Р Е Ш Е Н И Е
№ 829/22.11.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1014 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба
и нейно допълнение, подадени от В.Я.В., с ЕГН **********,
чрез адвокат М.,***. Искането
е да бъде осъдена община Панагюрище да заплати 100 лева, като обезщетение за
претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД № 32/2019г. по описа на Районен съд
Панагюрище(потвърдено с решение № 475/08.07.2019г. по АНД № 466/2019г. на
Административен съд Пазарджик), с което е отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от кмета на община Панагюрище, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до нейното
окончателно изплащане. В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуалния си представител адв. М., който поддържа иска. Претендира и сторените
разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът – община Панагюрище, представлявана от своя кмет, в писмено становище
оспорва изцяло иска, заявява становище за неговата неоснователност. Прави се
възражение за прекомерност на претенцията за разноски в настоящото производство.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за основателен и предлага да бъде уважен. Счита, че с оглед представените
писмени доказателства искът се явява доказан, както по основание, така и по
размер.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление НП № 361/31.12.2018 г. на кмета на
община Панагюрище е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред и общественото имущество на
територията на община Панагюрище. Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд Панагюрище, като е образувано АНД № 32/2019г. С решение № 31 от 29.03.2019 г.,
постановено по АНД № 32/2019 г., Районен съд Панагюрище е отменил като
незаконосъобразно НП № 361/31.12.2018 г. на кмета на община Панагюрище. Решението е оспорено пред
Административен съд Пазарджик, който с Решение № 475/08.07.2019г. по КАНД № 466/2019г.
е оставил в сила решението на първата контролна съдебна инстанция. В производството
по АНД № 32/2019г. на Районен съд Панагюрище В.В. е представляван от адвокат М.,
който е осъществил защита в проведеното съдебно заседание, както е представял и
писмено становище по същото това дело. По делото е представен и приет договор за правна защита и
съдействие (л.10 от НАХД № 32/2019), между В.В. и адвокат П.М.. В договора е
записано, че В.В. е заплатил в брой 100 лева, на адвокат П.М. за защита и представителство
в производството пред районния съд.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от кмет на община Панагюрище.
Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от
правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се установява,
че наказателното постановление е отменено от районния съд с влязло в сила
съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от
настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита иска за
основателен поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП № 361/31.12.2018 г. на кмета на
община Панагюрище, е властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице
доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 100 (сто) лева,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита
при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено е
по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него
наказателно постановление В.В. е упълномощил адвокат М.,
като е договорил със същия заплащане на възнаграждение в размер на 100 лева. В
договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е.
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите
правилата на НПК не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие.
Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване
на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 100 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по АНД № 32/2019 г. по описа на Районен
съд Панагюрище, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Това искане се явява основателно
и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 (сто) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление НП № 361/31.12.2018 г. на кмет на
община Панагюрище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2019
г.
Предвид
основателността на исковата претенция, подлежат на присъждане и направените от
ищцовата страна разноски в настоящото производство. По отношение на тях,
ответникът е отправил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно тази норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона
за адвокатурата. Съдът
счита възражението за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, няма усложнения в хода на съдебното производство, което се е състояло
в едно заседание, като адвокатската защита е уговорена за първа инстанция, с
оглед на което същото следва да бъде възложено в тежест на ответника в размер
от 300 лева(от претендирания размер от 400 лева), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик, VI състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Панагюрище, да заплати на В.Я.В.,
с ЕГН **********, сумата от 100
/сто/лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 361/31.12.2018 г. на кмет на
община Панагюрище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.09.2019 г.
ОСЪЖДА
Община
Панагюрище, да заплати на В.Я.В.,
с ЕГН **********, направените по
настоящото дело разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/