Р Е Ш Е Н И Е
№ 5003/5.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на девети ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5382 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
от К.С.Р., ЕГН: ********** адрес: *** Окръжен затвор - В. 1. Иск против
Министерство на п. на Република Б. за установяване на дискриминационното му
третиране от страна на служителите в Затвора гр. В. в нарушение разпоредбите на
ЗЗДискр; иск за осъждане на същия ответник да му заплати обезщетение в размер
на 29 000 лв., от които 14 000,00 лв. за нанесени неимуществени вреди в
следствие на бездействието на администрацията на Затвора - В. да бъде включен в
списъците-предложения за извеждане от ЗЗНО /ЗПС/ в общите части на затвора за
разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание за периода от
27.06.2007 г. до 01.06.2009 г. и 15 000,00 лв. за нанесени му неимуществени
вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното
действие на Затвора - В. да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи
наказание доживотен затвор в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части
на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде
изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му
„строг" режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание
„доживотен затвор" и „доживотен затвор без замяна" в затворите в гр. В.,
Б., П. и С. за периода 27.06.2007 г. до 01.06.2009 година, както и иск за
компенсаторна лихва от деня на увреждането 27.06.2009 г. до завеждане на
исковата молба в размер на 9823,00 лв. и 2. Иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" за установяване на дискриминационното му
третиране от страна на служителите в Затвора гр. В. в нарушение разпоредбите на
ЗЗДискр и иск за присъждане на обезщетение в размер на 70 000,00 лв., от които
35 000,00 лв. нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното
поведение по отношение противоправното действие на Затвора - В. да бъде включен
в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в ЗЗНО /ЗПС/
неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното
бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за
изтърпяване на наказанието му при съответстващия „строг" режим за разлика
от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" и
„доживотен затвор без замяна" от пенитенциарните заведения в гр. В., Б., П.
и С. за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и в
размер на 35 000,00 лв. за нанесени неимуществени вреди следствие
дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора -
В. да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен
затвор" в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и
противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите
части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му „строг" режим
за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен
затвор" и „доживотен затвор без замяна" от пенитенциарните заведения
в гр. В., Б., П. и С. за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на
исковата молба, както и иск за компенсаторна лихва от деня на увреждането
27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 7988,00 лв.
Мотивира правния си интерес от предявяване на
исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр налагайки следните
фактически твърдения:
Ищецът е подложен на пряка дискриминация,
като е поставен в условия на по-неблагоприятно третиране основано на признака
"лично положение" спрямо останалите лишени от свобода при същия или
сходен режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на които е
предоставено правото да изтърпяват наказанието си в общи помещения, да учат и
повишават квалификацията си, да участват в курсове и т.н. Твърди се, че за
периода от 27.06.2007 г. до подаване на исковата молба - 11.04.2016 г.
администрацията на Затвора в гр. В. не е извършила необходимите действия по
предложение на специализирана комисия и извеждането му в общите помещения,
каквото е сторено по отношение на други лица лишени от свобода и изтърпяващи
наказанието при еднакъв с неговия режим. Направено е искане за установяване на
дискриминационното отношение, ответниците да заплатят обезщетение за
неимуществени вреди , ведно със законната лихва, изразяващи се в
психо-емоционален стрес, състояние на безнадеждност и обреченост, потиснатост,
тревожност безпокойство.
Ответникът „Изпълнение на наказанията" -
гр. С. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Ответникът
Министерство на п. е депозирал отговор по исковата молба в хода на
производството пред АС – В.. С отговорите ответниците налагат становища, с
които се оспорват исковете изцяло, като неоснователни и молят за тяхното
отхвърляне. Считат, че липсват факти, които да сочат на по-неблагоприятно
третиране на ищеца.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът К.С.Р. е осъден на смърт с присъда № 340/10.11.1989
г. по НОХД № 340/18989 г. на Военен съд - гр. П., за извършено деяние
осъществяващо състав на престъпление по чл. 116, т. 6, 10 и 11 от Наказателния
кодекс. С Указ № 14/25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република Б., присъдата е
заменена с „Доживотен затвор“ при специален режим. Наказанието е приведено с
начало 19.07.1989 г. На 11.06.1999 г. е преведен в затвора в гр. В. за
доизтърпяване на наказанието. С протокол № 6/06.12.2005 г. на комисията по чл. 17
от ЗИН, режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от специален на усилено
строг. Във връзка с прилагането на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009г. на основание
чл. 65, ал. 1 от Закона е поставен на строг режим считано от 01.06.2009 г. и
продължава да изтърпява наказанието си при този режим и към настоящия момент.
От съдържащите се в приобщеното административно дело № 1028 по описа на АС – В. за 2016 г.
заповеди №№ 550/06.12.2007 г., 138/28.03.2008 г., 321/31.07.2008 г.,
331/01.08.2008 г., 422/07.10.2008 г., 145/15.04.2009 г., 194/29.05.2009 г.,
283/21.08.2009 г., 302/10.09.2009 г., 350/02.10.2009 г., 95/15.02.2011 г.,
278/29.04.2011 г., 12/14.01.2013 г. (л. 158 – 174 от същото дело) е видно, че в
периода от 27.06.2007 г. до 14.01.2013 г. на ищеца са били наложени
дисциплинарни наказания за извършени нарушения. Видно е от съдържащата се на
листи 75 и 76 от същото дело справка, че през същия период ищецът е бил също и награждаван
на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС, със заповеди на началника на затвора в
гр. В..
Видно от приложеното на л. 184 - 185 от адм. Д. № 1028/2016 г. на ВнАс, предложение от
Г. Н. - ИСДВР на *-та група във В. затвор от
14.08.2014 г. , че е предложено преместване на К.С. в общи помещения с
останалите лишени от свобода. Предложението е разгледано на заседание на
комисията по чл. 73 от ЗИНЗС проведено на 16.10.2014 г. и по отношение на ищеца
е прието, че не са налице основания за неговото преместване, тъй като
болшинството от членовете на комисията са били против (Протокол № 5 на стр. 186
– 190 и протокол № 6 на стр. 191 – 193 от адм.дело).
С молба на К.С.Р. за преместване в общи помещения на основание чл. 74, ал.
1, т. 7 ЗИНЗС № 141/20.01.2015 г. е сезирана комисията по чл. 73 ЗИНЗС, като молбата
е разгледана на заседание проведено на 12.02.2015 г. и видно от съставения
протокол № 1/12.02.2015 г. , комисията е взела решение молбата на Р. да не бъде
уважена, тъй като има висок риск от рецидив - 90 т.; висок риск от сериозни
вреди и без трайно установена позитивна тенденция към промяна.
В представените текущи доклади за лишения от свобода К.С.Р., като
приложение на Книжка на лишения от свобода се дава преимуществено становище, че
рискът от сериозни вреди и рецидив е с високи стойности. В този смисъл са
докладите от 05.02.2008 г., 02.11.2009 г., 02.11.2010 г., 03.05.2012 г.,
08.08.2014 г. и 03.11.2015 г. С психологическо заключение от В. П. - инспектор
психолог от 13.05.2014 г. е дадено становище, че ищецът има необходимия ресурс
за интегриране в общите части на затвора (л. 286 – 312 от преписката на първоинстанционното
адм.дело).
Представена е справка от затвора в гр. С. (л.142 от адм.дело), от която
е видно, че за периода от 2007 г. до 2016 г. 5 от осъдените на доживотен затвор
са настанени по общия ред с решение на комисията по изпълнение на наказанията.
Видно от представена справка от затвора в гр. П. (л.145), за периода 27.06.2007
г.- 11.04.2016 г. няма преместени осъдени на доживотен затвор от зоната с
повишена сигурност в общи помещения с останалите лишени от свобода. Видно от
справка от затвора в гр. Б. (л.148), за същия период в общи помещения с
останалите лишени от свобода са настанени 13 осъдени на доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна.
В приложената на листи 18 и 19 от настоящото гражданско дело справка е отразена
характеристика на поведението на л.св. Р. в хронология от посочената дата
27.06.07г., до 11.04.2016г. Характеризиран е, като конфликтна, импулсивна
личност със завишена самооценка за себе си. Болезнено фиксиран, че е жертва на
правораздавателната система. Желанието му за реванш с последната е
трансформирано в непрестанно писане на жалби и молби, целящи дискредитирането
на различни служители от администрацията, използвайки за това и други лишени от
свобода с подобни нагласи. Не признава вината си за извършеното престъпление.
Оценката на риска е на високо ниво - 90 точки. От м. 08.2014г., е направена
корекция на динамичните параметри, основно по първоначално определените
проблемни зони които съотношение към правонарушението, взаимоотношения, начин
на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Нивото за риск от рецидив преди корекцията е било също високо - 95
точки. Рискът от сериозни вреди е на високо ниво, но е претърпял конкретно
корекция, към среден риск по четири пункта основно за риск спрямо отделни
категории в обществото, главно поради механични причини.
От правна страна съдът
приема следното:
Съдът намира предявените
искове за процесуално допустими. В случая по безспорен начин бе установено наличие
на активна и пасивна процесуална легитимация, тъй като ищецът в качеството си
на лишено от свобода лице има правото да търси от ответниците, като институции,
упражняващи фактическата дейност и контрола по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС (Обн.,
ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". От своя страна, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на п. със седалище С. и е на
бюджетна издръжка. Затворите и областните служби "Изпълнение на
наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Посоченото правно основание, ведно с фактите изложени от
ищеца в исковата молба, сочат на извода, че ответникът в производството - ГД "ИН"
при Министерство на п., е ю.л., което следва да репарира вреди, при евентуална
доказаност на исковите претенции, за периода от 01.06.2009 г. до настоящия
момент, тъй като по отношение на него се констатира регламентирано изискващата
се пасивна процесуална легитимация. Ответникът Министерство на п., съобр. чл.
19 от ЗИН (отм.);, осъществява общото ръководство на местата за лишаване от
свобода и контролът върху тяхната дейност. Затворите, поправителните домове и
следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", но според чл. 19а ал.1 от с.з., прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", която съобразно ал. 2 е само
административно звено в Министерството на п.. Юридическото лице е МП. С оглед
изложената регламентация, МП е пасивно легитимиран ответник по иска за периода
от 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г.
Разпоредбата на чл. 4
ЗЗДискр въвежда нормативна забрана за осъществяване на всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на някой от изброените в ал. 1 признаци (пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на пap. 1, т. 14
ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република Б. е страна).
За да е налице
дискриминация, е нужно да се установи по делото наличието на различно, при това
по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на някой от
изброените в чл. 4 ЗЗДискр признаци. Когато неравностойното третиране не се
дължи на някой от лимитираните признаци, липсва дискриминация по смисъла на
антидискриминационния закон, тъй като подобен случай излиза извън предмета на
охраняваните от него обществени отношения. Прокламираните с чл. 2 цели на
закона (осигуряване на правото на всяко лице на равенство пред закона, на право
на равенство в третирането и във възможността за участие в обществения живот,
на право на ефективна защита срещу дискриминация) следва да се разглеждат
единствено и само във връзка с изброените защитени признаци по чл. 4 ЗЗДискр. При
това за прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата
презумпция по чл. 9 ЗЗДискр за нарушаване на принципа на равно третиране, е
нужно страната, която твърди, че е дискриминирана, да представи в
производството факти, въз основа на които да може да се изгради предположение,
че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти
настъпва разместване на доказателствената тежест като ответникът е вече този,
който следва да обори посредством пълно и главно доказване презумпцията за
нарушаване на принципа за равно третиране, привеждайки доказателства за
обратното.
В настоящото производство
ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него дискриминационно
отношение по защитения от чл. 4 ЗЗДискр признак „лично положение“. В закона
липсва легална дефиниция на нормативно въведения признак „лично положение“. За
разлика от останалите изброени в разпоредбата признаци (пол, раса, народност,
религия, етническа принадлежност и т.н.) този признак няма и не може да има
изначално определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да
се разглежда от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на
практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на
закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за личността му
белег, обусловил неравностойното отношение към него, се основава на факта, че е
осъден на доживотен затвор и като доживотно лишен от свобода изтърпява
наказанието си във В. затвор, при строг режим и не е бил преместен за
изтърпяване на наказанието в общи помещения, с други лишени от свобода, каквито
условия са били осигурени за други лишени от свобода на доживотен затвор,
спрямо които е с еднаква и по-добра личностна оценка.
Осъждането на едно лице с
влязла в сила присъда на доживотен затвор безсъмнено има определящо значение за
личностната му характеристика, поради което е възможно да се интерпретира от
гледна точка на защитения от чл. 4 ЗЗдиск признак „лично положение“. Не може да
се приеме обаче същото за обстоятелството относно оценка на тяхната личност,
защото такава се формира въз основа на продължителни наблюдения върху осъдения
и оценка на риска. Поради това съдът приема, че защитеният от закона признак „лично
положение“ не може да се разглежда и обсъжда от гледна точка на тежестта на
извършеното от ищеца престъпление, спрямо това на други лица , които са осъдени
на доживотен затвор и са били изведени в общите помещения през периодите.
Съгласно чл. 53, т.2 от
Правилника за прилагане на ЗИНЗС лишените от свобода на строг режим се
настаняват в помещения, които през нощта се заключват, а съгласно чл. 54, т.2
от правилника лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана. Тези разпоредби са общи за
всички лишени от свобода.
В чл. 198, ал. 2 ЗИНЗС
законодателят е предвидил възможността осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна да бъдат настанявани в
общи помещения с останалите лишени от свобода с условие
за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други
дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени
на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. В глава VIII , раздел
IV , конкретно в чл. 74, ал. 1, т. 7 ЗИНЗС, която разпоредба е отм., бр. 13 от
2017 г., в сила от 7.02.2017 г., но е била действаща за процесния период от 27.06.2007
г.- 11.04.2016 г.. преместването осъдените на доживотен затвор в общи помещения
с останалите лишени от свобода е предвидено като правомощия на Комисията по
изпълнение на наказанията. В чл. 217 от ППЗИНЗС, глава VIII „Изпълнение на
наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна" е предвидено,
че осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с
останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови,
възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по
изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на
оценка за тяхната личност. Решенията на комисията по изпълнение на наказанията
само по ал. 1, т. 3 подлежат на обжалване пред окръжния съд по
местонахождението на затвора. За останалите законодателят не е предвидил
възможност за съдебно оспорване, т.е. преценката на комисията в хипотезите на
чл.74, ал. 1 извън т. З ЗИНЗС е била окончателна. В случая са приложени текущи
доклади за оценка на личността на ищеца, от които е видно, че оценката на риска
е на високо ниво. Въпреки това и видно от описаната по-горе фактическа
обстановка ищецът е бил предлаган два последователни пъти за преместване, като
отказът е формиран при преценка на комисията по изпълнение на наказанията.
Що се касае до периода преди
01.06.2009 г. в сила са били разпоредбите на Закона за изпълнение на
наказанията" /отм., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, като
според разпоредбата на чл.127б, ал. 4 осъдените на доживотен затвор, поставени
на строг режим, след преценка на риска, който представляват за себе си, за
останалите лишени от свобода и за служителите, могат да бъдат настанявани с
решение на комисията по чл. 17 в общи помещения с останалите лишени от свобода
с право на съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и
други дейности. Т.е. нормативната уредба регламентираща условията и
компетентния орган за вземане на решения за преместване е идентична в
действащия и отменения закон.
Наличието на
дискриминация се преценява чрез сравнение с начина на третиране на друго лице,
намиращо се при сравними сходни обстоятелства. Несъмнено наличието на „сравними
сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение
на ищеца, т.е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично
положение. Според настоящия съд в подобно идентично или сходно положение с
ищеца са лицата, които изтърпяват наказание "доживотен затвор без право на
замяна", тъй като законодателят е предвидил различни условия, при които се
изтърпява това наказание в сравнение с условията, при които се изтърпява
наказанието лишаване от свобода за определен срок. Следователно, в подобни
"сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата,
изтърпяващи същото наказание (доживотен затвор без право на замяна) в същия или
други затвори в страната, и само сравнението с тях е от значение за преценката
дали е налице спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. Ирелевантни с оглед преценката на съда относно наличието на дискриминационно отношение по защитения от чл.
4 ЗЗДискр признак „лично положение“ спрямо ищеца обаче, са обстоятелствата,
дали в затворите в гр. С., гр. П., гр. Б. и гр. В. има други преместени в
общите помещения лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор. Както бе
посочено по-горе в изложението, такова преместване на лица, лишени от свобода с
наказание доживотен затвор, е несъпоставимо, тъй като при всяко преместване
комисията по изпълнение на наказанията е следвало да се ръководи от поведението
на лишения от свобода и индивидуалните му характеристични данни, след
категоризация на риска. По делото липсват конкретни данни, отнасящи се до
поведението на тези лица и каква е била преценката на риска спрямо тях. Ето защо отказът на комисията по изпълнение на
наказанията за преместване на ищеца в общите помещения, не може да се
интерпретира като проява на неравнопоставено отношение спрямо него, по
защитения от закона признак „лично положение", още по-малко - по
останалите признаци по чл. 4 ЗЗДискр. От изложеното следва извода, че по делото
не бяха представени и събрани доказателства, от които да се установи неравнопоставено
отношение от администрацията на затвора в гр. В. спрямо ищеца, нито достатъчно факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
с оглед прилагане презумпцията по чл. 9 ЗЗДискр.
Не е налице и непряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била налице, когато
хора, различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи
начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно положение на някои от
тях.
С оглед изложеното, съдът
намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по
смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, чрез неизвеждането му в общите помещения на
затвора в гр. В., за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като
не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лишени от
свобода. След като не се установява наличие на двете проявни форми на
дискриминация, т.е. липсва нарушение не е необходимо да се изследват и
останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност, а именно вредни
последици и причинна връзка между тях и нарушението. При липса на фактическа
установеност ищецът да е жертва на дискриминация, на същия не му се дължи и
обезщетение за вреди от неравно третиране. При отхвърляне на главните искове,
неоснователно се явява и искането за присъждане на законни лихви за забава.
Изложеното обуславя извод
за неоснователност на предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, което от
своя страна води до неоснователност на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 вр. чл. 74,
ал. 2 ЗЗДискр, задължителна предпоставка за уважаването на който е вредите (когато
такива са установени) да са настъпили като пряка и непосредствена последица от
нарушението на права точно по антидискриминационното законодателство.
Предвид изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден за заплати на
ответниците юрисконсултско възнаграждение, в размери съгласно чл. 37 от ЗПрП и НАРЕДБА
ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, а именно – 150,00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН: ********** адрес: *** Окръжен затвор
- В. 1 против Министерство на п. обективно съединени иск за установяване на дискриминационното му третиране от страна на
служителите в Затвора гр. В. в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр; иск за присъждане на обезщетение в размер на 29 000,00 лв., от
които 14 000,00 лв. за нанесени неимуществени вреди в следствие на
бездействието на администрацията на Затвора - В. да бъде включен в
списъците-предложения за извеждане от ЗЗНО /ЗПС/ в общите части на затвора за
разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание за периода от
27.06.2007 г. до 01.06.2009 г., както и 15 000,00 лв. за нанесени му неимуществени
вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното
действие на Затвора - В. да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи
наказание доживотен затвор в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части
на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде
изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му
„строг“ режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание
„доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ в затворите в гр. В., Б., П.
и С. за периода 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г. и иск за компенсаторни лихви от деня на увреждането 27.06.2009 г. до
завеждане на исковата молба в размер на 9823,00 лв.
ОТВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН: ********** адрес: *** Окръжен затвор
- В. 1 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обективно съединени иск за установяване на дискриминационното
му третиране от страна на служителите в Затвора гр.В. в нарушение разпоредбите
на ЗЗДискр; иск за присъждане на
обезщетение в размер на 70 000,00 лв., от които 35 000,00 лв.
нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по
отношение противоправното действие на Затвора - В. да бъде включен в списък за
лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за
извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на
административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на
наказанието му при съответстващия „строг“ режим за разлика от други лишени от
свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
замяна“ от пенитенциарните заведения в гр. В., Б., П. и С. за периода
01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и в размер на 35 000,00
лв. за нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по
отношение противоправното действие на Затвора - В. да бъде включен в списък за
лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за
извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на
административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на
наказанието си при съответстващия му „строг" режим за разлика от други
лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор
без замяна“ от пенитенциарните заведения в гр. В., Б., П. и С. за периода
01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и иск за компенсаторни лихви, считано от деня на увреждането
27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 7988,00 лв.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: ********** адрес: *** Окръжен затвор - В. 1 да
заплати в полза на Министерство на п. юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: ********** адрес: *** Окръжен затвор - В. 1 да
заплати в полза на ГД „Изпълнение на наказанията" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: