Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,10.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 556 по описа за 2020 година,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„У.С.Б.“ ЕООД (предходно наименование „Е.С.С.Б.“ ЕООД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.С.С.чрез адв. Е.А., със съдебен адрес за
съобщения и призовки: гр. София, ул. „******, с която са предявени обективно
съединени искове против „Е.И.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Лозенец“, ж.к. „Витоша“,
бул. „******, представлявано от управителя М.С.М., а именно: иск с правно основание
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД за присъждане на сума в
размер на 248 400 лева,
представляваща стойността на незаплатено от ответника възнаграждение по договор
за транспортна услуга от 22.03.2019 година, иск по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 232, ал.2 ЗЗД
за присъждане на сума в размер на 7 507,20
лева, представляваща стойността на незаплатени от ответника наемни
възнаграждения по договор за наем на контейнери от 22.03.2019 година, ведно със
законна лихва върху главниците по договора за превоз и наем, считано от датата
на исковата молба до окончателното им заплащане, и по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 1066,67 лева
– по договора за превоз за периодите 11.03.2020г. – 27.03.2020г. и 15.03.2020г.
– 27.03.2020г. (датата на завеждане на исковата молба), и в размер на 35,45 лева за периода 11.03.2020г. –
27.03.2020г. по договора за наем на контейнери.
Ищецът твърди, че осъществява по занятие
дейност по управление на битови, промишлени, строителни и опасни отпадъци, събиране,
извозване и депонирането им. Във връзка с упражняваната от него дейност, на
22.03.2019г. сключил с ответника „Е.И.С.“ ЕООД договор за транспортна услуга и
договор за наем на контейнери.
В исковата молба се излага, че в качеството
си на изпълнител по договора за транспортна услуга, ищецът поел и изпълнил
точно задължението си към ответното „Е.И.С.“ ЕООД, за транспортиране на
отпадъци на територията на община Попово, до площадка за сепариране в гр.
Попово, със собствена техника, на свой риск и отговорност. Съгласно договореното
между страните, ответникът бил носител на насрещното задължение за заплащане на
месечно възнаграждение в полза на изпълнителя-ищец, в размер на 30 хил. лв. без
ДДС, платимо по банков път, до 15-то число на месеца следващ изпълнението.
Сочи, че на 15.01.2020г., с ответника
сключили допълнително споразумение, с което продължили срока на действие на
договора за транспортна услуга до 15.01.2021г. и едновременно с това договорили
нова месечна цена на транспортната услуга, в размер на 28 хил. лв. без ДДС.
По отношение на втория договор от същата дата
- за наем на контейнери, ищецът твърди, че в качеството си на наемодател и
изправна страна по договора, предоставил на ответното дружество за временно и
възмездно ползване 1564 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Бобър“ с обем
1,1 куб.м., от материал – стоманена ламарина с дебелина 1,5 мм с поцинковано
покритие, предназначени за събиране на битови отпадъци в Община Попово. За
предоставените му контейнери ответникът дължал заплащане на месечен наем от
1564 лв. без ДДС, платим по банков път до 15-то число на месеца, за който се
дължи наема.
Ищецът излага, че на 14.02.2020г., с
ответника сключили допълнително споразумение, с което продължили срока на
действие на договора за наем до 31.08.2020г.
Сочи, че
като изправна страна по двата договора, за извършените транспортни услуги и по
наемното правоотношение, издал първични счетоводни документи (фактури), които
надлежно осчетоводил.
Ищецът твърди, че от месец август 2019г.
ответникът преустановил заплащането на извършените по договора транспортни
услуги, а от месец ноември 2019г. преустановил и заплащането на наема за
ползваните контейнери, с което изпаднал в забава.
Въпреки това, ищецът продължавал да изпълнява
стриктно задълженията си по договорите, като за уреждане на финансовите
отношения с ответната страна инициирал преговори, в резултат на което на
14.02.2020г. страните сключили рамково споразумение за уреждане на парични задължения.
