Решение по дело №13961/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261710
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20203110113961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261710

гр. Варна, 21.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13961 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по искова молба от Р.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. Й.А. *** срещу „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1347 /хиляда триста четиридесет и седем/ лева, представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди изразяващи се в увреждане на челно стъкло на собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на застрахователно събитие настъпило на ***г., в тъмната част на денонощието, при движение по пътя между кв. „***“ и местност „***“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

С протоколно определение от 26.04.2021г. е допуснато изменение в размера на исковата претенция.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът бил собственик на автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***.

На 27.09.2019г. ищецът сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ със срок на действие от 02.10.2019г. до 01.10.2020г. Автомобилът бил застрахован за 21088 лева, като застрахователната премия в размер на 1087.60 лева била заплатена изцяло към момента на подаване на исковата молба.

На ***г., в тъмната част от денонощието, ищецът управлявайки автомобила си се движел по пътя между кв. „***“ и местност „***“. При приближаване до движещия се пред ищеца автомобил, от него изхвърчали камъчета. Ищецът чул звука от попадналите върху челното стъкло на автомобила му камъчета и веднага спрял за да предотврати настъпването на по-големи вреди. Номерът на движещия се пред ищеца автомобил не бил осветен и бил зацапан и ищецът не успял да го види.

На ***г. ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и на същата дата бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен Опис – заключение по щета № ***г., в който като увреден детайл било посочено челно стъкло – тонирано.

Във връзка с подмяната на челното стъкло ищецът се договорил с ответното дружество да извърши ремонта, след което да представи фактурата и сумата да му бъде възстановена.

 За извършване на ремонта ищецът заплатил сума в размер на 1798.19 лева, като след издаването на фактура № *** от ***г., веднага я представил на ответника.

На ***г. като обезщетение за претърпените вреди била получена сума в размер на 451.19 лева.

Ищецът поддържа, че увреденото челно стъкло било оригинално и следвало да бъде подменено също с оригинално. От заплатената сума за извършване на ремонта в размер на 1798.19 лева, следвало да се приспадне изплатеното обезщетение в размер на 451.19 лева, като дължимия незаплатен остатък от застрахователното обезщетение бил в размер на 1347 лева.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Ответникът твърди, че описаните в исковата молба щети не биха могли да настъпят по начина описан в исковата молба, като оспорва изцяло описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, техния размер, както и увредените части да са били оригинални.

Твърди още, че ищецът не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата експлоатация, в следствие на което се създали предпоставки за увеличаване на риска и настъпило застрахователното събитие. Ищецът не взел необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което на собствено основание давало право на ответното дружество да откаже застрахователно обезщетение.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което обезщетението за имуществени вреди следвало да бъде намалено с ½ тъй като приносът на ищеца за настъпване на ПТП бил съществен.  Ищецът не действал с дължимото поведение за настъпване на произшествието, като продължил движението на лекия си автомобил плътно зад другото превозно средство, въпреки, че трасето не било годно за безопасно придвижване – било обсипано с „камъчета“.

Дължимото застрахователно обезщетение не можело да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. Изплатената от ответното дружество сума изцяло покривала разходите по възстановяването на процесния лек автомобил.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски, прави искания по доказателствата.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 26.04.2021г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, обективиран в застрахователна полица №*** с валидност от 02.10.2019г. до 01.10.2020г.; уведомяването на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и извършването на оглед на автомобила на ищеца на ***г.; както и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 451.19 лева. С отделно протоколно определение от същата дата е обявено за безспорно между страните, че механизма на настъпване на произшествието е описания от ищеца механизъм в исковата молба.

Предвид обявените за безспорни факти между страните, следва да се приеме, че между тях няма спор относно настъпването на твърдяното застрахователно събитие и дължимостта на застрахователно обезщетение от страна на ответника, а само по отношение на неговия размер – може ли да бъде отремонтиран автомобила с алтернативно предно стъкло, налице ли са противоправни действия на ищеца, с които да е допринесъл за настъпване на щетата, както и било ли е подменяно предното стъкло с алтернативно преди настъпването на застрахователното събитие.

С исковата молба са представени фактура издадена на ***г. от „***“ ЕООД с получател Р.С.И. на стойност 1798.19 лева с включен ДДС, както и платежно нареждане от 20.07.2020г. за заплащане на тази сума от ищеца. Стойността на фактурата е определена като сбор от суми за закупуване на челно стъкло, уплътнение на челно стъкло и монтирането им /л.8-9/.

От представената от ответника застрахователна преписка се установява, че при изплащане на застрахователното обезщетение на ищеца в размер на 451.19 лева, в него са включени разходи за закупуване на челно стъкло – тонирано на стойност 421.19 лева и заплащане на труд за монтажа му в размер на 30 лева /л.36-37/.

За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна автотехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че увредата на челното стъкло на автомобила може да настъпи по описания в исковата молба механизъм. Щетите по автомобила на ищеца се изразяват в увреждане на предното панорамно (челно) стъкло, което водело до извършване на незабавната му подмяна. Извършените ремонтно възстановителни дейности имат отношение и съответстват на увредата. „***“ ЕООД  - клон *** е официален представител и на марката „***“ от 2007г. за Северна България, от приложената фактура се виждало какво е извършено по автомобила и заплатената сума за ремонта съответства на извършените дейности. Според вещото лице към 15.07.2020г. не са предлагани аналози, които да отговарят на нужното оборудване на челното стъкло на процесния автомобил, произведен за американския пазар. Към датата на изготвяне на заключението били налице такива аналози само за европейско изпълнение на автомобила, които се доставяли с поръчка и възлизали на стойност 420 лева с ДДС. Средната пазарна цена за труд за аналогична услуга възлизала на 70 лева с ДДС. Некоректно било да се даде калкулация на всички операции с включена алтернативна част, тъй като имало конструктивни разлики между модела произведен за Америка и този за Европа, поради което според вещото лице пазарната стойност нужна за обезвреждане на процесния автомобил била посочената във фактурата сума от 1798.19 лева с включен ДДС. За процесния автомобил нямало алтернативно предно стъкло, а европейския вариант не ставал технологично да се сложи на автомобила.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено, мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.103-106/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение,  като основен спорен момент между страните по делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили следствие само на застрахователното събитие и налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

От събраните по делото доказателства не се доказаха направените от ответника възражения, че ищецът с противоправното си поведение е допринесъл за настъпване на вредите, както и че автомобилът е бил с различни от оригинални части.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните.

Съгласно заключението на вещото лице за процесния автомобил не е предлагано алтернативно предно челно стъкло, ремонт на автомобила е извършен в официалния представител на марката за Северна България, като заплатената от ищеца сума съответствала на извършените дейности по отремонтиране на автомобила му. Вещото лице определя каза пазарна стойност нужна за обезвреждане на процесния автомобил сумата от 1798.19 лева, която е заплатил ищеца, като заявява, че има конструктивни разлики между модела произведен за Америка и този за Европа и технологично не става да се сложи алтернативно предно стъкло.

Както бе посочено по-горе размерът на застрахователното обезщетение следва да съответства на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Предвид заключението на вещото лице следва да се приеме, че действително претърпените от ищеца вреди са в размер на 1798.19 лева и това е стойността на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 451.19 лева, поради което дължимият и незаплатен остатък от застрахователното обезщетение е размер на 1347 лева.

Исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 593.88 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на  Р.С.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1347 /хиляда триста четиридесет и седем/ лева, представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди изразяващи се в увреждане на челно стъкло на собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на застрахователно събитие настъпило на ***г., в тъмната част на денонощието, при движение по пътя между кв. „***“ и местност „***“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 593.88 лв. /петстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: