Определение по дело №57189/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110157189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49427
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20231110157189 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. Г. Л. и С. П. Л., с която са предявени
субективно и обективно съединени искове срещу Х. П. П..
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили по силата на Нотариален акт №
145, дело № 18658/1995 г. в режим на СИО 500/1270 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в гр. София, квартал Бояна, съставляващо парцел Х-287, от
квартал 27 по плана на гр. София, местност вилна зона „Беловдоски път“, при съседи по
документ за собственост: улица „Беловодски път“, Марияна Аврамова, дере и Василка
Манджилова. Ищците твърдят, че между съсобствениците на имота – дворно място с обща
площ от 1270 кв.м., е извършена доброволна делба по силата на договор от 29.03.1996 г. По
силата на сключения договор А. Г. Л. и С. П. Л. получават в дял дворно място с площ 500
кв.м., находящо се в гр. София, кв. Бояна, представляващо парцел XXI-287 от кв.27 по
плана на гр. София, местността вилна зона „Беловодски път“, при съседи от две
страни улица, парцел XIX -297, парцел Х-287. По силата на договора за делба другите
двама съсобственици Бойка Пейчева П.а и Петко Х.в П. получават в дял дворно място с
площ 700 кв.м., находящо се в гр. София, кв. Бояна, представляващо парцел X-287 от кв.27
по плана на гр. София, местността вилна зона „Беловодски път“, при съседи улица, парцел
XXI-287 и парцел ХХ-287.
Ищците твърдят, че при нанасяне на границите на съседните имоти е допусната
грешка и същите са нанесени грешно в АГКК с различни граници и параметри от титула на
собственост и регулационните граници по действащия ПУП. Заявяват, че им били отнети 51
кв.м. от източната граница на имота, които са придадени към съседния имот, собственост на
Х. П. П.. В уточнителната молба са посочили, че отвеникът е придобил съседния недвижим
имот по силата на разпредителна сделка, обективирана Нотариален акт № 37, том I, рег. №
4482/2006 г. Започнали процедура пред АГКК за изправяне на допуснатите грешки за по
нанасяне на кадастралните граници. Ангажиран било правоспособно лице, което да изготви
проект за изправяне на допуснатите грешки при нанасяне на кадастралните границите на
поземлен имот с идентификатор 68134.1940.1006 в съответствие с границите на УПИ ХХI-
287, кв. 27 по регулационния план. Сочи се, че по процедурата е постановен отказ поради
постъпило възражение от ответника Х. П. Петко.
Сочи се, че на 12.05.2017 г. трасирали имота по границите на изработения проект,
съобразно с действащите регулационни граници на имота. Издаден им бил протокол за
1
трасиране, означаване и координиране на проектен имот.
Ищците твърдят, че владеят имота от 1995 г., когато са го закупили, с намерение в
бъдеще да го застроят. Сочи се, че разрешили на съседа им да влиза в имота им, за да събира
плодове от дърветата, които те не желаели да ползват. След 2020 г. поради здравословни
причини не могли да посещават и наглеждат имота си за около 2 години. Ищците твърдят, че
по времето на отсъствието им, през 2022 г. ответникът самоволно си позволи да навлезе в
южната част на имота им и да започне да изгражда незаконна постройка, която впоследствие
разширява и надгражда във времето.
Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на реална част от имот, представляваща триъгълник с връх на север
и основа юг в общ размер на 51 кв.м. по действащ регулационен план, която реална част
неправилно е заснета и нанесена като част от съседния поземлен имот, собственост на
ответника, както и ответникът да бъде осъден да и да им предаде владението на реална част
от 20 кв.м., разположени в югоизточнакта част на имота им, където е изградил незаконна
постройка.

Направени са доказателствени искания за събиране на писмени документи,
приложени под опис. Иска се да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим довеждане, без да е посочено конкретно за какви
обстоятелства ще се разпитва свидетеля. Иска се назначаване на СТЕ по въпрос относно
границите на имота, като същият не е коректно зададен.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Х. П. П.,
подаден чрез адв. Бакалов. Ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна.
Поддържа, че с оглед извършените разпоредителни сделки между праводателите му и
ищците, имотът на ответника следва да е с площ от 770 кв.м. Сочи, че съгласно мотивите на
Заповед № 18-96-28-12.12.2017 г. границите на имота съгласно договор за доброволна делба
не съвпадат с границите на имота по регулационния план на вилна зона „Беловодски път“ и
поддържа, че неоснователно ищците твърдят, че част от тяхната собственост попада в имот с
индетификатор 68134.198.89. Сочи, че липсва основание за прехвърляне на собственост
между собственици на съседни имоти по смисъла на § 6-8 ПЗР ЗУТ. Заявява, че регулацията,
с която се придават идеални части от съседен имот не е приложена и ищците не могат да се
позоват на нея, както и на изготвения проект за изменение. Сочи, че отнетите идеални част
от имота на ищците са в резултат на уличната регулация, която няма отношение към имота
на ответника. Поддържа още, че отстоянието от регулационната линия на съществуващите
сгради е по-малко от 87 см., което противоречи на чл. 34 ЗУТ.
При условията на евентуалност ответникът навежда възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност по отношение на дворно място, съставляващо УПИ-парцел XXI -
287 от кв. 27 по плана на гр. София, м. „в.з. Беловодски път“, при съседи от две страни
улица, парцели ХIX-287 и Х-287. Сочи, че по силата на договор за дарение, сключен на
11.04.2003 г. между него и родителите му, обективиран в Нотариален акт № 37, том I, рег. №
4482, дело 36/2003 г. на нотариус Мила Енева, е придобил недвижим имот, находящ се в гр.
София, кв. „Бояна“, ул. „Беловодски път“ № 32, състоящ се от вилна сграда, със застроена
площ от 78 кв.м., заедно с построният от към улицата гараж с площ от 24 кв.м., заедно с
дворното място, върху което са построени вилната сграда и гаража, цялото с площ от 770
кв.м., съставляващо УПИ – парцел Х-287 от кв. 27 по плана на м. „в.з. ‚Беловодски път“, при
съседи по скица: улица, УПИ ХХ-287, УПИ ХIХ-287 и УПИ ХХI-287. Твърди, че след
извършването на доброволната делба между родителите му и ищците, вторите са се
дезинтересирали от имота и въобще не се са появявали, като на Бойка и Петко П.и им се е
налагало да се грижат за съседния имот, да го почистват и охраняват. През 1999 г. с
разрешение за строеж ответникът е запознал да строи магазин за хранителни стоки и кафе в
2
УПИ Х-287 от към улицата на границата с УПИ ХХI-287, като частично е застроил и
съседния поземлен имот собственост на ищците, изграждайки тераса с основи. През 2003 г. е
издадено удостоверение за съответствие на строежа и на 24.07.2003 г. ползването на
магазина за хранителни стоки и кафе е разрешено. Ответникът твърди, че от 1999 г. владее
имота на ищците необезпокоявано и спокойно, тъй като ищците не са го посещавали и не са
се грижили за него. Сочи, че той се е грижил за имота им, почиствал го е, охранявал го е и
частично го е застроил. Твърди, че ищците са били наясно с осъществените фактически
действия от страна на ответника, но по никакъв начин не били възразили до подаването на
исковата молба в съда.
Въз основа на изложените твърдения и доводи ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства на приложените към отговора писмени документи. Моли за
допускане на СТЕ по поставени въпроси. Иска събирането на гласни доказтелства чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане относно обстоятелствата за изтеклата в
полза на ответника придобивна давност.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искове, намира,
че на ищците страна следва да бъдат дадени указания за уточняване на искането им да бъдат
признати за собственици.
След да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД.
Правната квалификация – чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК - на предявените искове е чл. 108
ЗС вр.чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Правната квалификация е съобразена с Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по
тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че грешното заснемане в кадастралната
карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правата на собственост
върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-
прехвърлително действие. При уважен иск за ревандикация ищецът може да ревандикира
спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква
провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или
грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния
устройствен план. Тъй като предметът на делата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и за собственост в
установителната част е идентичен, то искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за
собственост чл. 108 ЗС.
Разпределение на доказателствена тежест – чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК -
предявените искове по чл.108 ЗС вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР:
В тежест на ищците е да докажат пълно и главно:
- придобиването на правото на собственост върху обекта на спора (спорната реална
част) на посоченото основание (доброволна делба);
- упражняваната от ответника фактическа власт върху реална част от имота с площ от
20 кв.м. в югоизточната му част;
- наличие на спор за собственост по отношение на реална част, представляваща
триъгълник с връх на север и основа юг в общ размер на 51 кв.м. по действащ регулационен
план, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част от съседния поземлен
имот, собственост на ответника от имота или засегнатата от грешката граница;
- установяване наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен план
(ПУП), в който е налице твърдяната грешка.
В тежест на ответника е да докаже:
3
-че владее обекта на спора на правно основание, в това число твърденият за изтекъл в
негова полза придобивен давностен срок;
- своите възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Страните не спорят- чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „Беловодски път“ № 32,
представляващо УПИ Х-287, с идентификатор по КККР 68134.1940.89, както и че между
ищците и праводателите на ответника е сключен договор за доброволна делба от 29.03.1996
г., по силата на който А. Г. Л. и С. П. Л. получават в дял дворно място с площ 500 кв.м.,
находящо се в гр. София, кв. Бояна, представляващо парцел XXI-287 от кв.27 по плана на гр.
София, местността вилна зона „Беловодски път“, при съседи от две страни улица, парцел
XIX -297, парцел Х-287, а Бойка Пейчева П.а и Петко Х.в П. получават в дял дворно място с
площ 700 кв.м., находящо се в гр. София, кв. Бояна, представляващо парцел X-287 от кв.27
по плана на гр. София, местността вилна зона „Беловодски път“, при съседи улица, парцел
XXI-287 и парцел ХХ-287.
За изясняване на спорните факти
Не са налице други факти, които не се нуждаят от доказване – чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК. Не са налице общоизвестно или служебно известни на съда факти по смисъла на
чл.155 ГПК.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че исканията на страните за събиране на писмени доказателства е
допустимо, необходимо и относимо, поради което следва да бъде допуснато събирането на
приложените писмени документи.
Искането за събиране на гласни доказателства от страна на ищците не отговаря на
изискванията по чл. 156, ал. 2 ГПК, доколкото не е посочено за кои факти ще бъде разпитван
свидетеля. Искането за допускане на СТЕ също не е коректно направено, доколкото не са
зададени конкретни въпроси, поради което следва да бъде дадена възможност на ищците да
уточнят доказателствените си искания.
По повод исканията на ответника за назначаване на СТЕ и разпит на свидетели съдът
ще се произнесе след становище на ищците.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищците в срок до първото открито съдебно заседание да уточнят дали
искат да бъде признато правото им на собственост върху спорната реална част от
поземления имот, заснета неправилно в кадастраланата карта като собственост на
ответника, в режим на СИО или претендират правото на собственост при квоти, като ги
уточнят.
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молба и отговора.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в срок до първото открито съдебно заседание да
уточнят исканията си за събиране на гласни доказателства и назначаване на СТЕ, съгласно
мотивите на настоящото определение, както и да изразят становище по доказателствените
искания на страните.
УКАЗВА на ищците, че ако изпълнят дадените указания своевременно, съдът ще се
произнесе по доказателствените искания в закрито заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проекто-доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДЪРЖАВНА ТАКСА се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните
представители.
На ищците да се връчи и препис отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5