Решение по дело №178/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Г. Т. Т., чрез юрисконсулт Н. срещу Решение № 570/11.12.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1985/2024 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № Р-006323/08.10.2024г. на Председателя на КЗП – София, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София на осн. чл. 45 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, затова че на 27.05.2024г. в гр. Плевен [улица] сключил Договор за паричен заем № 5126155/27.05.2024г., който не съдържа задължителната информация за действителната стойност на ГПР, тъй като посоченият в договора ГПР – 54.32% не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция като обезпечение, но е включено в ежемесечните вноски по погасителния план.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като размера на ГПР е коректно посочен в договора за паричен заем. Видът на предоставеното обезпечение е предоставен на избора на кредитополучателя. В конкретния случай потребителят е избрал да предостави обезпечение на кредитора чрез сключването на договор за предоставяне на гаранция с дружество „Файненшъл България“ ЕООД, предоставящо гаранционни сделки, за което заплаща възнаграждение на това дружество. Възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение и не е дължимо към кредитора, то не е обвързано с договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита, защото към момента на сключване на заема не е ясно какъв вид обезпечение ще избере да предостави потребителя – дали чрез две лица поръчители, дали чрез банкова гаранция или чрез дружество – поръчител, като това може да стори в 3-дневен срок от сключването на договора за паричен заем или в момента на сключването му, затова и не следва да се включва в ГПР. Това, че възнаграждението на дружеството – гарант е включено в погасителния план не означава, че се дължи към кредитора. Съгласно договорната клауза по договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема плащанията от потребителя за погасяване на задължението за възнаграждение на дружеството – гарант от негово име и за негова сметка, но това не представлява плащане на задължение по договора за паричен заем с кредитора. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяна на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация – Председателят на КЗП – София, чрез юрисконсулт М. изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и законосъобразно, а аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП счита за неоснователни. Излага доводи, че целта на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В договора за предоставяне на гаранция е записано, че се дължи възнаграждение на дружеството-гарант в размер на 286,78 лв., платимо разсрочено на вноски от по 22,06лв., като потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Вноските са включени в ежемесечните вноски по погасителния план и са дължими на кредитора. Позовава се и на чл. 19 ал.1 ЗПК, който гласи, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР – 54,32% не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Безспорно е доказано, че договорът за паричен заем не съдържа задължителната информация за действителната стойност на ГПР. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано визираното нарушение при съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК като наложеното наказание е в установения от закона минимум.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице извършено нарушение. Безспорно е установено, че в посочения в договора за паричен заем ГПР – 54,32% не е включен размера на възнаграждението за дружеството-гарант, платимо ведно с вноските по заема, посочено в отделна колона и включено в дължимите месечни вноски, видно от приложения погасителен план. Договорът за обезпечение по кредита, е сключен с дружеството-гарант на същата дата, на която е отпуснат кредита, свързан е с него и служи за обезпечение на вземането на кредитора, дължимото по този договор възнаграждение е дължимо от кредитополучателя към кредитора, включено е в месечната вноска по кредита съгласно погасителния план, затова представлява допълнителен разход, пряко свързан с кредита.

Съгласно чл. 19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изброяването не е изчерпателно, а примерно. В ал.3 изрично и изчерпателно са изброени разходите, които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Възнагражденията за дружеството-гарант по договора за обезпечение, включени във вноската по кредита, не са сред изброените изключения, напротив те следва да бъдат приети като разход по кредита, представляващ вид възнаграждение, което кредитополучателят дължи във връзка с кредита, защото без предоставено обезпечение кредитът няма да бъде отпуснат. В случай на предоставено обезпечение чрез договор с дружество-гарант дължимите възнаграждения, платими към кредитора с вноската по кредита следва да се включат в годишния процент на разходите, защото са свързани с усвояването на кредита и го оскъпяват, а и за размера на ГПР съществува законово ограничение, регламентирано в чл. 19 ал.4 ЗПК, тъй като той не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.

В случая в посочения в договора за паричен заем ГПР не е включен размера на възнаграждението по договора за обезпечение с дружеството-гарант по кредита, което е платимо към кредитора и включено в месечните вноски съгласно погасителния план и следователно то е свързано с договора за кредит, поради което е налице разлика между посочения в договора ГПР и действителния. На практика в договора не е посочен действителния ГПР, с което е нарушено изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит да се съдържа годишния процент на разходите и това да е представено по ясен и разбираем за потребителя начин. Така се въвежда в заблуждение потребителя и се заобикалят императивни законови изисквания, ограничаващи размера на ГПР.

По тези съображения решението на РС – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.3 ЗАНН в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570/11.12.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1985/2024 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Г. Т. Т. да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.