№ 456
гр. К., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.ЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.ЕВА Гражданско дело №
20215510103280 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата заявява, че със свой сигнал, заведен в
деловодството на Община П. под № *** г., приет в 14.48 ч. сигнализирала, че
на *** г. след обяд намерила мъжко куче, в тежко здравословно състояние, а
именно: с отворена рана в лицевата област на главата, движещо се по ул. "Д."
в с. Т., общ. П., застрашено да бъде прегазено от преминаващ автомобил,
поради неадекватното си поведение, породено от и тежкото му здравословно
и психологическо състояние. Сочи, че животното се нуждаело от навременно
лечение и полагане на спешни грижи, разходите за които били извън нейните
възможности. На 25.08.2021 г. сигнализирала ответника за намереното
животно и се свързала с телефон за спешни случаи на БАБХ, където сигнала
й бил входиран, както и в Община П.. С подадения сигнал до Община П.
помолила за съдействие и поемане на ангажимент, като техен законен
собственик, тъй като животното се нуждаело от спешно лечение и грижи.
През следващите няколко дни никой от общинската администрация не се
свързал с нея и кучето на било проверено за наличие на евентуален
собственик. Тъй като не получила необходимото съдействие, била принудена
да започне неговото лечение по спешност, като запазила час за преглед за
следващия ден във Ветеринарна амбулатория „В." в гр. К.. На 26.08.2021 г.
около 10.30 ч. завела животното във ветеринарната амбулатория, където било
прегледано от д-р Г. А.. При клиничен преглед се установила огромна, гнойна
рана в дясната темпорална област на главата, с множество некротични
тъкани, липсващи големи участъци кожата и от подлежащите тъкани, кучето
било в угнетено състояние, с нормална температура от 38.00 градуса С. Били
назначени кръвни изследвания: ПКК, Биохимия и тест ***. След анализа на
1
изследванията д-р Г. А. поставил следните две диагнози: ***. За
здравословното състояние на кучето била изготвена Експертиза от 27.08.2021
г., която прилага към настоящата искова молба. Д-р Г. А. провел лечение с
медикаменти, а именно: *** С препоръка за продължителна обработка на
раната със слаби дезинф. Разтвори, Сан Дитан Паназим - Цинк спрей и
последващо третиране с Раназим крем, лечение с Доксициклин 100 мг 2x1т 28
дни. Кучето било прието на стационар и било под постоянно лекарско
наблюдение, поради тежката инфекция на главата, която изисквала
непрестанни грижи и промивки, както и поставяне на антибиотик
инжективно. Становището на лекаря било, че фактическото лечение на кучето
ще продължи още около 20 дни и изисквало строг хранителен режим и
постоянно наблюдение, както и прием на лекарства, ежедневни промивки и
медикаментозно лечение на раната. Още на 27.08.2021 г. със Заявление вх.
под № *** г. уведомила ответника за направените до момента разходи за
лечение в това число - преглед, хирургични манипулации, лекарства,
стационар и храна в размер на 398.60 лв. На *** г. завела кучето на вторичен
преглед, като му бил поставен Имидокарб инжективно и му били изписани и
други лекарства, които закупила. На същата дата отново уведомила Община
П. за състоянието на животното и разходите по неговото лечение. На
21.09.2021 г. при извършен преглед на кучето д-р Г. А. установил *** на
левия тестис и било проведено лечение в тази връзка, като ветеринарният
специалист насрочил планова операция за премахване на тестисите за
29.09.2021 г. След приключване на операцията за *** и проведено
антибиотично лечение, уведомила ответника за завършения цикъл на
лечението и за всички разходи, извършени от нея, непосилни, но сторени
поради бездействието на Община П., въпреки задълженията й, разписани в
чл.16, чл.43, чл.45б от ЗЗЖ. Заявява, че общата стойност на лечението и
храната на животното е 612.40 лв., съгласно Фактура № № *** г.; *** г.; ***
г. на " В. К." ООД с ЕИК *** и е съответно 333.80 лв. + 65.00 лв. + 213.60 лв.
Направените разходи за храна и лечение на животните и заплатени от нея
включват и описани в посочените по-горе фактури са: 1.Лекарства и
медицински услуги - 239.67 лв., както следва: 1.1. Преглед - 10.00 лв.; 1.2.
Хирургична манипулация - 60.00 лв.; 1.3. Упойка20.00 лв.; 1.4. Лекарства -
44.67 лв.; 1.5. Параклинични изследвания - ПКК, Биохимия и 40 тест - 75.00
лв.; 1.6. Стационар - 30 лв.; 2. Храна за куче - 38.50 лв.; 3. Преглед - 8.33 лв.;
4. Имидокарб - 12.50 лв.; 5. Лекарства - 33.33 лв.; 6. Консерви за куче - 18 бр.
- ед.цена 2.25 лв. - 40.50 лв.; 7. Кастрация на мъжко куче - 66.67 лв.;
8.Лечение на *** - 70.83 лв. Заявява, че всички описани разходи без ДДС са в
размер на 510.33, а с ДДС - 612.40 лв., каквато е и общата стойност на 3 бр.
фактури. За платените от нея средства за лечение и храна на кучето
информирала Кмета на Община П. със Заявления от ***. и от *** г.,
изпратени официалния имейл. Счита, че грижата за подхвърлени кучета с
подобни характеристики, съгл. чл.16, ал.2 и следващите от Закона за защита
на животните е грижа на органите на местната власт, тъй като закона урежда
защитата на всички видове животни независимо дали имат, или не стопани,
дали са диви или отглеждани в домашна среда. В този смисъл посоченият
закон утвърждава задължение на Общината за осигуряване на спешна
ветеринарно-медицинска помощ в случай на намерено болно животно, както
и да осигурява надзор и да полага грижи спрямо кучетата на нейна територия.
2
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/ всеки, който намери болно или наранено животно е длъжен
да информира съответните органи на местната власт, както и направила с
посочения по-горе Сигнал и два броя заявления до Община П.. Счита, че тъй
като посочените от нея действия по предприемане на мерки за лечение и
грижи на двете кучета по същество са задължение на Общината, следва да й
бъдат възстановени посочените по-горе разходи в размер на 612.40 лева, за
което е изпратила Предизвестие по реда на чл. 87 от ЗЗД до Кмета на
Общината, вх. под № ЗГЕ-21-44#4/ 08.09.2021 по което до момента не е
получила никакъв отговор. С оглед посоченото дотук, счита, че са налице
основанията да претендира, че е извършила чужда работа в чужд интерес по
смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и следва да бъда обезщетена със стойността на
направените разходи по лечението на безстопанствените кучета. Поради
изложеното моли съда да осъди ответника Община П., БУЛСТАТ *** -
представлявана от Кмета И.Е.Б. да й заплати сумата от 612.40 лв. / с ДДС/
съгласно Фактури № № *** г.; *** г.; *** г. на "В. К." ООД с ЕИК ***,
представляващ обезщетение за направени разходи за лечение и храна на
кучето, както са изброени без ДДС в цитираните по-горе фактури, а именно:
1.Лекарства и медицински услуги - 239.67 лв. както следва: 1.1. Преглед -
10.00 лв.; 1.2. Хирургична манипулация - 60.00 лв.; 1.3.Упойка - 20.00 лв.;
1.4.Лекарства - 44.67 лв.; 1.5.Параклинични изследвания - ПКК, Биохимия и
4Ъ тест - 75.00 лв.; 1.6.Стационар - 30 лв.; 2.Храна за куче - 38.50 лв.; 3.
Преглед - 8.33 лв.; 4.Имидокард -12.50 лв.; 5.Лекарства - 33.33 лв.; 6.Консерви
за куче - 18 бр. - ед.цена 2.25 лв. - 40.50 лв.; 7.Кастрация на мъжко куче -
66.67 лв.; 8.Лечение на *** - 70.83 лв., - както и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски в производството. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от адвокат Т. Д.. Претендира за направените разноски .
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез адв. Х. П., в качеството й на пълномощник на община П., с който
заявява, че счита предявеният иск за недопустим и изцяло неоснователен.
Заявява, че обезщетението за разходите, направени в изпълнение на едно
чуждо задължение може да бъде претендирано от този, чието задължение е
изпълнено (Решение № 356 от 7.10. 2011 г. на ВКС по гр.д. № 853/2010 г., IV
г.о.у ГК докладчик съдия Борис Илиев) Сочи, че община П. не е била длъжна
да извърши ветеринарно медицинските манипулации, и да закупи храна за
животното, описано в епикриза от 27.08.2021 г. и епикриза от 29.09.2021 г. на
д-р Г. А. и д-р А.а, и остойностени във фактура № *** от 28.08.2021г. на „В.
К.„ ООД; фактура № *** от ***г. и фактура № *** от 29.09.2022г. на „В. К.„
ООД. Излага следните аргументи: За период от началото на мандата до датата
на изпращане на настоящия отговор в община П. от г-жа З. Ж. има внесени
сигнали и жалби общо 49 на брой. На 25.08.2021г. Ж. е сигнализирала
община П. за това, че на *** г. е намерила куче, което е прибрала в дома си.
По своя преценка предприела лечение. Направила избор на лекар и
обгрижвала животното, като свое собствено. На *** г. е информирала
общината за желанието си да осинови животното. Чл. 16 ЗЗЖ не вменява
задължение на общината. Законът задължава лицето, намерило болно или
наранено животно да информира приюта за животни, съответните органи на
3
местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното
управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните
поделения на Изпълнителната агенция по горите. Разпоредбата кореспондира
с чл. 88 ЗС, която задължава всеки, който е намерил движима вещ да я
предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост". Чл. 47 , ал.
3 изр. 2 ЗЗЖ който е в глава „безстопанствени животни„ сочи, че Кучетата са
под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните
или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на
чл. 49 и 50, като при изброяването не е задължително спазването на
поредност. Община П. не е отговорна за задълженията на собствениците,
респ. Владелците на животни. Община П. не е собственик на обработеното
животно. Обработеното животно не е безстопанствено. Видно от
електронните писма на ищцата е под нейните грижи и надзор. Липсата на чип
и идентификация на животното не означава, че същото е безстопанствено. Г-
жа Ж. е известен в района доброволец, който работи съвместно с НПО с
предмет на дейност „защита на животните„ и чрез тях осигурява нови стопани
на обгрижвани от нея животни. Това е установено в производството по г.д. №
1550 от 2021 г. по описа на КРС Заявява, че признава фактите в исковата
молба досежно следното твърдение: На 25.08.2021г. в община П. е входиран
сигнал, с който община П. е уведомена, че З. Ж. е намерила куче, което е
прибрала в двора си. Оспорва всички останали твърдения на ищцата в
производството и твърди следното: Животното, спрямо което са предприети
медицинските дейности и за които са закупени стоки, описани в процесните
фактури не е безстопанствено и не е собственост на общината. Описаните във
фактурите медицински дейности не са се осъществили реално за процесното
животно. В епикризите на вет. лекар, при извършените прегледи е посочено
куче с име Ч., което предполага, че животното е реагирало на това име и по
всяка вероятност има собственик. На територията на с. Т., общ. П. няма
безстопанствени кучета. Оспорва твърдението на ищцата, че в дните
26.08.2021 г., 27.08.2021; ***г.; 21.09.2021 г. и 29.09.2021 г. е превозила
процесното животно от с. Т. до вет. Амбулатория в гр. К. и е присъствала по
време на извършване на медицинските манипулации на процесното животно.
Закупуването на описаните във Фактура № *** от 28.08.2021 г. на „В. К. "
ЕООД суха храна за куче и във фактура *** от 29.09.2021 г. консерви за куче
не са задължение на община П.. Г-жа Ж. има свои собствени над 10 броя
кучета, които е хранила със сухата храна, и стойността на която претендира в
настоящото производство. Г-жа Ж. е положила грижи за животно, което е
било на обгрижвано в собствения й дом, който е ограден и заключен и в него
е невъзможно да се осъществи свободен достъп. Г-жа Ж. е извършила
дейностите и е закупила стоките, чието заплащане претендира от Община П.
единствено в свой интерес и в последствие е заявила изричното си желание да
осинови животното. Към настоящия момент животното не е върнато на
мястото, на което е намерено /така както е по закон / и на практика липсва от
територията на с. Т., общ. П. Оспорва верността на фактура № *** от
28.08.2021г. на „В. К.„ ООД, като твърди, и че описаните във фактурата
лекарства храна за куче не са били предназначени за процесното животно.
Оспорва опис към фактура № *** от 28.08.2021г. на „В. К.„ ООД и твърди, че
в него има описани вет.мед. услуги, каквито не са фактурирани и не са
описани във фискалния бон. Оспорва верността на фактура № *** от *** г. и
4
твърди, че описаните във фактурата лекарства и преглед не са били
предназначени за процесното животно. Фактурата не кореспондира с
фискалния бон към нея, в който са калкулирани само лекарства на стойност
65,00 лв. Оспорва верността на фактура № *** от 29.09.2022 г. на „В. К.„ ООД
и твърди, че описаните във фактурата мед. дейности не са извършени на
процесното животно . Сочи правни доводи. Моли съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и недоказаната и присъди на община П. сторените
в производството разноски. В съдебно заседание адвокат Х. П. моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приетите по делото заверени копия на сигнал вх. № *** г. до
Община П. и 2 бр. заявления от 31.08.2021 г. и от *** г., подадени по ел.
поща, З. Ж. от с.Т. уведомява кмета: че на *** г. в близост до ул. ,,Д.‘‘
намерила безстопанствено куче, което бавно вървяло по видимо тежко
здравословно състояние, фтворена рана на главата в лицевата част, с искане
за разпореждане свързано с прилагането на чл.16 във връзка с чл.43 спрямо
животното,което се нуждаело от спешна ветеринарна медицинска помощ и се
изисквала спешна реакция от страна на общината, за което да бъде
информирана; както и че закарала животното в клиника В. в гр.К., лечението
му започнало и щяла да информира Общината периодично за провеждането
на лечението и за състоянието на кучето,което до момента лекувала, като това
отнемало голяма част от времето й и се сблъсквала с непосилни за нея
разходи“.
Приети са заверени копия на 2 бр. епикризи и резултати от изследвания,
издадени от Ветеринарна амбулатория "В. К. ООД" със следните диагнози:
***; както и Orhitis.
Представени са заверени копия на 3 бр.фактури ; Фактури № № ***/
28.08.2021 г.; *** г.; ***/ 29.09.2021 г., ведно с 3 бр. фискални бонове,
издадени от "В. К.” ООД с ЕИК *** за сумите: 333,80 лв. с описание на
стоката/услугата: лекарства и медицински услуги, храна за куче; 65 лв.-
преглед, лекарства и имидокарб 0,7 мл.; и 213,60 лв.- за консерви за куче,
кастрация на мъжко куче, лечение на орхит.
Представено е Предизвестие вх.№ *** г. при Община П., видно от което
З. Ж. предоставя 10-дневен срок от получаване на предизвестието да й бъдат
възстановени направените от нея разходи в общ размер на 612,40 лева, по
посочена от нея сметка, представляващи задължение на Община П. по
смисъла на посочените разпоредби от Закона за защита на животните.
Представени от ответника са и заверени копия на разпечатка от
деловодна система „Архимед‘‘ за всички заведени в община П. сигнали от З.
Ж..
Представени са извършени от кмета на село Т. проверки по реда на
чл.59, ЗЗЖ - протоколи с изх. №***г. и с изх. №***г., както и протокол от
проверка от дата ***г. в дома на З. Ж., извършена в присъствието на
представители на община П..; справка от ел. страница на БАБХ С. за
регистрираните и идентифицирани щучета в с. Т. общ.П.; 16 бр. паспорти на
5
животни част от които с посочен собственик З. Ж..
Представени са и заверени копия на 3 листа от амбулаторен дневник на
„В. К.“ ООД от 21.09.; 29.09.; 30.09.; 26.08.; 27.08.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите: С. Д., Д. П. М., Х. Я. Я., А. И. Х., Г. Д. А..
От показанията на св. С. Д. се установява, че със З. живеели в съседство
в село Т.. Грижила се за доста животни, виждал я да полага грижи за ,,куче с
рана ‘‘. По спомени на свидетеля това било август, миналата годна. Кучето
било черно-червено, с дълга козина. Сочи, че кучуто имало рана в областта на
главата, отгоре. Към края на август разбрал, че ищцата е прибрала кучето, да
се грижи за него в село Т., в нейния двор. От нея знаел, че лекувала кучето и
го водила на лекар. Не знаел пола на кучето нито колко е голямо. Твърди, че
„скоро го видял у тях, жизнено и без рана“. Кучето било с ударена глава
близо месец. Десетина пъти го виждал, цялото село го било виждало. Към
края на август кучето изчезнало и се поинтересували къде е и разбрал, че З. го
прибрала. З. гледала и хранела най - малко 20 кучета, като от всички тях само
това било болно.
Свидетеля Д. П. М., работел в община П. като охрана и имал
задължение да проверява сигналите подадени към общината за животни,
кучета, коне. Познавал ищцата. По нейни жалби и друг път бил ходил на
проверки. В дома й ходил веднъж, в началото на септември. Първо отишли да
видят колко са животните и поискали паспорти. На първата проверка тя
отказала да даде паспортите. Върнали се в общината, за да направят акт, че
отказва да им представи паспорти. Следобед отишли да й връчат акта. Тогава
показала паспортите на всички кучата, за които се грижела. Заявява, че не бил
сигурен дали всяко куче отговаряло на паспорта. Всички животни били с
паспорти, чипове, като само две още нямали, защото им се издавали. При
проверката, на която съставили протокол на ищцата, същата не ги допуснала
да влязат в дома й. На територията на община П. при него нямало други
жалби, освен нейните. Когато извършвали проверки понякога не намирали
посоченото в жалбата животно. Много трудно получавали съдействие от
нейна страна. Пускала жалбите по имейл и като идели на място, или не била в
селото или не приемала обажданията им. Проверката била по повод заповед
на кмета от септември. Не знаел дали е по жалба, просто му наредили да
отиде и да направи проверка. Трябвало да установят дали всички отглеждани
от ищцата животни, имат паспорти и чипове.
Свидетелят Х. Я. Я. сочи, че работи в община П. на повикване като
ветеринарен лекар от август. От септември имал сключен договор с
общината. Основната дейност била ограничаване на полулацията на кучетата
чрез кастриране, маркиране, обезпаразитяване, поставяне на микрочип и
паспорт. Извършвало се лечения на наранени животни при подаден сигнал от
общината. В община П. нямало приют за домашни животни. Най-близкият
приют за безстопанствени животни бил в община К.. След интервенцията,
най-често кастрация, кучето се оставало на стационар 1-2 дни, като през това
време животното се хранело и разхождало. След това кучето се връщало на
място, в което са го заловили, с изключение на детски площадки или детски
градини. Познавал Ж. по случаи, по които работили с нея. Водила
безстопанствени животни за кастрация и лично нейни животни за лечение.
6
Посещавали дома й със служители от община П., с кмета на Т., извършвали
проверка на наличните животни. При проверките със специален четец
прочели чиповете на животните, с изключение на няколко животни, които не
били още кастрирани, имало съвпадение на паспортите и чиповете.
Свидетелят заявява, че виждал животното от снимката, находяща се на л. 5
от делото. Един единствен път ходил у ищцата. Раната на животното при
проверката била обработена от негов колега. Проверката по негов спомен се
провела първата седмица на септември. В края на август имал подаден сигнал
от общината за друго животно.
По делото е разпитан и. А. И. Х., кмет на с. Т., който сочи, че в Т.
нямали бездомни кучета. Периодично всяка седмица понеделник и петък
правели обход със секретарката и чистачката. Обикаляли с колата и
проверявали за кучета. Не бил виждал черно куче с рана на главата. Ж. от 4
години, постоянно пускала жалби до общината по електронен пъти и много
рядко ,,писмени жалби‘‘. Присъствал и оказвал съдействие при проверки на
Ж.. Някога не отговаряла, някога си вдигала телефона. Вратата й била
постоянно заключена. Присъствал на проверката при преброяването на
животните в дома й началото на септември. Служителите й искали
паспортите. Тя тогава отказала да ги даде, ,,следобед кмета е пуснал заповед
да й напиша акт. Отидохме тогава и ги извади и представи паспорти на
кучета, които имаше и се направи протокол‘‘. Ж. казала, че 3-4 от кучета
били без паспорти, щяла да ги дава на осиновяване. Казала, че по интернет ги
обявявала и ги давала на осиновяване. На проверката първия път не
присъствал ветеринарен лекар, след това отишъл с четец. Твърди, че не е
виждал кучето от снимката в двора на Ж.. Имало само 8 паспорта на кучета.
„Ако хареса някое отървано куче тя си го прибира.‘‘ З. имала проблем със
съседка, ,,където й беше взела кучета.‘‘
Свидетелят Г. Д. А. работел като ветеринарен лекар. Познавал З., която
в края на лятото на миналата година водила при него животно. Имал спомени
относно ,,този пациент‘‘ от снимката. Видът му ,,беше доста фрапантен и съм
го запомнил добре. Имам спомен, че беше на средна възраст, около 7-8
години. Беше с една огромна гнояща рана по темпоралната област на главата,
угнетено състояние, не беше добро състоянието му.‘‘ Направил преглед на
животното, стандартни процедури -кръвни изследвания, ПКК, биохимичен
анализ и за кръвни заболявания, които били характерни при такъв тип
пациенти – ,,бездомни‘‘. Имали обособени клетки, но не били клиника, за да
останело стационарно животното. Наложило се животното да остане за
известно време при тях - една или две нощувки, защото състоянието му го
изисквало. Доста дълго продължило лечението, раната била обширна, заемала
големи участъци от кожата на пациента. Кучето останало при тях известно
време, след което З. продължила лечението. След време ищцата завела пак
кучето, с ясни признаци на възпаление на тестиса и преценили, че е
необходима кастрация. Това било и желанието на З.. Нямал договор с
общината, въз основа на който да работел по програма за кастрация. Заявява,
че Амбулаторните листове по делото били от неговия амбулаторен дневник.
Изследването на лист 9 по делото било направено от него. Името, което
записал – Ч., му било посочено, по спомен, от ищцата. Заявява, че кучето
нямало поставен чип. В дневника в случая бил отбелязал за З. – ,,куче,
7
безпородно, 14 кг., мъжко, без чип (на л. 82 от делото). Всеки път когато
записал З., кучето било едно и също. Нямал спомен кучето да е водено на
контролен преглед.
По делото е назначена съдебна ветеринарно-медицинска експертиза,
която съдът възприема. Съгласно заключението кучето е намерено в тежко
здравословно състояние, с тежка контузно-разкъсна рана в темпоралната
област на главата. Раната е била в напреднал стадий на инфекция. Животното
не е било фибрилно, като се е движело с некоординирани движения.
Прогнозата според лекуващия лекар е била съмнителна до неблагоприятна.
След проведеното лечение, кучето е излекувано, но развива възпаление на
тестиса (орхит), което се налага да бъде кастрирано. Посочено е, че
проведените първоначални лечения на кучето извършени на 26.08., 27.08.,
21.09. и 29.09.2021 г. са били необходими и навременни. Кучето е нямало
данни за акутно протичане на възпалителния процес. Животното не е имало
температура. Извършените разходи по животното са относими към лечението.
Цените са актуални и съпоставими към извършените манипулации.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
61, ал. 1 от ЗЗД, така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу
заинтересованото лице (обратен гестионен иск). За да възникне право на
управителя и съответното му задължение за заинтересованото лице за
обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е поел и
направените от него необходими и полезни разноски във връзка с
изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано
водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно за основателността на предявения иск на първо място следва да
се установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на
юридическите факти от фактическия състав на воденето на чужда работа без
пълномощие по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.
Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/,
който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за
животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по
безопасност на храните, районното управление на Министерство на
вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната
агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на
животното в приют или друг обект по чл. 16, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за
защита на животните.
По делото не е спорно, че Община П. е от органите, които дължат
съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по
смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закон за защита на животните. Също така липсват
противоречия и по отношение на обстоятелство дали ищцата е била
натоварена от ответника да изпълни задълженията на ответника по ЗЗЖ. Тя не
е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва
фактически и правни действия от името и за сметка на ответника.
Легална дефиниция на понятието "безстопанствено животно" е дадена в
8
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република Б. и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея безстопанствено куче е
всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на
обществено място без надзор.
Съгласно представените и приети по делото доказателства не може да
се направи извод, че процесното куче е било безстопанствено, дори към
първата процесна дата – *** г. Животното е живеело на улицата без надзор,
но същото не е било чипирано. От показанията на св. Г. Д. А. се установяват
следните факти за кучето Ч.: ,,идентификационен номер (чип) – в случая няма
чип.‘‘ В дневника в случая бил отбелязал за З. – ,,куче, безпородно, 14 кг.,
мъжко, без чип (на л. 82 от делото).‘‘ Т.е. не е безспорно установената по
делото че в процесния период то е било безстопанствено.
По друг начин стои въпросът след изначалната дата *** г. След тази
дата кучето Ч. е живеело в дома на ищцата и тя е полагала грижи и надзор над
животното. ,,Хвана го и го прибра да се грижи за него в село Т., в нейния
двор.‘‘/ св. С. Д./.
Налице е знание от управителя (гестора), че работата е чужда. Ищцата е
знаела, че ответникът е натоварен да полага грижи за животните, които нямат
стопанин.
На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса от
предприемането на работата. Именно наличието на интерес на господаря от
предприемането на работата оправдава едностранната намеса на едно лице в
чужда правна сфера без неговото съгласие. Интересът е задължителен
елемент на всички гестионни състави. Доминусът има интерес от
управлението на неговата работа без неговото знание от лице, което не е
упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати
настъпването на вреди за него. Наличието на интерес на доминуса трябва да
се констатира обективно с оглед на това, което добрият стопанин би възприел
в конкретния случай. За установяването на чуждия интерес от значение е не
само угрозата доминусът да претърпи вреди, ако управителят не се е намесил,
но и състоянието, в което се е намирала чуждата работа и способностите на
гестора да се погрижи за нея. Интересът на господаря може да бъде както
имуществен, така и неимуществен. Може да се приеме, че интерес от водене
на чужда работа без пълномощие ще е налице тогава когато се предотвратява
настъпването на имуществени (претърпяна загуба и пропусната полза) и
неимуществени вреди. За интереса на доминуса се прави комплексна
преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема чуждата
работа.
Ищцата твърди, че чрез извършените от нея фактически действия е
изпълнила едно правно задължение на ответника. Неизпълнението на това
задължение на ответника обаче не е скрепено с конкретна санкция, от която
да се търпят вреди. Принципно Община П. би могла да носи отговорност за
неизпълнение на задълженията си по реда на глава единадесета от АПК или
ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на задълженията й е причинило
вреди на трети лица. В настоящия случай липсват твърдения, че изпълнението
на задълженията на Община П. от ищцата без пълномощие е било оправдано,
9
тъй като е предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера.
Едно лице би допуснало някой друг да интервенира в неговата правна
сфера само когато това е било в негов интерес, когато при липсата на
намесата на това лице, ще се търпят вреди. Нуждата от вмешателство е
предпоставена от невъзможност доминусът лично да извърши необходимите
действия за защита на личния си интерес.
В настоящия случай не се установява невъзможност на ответника да
изпълни задълженията си вменени със ЗЗЖ, нито е налице съзнателно
неизпълнение на тези негови задължения, изразяващо се в бездействие от
негова страна, което би навредило на животните.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ изисква от лицето, което намери болно
или наранено животно, да информира приюта за животни, съответните органи
на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното
управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните
поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Видно от събраната доказателствена съвкупност ищцата е подала сигнал
до Община П. на 25.08.2021 г. По повод подадения сигнал били съставени от
Кметство с.Т. за извършени от кмета проверки по реда на чл.59, ЗЗЖ
протоколи с изх. №***г. и с изх. №***г.; както и протокол от проверка от
дата ***г. в дома на З. Ж., извършена в присъствието на представители на
община П.. По делото безспорно е установено, че ответникът е извършил
своевременно проверка, при която кучето не е открито на мястото посочено в
сигнала, тъй като същото е животното е пребивало в дома на ищцата. При
извършената проверка на място в дома на ищцата от служители на Община
П. ищцата не им е предала кучето, а е продължила да го обгрижва. По
изложените съображения съдът счита, че общината е била в невъзможност да
изпълни задълженията си по чл.47 от ЗЗЖ, поради неоказано съдействие от
ищцата.
Съгласно изложеното съдът намира, че липсва една от предпоставките
от фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско
оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1
от ЗЗД, доколкото действията на ищцата не се насочени към защита на
интереса на ответника.
Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ предвижда задължение на Община П.
да оказва съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ. В случая липсват доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване да водят до извода, било ли е наистина необходимо
съдействието на Община П. за оказване на спешна помощ на кучето Ч., след
като Община П. е реагирала своевременно на подадения сигнал, въпреки
установения факт по делото, че кучето Ч. дори не е било чипирано.
Освен съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ в тежест на ответника са вменени задълженията, предвидени в глава
пета от ЗЗЖ. Съгласно разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета,
ответникът има задължения за изпълнение на мерките за контрол на
популацията на безстопанствени животни, която включва и тяхното лечение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ безстопанствените животни се насТ.ват от
органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗЖ в приюти,
10
регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Кметът на съответната община е длъжен да осигури ветеринарен
лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните, който съгласно
чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролира здравословното състояние и спазването на
изискванията за защита на животните.
Залавянето на безстопанствените животни, насТ.ването им в приюти и
предприемане на действия относно тяхното здравословното състояние
(обезпаразитяване, кастрация и лечение) се извършва съгласно годишен
график – арг. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република Б. и за процедурите по нейното
изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
Между страните няма спор, че работа е извършена доброволно от
ищцата. Но за да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е
необходимо работата да е осъществена в интерес на доминуса, какъвто в
настоящия случай не се установява, и да са осъществени с намерението да се
обслужи неговия интерес. В правната теория и в съдебната доктрина се
приема, че съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна
предпоставка, а именно управителят да е действал с намерението да
управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът
трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса.
В настоящия случай не може да се направи извод, че ищцата е
действала с намерението да обслужи интереса на ответника. За наличието на
субективната предпоставка се съди от обективно изразеното поведение. Ако
ищцата искаше да действа в интерес на ответника щеше да извърши само тези
действия, които са наистина спешни и явяващи се неотложни за опазване
живота и здравето на животното.
След откарването на кучето във ветеринарната клиника и проведеното
лечение, ищцата не го е оставила там, не го е върнала на мястото, откъдето го
е взела, а го е прибрала в дома си. Законът е предвидил възможност за
предоставяне грижите над безстопанствени животни на граждани, но не
своеволно. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се
предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като
компаньони, но следва да се регистрират по чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане
на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република Б. и за процедурите по нейното
изпълнение, механизма на финансиране и отчетност пък предвижда, че
граждани и организации за защита на животните могат да заявяват писмено в
съответната община желанието са за поемане на грижите за върнатите по
места кучета. Без да са налице тези предпоставки ищцата е прибрала
процесното куче и е установила фактическата си власт над него.
Всички тези действия са насочени не към защита интереса на ответника,
а са израз на моралните възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието
й да се грижи за животни в беда. Извършените от страна на ищцата действия
не могат да квалифицират като водене на работа в чужд интерес, тъй като
намерението на ищцата не е било да се погрижи за работата на ответника с
цел да защити интересите му и да предотврати настъпването на вреди. При
11
извършването на процесните действия ищцата е била подбудена от
собствените си морални и житейски възгледи, от емпатията и любовта, която
изпитва към животните. Грижата за живота и здравето на безстопанствени
животни е възприето от ищцата като нравствен дълг и тя доброволно го е
изпълнила. След като своеволно е решила, че ще положи грижи за процесното
куче в свой интерес в изпълнение на прието като свое задължение, тя не е
действала като управител.
Следващата предпоставка за възникването на иска по чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД е чуждата работа да е предприета уместно и да е била управлявана добре.
Подобно на изискването на интерес за доминуса от воденето на работата му
от лице, на което това не е възложено и изискването за начина, по който
управителят следва да води чуждата работа, е свързано с ограничаване на
нахлуването в правната му сфера. Воденето на чужда работа без пълномощие
е изключение. Функцията на предпоставката за полезно предприемане на
работата има за цел да защити господаря, като не се допускат вредоносни или
безполезни вмешателства в правната му сфера. Уместното предприемане на
работата е свързано с обвързаността на господаря, който се отнася към
възникването на задължението на управителя, а доброто управление на
работата е съобразяване на поведението на гестора с действието на уместно
предприетата работа. Положителното установяване на двете изисквания е
условие за ангажиране на отговорността на доминуса по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по
един надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на
управителя и на условията, при които се предприема, като гесторът
(управителят) трябва да изхожда от това, което самият доминус би направил.
Необходимо е да се прави разграничение между интерес от воденето на
чужда работа и уместното й водене. Независимо от наличието на интерес от
воденето на работата от гестор, ако тя е водена неуместно, навлизането в
чужд правен кръг ще е неоснователно и лицето няма да е управител, а
вмешател. Следователно този, който се намесва в чужда правна сфера
неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази намеса, не действа
като гестор и няма да има право на иск спрямо господаря.
В процесния случай съдът намира, че работата не е била водена
уместно. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява,
че след залавянето на кучето, ищцата го е завела във Ветеринарна
амбулатория „В." в гр. К., където му били извършени изследвания: ПКК,
Биохимия и тест *** и поставиени следните две диагнози: ***.; а на за
29.09.2021 г. била извършена операция за премахване на тестисите.
Работата е извършена уместно, тогава когато при изпълнението й се
изхожда от това, което самият доминус би направил. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че св. Х. Я. Я. работи в община П. на
повикване като ветеринарен лекар. Имал сключен договор с общината.
Основната дейност била ограничаване на полулацията чрез кастриране,
маркиране, обезпаразитяване, поставяне на микрочип и паспорт, както и
извършването лечение на наранени животни при подаден сигнал от общината.
Завеждайки кучето в друго лечебно заведение, ищцата не е взела предвид,
това как би постъпила Община П., тоест не е водила работата уместно.
При анализа за възникването на юридическите факти, включени във
12
фактическия състав, на обратния гестионен иск се установи, че не е налице
истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие. Липсва интерес
за доминуса от навлизането в неговата правна сфера от гестора чрез
изпълнение на задълженията му. Работата не е била водена уместно и
извършването й не е изхождало от това, което доминусът би направил.
Чуждата работа е водена като своя с намерението да се изпълни едно
задължение възприето като лично поради моралните възгледи на управителя.
Ето защо съдът намира, че не е налице институтът на водене на чужда работа
без пълномощие съответно за ответника не е възникнало задължението да
обезщети ищцата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато някой знае, че
една работа не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима
гестия. Мнимият управител води чужда работа така, както ако да би била
негова, знаейки, че тя е чужда и че няма правото за това. Поради това той
няма право на обратен гестионен иск срещу доминуса.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. При този изход на
делото право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК има ответникът, но
липсва претенция за присъждане на разноски от негова страна.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. П. Ж., с ЕГН **********, от село Т.,
община П., улица „Д. Н.“ *** против Община П., с ЕИК ***, с
административен адрес: град П., улица “О.“ ***, представлявана от кмета
И.Е.Б., иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД за сумата от 612.40 лева,
представляващи обезщетение за намерено куче, безпородно, 14 кг., мъжко,
без чип, за което са издадени фактура № *** г., фактура *** г. и фактура ***
г. издадени от "В. К.“ ООД, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13