РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20215330100935 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
********срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***** г. на 01 РУ на ОД
на МВР гр. П., издадена от инсп. И. Х. Д. на длъжност ****** при 01 РУ гр.
П., с която е наложена принудителна административна мярка „задържане за
срок от 24 часа“ на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ******.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови
решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна.
Излага съображения, че не са представени никакви доказателства, от които да
се направи извод, че жалбоподателят е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение, че не е била налична химическа експертиза към
момента на издаване на заповедта за задържане, че заповедта за задържане е
издадена в нарушение на целта на закона.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт И.Д., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е
неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24
часа, Ж. Р. К. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на
МВР, извършител на престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК – управление на
МПС след употреба на наркотични вещества – бензодиазепин, БП № З******
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в
пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в
установената от закона форма. Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на
лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на
съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР.
Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да
бъде мотивиран. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал.
2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е
посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по
чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в
заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в конкретния случай е
посочено, че е налице БП № ЗМ-41/14.01.2021 г. по описа на Първо РУ при
ОД – МВР гр. П.. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят
е задържан на 14.01.2021. в 13.40 ч., освободен на 15.01.2021. в 13.20 ч.,
преди изтичане на 24 часа от задържането му.
С определение от 20.01.2021 г. по НОХД 379/2021 по описа на РС
Пловдив, IV н.с., е одобрено споразумение, с което подсъдимият Ж. Р. К. се е
признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
за това, че на 14.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „******* с рег. № ******след употреба на
наркотични вещества – бензодиазепини /BZO/. За така извършеното
престъпление на подсъдимият е наложено наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК шест месеца лишаване от свобода и подсъдимият е
лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца. На основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание шест
месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. От
наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
14.01.2021 г. за срок от 24 часа, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, доколкото не били
представени никакви доказателства, че е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Видно от
представената по делото докладна записка около 11.15 на кръстовището на
ул. „******с ул. *****“ бил спрян за проверка л.а. „****, рег. №***
управляван от жалбоподателя, който бил видимо притеснен със зачервени
очи. Водачът бил попитан дали е употребявал наркотични вещества, като
същият заявил, че употребявал преди няколко дни вероятно амфетамин, но не
бил сигурен. При извършената проба на Драг Чек 3000, тестът отчел
положителна проба за наличие на бензодиазипини. На жалбоподателят бил
съставен АУАН по ЗДвП и издаден талон за кръвна проба, но водачът отказал
да даде такава. Впоследствие жалбоподателят е задържан с оспорваната
заповед. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да
извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни
за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани данни
за съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление,
както и да бъдат предприети последващи процесуални действия,
включително и мерки за процесуална принуда по НПК. Съдът намира, че по
делото са събрани доказателства относно наличието на фактически основания
за издаването на оспорената заповед. Описаните данни не обосновават извод
за прекомерност на мярката, тъй като към момента на налагането й са били
налице данни, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, за което впоследствие му е повдигнато обвинение и се е признал за
виновен в извършването му. В тази връзка съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и
разкриват престъпления, да се предотврати възможността на лицето, за което
има данни, че е извършило престъпление да се укрие, като временно се
ограничат неговите права, в това число и правото му да се придвижва
свободно в пространството. По изложените мотиви, съдът намира оспорената
заповед за задържане за законосъобразна, а жалбата срещу нея за
неоснователна. Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Ружа“ № 15, ет. 6, ап. 26 срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 432зз-20 от 14.01.2021 г. на 01 РУ на ОД на МВР гр. Пловдив,
издадена от инсп. И. Х. Д. на длъжност разузнавач при 01 РУ гр. Пловдив, с
която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок
от 24 часа“ на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „******
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4