоти, които не могат да бъдат самостоятелни
обекти, предмет на регулация. В този смисъл видяхме, че процесния имот не е
възможно да бъде отделен като самостоятелен парцел. В този смисъл и
самите основания за придобивна давност не биха могли да направят годен
собственика, на който се позовава на тази давност. В този смисъл, моля да
10
уважите исковата молба и предявените искове и да ми дадете възможност за
писмени бележки.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, моля да отхвърлите
изцяло исковата претенция. От събраните доказателства се установи
следното: Един и същи собственик - предходния, сам прави разделяне на
имота. Преди разделяне на имота, той е бил собственост на И.Д.К.. След
разделяне на УПИ I-24 и УПИ II -24, същият чрез покупко-продажба от 2012
г. е продал на И. и А. И.и с нотариален акт, приложен към делото, 900 кв.м. и
стопанска постройка, гараж и жилищна сграда, като стопанската сграда и
гаража са процесните, които са съответно стопанската сграда – 90 кв.м., а
гаража – 18 кв.м. На това основание, като съвестни преобретатели те владеят
оттогава и понастоящем както процесната реална част от дворното място, така
и постройките, независимо от междинните сделки прехвърлени чрез дарение
на сина им и върнато обратно дарение. Както вещото лице уточни няма
кадастрална граница. Това е съществено, както и че няма уредени сметки по
регулация каквито не са необходими както по стария ЗТСУ, така и по
настоящия ЗУТ, т.к. става въпрос за един имот на един собственик. Във
времето, факта че не е отразена кадастралната граница показва, че
действително имотът би могъл, процесната част с постройките, да се
придобие по давност от приобретателя, който с правна сделка е закупил тези
имоти. Не се твърди недействителност на сделката от ищеца, за което
считаме че във времето от 2012 г. до завеждане на иска имотът е придобит по
давност и няма никаква пречка за това. Не коментираме самостоятелен имот,
който да бъде обособен като такъв, за да има параметрите, изискуеми за площ
и лице по Закона за устройство на територията, след като тази процесна част
винаги е била част от имот I-24 по плана на селото от 1927 г., като едва с
покупката на ищеца през 2021 г., същият установява едно несъответствие,
което обаче ако по реда на чл. 53 и чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния
регистър се започне оспорване на граница като неправилно поставена, по
същия начин ще стигнем до изводите, че процесната част, макар и погрешно
отразена граница, е придобита по давност и на това основание ответниците
следва да се приеме, че са собственици. Считам, че от доказателствата се
установиха нашите твърдения и за това моля да отхвърлите иска като
неоснователен и недоказан и ни присъдите разноски.
11
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в 7-
дневен срок, считано от изготвяне на протокола, да изложи правните си
доводи по съществото на спора в писмена защита.
Съдебното заседание приключи в 10:23 часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
12