Решение по дело №1905/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 473
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 11 януари 2020 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20183100901905
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

…………./……….05.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА

           

при участието на секретаря Румяна Дучева,

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 1905/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 35462/03.12.2018 г. на Я.А.П., ЕГН **********,*** и С.А.Н., ЕГН **********,*** за осъждането на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С.П. и К.К., да заплати да заплати на всяка от тях: - сумата 90000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат смъртта на А.Я.А., ЕГН **********, техен баща, починал при ПТП на 22.05.2014 г., в гр. Варна, на бул. „Хр. Смирненски“, настъпило по вина на И.Д.И., ЕГН **********, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № ***; - сумата 10195.00 лв., обезщетение за забава за периода 22.05.2014 г. – 03.12.2018 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от предявяването на иска - 03.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявените искове.

Ищците твърдят, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по НОХД № 488/2016 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Иванов автомобил, обективирана в полица № 02113001715154.

               Излагат, че в резултат на смъртта на баща им са им нанесени дълбоки морални щети. Твърдят, че са били много близки, а първата от тях дори живеела заедно с баща си. Втората от ищците твърди, че се е чувала по телефон с него и се интересувала от ежедневието и състоянието му. Между тях съществувала силна привързаност особено след смъртта на майка им. Произшествието прекъснало без време житейския му път.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс” АД, оспорва предявения иск по основание размер. Сочи, че предвид възрастта на починалия и естествените физиологични изменения в тялото и психиката, не би могла да се очаква градация в живота му. Сочи, че предвид възрастта на самите ищци, отношенията между родител и деца, също не биха могли да се развиват в някаква насока. Релевира възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, изразяващо се в пресичане на платното на необозначено за целта място и не е направил необходимото да избегне удара, при наличие на такава възможност. Твърди, че пострадалия не е изпълнил задълженията си по чл. 113 , ал. 1, т. 2 ЗДвП, предприел е пресичане, а впоследствие тръгнал внезапно да се връща, в момент когато ударът за водача е бил непредотвратим като по този начин е удължил ненужно престоя си на платното. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на претенцията за лихва. В с.з. не изпраща представител.

В срока по чл. 372, ищците депозират допълнителна искова молба, в която  репликират възраженията на ответника, в това число и твърденията за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Поддържат изложените в исковата молба твърдения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното н.о.х.д. № 488/2016 г., на  ВОС, НО, че с Присъда № 5/30.01.2017 г. Ивайло Дилянов Иванов е признат за виновен в това, че на 22.05.2014 г. в гр. Варна, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № ***, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил  смъртта на пешеходеца А.Я.А., поради което на осн.чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, му е наложено наказание. Присъдата е влязла в сила на 07.07.2017 г.

Не е спорно между страните наличието на валидно към датата на ПТП,  застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирано в полица № 02113001715154, за управлявания от виновния водач Иванов л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № ***.

По делото е представено удостоверение за наследници № 22992/18.10.2018 г., от което се установява, че ищците са дъщери на А.Я.А., починал на 22.05.2014 г.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. Вещото  лице посочва, че пешехода е бил ясно видим преди стъпването си на бордюра и предприемане на движение по пътното платно, както и, че същия е имал възможност да възприеме идващия автомобил при зелен сигнал на светофара, но не и да оцени скоростта му на движение. Посочва още, че точката на ПТП е била на около 10.8 м. преди ориентир 1 и на около 1.75 м. в ляво от десния бордюр като преди момента на стъпване на платното за движение, пешеходеца се е движил  по тротоара с ширина 4.5 м., пред магазина за бои. Пресичането е предприето от пешеходеца от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, а в момента на удара от ляво на дясно. Вещото лице е установило, че лекият автомобил се е движил със скорост около 54.5 км./ч., при разрешена в района – 50 км./ч. Вещото лице е установило, че технически ударане е бил категорично предотвратим, доколкото липсва своевременна реакция на водачът на автомобила като при същата траектория и скорост на движение на лекия автомобил и продължаване на пресичането на пешеходеца, удар е щял да настъпи в лявата част на автомобила. Експерта посочва още, че пресичането е извършено от пешеходеца не на обозначена пешеходна пътека.

За установяване на твърдяните от ищците болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – Г.К.Ч., без родство с ищците, чиито показания съдът кредитира като непосредствени и непротиворечащи на останалите приети за установени факти по делото. Свидетелят сочи, че бащата на ищците починал в резултат на катастрофа преди 4-5 години. Излага, че след инцидента ищците били съкрушени. Заявява, че първоначално всички живеели в апартамента на починалия като впоследствие втората ищца се установила да живее другаде. С ищцата Я., с която живеели заедно, починалият бил в ежедневна връзка. Въпреки установяването си на друго място ищцата С. продължила редовно да посещава родителите си или да се чува с тях. Свидетелят определя отношенията между ищците и родителите им като „много, много близки“, а за връзката им била такава, каквато рядко семейства имат помежду си, от познатите на свидетеля, определя ги като задружно семейство. Споделя, че семействата и на двете дъщери полагали грижи за починалия, когато в предходен момент се наложило да бъде двукратно опериран. Заявява, че загубата не е преодоляна.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,  включително обосноваване на техния размер.

Не се спори между страните, че ищците като дъщери на пострадалия А. попадат в кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение, очертан с ППВС №№ 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност обстоятелствата, че управлявания от виновния водач, л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № ***, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № 02113001715154, както и валидността й към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото.

Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 22.05.2014 г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните последици от деянието. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От събраните в хода на производството гласни доказателства категорично се установява, че ищците са били разтърсени емоционално от смъртта на своя баща, тъй като в резултат на произшествието са изгубили единствения си останал жив родител (предвид смъртта на майка им в предходен момент). Установяват се и изключително близките и задружни семейни отношения и връзки между дъщерите, техните семейства и пострадалия – техен баща, в напреднала възраст, каквито рядко се срещат. Установя се и, че мъката и болката от загубата на ищците не е преодоляна, въпреки изминалия продължителен период от време.    

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –причинените болки и страдания в резултат на смъртта на единствената единствения им останал родител; съобразявайки възрастта на ищците и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът счита иска за причинените неимуществени вреди за доказан в размер на 90000.00 лв., за всяка ищца, както и е заявен за разглеждане.  

При този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от страна на ответника по делото, възражения за съпричиняване, изразяващи се в пресичане на платното на необозначено за целта място, наличие на възможност да избегне удара, неизпълнение на задълженията по чл. 113 , ал. 1, т. 2 ЗДвП, предприел е пресичане, а впоследствие тръгнал внезапно да се връща, в момент когато ударът за водача е бил непредотвратим като по този начин е удължил ненужно престоя си на платното.

С оглед релевираното възражение, съдът следва да разгледа доколко поведението на пострадалия А. е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,  т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО). Константната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.

               Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на разписаните в нормата правила, а именно: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение (редакция на т. 1 към датата на ПТП); да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. 

От събраните в хода на производството специални знания, безспорно установено се явява само първото възражение за съпричиняване, а именно, че пострадалия е предприел пресичането на платното на бул. „Христо Смирненски”, посока от Военна болница към Вятърна мелница, на място, на което липсва вертикално и хоризонтално обозначаване на пешеходна пътека.

Не се установява твърдяната възможност на пешеходеца да избегне удара, не се установява и ударът да е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Напротив установява се, че дори и пострадалият да не е предприел връщане към мястото, от което е предприел пресичането, ударът отново е щял да настъпи само, че в лявата част на автомобила, както и се установява, че липсва своевременна реакция на водача на автомобила съответстваща на намиращия се на платното за движение пешеходец.

При това положение и на осн. чл. 51 ЗЗД, съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с оглед процента на съпричиняване, който съдът определя на 1/3, или на всяка от ищците следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000.00 лв., като за разликата до претендирания от всяка ищца размер от 90000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Поради уважаване на претенцията за неимуществени вреди, основателен е и акцесорния иск за заплащане на законна лихва, съобразно всяка от уважените главници, считано от датата на деликта 22.05.2014 г. до окончателното изплащане. На обсъждане подлежи релевираното от ответника възражение за погасяването на тези претенции по давност. Това възражение се преценява от съда като основателно. В този смисъл и съобразно посочената по-горе дата на предявяване на иска и разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, законна лихва се дължи, считано от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане на всяка от главниците. При предявяването на иска, тази претенция е диференцирана по размер и период, считано от 22.05.2014 г. (датата на деликта) до предявяването на иска – 03.12.2018 г. и след тази дата до пълното изплащане на обезщетението. Така за периода 22.05.2014 г. – 03.12.2018 г., всяка от ищците претендира присъждане на сумата 10195.00 лв. Това диференциране не се явява недопустимо. Предвид основателността на релевираното възражение за давност, върху всяка от главниците от 60000.00 лв., за периода 03.12.2015 г. – 03.12.2018 г. дължима се явява сумата 18287.35 лв. Доколкото обаче искът е предявен от всяка ищца за сумата 10195.00 лв., следва да бъде уважен в пълен размер, предвид липсата на изменение по реда на чл. 214 ГПК. За периода 22.05.2014 г. – 03.12.2015 г. искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Върху главниците се дължи законна лихва, считано от предявяване на иска – 03.12.2018 г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците макар и да се следват разноски, не се присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива.

На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен списък по чл.80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Направените са за САТЕ – 500.00 лв. И за адвокатско възнаграждение – 8000.00 лв., без ДДС.  Съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане подлежи сумата 2545.03 лв. При изчисляване на разноските не е включен ДДС върху адвокатското възнаграждение, доколкото такъв данък не е бил заплатен от страна на ответника.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 5615.60 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С.П. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.П., ЕГН **********,*** и С.А.Н., ЕГН **********,***, следните суми: - по 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева) на всяка, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат смъртта на А.Я.А., ЕГН **********, техен баща, починал при ПТП на 22.05.2014 г., в гр. Варна, на бул. „Хр. Смирненски“, настъпило по вина на И.Д.И., ЕГН **********, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № ***; - по 10195.00 лв. (десет хиляди сто деветдесет и пет лева) на всяка, представляваща обезщетение за забава за периода 03.12.2015 г. – 03.12.2018 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка главница, считано от предявяването на иска - 03.12.2018 г. до окончателното изплащане, на на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за разликата над всеки присъден размер обезщетение за неимуществени вреди 60000.00 лв. до всеки претендиран размер от 90000.00 лв. (деветдесет хиляди лева)  И иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за всеки период 22.05.2014 г. – 03.12.2015 г.

ОСЪЖДА Я.А.П., ЕГН **********,*** и С.А.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С.П. и К.К., сумата 2545.03 лв. (две хиляди петстотин четирдесет и пет лева и 03 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С.П. и К.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 5615.60 лв. (пет хиляди  шестстотин и петнадесет лева и 60 ст.), дължима държавна такса, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: