№ 30
гр. К., 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Р. Георгиева Георгиева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600139 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 38/13.04.2021 г., постановена по НОХД № 1340/2020г., К.
районен съд е признал подсъдимият П. Я.. Я.. от гр.К., с ЕГН **********, за
виновен в това, че на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището на с.Б.,
общ.К., в съучастие като извършител с М. ЕР. Р. от гр.К., във време на
обществено бедствие - при обявено с решение на Народното събрание
извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. с Решение
№ 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно
превозно средство - личния си лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с
рег.№*, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
изкъртване на плоскости на прозорец, е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
акумулаторна батерия марка „Монбат", модел „12MVR200" 190 1 Ah, на
стойност 260 лева, собственост на „А1.Б." ЕАД, с ЕИК*, без съгласието на
материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.С., с намерение противозаконно да
я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
1
му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 години.
Със същата присъда, подсъдимият М. ЕР. Р. от гр.К., с ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че: На 07.05.2020 г. срещу
08.05.2020 г., в землището на с.Б., общ.К., в съучастие като извършител с П.
Я.. Я.. от гр.К., във време на обществено бедствие - при обявено с решение на
Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до
13.05.2020 г. с Решение № 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди",
модел „Кю 7", с рег.№*, собственост на П. Я.. Я.., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - изкъртване на плоскости на
прозорец, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. акумулаторна батерия марка
„Монбат", модел „12MVR200" 190 Ah, на стойност 260 лева, собственост на
„А1.Б." ЕАД, с ЕИК*, без съгласието на материалноотговорното лице Я.Ц.З.
от гр.С., с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години.
На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК подсъдимият П. Я.. Я.. е осъден да
заплати в полза на държавата, по сметка на РС-К., сумата в размер на 14 262
лева, представляваща равностойността на отчуждения лек автомобил марка
„Ауди", модел „Кю 7, с рег.№*, послужил за извършване на умишленото
престъпление. На основание чл.112, ал.1 от HПK е постановено,
веществените доказателства - 1 бр. клещи с червени дръжки и 1 бр. гаечен
ключ, да бъдат отнети в полза на държавата, ако не бъдат потърсени в
едногодишен срок от завършване на наказателното производство.
Първоинстанционният съд е осъдил всеки от двамата подсъдими да
запплатят и направените по делото разноски на досъдебното и съдебното
производство.
2
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
М.Р., чрез защитника му – адв.Г.Б. от АК – К., в която се твърди, че
подсъдимият не е доволен от присъдата, тъй като считал, че е осъден за
престъпление, което не е извършил. Съдът не бил обсъдил всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като игнорирал
доказателствата, оборващи обвинението. Твърди се, че са нарушени
правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на
доказателствата, които правила целят да се изключи произволното формиране
на вътрешното убеждение. Правилата на справедливия процес по отношение
на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в
обективната действителност не само не изключвали, но предполагали
съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит.
Косвеното доказателство, каквото била дактилоскопната следа, само по себе
си, не можело да даде никакво указание за основния факт. Моли да се постано
решение, с което на основание чл.336, ал.1,т.3 от HПK да се отмени
обжалваната присъда на РС-К. и да се постанови нова присъда, с която да
осъдения от първоинстанционния съд подсъдим да бъде оправдан. В
допълнително писмено изложение са развити подробни съображения в
подкрепа на въззивната жалба. Твърди се, че присъдата на Районен съд - К.
била постановена при наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, така
както и при липса на надлежно формирани мотиви относно фактите към
предмета по чл.102 от НПК. Съдържанието на постановената от
първостепенния съд присъда не отговаряла на законовите изисквания,
визирани в разпоредбата на чл.301 и чл.305 от НПК, тъй като анализът на
доказателствата, на чиято основа са направени фактическите констатации,
обусловили осъждането на на подс.Р., не съответствала на предписанията по
чл.305, ал.3 от HПK. Първостепенният съд не бил изпълнил задължението си
да изгради вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, включени в предмета на
доказване, поради което били допуснати нарушения по чл.107, ал.3 и ал.5 от
НПК, свързани с дейността по анализ и оценка на събраната доказателствена
съвкупност, игнориране на доказателства, подкрепящи тезата на частното
обвинение. От диспозитива на така постановената присъда не става ясно, под
чие "владение" или "от владението на кое лице" е отнета процесната чужда
3
движима вещ. Нито в постановление за привличане на обвиняем, нито в
обвинителния акт, било посочено под чие владение са вещите, за които се
твърди, че са предмет на кражбата. И на двете места било посочено само, че
става въпрос за „чужда движима веща, собственост на „А1 Б." ЕАД. Неясно
оставало дали съдът приема, че владелецът и собственика на вещта са едно и
също юридическо лице или собственика на вещта е „А1.Б."ЕАД, а владелецът
е хижа „1300 години България" или това е „Р.И.С.999" ООД -Х.. Твърди се
също, че била налице неяснота в диспозитива на присъдата, относно това, кой
е владелецът на вещта, а това било елемент от обективните признаци на
състава на престьплението. След като непълнотата в съдържанието на
присъдата се отнасяла към съставомерни признаци на деянието, то
нарушението на процесуалните правила било съществено, тъй като
ограничава правота на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
При изграждане на фактическите си констатации Районният съд се доверил
изцяло на показанията на свидетелите Т.Ф. и М.М., без да посочи ясно по
какви съображения ги кредитира. Отбелязал е, че те се подкрепят със
събраните по делото гласни и писмени доказателства, без конкретизация на
гласните такива и изчерпателно изброяване. Посочените писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът е кредитирал при
фактическите си изводи, не удостоверявали, че подсъдимият е бил на
местопроизшествието вечерта, за която се твърди, че е извършена кражбата.
В жалбата се сочи, че формирането на вътрешното убеждение на съда било
опорочено от гледна точка на изискванията по чл.13 и чл.14, ал.1 от HПK.
Тези процесуални нарушения били съществени, защото са довели до
ограничаване правата на подсъдимия при упражняване на защитната му
функция в процеса.
Недоволен от първоинстанционната присъда е останал и подсъдимият
П.Я., който чрез защитника си – адв.Л.Б. от АК – К. я обжалва, като счита, че
същата е неправилна, тъй като е необоснована и е нарушен закона. Съдът
признал подсъдимия за виновен кредитирайки две обстоятелства:
възприятията на свидетеля Г.Г., който е видял лек автомобил, подобен на
инкриминирания в paйoнa на с.Б., община К. на 08.05.2020 г. около 03.45 часа
и намерените пръстови отпечатъци от пръстите на подсъдимия Я. на
местопроизшествието. И за двете обстоятелства били представени безспорни
4
доказателства, че на посочената дата и място лския автомобил е бил
управляван от майката на подсъдимия- Р. Я.а, а пръстовите отпечатъци били
оставени по друго време и не били относими към извършеното прстъпно
деяние. По делото не било налично нито едно доказателство /пряко или
косвено/, което да сочи, че подсъдимият П.Я. е участвал в инкриминираното
престъпление. В допълнителни мотиви са развити подробно доводите
наведени във въззивната жалба. Моли да се отмени обжалваната присъда и да
се постанови нова присъда, с която подсъдимият П.Я. да бъде оправдан. В
допълнителни мотиви са развити подробно доводите наведени във въззивната
жалба.
В съдебно заседание жалбодателят М.Р. лично и чрез защитника си –
адв.Г.Б., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.
Жалбодателят П.Я. също лично и чрез защитника си – адв.Л.Б.,
поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. моли да не се уважават и
двете въззивни жалби на подсъдимите Я. и Р., подадени чрез техните
защитници – адв. Б. и адв. Б.. Моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Всички твърдения и доводи в
жалбите на двамата подсъдими счита за неоснователни и противоречащи на
събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, които пък
от своя страна са били обсъдени подробно в мотивите на обжалваната
присъда. Направен бил подробен прочит на тези доказателства и
първоинстанционният съд правилно бил разграничил кои гласни
доказателства следва да бъдат кредитирани от съда и друга част, които не са
кредитирани. Първоинстанционният съд приел, че двамата подсъдими са
автори на престъплението, за което са били предадени на съд, като е
кредитирал като безпротиворечиви свидетелските показания на всички
незаинтересованите свидетели – трети лица. Видно от мотивите към
присъдата, първоинстанционният съд не бил кредитирал единствено и само
показанията на един свидетел, а именно: майката на подсъдимия Я., които
оставали изолирани и целяли оневиняване на нейния син. На следващо място,
противно на твърденията на защитника на подсъдимия Я., съдът не бил
придал неоправдано висока тежест на доказателствата, свързани с
5
установените на мястото на деянието отпечатъци от пръстите и на двамата
подсъдими. Подробно било описано в мотивите мястото, на което са
намерени отделните отпечатъци от пръсти от ръцете и на двамата подсъдими,
и те били намерени на такива места, на които могат да бъдат оставени само от
лица, които са извършвали действия по преодоляване на препятствия и
прегради, поставени за защита на имот. Не били налице нарушения на
материалния закон, твърдяни от защитника на подсъдимия Р. – непосочването
от чие владение били отнети вещите. В конкретния случай собственикът и
владелецът на отнетата вещ – 1 брой акумулатор бил юридическото лице
„А1“ ЕАД, което било индивидуализирано и се представлявало от негов
законен представител, надлежно упълномощен по конкретното дело. Съдът
правилно не бил кредитирал показанията на майката на подсъдимия Я., че в
процесната нощ тя е управлявала автомобила, с който двамата са се
придвижили и са превозили отнетия акумулатор, тъй като те не са били
подкрепени от никакви други гласни или писмени доказателства. С оглед
изложеното и при така събраните доказателства, счита, че правилно съдът е
стигнал до извода, че подсъдимият Я. и подсъдимият Р. в съучастие са
извършили кражбата, за която им е било повдигнато обвинение, и за което са
били признати за виновни от първоинстанционният съд. Наложено им било
наказание в минимален размер, като били отчетени многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, което счита, че е правилно и се базира на
събраните доказателства. В цялост присъдата счита за правилна и
законосъобразна и моли да бъде оставена в сила.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбите, констатира:
Първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства и
е изяснил напълно делото от фактическа страна, като пред настоящата
инстанция не са искани и събирани нови такива. С оглед на събраните на
досъдебното и съдебното следствие доказателства, районният съд е възприел
следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия въззивен
състав:
Подсъдимият П. Я.. Я.. е роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., български
6
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, студент, неосъждан,
с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по
местоживеене.
Подсъдимият М. ЕР. Р. е роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., български
гражданин, нёженен, със средно образование, не работи, студент, неосъждан,
с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по
местоживеене.
Мобилният оператор „А1 Б." ЕАД притежавал базова станция „Б.",
разположена в постройка на друг търговец в землището на с.Б., общ.К.
(известна като хижа „1300 години България"). Станцията представлявала
апаратура, монтирана в една от стаите на последния (четвърти) етаж в
постройката. Достъпът до стаята бил ограничен с метална врата, която се
заключвала. Поради счупване на прозореца, на негово място били монтирани
плоскости от подръчни материали. Освен това, помещението било
оборудвано със сигналноохранителна техника (СОТ). Сигнално-
охранителната дейност се осъществявала от охранителната фирма
„Р.И.С.999" гр.Х..
На 29.04.2020 г. св.Т.Ф. и св.М.М. - служители на „А1.Б." ЕАД,
отговарящи за поддръжката, посетили станцията в с.Б., за да укрепят
помещението с апаратурата, поради установени опити на външни лица да
влизат вътре. Нямало никакви липси в оборудването, но имало извадени от
шкафовете акумулаторни батерии, според свидетелите - подготвени за
изнасяне. Св.Ф. прибрал батериите по местата им в шкафовете. Тъй като
помещението било с тераса, до която имало достъп и от съседно помещение,
свидетелите заковали от вътрешната страна с гвоздеи към касата вратата на
съседното помещение, а след това подпрели от вътрешната страна вратата с
подръчни материали, за да препречат отварянето й. След това, от вътрешната
страна на служебното помещение двамата свидетели заковали с плоскостите
на две врати отвора на прозореца, като за целта срязали едната плоскост.
На 04.05.2020 г. до станцията ходили служители, които да огледат
щетите от опитите за влизане и да предложат ремонтни дейности по
обезопасяване. При това те установили отново опит за влизане: откъм
7
терасата били напъвани плоскостите, с които бил затворен прозорецът.
Служителите се обадили на св.Милчев и го уведомили за това, но тогава
нямало липси.
По неустановено време през нощта на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г.
подсъдимият П.Я. отишъл в землището на с.Б. с личния си лек автомобил
марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№*. С него в автомобила пътувал и
подсъдимият М.Р.. двамата стигнали до вилната зона на с.Б., до бившата хижа
„1300 години България". Влезли в хижата и се качили до четвъртия етаж.
Разбрали, че зад металната врата имало апаратура на мобилния оператор.
През съседната стая излезли на терасата пред помещението на „А 1" ,
откъдето с ръце успели да свалят от рамката на прозореца закованите
плоскости от врати. И двамата подсъдими влезли в помещението, отворили
шкафовете и издърпали няколко малки акумулаторни батерии (черни), като
поставили едната от тях на перваза на прозореца. В стаята имало и общо
четири големи акумулаторни батерии (зелени), закрепени една за друга с
планки и болтове. Подсъдимите развинтили болтовете на планките на два от
големите акумулатори, но когато се опитали да ги повдигнат, разбрали, че са
доста тежки. При това двамата хванали само една от големите акумулаторни
батерии за дръжките и я изнесли през прозореца, през терасата, през
съседната стая и по стълбището надолу. После подсъдимите Я. и Р.
натоварили отнетия акумулатор на автомобила и тръгнали.
През нощта на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г. св.Г.Г. — служител на
охранителната фирма, бил на смяна. Около 02.02 часа на 08.05.2020 г. той
получил сигнал от дежурната част за включване на алармата на СОТ в обекта
на „А1.Б." ЕАД в с.Б.. Със служебен автомобил свидетелят отишъл до обекта
в 02.11 часа. Качил се до четвъртия етаж, видял, че по заключената метална
врата на стаята с апаратурата нямало следи от интервенция и докладвал на
дежурната част. След това продължил работата си. В 02.56 часа св.Г. получил
втори сигнал от дежурната част за включване на алармата на СОТ в обекта на
„А1 Б." ЕАД в с.Б.. След около 10 минути стигнал до мястото, отново се
качил до стаята на „А1" . Металната врата отново била здрава, като
свидетелят не видял хора или автомобили около сградата. Поради
получаването на два сигнала от СОТ в рамките на един час, около 03.30 часа
св.Г. решил да спре на „обръщалото" в с.Б. — площадка на завоя към вилната
8
зона. Около 20 минути по-късно откъм вилната зона дошъл с висока скорост
лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№*. Свидетелят не успял да
види последните две букви от регистрационния номер на автомобила, но
същият се отправил в посока към гр.К..
На следващата сутрин св.Г. обяснил на колегата си от следващата смяна
св.С.Л. за случилото се през нощта. Двамата отишли да проверят отново
обекта на „А 1", за да разберат защо били получени двата сигнала през нощта.
При това св.Л. забелязал, че вратата на съседната стая е на земята и
изкъртена. Знаел, че тази стая имала обща тераса със съседната стая. Тъй като
ходел на обекта по 4 сигнала и знаел, че по-рано тази врата била закована за
касата, влязъл в стаята, а след него влязъл и св.Г.. През отворената врата
двамата излезли на терасата, пред стаята с апаратурата на „А1". Там видели,
че плоскостите на прозореца липсвали, в стаята на земята имало три големи
зелени и два малки черни акумулатора, а един малък черен акумулатор бил
поставен на перваза на прозореца, като приготвен за изнасяне. Незабавно
уведомили ръководителя си, а той от своя страна уведомил служители на
„А1". Установено било, че липсвал един от зелените акумулатори.
На 08.05.2020 г., за времето от 12.20 часа до 15.00 часа, бил извършен
оглед на местопроизшествие в постройката в землището на с.Б., общ.К.. При
огледа било установсно, че двете дървени врати, с които бил затворен
прозорецът към помещението на „А1", са оставени облегнати на парапета на
терасата. По време на следственото действие били иззети дактилоскопни
следи, от които значение по делото имали следните следи: № 1 (№ 1-6 и 1-в)
и № 2 (№ 2-6) - от срязаната врата, подпряна на парапета на терасата; № 4- от
дясната част на рамката на прозореца; № 6 (№ 6-а и 6-б) - от дръжката на
зелена акумулаторна батерия, поставена по-близо до прозореца; № 7 (№ 7-б) -
от черен акумулатор, находящ се на втория рафт в шкафа и леко издърпан
навън.
От заключението на назначената при разследването дактилоскопна
експертиза (Протокол № 155/06.08.2020 г.) се установява, че дактилоскопни
следи № 1-6 и № 1-в са оставени в комбинация отляво надясно - от безименен
пръст и малък пръст на дясна ръка на подсъдимия П.Я.; дактилоскопна следа
№ 2-б е оставена от среден пръст на лява ръка на подсъдимия П.Я.;
9
дактилоскопна следа № 4 е оставена от малък пръст на лява ръка на
подсъдимия П.Я.; дактилоскопни следи № 6-а и № 6-б са оставени в
комбинация отляво надясно - от среден пръст и безименен пръст на дясна
ръка на подсъдимия М.Р.; дактилоскопна следа № 7-б е оставена от среден
пръст на лява ръка на подсъдимия М.Р..
Видно от заключението по изготвената на досъдебното приозводство
съдебно-оценителната експертиза, стойността на 1 бр. акумулаторна батерия
марка „Монбат", модел „12MVR200" 190 Ah, с отчетено овехтяване, към
инкриминираната дата възлиза на 260 лева. От експертизата се установява
още, че акамулаторът е предназначен за употреба в телекомуникациите, има
тегло 59 кг. и размери: дължина/ширина/височина - 555/125/320 мм.
Към инкриминирания период лек автомобил марка модел „Кю 7", с рег.
№* бил собственост на подсъдимия П.Я.. В хода на наказателното
производство той продал превозното средство - с договор за покупко-
продажба от 30.11.2020 г. От заключението по назначената в съдебното
приозводство съдебно-оценителната експертиза се установява, че пазарната
стойност на лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№* към датата
08.05.2020 г. възлиза на 14 262 лева.
Описаната фактическа обстановка, както правилно е приел и районният
съд, се установява от събраните по делото доказателства, а именно: отчасти
от обясненията на П.Я. и М.Р., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие; показанията на свидетелите Т.Ф., М.М., С.Л., Г.Г. и Я.З.,
включени в доказателствата по делото, чрез прочитане на протоколите за
разпит от досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1, във вр. с чл.283
от НПК, които съдът кредитира изцяло; заключенията на вещото лице Вълчо
Димитров по назначената в съдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, както и по назначената на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза; експертното заключение на вещото лице Я.Й. по
назначената на досъдебното производство съдебнодактилоскопна експертиза
(Протокол № 155/06.08.2020 г.), всички експертизи от ДП, включени в
доказателствата по делото, чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1, във
вр. с чл.283 от НПК; Протокол от 08.05.2020 г. за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум; Протокол от 07.07.2020 г. за вземане
10
на образци за сравнително изследване- 2 бр.; Справка за собственост на MПC
с рег.№* от 14.09.2020 г.; Справка за собственост на МПС с рег.№* от
20.01.2021 г.; Договор за покупко-продажба на MПC от 30.11.2020 г.;
Характеристични справки, справки за съдимост и декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими, както и
другите приети в хода на досъдебното и съдебното производство по делото
писмени доказателства.
При обсъждане на доказателствата, обосновано, районният съд е дал
вяра на показанията на свидетелите Т.Ф., М.М., С.Л., Г.Г. и Я.З. като
обективни, логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото, а и липсват обстоятелства и
доказателства, които да внасят съмнение в тяхната достоверност. Съответно
не е дал вяра на показанията на св.Р. Я.а - майка на подсъдимия П.Я., в които
заявява, че на 07.05.2020 г. синът й се прибрал около 22.00 часа, вечерял и си
легнал, а същата вечер тя пътувала до вилната зона на с.Б. с колата на П.Я. -
модел „Ауди Кю 7”, като тогава имала семейни проблеми и решила да отиде
до къщата на сестра си в с.Б., за която имала ключ, като отишла там към 01.30
часа, изпила едно кафе в къщата и около 04.30 часа се прибрала. По това
време синът й П.Я. си бил вкъщи. Правилно и обосновано първостепенния
съд не е дал вяра на показанията на св.Р. Я.а, като настоящият съдебен състав
споделя изцяло мотивите за това. На първо място показанията й са изолирани
и не кореспондират с други събрани доказателства в подкрепа на нейната
теза. Напротив, същите се опровергават от останалите събрани и описани по-
горе гласни и веществени доказателства, които съдът кредитира, и в частност
от откритите на инкриминираната дата дактилоскопни следи на
местопрестъплението оставени именно от двамата подсъдими. На следващо
място, безспорно същата, като майка на подс.П.Я. е пряко заинтересована от
изхода на настоящото дело и с показанията си е нормално да цели
оневиняването на сина си. Правилно също така районният съд не е дал вяра на
обяснията на подсъдимите Я. и Р. в частите им, в които отричат да имат
отношение към процесната кражба и да са извършили противозаконното
отнемане на инкриминираната вещ. Нелогични и дори абсурдни са
твърденията им, че те действително посетили въпросната сграда в с.Б., но
това се случило в средата на м.април 2020 г., като отишли там единствено от
11
интерес, като влезли в стая и на последния етаж, през изкъртен прозорец,
разгледали всички стаи в сградата, които били разбити и си тръгнали, без да
взимат нищо. Откритите дактилоскопни следи на двамата подсъдими от
срязаната врата, подпряна на парапета на терасата, от дясната рамка на
прозореца, от дръжката на зелена акумулаторна батерия, поставена до
прозореца, от черен акумулатор, находящ се на втория рафт в шкафа и леко
издърпан навън, безспорно говорят за съпричастност именно на двамата
подсъдими към инкриминираната кражба на процесната акумулаторна
батерия. Ако двамата подсъдими са били във въпросната сграда само и
единствено да разгледат из стаите и това е било в средата на м.април 2020г., а
не на 07 срещу 08.05.2020 г., то няма логично обяснение как при извършения
оглед на 08.05.2020 г. са открити множество дактилоскопни следи на двамата
подсъдими при това на места свързани с мястото, където е била откраднатата
акумулаторна батерия. По делото не са събрани никакви други доказателства,
с изключение показанията на св.Я.а, които както вече бе посочено съдът не
кредитира, които да са в подкрепа на тезата на подсъдимите Я. и Р., а
напротив всички останали доказателства опровергават тезата на подсъдимите,
поради което и съдът я възприема единствено като защитна такава, целяща
оневиняването им. В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователни
доводите, направен във въззивните жалби на подсъдимите, че районният съд
е тълкувал превратно доказателствената съвкупност. Доказателствата са
възприети и анализирани от решаващия съд съобразно действителното им
съдържание и смисъл, като съдът е извършил подробен и задълбочен анализ и
съпоставка, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е
изложил обосновани мотиви кои възприема и защо, съответно на кои не дава
вяра и защо. Извършеният от районният съд анализ се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав.
При така установеното от фактическа страна, следва да се направи
безспорния извод, че подсъдимите П. Я.. Я.. и М. ЕР. Р. от обективна и
субективна страна са осъществили всеки от тях състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, за което са били предадени на съд и до какъвто извод е достигнал
и районният съд, а именно- на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището
на с.Б., общ.К., в съучастие като извършители по между си, във време на
12
обществено бедствие - при обявено с решение на Народното събрание
извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. с Решение
№ 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка модел „Кю 7", с рег.№*,
собственост на П.Я., чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот - изкъртване на плоскости на прозорец, са отнели чужда
движима вещ - 1 бр. акумулаторна батерия марка „Монбат", модел
„12MVR200" 190 Ah, на стойност 260 лева, собственост на „А1 Б." ЕАД, с
ЕИК*, без съгласието на материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.С., с
намерение противозаконно да я присвоят.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна,
подсъдимите Я. и Р. са осъществили поотделно всеки от тях, изпълнителното
деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на
досегашната фактическа власт върху инкриминираната вещ и установяване на
своя фактическа власт върху нея, без съгласието на владелеца -
материалноотговорното лице Я.Ц.З.. Престъплението е съставомерно по
чл.195, ал.1, т.1 от НК, тъй като е извършено във време на обществено
бедствие - деянието е извършено при извънредно положение, въведено в
страната от 13 март 2020 г., поради разрастващата се пандемия от вируса
COVID-19, с Решение на 44-то Народно събрание (обн. ДВ, бр.22/13.03.2020
г.), удължено до 13 май 2020 г. с Решение на НС (обн. ДВ, бр.33/07.04.2020
г.). Изкъртването на плоскости на прозорец при извършване на деянието за
достигане до инкриминираната вещ, което се установява по категоричен
начин от извършения оглед и установените дактилоскопни следи оставени от
двамата подсъдими, представлява повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и осъществява квалифициращото обстоятелство по чл.195,
ал.1, т.3 от НК. Безспорно е установено и квалифициращото обстоятелство по
чл.195, ал.1, т.4 от НК – използване на моторно превозно средство при
осъществяване на кражбата, а именно - лек автомобил марка „Ауди", модел
„Кю 7", с рег.№*, собственост към инкриминираната дата на подсъдимия Я..
Както е посочил в мотивите си първоинстанционния съд, с този автомобил те
не само са се придвижили до сградата, от която са извършили кражбата, но
след това са се отдалечили от там с отнетата обемна вещ, като с оглед
размерите (ДШВ-555/125/320мм) и теглото (59кг.) на откраднатия
13
акумулатор, осъществяването на деянието и установяването на трайна
фактическа власт от подсъдимите върху вещта, би било невъзможно или
значително затруднено.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл, тъй като всеки от
двамата подсъдими - П.Я. и М.Р. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
тяхното настъпване, като умисълът е обективиран и в извършените от всеки
от подсъдимите действия. Безспорно е, че подсъдимите са съзнавали, че
отнемат противозаконно чужда движима вещ, без съгласието на владелеца,
както и посочения от районния съд специален субективен признак -
намерението на дееца противозаконно да присвои отнетата вещ. Подсъдимите
са съзнавали също така, че осъществяват престъплението в съучастие по
между си като всеки от тях е действал като извършител, тъй като е участвал в
изпълнителното деяние на кражбата.
С оглед изложеното, се явява неоснователен доводът във въззивната
жалба на подс.Р., че не било посочено нито в обвинителния акт, нито в
присъда под чие „владение” или „от владението на кое лице” е отнета
процесната чужда движима вещ. Както в обвинителния акт, така и в
присъдата е посочено, че отнетата противозаконно чужда движима вещ е била
собственост на „А1.Б.” ЕАД, с МОЛ за същата – Я.З., което обстоятелство
покрива напълно състава на престъплението кражба относно обекта на
изпълнителното деяние. Това е така, тъй като собствеността включва три
големи групи правомощия: право на владение, право на ползване и право на
разпореждане. Правото на владение е правомощие, което се изразява във
фактическата власт, която собственикът упражнява върху вещта. Тази власт
може да се упражнява и от друго лице, което държи вещта за собственика. В
случая собственикът на вещта упражнява и фактическата власт върху същата,
т.е., той се явява и владелец, поради което не е необходимо посочването
изрично и от чие „владение” или „от владението на кое лице” е отнета вещта,
доколкото това лице е именно нейния собственик.
При определяне вида и размера на наказанието поотделно за двамата
подсъдими първоинстанционният съд е съобразил следното: Приел е степента
на обществена опасност на деянието за типична за този вид престъпления.
14
Сстепента на обществена опасност на дееца, както на подс.П.Я., така и за
подс.М.Р. е приел за ниска, предвид необремененото му съдебно минало;
подбудите за извършване на деянието - незачитане правото на чужда
собственост; смекчаващите отговорностга обстоятелства - чистото им съдебно
минало, младата им възраст, добрите характеристични данни по
местоживеене, както и невисоката стойност на отнетата вещ. Районният съд
не е установил отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
Съобразявайте описаните обстоятелства, районният съд е приел, че в случая
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и за
двамата подсъдими, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се
явява несъразмерно тежко на извършеното и е приложил разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като им е наложил наказание под най-ниския предел, а
именно „лишаване от свобода" за срок от по 6 месеца на всеки. Счел е, че са
налице изискванията на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради което е
отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода" за срок от по 3
години.
Настоящият съдебен състав намира, че така наложените наказания на
подсъдимите Я. и Р. са справедливи, съответстват на тежестта на
извършеното от всеки от тях деяние и същите биха оказали възпиращо,
предупредително и възпитателно въздействие, както спрямо личността им,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото, а именно – осъдителна присъда,
първоинстанционният съд правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК е
възложил разноските по делото да се заплатят от двамата подсъдими
определяйки частта на всеки, както правилно се е разпоредил и с
веществените доказателства по делото.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, първоинстанционния съд е
постановил подсъдимият П.Я. да заплати в полза на държавата, по сметка на
РС-К., сумата в размер на 14 262 лева, представляваща равностойността на
отчуждения лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№*.
Постановеното осъждане е правилно и законосъобразно, тъй като съгласно
нормата на чл.53, ал.1, б."а" от НК, независимо от наказателната отговорност
се отнемат в полза на държавата: вещите, които принадлежат на виновния и
15
са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление; когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната
равностойност. Израза "послужили за извършване на умишлено
престъпление" в чл.53, ал.1, б.”а” от НК, следва да се разбира в смисъл, че
вещта се използва от дееца като оръдие или средство за осъществяване
изпълнителното деяние на престъплението. Щом като, лекият автомобил е
послужил за извършване на престъплението съдът е лишен от възможността
за избор, при решаване на въпросът за отнемане на вещите, послужили за
извършване на престъплението. Длъжен е да постанови отнемането му в
полза на държавата и в случаите, когато неговата стойност не съответства на
тежестта на престъплението. Или, съдът е лишен от правото да извършва
преценки между стойността на подлежащо на отнемане имущество и това
предмет на престъплението. Само в изрично предвидените в закона случаи, на
съда е предоставена възможност на преценка, дали да извърши отнемането на
МПС, послужило за извършване на престъплението, каквато е примерно
хипотезата на митническа контрабанда по чл242, ал.7, вр. с ал.1 от НК. При
престъпленията против собствеността и при наличие на останалите
предпоставки по чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът както вече бе посочено е
лишен от правото да извършва преценки. По делото е безспорно установено,
че именно автомобила е послужил за извършване на престъплението, същият
е бил отчужден от собственика му, поради което правилно е присъдена
неговата равностойност.
При разглеждане на първоинстанционното производство и
постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават изменяването или
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
С оглед изложеното, присъдата като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 38/13.04.2021 г. постановена по НОХД
16
№ 1340/2020 г. по описа на Районен съд - К..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17