Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………

 

гр. Русе, 28.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Надежда Александрова

 

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4634 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК за сумата 244.87 лева от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД против С.В.К.. Претендират се законна лихва върху главницата от предявяване на иска- 29.07.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че сключил с ответника два договора:

1. Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г., с приложено Заявление за смяна на потребител от предплатен към абонаментен план. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********, ползван до този момент от Иван Колев Иванов при условията на предплатен план и

2. Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.

Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 бр. фактури, издадени в периода януари 2017 г. - април 2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. Фактура № **********/05.01.2017 г., с падеж 20.01.2017 г., е издадена за отчетния период 05.12.2016 - 04.01.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 30,15 лв. (други услуги (номера 0700/0800/00800) 15,12 лв., други услуги с добавена стойност 2,83 лв., кратки текстови съобщения (SМS) 2,40 лв., международни разговори 7,74 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,06лв., услуги с добавена стойност (SМS) 2,00 лв.), които са в краен размер на 43,47 лв. без вкл. ДДС и 52,16 лв. с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 3,42 лв. претендираната сума по фактурата е 48,74 лв.

2. Фактура № **********/15.01.2017 г. с падеж 30.01.2017 г., е издадена за отчетния период 15.12.2016 - 14.01.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1,66 лв., както и ползвани услуги 0,32 лв. (кратки текстови съобщения SМS), които са в краен размер на 16,97 лв. без вкл. ДДС и 20,36 лв. с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 8,29 лв. претендираната сума по фактурата е 12,07 лв.

3. Фактура № **********/05.02.2017 г. с падеж 20.02.2017 г., е издадена за отчетния период 05.01.2017 - 04.02.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 13,32 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 5,63 лв. (другиуслуги с добавена стойност 4,00 лв., кратки текстови съобщения (8М8) 0,32 лв., международни разговори 1,29 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,02 лв.), които са в краен размер на 20,94 лв. без вкл. ДДС - 25,13 лв. с вкл. ДДС.

4.Фактура № **********/15.02.2017 г., с падеж 02.03.2017 г., е издадена за отчетния период 15.01.2017 - 14.02.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1,66 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., които са в краен размер на 17,89 лв. без вкл. ДДС - 21,47 лв. с вкл. ДДС.

След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г. за номер ********** по вина на ответника поради изпадането му в забава, е издадена фактура № **********/05.04.2017 г., с падеж 20.04.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 423.99 лева. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за уредени в т. 11 от договора за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му - 31.10.2018 г. Претендираната сума по фактурата е 62,49 лв.

След предсрочното прекратяване и на Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г. за номер **********, по вина на ответника поради изпадането му в забава, е издадена фактура № **********/15.04.2017 г., с падеж 30.04.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 533.90 лева. На същото основание се претендират само 74,97 лева. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

За събиране на вземанията си кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 617/2019 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, че издадената по делото заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. 

Моли да бъдат признати за установени по отношение на ответника следните вземания: 244.87 лева- общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/ 15.02.2017 г., фактура № **********/05.04.2017 г. и фактура № **********/15.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете, не ангажира доказателства.

В своята молба- становище вх. № 26358/04.08.2020 год. от адвокат З.Ц.- пълномощник на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ищецът излага съображения относно неоснователността на възраженията на ответника.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед № 307 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.02.2019 год. по ч.гр. д. № 617/2019 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.В.К. да заплати сумата 244.87 лева- главница, формирана от неплатени месечни задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.02.2019 год., 25.00 лева и 360.00 лева- разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Ответникът възразява, че е сключил процесните договори, оспорва тяхната автентичност. Заключението на приетата по делото съдебно- графологична експертиза оборва възражението.

Страните не спорят, че договорите за мобилни услуги са предсрочно прекратени поради неизпълнение на задължението на ответника да заплаща сумите по договорите, на основание т. 11 от тях. По тези договори ищецът предявява установителен иск за 244.87 лева- общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/ 15.02.2017 г., фактура № **********/05.04.2017 г. и фактура № **********/15.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

За потребените от ответника услуги по тези два договора за периода от 05.12.2016 год. до 14.02.2017 год., ищецът е издал четири фактури. Първата е с номер **********/05.01.2017 г. за отчетния период 05.12.2016 - 04.01.2017 г. и падеж 20.01.2017 г. Включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 30,15 лв. (други услуги (номера 0700/0800/00800) 15,12 лв., други услуги с добавена стойност 2,83 лв., кратки текстови съобщения (SМS) 2,40 лв., международни разговори 7,74 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,06лв., услуги с добавена стойност (SМS) 2,00 лв.), които са в краен размер на 43,47 лв. без вкл. ДДС и 52,16 лв. с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 3,42 лв. претендираната сума по фактурата е 48,74 лв.

Втората фактура е с номер **********/15.01.2017 г.,  издадена е за отчетния период 15.12.2016 - 14.01.2017 г. и е с падеж 30.01.2017 г. Включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1,66 лв., както и ползвани услуги 0,32 лв. (кратки текстови съобщения SМS), които са в краен размер на 16,97 лв. без вкл. ДДС и 20,36 лв. с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 8,29 лв. претендираната сума по фактурата е 12,07 лв.

Третата фактура е с номер **********/05.02.2017 г., издадена е за отчетния период 05.01.2017 - 04.02.2017 г.  и е с падеж 20.02.2017 г. Включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 13,32 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 5,63 лв. (другиуслуги с добавена стойност 4,00 лв., кратки текстови съобщения (8М8) 0,32 лв., международни разговори 1,29 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,02 лв.), които са в краен размер на 20,94 лв. без вкл. ДДС - 25,13 лв. с вкл. ДДС.

Четвъртата фактура е с номер **********/15.02.2017 г., издадена е за отчетния период 15.01.2017 - 14.02.2017 г. и е с падеж 02.03.2017 г. Включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1,66 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., които са в краен размер на 17,89 лв. без вкл. ДДС - 21,47 лв. с вкл. ДДС.

След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г. за номер ********** по вина на ответника поради изпадането му в забава, е издадена фактура № **********/05.04.2017 г. с падеж 20.04.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 423.99 лева. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за уредени в т. 11 от договора за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му - 31.10.2018 г. Претендираната сума по фактурата е 62,49 лв.

След предсрочното прекратяване и на Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г. за номер **********, по вина на ответника поради изпадането му в забава, е издадена фактура № **********/15.04.2017 г., с падеж 30.04.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 533.90 лева. На същото основание се претендират само 74,97 лева. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и главно доказване следваше да установи, че между страните са сключени посочените договори, по които е бил изправна страна, предоставил мобилни услуги, както и че ответникът е потребил услуги на стойност 107.41 лева с ДДС, които са включени в първите четири фактури, описани по- горе. Съдът намира за доказани претенциите на ищеца за предоставени мобилни услуги, посочени в горните фактури. Основателен е също така искът за заплащане на сумата 137.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, за които са издадени петата и шестата фактури, посочени по- горе.

Поради изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото производство, които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство (възнаграждение за адвокат на заявителя и държавна такса) и 535.00 лева в исковото производство (депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, възнаграждение за адвокат на ищеца и държавна такса), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК или общо 920.00 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат З.Й.Ц. *** и ответника С.В.К., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 307 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.02.2019 год. по ч.гр. д. № 617/2019 год. по описа на РРС, а именно: 244.87 лева- общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/ 15.02.2017 г., фактура № **********/05.04.2017 г. и фактура № **********/15.04.2017 г., издадени въз основа на сключените между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, Б* парк С*, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат З.Й.Ц. *** сумата 920.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: