РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500575 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Ч. С. против
решение № 4539/13.11.2023г. по гр.д.№ 4050/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с. в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетния си син Р. С. С. издръжка в размер от 350
лева месечно, считано от датата на предявяване на иска- 20.03.2023г., и издръжка за минало
време, а именно за периода 20.03.2022г.- 20.03.2023г., в същия размер, както и в частта, с
която е осъден да заплаща на малолетния си син В. С. С. издръжка в размер от 300 лева,
считано от датата на предявяване на иска- 20.03.2023г., както и да му заплати издръжка за
минало време, а именно за периода 20.03.2022г.- 20.03.2023г., в същия размер. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че събраните доказателства са възприети едностранчиво. Освен
това се твърди, че не е била дадена възможност на жалбоподателя да разпита допуснатите
му свидетели. Иска се частична отмяна на обжалваното решение за разликата над 200 лева
издръжка месечно за двете деца.
От ищцата в първоинстанционното производство Г. Г. Т.-З. е подаден насрещна
въззивна жалба, с която решението на ПдРС, ІІ бр.с. се обжалва в отхвърлителната му част
за разликата между пълния претендиран размер на издръжката за Р. С. от 400 лева и
разликата между пълния претендиран размер на издръжката за В. С. от 350 лева и уважените
размери- съответно от 350 лева и 300 лева. Сочи се, че решението на РС в обжалваната част
е необосновано, незаконосъобразно, изложени са подробни доводи за това какво се
установява от събраните доказателства и какви фактически и правни изводи следват от тях.
От Г. Т.-З. е подаден отговор на въззивната жалба против решението, с което
исковете за издръжка са уважени частично. С отговора се поддържа, че решението в тази
част е правилно и законосъобразно.
1
От С. С. е подаден отговор на насрещната въззивна жалба, с който се иска решението
на РС в отхвърлителните му части да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С обжалваното решение упражняването на родителските права по отношение на
малолетните Р. С. С., ЕГН: ********** и В. С. С., ЕГН: ********** е предоставено на
тяхната майка Г. Г. Т.-З., като за бащата е определен режим на лични отношения с децата.
Спорът по настоящето дело е по отношение на размера на дължимата издръжка за Р. и В.
С.и. По този въпрос в исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 4050/2023г. на ПдРС, ІІ
бр.с. се твърди следното: От 17.10.2018г. родителите на децата се разделили окончателно.
Ответникът напълно се дезинтересирал от тях. През 2021г. майката заминала с двете деца да
живее и работи в гр.****, след предварително съгласуване на това нейно решение с
ответника. Договорили се той да плаща минимална издръжка за децата. Плащал общо за
двете деца по 350 лева месечно по банков път. Търсел всякакви поводи да не плаща
издръжка. Блокирал телефона на ищцата и не се интересувал как са децата.
С подадения от С. С. отговор на исковата молба той е оспорил твърденията на
ищцата, че след раздялата им не се интересувал от децата. Те многократно били при него в
гр.Б., подготвяли заедно уроците им, пишели домашни, ходели на излети сред природата.
Той редовно плащал издръжка за децата. Купувал им дрехи и обувки. С. вложил всичките си
спестявания за заплащане на ипотечен кредит, с който било закупено помещението, в което
Г. Т.-З. упражнявала трудова дейност в гр.Б.. Той продължил да изплаща този кредит и след
раздялата им, като месечните вноски били в размер от по 150 лева. Също така след
раздялата им той станал гарант по ипотечен кредит за закупуване на жилището в гр.****, в
което живеели майката и децата. Самият той живеел под наем с настоящата си съпруга А.
С.а и двете й деца Ж. и К. М., като заплащал 600 лева месечен наем.
Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело удостоверения за
раждане се установява, че страните са родители на малолетните деца Р. и В. С.и. Видно от
приетите две служебни бележки от ОУ„*****“- гр. ****, през учебната 2022/2023г. децата са
учили в това училище съответно в 4-ти и в 1-ви клас. По делото на ПдРС е приет социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”- гр. ****. В доклада е отразено, че
по сведения от Г. Т.-З., след раздялата й със С. С. преди 5 години, те се разбрали бащата да
заплаща издръжка от общо 450 лева за двете деца. От 2022г. той започнал да плаща общо
350 лева месечна издръжка. От м. януари 2023г. спрял въобще да плаща издръжка. За децата
се грижела майката и те ходели на гости при баща си в Б.. Веднъж седмично децата ходели
на уроци по рисуване, за които майката плащала по 20 лева. За тренировки по баскетбол на
Р. тя плащала по 80 лева, а за тренировките по футбол на В. – 70 лева. Бащата водел децата
на почивки през летните ваканции, а според негови данни плащал издръжка от общо 500
лева месечно. Децата понастоящем са на възраст съответно 12 и 8 години. Нямат
здравословни проблеми, които да налагат постоянни допълнителни разходи. Спортуват и
имат нормални за възрастта си интереси и съответни потребности. Ето защо настоящият
състав на ПОС приема, че за издръжката им са необходими по около 650- 700 лева.
По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката Р. Т. / майка на ищцата/. В
показанията си тя сочи, че дъщеря й живяла със С. С. на съпружески начала, като от
връзката си те имали две деца. Разделили се преди около пет години. Преди около три
години Г. Т. дошла да живее в град *** заедно с двете деца, защото преценила, че тук има
по- добри възможности за работа и за по- високи доходи. Тя се занимавала с *****, лекувала
*****. Свидетелката не знаела какви месечни доходи получава дъщеря й от тази си дейност.
Когато има нужда, свидетелката й помагала. Знае, че парите й стигат и се справяла добре. В
началото, след раздялата, С. й давал някакви средства за децата, но после започнал да
прескача с плащанията или да намаля сумите. От преди около година започнало това. От
началото на 2023 година престанал да плаща издръжка за децата си. Той не е купувал нито
дрехи, нито обувки на децата. За един рожден ден на Р. му подарил телефон, но детето не
можело да си служи с него и по искане на баща му му го върнало. Г. Т. купила мобилни
2
телефони на двете деца. Тя платила и за операция на Р., както и за престоя на детето във
ВИП- стая в болницата. В град **** майката и децата живеели в апартамент, закупен от нея
с кредит. Погасителните вноски били в размер от около 450 лева месечно. Нямала никакви
други доходи, освен от работата си като ****. Освен на училище децата ходели и на
извънкласни занимания- уроци по английски език и др., а малкият ходел и в едно арт-
ателие, като всички такси за тези занимания на децата заплащала майката.
По настоящето дело са разпитани свидетелите А. С.а / съпруга на жалбоподателя С.
С./ и И. Т. / брат на жалбоподателката Г. Т.-З./. Свидетелката С.а сочи, че от месец ноември
2023г. съпругът й бил в *****. Живеел при сестра си. Нямал постоянна работа. Наемали го
временно като общ работник в складове. Не изпращал никакви пари на съпругата си и
децата й. С. С. бил поръчител по договор за кредит, чрез който Г. Т.-З. си купила жилище в
гр.****. Той изплащал и кредит, с който тя си купила помещение, в което работела. Майката
на С. С. й била дала пари, които тя не й връщала. Свидетелят И. Т. сочи, че от общи
приятели- бивши колеги на С. С., научил, че през месец ноември или декември 2023г. той е
напуснал службата си като **** и е заминал за чужбина. От племениците си той разбрал, че
С. една седмица бил в И., една седмица в Г.. Работел като ***** на *****. Съдейки по
казаното му от негови познати, които работели като *****и, свидетелят счита, че С. следва
да получава заплата в размер от около 5000 евро на месец.
По първоинстанционното дело е приета служебна бележка от ***** – Б., видно от
която през периода от месец януари 2022г. до месец май 2023г. С. С. е получил трудово
възнаграждение в общ размер от 40450,15 лева, или средно по 2247 лева месечно. От
изисканата от ТД на НАП- гр.**** справка относно трудовите договори на Г. Т.-З. се
установява единствено, че тя е бил в трудово правоотношение до 13.10.2022г., след която
дата няма регистриран друг трудов договор. По настоящето дело са приети следните
писмени доказателства: Заповед на ***** на *****- Б. от 17.11.2023г., с която е прекратен
договора за ***** на С. С. на основание чл.163 от ЗОВСРБ / с предизвестие от *****/;
служебна бележка от Бюро по труда- гр.Б., от която се установява, че от 27.11.2023г.
жалбоподателят се е регистрирал като безработен; справка от *****- Б. относно изплатените
на С. С. обезщетения след прекратяване на договора за *****, както следва: 43120 лева-
обезщетение за прослужени години, 1877,58 лева- обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, и 884,02 лева за униформено облекло; декларация на работодателя от
„*****“- фирма със седалище в град Р., *****, видно от която жалбоподателят е работил при
този работодател през периода от 05.12.2023г. до 14.01.2024г., при 30 до 37 работни часа на
седмица и възнаграждение в размер от 130,42 датски крони на час / приблизително 34,20
лева/; преведен на български договор за наем от 07.01.2024г., наемател по който е С. С., като
наемната цена е в размер от общо 6991 / предполага се датски крони, тъй като това е
официалната валута в *****/ на месец; удостоверение от ЧСИ Л. М., видно от което по
издаден на 11.01.2024г. изпълнителен лист за присъдената с решението по гр.д.№
4050/2023г. на ПдРС издръжка, е образувано изп.дело № 5/2024г., по което С. С. дължи
12058 лева- главница, 1235,42 лева- лихви за забавено плащане, както и разноски и такси по
ТТРЗЧСИ.
При така наличните доказателства, които не дават достатъчно ясно представа относно
произхода и размера на реализираните от родителите на малолетните Р. и В. доходи, следва
да се приеме, че те имат относително равни материални възможности. И двамата са
прекратили по собствено желания правоотношенията с бившите си работодатели, което
означава, че не са били доволни от възнагражденията си и са се ориен*****али към други
трудови дейности, чрез които да си набавят по- високи доходи. Понастоящем
жалбоподателят С. пребивава в ***** и няма данни след прекратяване на договора му с
„*****“ той да е в трудово правоотношение с друг работодател. В обясненията си по реда на
чл.176 от ГПК, дадени в настоящето въззивно производство, той твърди, че няма постоянни
трудови ангажименти, като го наемат спорадично за по няколко часа като *****. При всяко
положение не се установява той да работи като ***** на *****, тъй като свидетелят И. Т.
сочи С. да се е занимавал с такава работа в И. и Г., а от горепосочените документи става
3
ясно, че той е в Д.. Действително, след напускане на службата му във ***** – Б., той е
получил обезщетения в значителен размер, но те са еднократни и не могат да служат за
покрИ.е на неговите,, на децата му и на новото му семейство ежедневни нужди за един
неограничен период от време. В тази връзка следва само да се добави, че, съгласно чл.141 от
СК С. е длъжен да осигури издръжка на първо място на родните си деца и на съпругата си и
едва след това на други лица, с които живее в едно домакинство. От показанията на майката
на жалбоподателката Г. Т.-З. е видно, че след като е прекратила правоотношението с
последния си работодател тя работи по специалността си- *****, и следва да реализира
високи доходи, тъй като, макар да не е получавала издръжка от бащата на децата, се е
справяла много добре с материалните грижи за тях. При това положение издръжката за
децата следва да бъде поета по равно от двамата родители- така, както е определена и от
районния съд. Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено
изцяло в обжалваните му и от двете страни части, като съдебните разноски останат в тежест
на страните, както са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4539/13.11.2023г. по гр.д.№ 4050/2023г. на ПдРС, ІІ
бр.с. в частта, с която жалбоподателят С. Ч. С. е осъден да заплаща на малолетния си син Р.
С. С. издръжка в размер над 200 лева, а именно в размер от 350 лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска- 20.03.2023г., и издръжка за минало време, а именно за
периода 20.03.2022г.- 20.03.2023г., в същия размер, както и в частта, с която е осъден да
заплаща на малолетния си син В. С. С. издръжка в размер над 200 лева, а именно в размер
от 300 лева, считано от датата на предявяване на иска- 20.03.2023г., както и да му заплати
издръжка за минало време, а именно за периода 20.03.2022г.- 20.03.2023г., в същия размер.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4539/13.11.2023г. по гр.д.№ 4050/2023г. на ПдРС, ІІ
бр.с. и в частта, с която предявените от Г. Г. Т.-З., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните Р. С. С. и В. С. С., искове за издръжка са отхвърлени за
разликата между пълния претендиран размер на издръжката за Р. С. от 400 лева и разликата
между пълния претендиран размер на издръжката за В. С. от 350 лева и уважените размери-
съответно от 350 лева и 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4