Тъй като ответникът не спазил и поетите със споразумението задължения за
разсрочено плащане, на 06.03.2020г. ищецът изпратил до „Е.И.С.“ ЕООД покана за
доброволно изпълнение (изх. № 82/06.03.2020г.) и уведомление за разваляне на
договора за транспортна услуга, с изх. № 83/06.03.2020г.
И след отправената покана ответникът не
направил плащания, поради което ищецът претендира да има непогасени, дължими и
изискуеми вземания от „Е.И.С.“ ЕООД в размер на: 248 400 лева - представляваща стойността
на незаплатено от ответника възнаграждение по договор за превоз от 22.03.2019
година, 7 507,20 лева - представляваща стойността на незаплатени от ответника
наемни възнаграждения по договор за наем на контейнери от 22.03.2019 година,
ведно със законна лихва върху главниците по договора за превоз и наем, считано
от датата на исковата молба до окончателното им заплащане, както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 1066,67 лева – по договора за
превоз за периодите 11.03.2020г. – 27.03.2020г. и 15.03.2020г. – 27.03.2020г.
(датата на завеждане на исковата молба), и в размер на 35,45 лева за периода
11.03.2020г. – 27.03.2020г. по договора за наем на контейнери.
Моли, съда да осъди ответника да му заплати
претендираните суми, заедно с обезщетение за забава и лихва.
Претендира разноски.
Ответникът „Е.И.С.“ ЕООД, надлежно уведомен,
не депозира отговор и не взема становище в срока по чл. 367 ГПК.
По делото е приета ССчЕ.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и от представените
договори (л.13, л.17) се установява, че на 22.03.2019г. между ищеца и ответника
възникнали търговски взаимоотношения, по договор за транспортна услуга и по
договор за наем на 1564 броя контейнери „Бобър“.
Видно от договора за превоз, ответникът
възложил на ищеца да извършва със собствена техника, на свой риск и
отговорност, по предварително зададен график от възложителя транспортиране на
отпадъци на територията на Община Попово до площадка за сепариране в гр. Попово,
със срок на договора 15.01.2020г.
За извършване на транспортната услуга, страните
уговорили възнаграждение (чл.3, ал.1), в размер на 30 хил. лв. без ДДС, дължимо
месечно до 31.12.2019г. включително. За последния месец (до 15 януари 2020г.)
възнаграждението е договорено в размер на 15 хил. лв. В чл.3, ал. 2 от
договора, страните приели срок на плащане - до 15-то число на месеца, следващ
представянето на фактурата. Договорили се, плащането да се изпълнява е по
банкова сметка ***. За обезпечаване на задълженията си по договора,
възложителят се задължил да предостави на изпълнителя гаранционен депозит
(парична сума или банкова гаранция), в размер 45 хил. лв., със срок на
валидност 30 календарни дни след изтичане срока на договора или до изплащане на
последната фактура (чл.8-10). Страните приели, че договорът не влиза в сила преди
представяне на гаранционния депозит (чл.9, ал.6). Съгласили се, депозитът да подлежи
на връщане, при условие че възложителя нямал непогасени суми към изпълнителя, при
прекратяване на договора.
В чл. 13 от договора, страните са предвидили,
че при неизпълнение на задълженията на една от страните, от изправната страна
има право да го прекрати предсрочно, с отправяне на 15 дневно писмено
предизвестие до неизправната страна.
Видно от допълнително споразумение
№1/15.01.2020г., страните по договора за транспортна услуга продължили срока на
действието му до 15.01.2021г. Предоговорили цената на предоставяната услуга,
която приели да възлиза на 28 хил. лв. без ДДС.
За установяване на вземанията си по
договора за транспортна услуга, ищецът представя по делото фактури, както
следва: фактура № 61665/30.08.2019г. на стойност 36 хил. лв., фактура №
61734/30.09.2019г. на стойност 36 хил. лв., фактура № 61804/31.10.2019г. на стойност 36 хил. лв.,
фактура № 61872/29.11.2019г. на стойност 36 хил. лв., фактура № 61934/31.12.2019г.
на стойност 36 хил. лв., фактура № 61979/16.10.2020г. на стойност 18 хил. лв., фактура № 62013/31.01.2020г.
на стойност 16 800 лв., фактура № 62077/28.02.2020г. на стойност 33 600 лв.
За установяване на твърденията си, че е
изправна страна по договора за транспорт, ищецът представя осем броя двустранно
подписани протоколи (л.24,26,28,30,32,34,36,38) относно изпълнение на договора
за транспортна услуга, от които се установява, че в периода от 01.08.2019г. до
28.02.2020г. възложителят-ответник не е имал писмени възражения по изпълнение
на задълженията на изпълнителя (ищец) по договора, както и че извършената от
изпълнителя-ищец работа е приета без забележки от възложителя-ответник.
От представените по делото договор за наем
на контейнери от 22.03.2019г. и двустранен приемо-предавателен протокол от
14.05.2019г., се установява, че страните са обвързани от договор за наем на 1564
броя контейнери за битови отпадъци „Бобър“, с обем 1,1 м3, от стоманена ламарина с подцинково покритие (чл.1), предоставени
от наемодателя – ищец на
наемателя - ответник на 14.05.2019г.(л.19), за използването им от
наемателя-ответник по тяхното предназначение, срещу месечно възнаграждение в
размер на 1564 лв. без ДДС (чл.5), платимо до 15-то число на месеца, за които
възнаграждението е дължимо, със срок на договора до 15.01.2020г.
След изтичане на срока на договора и при
условие, че не са останали неуредени претенции към наемодателя, страните са се
съгласили контейнерите, предмет на договора да бъдат изкупени от наемателя,
срещу цена в размер на 31 280 лв. без ДДС (чл. 12). Страните са приели, че
договорът може да бъде предсрочно прекратен по изрично изразено от страните
писмено съгласие.
Със сключеното допълнително споразумение
от 14.02.2020г., страните са продължили срока на договора за наем до
31.08.2020г. Съгласно § 2 от споразумението, цената за изкупуване на контейнерите
е предоговорена, в размер на 19 550 лева.
За установяване на вземанията си по
договора за наем на контейнери, ищецът представя по делото фактури, както
следва: фактура № 61879/30.11.2019г. на стойност 1876,80 лв., фактура №
61935/31.12.2019г. на стойност 1876,80 лв., фактура № 61980/16.01.2020г. на
стойност 938,40 лв., фактура № 62012/31.01.2020г. на стойност 938,40 лв.,
фактура № 62078/28.02.2020г. на стойност 1876,80 лв.
Ищецът представя рамково споразумение за
уреждане на парични вземания от 14.02.2020г. (л.20), с което се продължава
действието на договорите за транспортна услуга и наем на контейнери, като
страните са приели, че към 14.02.2020г. просрочените
вземания на ищеца „Е.С.С.Б.“ ЕООД, от ответника „Е.И.С.“ ЕООД, по незаплатени фактури по двата
договора, са в общ размер на 220 430,40 лв.
С чл. 5.1. – 5.7. от рамковото споразумение страните
са приели погасителен план, съгласно който „Е.И.С.“ ЕООД се е задължило да плати
просрочените си задължения към „Е.С.С.Б.“ ЕООД, както и да плаща бъдещите си
задължения към ищеца, при следните вноски и срокове: 1. Сума в размер на 101 876,80 лв., платими по банков път, в срок
до 29.02.2020г. (която сума включва
1 876,80 лв. с ДДС наем на контейнери за м.02.2020г. и 100 хил. .лв. –
погасяване на просрочени задължения); 2.
Сума в размер на 55 476,80 лв., платими по банков път, в срок до 31.03.2020г. (която сума
включва 33 600 лв. с ДДС транспортна услуга за м.02.2020г., 1 876,80 лв. с
ДДС наем на контейнери за м.03.2020г. и 20 хил. лв. – погасяване на просрочени
задължения); 3. Сума в размер на 55
476,80 лв., платими по банков път, в срок до 30.04.2020г. (която сума включва 33 600 лв. с ДДС транспортна
услуга за м.03.2020г., 1 876,80 лв. с ДДС наем на контейнери за м.04.2020г. и
20 хил. лв. – погасяване на просрочени задължения); 4. Сума в размер на 55 476,80 лв., платими по банков път, в срок до
31.05.2020г. (която сума включва 33
600 лв. с ДДС транспортна услуга за м.04.2020г., 1 876,80 лв. с ДДС наем на
контейнери за м.05.2020г. и 20 хил. лв. – погасяване на просрочени задължения);
5. Сума в размер на 55 476,80 лв.,
платими по банков път, в срок до 30.06.2020г.
(която сума включва 33 600 лв. с ДДС транспортна услуга за м.05.2020г., 1
876,80 лв. с ДДС наем на контейнери за м.06.2020г. и 20 хил. лв. – погасяване
на просрочени задължения); 6.Сума в
размер на 55 476,80 лв., платими по банков път, в срок до 31.07.2020г. (която сума включва 33 600 лв. с ДДС транспортна
услуга за м.06.2020г., 1 876,80 лв. с ДДС наем на контейнери за м.07.2020г. и
20 хил. лв. – погасяване на просрочени задължения); 7.Сума в размер на 55 807,20 лв., платими по банков път, в срок до
31.08.2020г. (която сума включва 33 600 лв. с ДДС транспортна услуга за м.07.2020г.,
1 876,80 лв. с ДДС наем на контейнери за м.08.2020г. и 20 430 лв. –
погасяване на просрочени задължения);
Съгласно рамковото споразумение, между
страните остават в сила уговорените по двата договора неустойки и лихви за
забава.
С чл. 7 от рамковото споразумение,
страните са уговорили в полза на „Е.С.С.Б.“ ЕООД правото да направи предсрочно
изискуеми всички непогасени към него, просрочени задължения по издадените
фактури, по договорите. Правото на „Е.С.С.Б.“ ЕООД да обяви вземанията си за
предсрочно изискуеми, възниква при просрочие на която и да е вноска от
погасителния план, в това число неплащане на текущи фактури по договорите за
транспортна услуга или наем.
Ищецът
представи по делото аналитична оборотна ведомост, от която се
установява, че в счетоводни записвания на „Е.С.С.Б.“ ЕООД има вземания от „Е.И.С.“
ЕООД в общ размер на 255 907,20 лева. Представена е и справка по чл. 366 ГПК.
За установяване на забавата на ответната
страна, по предявения иск за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, ищецът представя
отправени до ответното дружество покана за изпълнение на парично задължение
изх. № 82/06.03.2020г.,
с която дава на ответната страната срок допълнителен срок за изпълнение от „Е.И.С.“
ЕООД на задължението му за плащане на първата вноска по погасителния план от
рамковото споразумение, в размер на 101 876,80 лв. Даденият с поканата срок за
изпълнение е до 11.03.2020г. Ищецът е заявил, че при неизпълнение на
задължението, в дадения с поканата срок, обявява за предсрочно изискуемо цялото
си вземане от ответника, в размер на 220 430,40 лв. и на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД разваля, сключения между тях договор за наем на контейнери, считано от
11.03.2020г.
Представено е и отправено до ответника уведомление
за разваляне на двустранен договор № 83/06.03.2020г., с което се твърди, че от
02.03.2020г. ищецът е в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията си
договора за транспортна услуга- поради наложена принудителна административна
мярка за спиране на дейностите по събиране , съхранение, оползотворяване и
обезвреждане на смесени битови отпадъци от Община Попово, поради което на основание
чл. 89 ЗЗД разваля сключения с ответника договор за транспортна услуга.
По делото не се установява, че поканата за
изпълнение на парично задължение изх. № 82/06.03.2020г. и уведомлението за
разваляне на двустранен договор № 83/06.03.2020г., са достигнали до ответника.
От представената по делото справка за проследяване на пратка № CL0000912859 (л.12)
и обратна разписка (л.53), не се установява какво съдържа връчената на
ответното дружество пратка, респ. че пратката съдържа твърдените документи.
Ето защо, съдът не може да приеме за
установено, че на ответното дружество са връчени горепосочените покани за
предсрочна изискуемост , съгласно чл.7 от споразумението и за разваляне на
договора за наем на контейнери по чл.87 ЗЗД от 11.03.2020 година и на договора
за транспортни услуги по чл.89 ЗЗД, считано от 02.03.2020 година преди датата
на получаване на исковата молба, а именно 24.07.2020 година.
От заключението по
извършената съдебно-счетоводна експертизата, изпълнена от вещото лице С.Ф.Й.,
което съдът приема като обективна и компетентна, се установява, че относно
процесните фактури, записванията са водени редовно по смисъла на чл. 55, ал.2 ТЗ, в счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника. Представените по
делото фактури за извършени транспортни услуги и за наем на контейнери са
осчетоводени с счетоводството на „Е.С.С.Б.“ ЕООД като вземания, а в
счетоводството на „Е.И.С.“ ЕООД като задължения. След датата на завеждане на
исковата молба по банковата сметка на ищеца не са постъпили плащания от
ответното „Е.И.С.“ ЕООД. Общият размер на непогасените вземания по фактури
издадени от „Е.С.С.Б.“ ЕООД на „Е.И.С.“ ЕООД, до датата на завеждане на
исковата молба, възлиза на обща стойност 255 907,20 лв., от които 248 400
лв. – от продажба на транспортни услуги и 7 507,20 лв. – от наем на
контейнери. Лихвата, изчислена върху претендираните главници за транспортна
услуга в размер 248 400 лв., до датата на завеждане на исковата молба, възлиза
на 1 066,67 лв. Лихвата, изчислена върху претендираните главници за наем
на контейнери в размер на 7 507,20 лв.,
възлиза на 33.37 лв.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Ищецът е предявил обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 266, ал.1 ЗЗЗ и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 232, ал.2 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД.
Предмет на
разглеждане в производството са вземания на ищеца за заплащане на дължимо възнаграждение
по договори за транспортна услуга, както и за наемни възнаграждения, дължими от
ответника по сключени между страните по делото договори за наем на контейнери.
В доказателствена
тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на дължими суми по договор за
транспорта услуга е да докаже наличието
на облигационна обвързаност между него и ответника, по силата на която ищецът
се е задължил да изпълни възложените му от ответното дружество транспортни
услуги—транспортиране-извозване на
отпадъци на територията на Община Попово, срещу което последният е поел
задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа в
претендирания размер.
За успешното
провеждане на иск с правно основание по чл. 232, ал.2 ЗЗД, в тежест на ищцовото
дружество е да докаже наличието на облигационна обвързаност между него и
ответника, по силата на която ищецът се е задължил да предаде на ответника
фактическата власт върху определен брой контейнери, а от своя страна ответникът
е поело задължение да заплати на ищеца наемно възнаграждение за ползването на
движимите вещи, в претендирания размер.
Ищецът носи и
тежестта да докаже обстоятелството, че се явява изправна страна по всеки от договорите,
т.е. че е изпълнил поетите задължения качествено и в срок.
При установяване
на тези обстоятелства, ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
уговореното възнаграждение за транспортна услуга и наемно възнаграждение.
Между страните по делото не е спорно, че
същите се намират в търговски отношения, по сключени между тях на 22.03.2019г. договор
за транспортна услуга и договор за наем на контейнери, при цени и условия
съгласно договорите, допълнително споразумение към договора за транспортна
услуга №1/15.01.2020г., съответно допълнително споразумение към договора за
наем на контейнери №1/14.02.2020г., както и рамково споразумение за уреждане на
парични вземания по двата договора от 14.02.2020г.
По делото са ангажирани доказателства за
установяване надлежното изпълнение на задълженията на ищеца по всеки от
договорите, обективирани в приемо-предавателен протокол за предаване на 1564
броя контейнери „Бобър“(л.19) и протоколи за приемане без забележка на работата
по предоставената транспортна услуга.
В конкретния случай ответникът не твърди
да е изпълнил задълженията си за плащане по договора за транспортна услуга и по
договора за наем, предявени с исковата молба. Не ангажира доказателства за
изпълнение на задълженията си за плащане на договореното възнаграждения за
транспортна услуга и наемно възнаграждение, по процесните фактури. Не са оспорени
твърденията на ищеца, че е изправна страна по възникналите с ответника облигационни
правоотношения, както и че има неудовлетворени изискуеми вземания по
представените фактури.
Предвид изложеното по-горе, съдът
приема, че ищецът е провел успешно доказване на възложените в негова тежест
факти от състава на съдебно предявените си вземания, а именно сключване на
договори за транспортна услуга и наем на контейнери с ответното дружество,
както и
надлежното
им изпълнение.
С оглед горните мотиви и липса на спор,
че транспортната услуга е осъществена и контейнерите са предоставени за ползване,
за ответното дружество е възникнало задължение да заплати уговорените
възнаграждения за транспортна услуга и наем, съответно да плати просрочените си
и текущи задължения, при условията на разсрочено плащане, по приетия
погасителен план с чл.5 от сключеното на 14.02.2020г. рамково споразумение.
Доказателства за изпълнение на
задълженията за плащане не са ангажирани, нито пък такива, които да сочат, че
страните са уговорили нещо, различно от посоченото в договорите и
споразуменията към тях.
Няма спор между страните, а и от
писмените доказателствата по делото, както и от приетата и неоспорена по делото
ССчЕ се установи, че за извършените транспортни услуги ищецът е издал фактури
на обща стойност 248 400 лв., а именно: фактура № 61665/30.08.2019г. на стойност 36 хил. лв.,
фактура № 61734/30.09.2019г. на стойност 36 хил. лв., фактура №
61804/31.10.2019г. на стойност 36 хил. лв., фактура № 61872/29.11.2019г. на
стойност 36 хил. лв., фактура № 61934/31.12.2019г. на стойност 36 хил. лв.,
фактура № 61979/16.10.2020г. на стойност 18 хил. лв., фактура №
62013/31.01.2020г. на стойност 16 800 лв., фактура № 62077/28.02.2020г. на
стойност 33 600 лв., а за предоставените под наем контейнери - фактури на обща
стойност 7 507,20 лв., а именно: фактура № 61879/30.11.2019г. на стойност
1876,80 лв., фактура № 61935/31.12.2019г. на стойност 1876,80 лв., фактура №
61980/16.01.2020г. на стойност 938,40 лв., фактура № 62012/31.01.2020г. на
стойност 938,40 лв., фактура № 62078/28.02.2020г. на стойност 1876,80 лв.
Видно съгласно ССчЕ всички посочени
фактури са осчетоводени в счетоводството на „Е.С.С.Б.“ ЕООД като вземания, а в
счетоводството на „Е.И.С.“ ЕООД като задължения.
Общият размер на непогасените вземания от
ответника, до датата на завеждане на исковата молба, съгласно ССчЕ възлиза на
обща стойност 255 907,20 лв., от които 248 400 лв. – от продажба на транспортни
услуги и 7 507,20 лв. – от наем на контейнери.
От данните по делото не се констатира, посочените
вземания да са погасени след завеждане на исковата молба.
При това положение предявените искове за присъждане на сума в размер на 248 400 лева, представляваща стойността на незаплатено от ответника възнаграждение по договор за транспортна услуга от 22.03.2019 година и по чл. 232, ал.2 ЗЗД - за присъждане на сума в размер на 7 507,20 лева, представляваща стойността на незаплатени от ответника наемни възнаграждения по договор за наем на контейнери от 22.03.2019 година, са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение предявения иск за присъждане
на обезщетение за забава върху главното вземане, в размер на законната лихва от
деня на забавата по чл.86 ЗЗД, съдът приема следното:
Когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение (арг. чл.79 ЗЗД). В
конкретния случай се претендира изпълнение, а именно плащане на просрочени
вземания. Когато е налице неизпълнение на парично задължение, обезщетението за
забава е в размер на законната лихва от деня на забавата ( арг. чл.86 ЗЗД).
Безспорно е, че ответното дружество
дължи плащане на възнаграждения, по договора за транспортна услуга по фактури,
издадени за периода 30.08.2019г. – 28.02.2020г., а по договора за наем на
контейнери за периода фактури, издадени в периода 30.11.2019г. – 28.02.2020г.
Издадените до датата на сключване на
рамковото споразумение (14.02.2020г.) фактури до 31.01.2020 година, по двата
договора формират размера на приетото с рамковото споразумение просрочено
вземане от 220 430,40 лева. Изпълнението е разсрочено на седем вноски , съгласно
утвърдения със сключеното между страните рамково споразумение от 14.02.2020г.
погасителен план, както следва: първа вноска - в срок до 29.02.2020г.; втора вноска - в срок до 31.03.2020г.; трета
вноска - в срок до 30.04.2020г.; четвърта вноска - в срок до 31.05.2020г.; пета
вноска - в срок до 30.06.2020г.; шеста вноска - в срок до 31.07.2020г.; седма
вноска - в срок до 31.08.2020г. В погасителните вноски, освен разсрочените стари
задължения, се включват и бъдещи задължения, описани конкретно.
Ответникът изпада в забава с изтичане на
деня на падежа на съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази
дата дължи мораторна лихва.
В чл.7 от рамковото споразумение е предвидена
възможност, при неплащане на която и да е вноска от погасителния план, ищецът
да обяви за предсрочно изискуеми всички непогасени към този момент задължения. В
тази хипотеза, за поставяне на ответното дружество в забава, е необходимо до
последното да е достигнало изявлението на ищеца за обявяване на предсрочната
изискуемост на всички непогасени към момента просрочени задължения, което не
беше установено с надлежни доказателства по делото, поради което съдът приема
че ответникът е узнал за тези обстоятелства с връчване на исковата молба.
Падежирала към датата на подаване на исковата
молба е само първата вноска от споразумението в размер на 101 876, 80
лева, включваща сумата от 1876, 80 лева с ДДС наем на контейнери за м.февруари
2020 година и 100 000 лева за погасяване на просрочени задължения. Последните
издадени фактури за транспортна услуга и наем на контейнери са от 28.02.2020
година. В хода на делото, след връчване на исковата молба, е настъпил падежът и
на останалите вноски по споразумението що се касае до погасяване на
просрочените задължения към датата на сключването му, разсрочени в периода 31.03.2020
година- 31.08.2020 година и вноската за последната предоставена от ищеца
транспортна услуга за месец февруари 2020 година .
Поради изложеното, исковете за главници следва
да бъдат уважени изцяло за общата сума от 255 807, 20 лева, от която съответно
248 400 лева-възнаграждение по договор за транспорта услуга от 22.03.2019
година за месец август 2019 година- февруари 2020 година и 7507, 20 лева –
наемни възнаграждения по договор за наем на контейнери от 22.03.2019 година за
месец ноември 2019-февруари 2020 година .
От доказателствата по делото не се
установи, ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на първата вноска
от погасителния план, със срок 29.02.2020г., но не се установява и до него да е
достигнало волеизявление за обявяване на непогасените останали просрочени
задължения за предсрочно изискуеми.
Ищецът претендира, считано от 11.03.2020
година до датата на предявяване на исковата молба мораторна лихва за забава
върху главниците в размер на 1066,67 лева и съответно 35,45 лева върху
главницата по договора за наем на контейнери. Липсата на доказателства за
връчване на поканата за доброволно изпълнение на първата вноска от споразумението в срок до 11.03.2020 година и
за предсрочна изискуемост на просрочените вземания в размер на 220 430, 40
лева, обосновава частична основателност на предявените искове по чл.86 ЗЗД.
Поради това, исковете за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва за забава следва да бъдат уважени
частично до сумата от 481,08 лева, от
която – по договора за наем на контейнери от 22.03.2019 и рамковото
споразумение за уреждане на парични вземания от 14.02.2020 година за периода 11.03.2020г. – 27.03.2020г.- 472,22 лева лихва
за забава /изчислена служебно по реда на чл.162 ГПК/ върху падежиралата първа
вноска /на 29.02.2020 година/ по споразумението 100 000 лв –просрочено
задължение по двата договора и съответно лихва в размер на 8,86 лева за периода
11.03.2020г. – 27.03.2020г. (датата на завеждане на исковата молба) върху
главницата от 1876,80 лева по фактура № ********** от 28.02.2020 година по
договор за наем на контейнери, като за разликата над сумата от 481,08 лева до
пълния размер от 1066,67 лева и 35,45 лева, исковете следва да бъде отхвърлени като
неоснователни. Падежът на вноската за транспортна услуга за м.февруари 2020
година, съгласно споразумението от 14.02.2020 година е на 31.03.2020 година,
респ. след периода, за който се претендира лихва за забава /15.03.-27.03.2020 година/, поради
което искането е неоснователно.
На ищеца следва да се присъди законната
лихва върху главниците, както следва: от датата на исковата молба - 27.03.2020
върху падежиралите вноски по просрочените главници, съответно - върху сумата от
101 876, 80 лева –първа вноска по споразумението до окончателното
заплащане , считано от 31.03.2020 година - датата на падежа на втората вноска
по споразумението от 14.02.2020 година върху сумата от 53 600 лева, от
които 33 600 лв по договор за транспортна услуга за м.февруари 2020 година
и 20 000 лева просрочени задължения; считано от 30.04.2020 година /падеж
трета вноска/– върху сумата от 20 000 лева-просрочени задължения; считано от
31.05.2020 година - падеж 4 вноска -–върху сумата от 20 000 лева-просрочени задължения; считано
от 30.06.2020 година- просрочени задължения 20 000 лева и от датата на
предсрочната изискуемост – 24.07.2020 година/получаване на исковата молба от
ответника/ - 40 430, 40 лева –просрочени задължения, до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане за присъждане само на държавната такса (л.81 гръб),
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата 10 232,93
лева, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.И.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, ж.к.
„Витоша“, бул. „******, представлявано от управителя М.С.М. да заплати на „У.С.Б.“ ЕООД (предишно
наименование „Е.С.С.Б.“ ЕООД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сградата на парк хотел Москва, представлявано от управителя А.С.С., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.266 ЗЗД и чл.232, ал.2 ЗЗД общо сумата от 255 907, 20 лева, от която: 1/ 248 400 лева, представляваща стойността на незаплатено
възнаграждение за периода август 2019-февруари 2020 година по договор за
транспортна услуга от 22.03.2019 година и рамковото споразумение за уреждане на
парични вземания от 14.02.2020 година и 2/ 7 507,20 лева,
представляваща стойността на незаплатени наемни възнаграждения за периода ноември 2019 година- февруари 2020 година по
договор за наем на контейнери от 22.03.2019 година и рамковото споразумение за
уреждане на парични вземания от 14.02.2020 година, ведно със законна лихва за забава върху главниците, както следва: считано
от датата на исковата молба – 27.03.2020 година върху сумата от 101 876, 80 лева до
окончателното заплащане, считано от 31.03.2020 година върху сумата от
53 600 лева до окончателното заплащане; считано от 30.04.2020 година върху
сумата от 20 000 лева до окончателното заплащане; считано от 31.05.2020
година върху сумата от 20 000 лева до окончателното заплащане; считано от 30.06.2020
година върху сумата от 20 000 лева до окончателното заплащане и считано
от 24.07.2020 година - датата на
предсрочната изискуемост върху сумата от 40 430, 40 лева до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Е.И.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, ж.к. „Витоша“,
бул. „******, представлявано от управителя М.С.М. да заплати на „У.С.Б.“ ЕООД
(предишно наименование „Е.С.С.Б.“ ЕООД), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сградата на парк хотел Москва, представлявано от управителя А.С.С., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 481,08 лева – обезщетение
за забава в размер на законна лихва за забава върху главниците за периода 11.03.2020
година - 27.03.2020 година по т.5.1 от рамково споразумение от 14.02.2020
година, като отхвърля като неоснователни исковете за мораторна лихва за
разликата над уважената сума до пълните претендирани размери за периода
11.03.2020-27.03.2020 година и 15.03.2020-27.03.2020 година.
ОСЪЖДА „Е.И.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, ж.к.
„Витоша“, бул. „******, представлявано от управителя М.С.М. да заплати на „У.С.Б.“
ЕООД (предходно наименование „Е.С.С.Б.“ ЕООД), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя А.С.С., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК направените в производството разноски в размер на 10 232,93 лева
за държавна такса, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.