РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Кюстендил, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20231520201235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1139-001072,
издадено на 15.05.2023г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. Б. П. ,
с ЕГН -********** от с.********, общ.Разлог, обл. Благоевград са
наложени следните административни наказания : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1
от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният
от него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с
което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди липса на
субективен елемент от състава на нарушението, както и неправилно
прилагане на материалния закон.
Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, се представлява от ю.к. Л., упълномощена по делото.
1
Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против М. Б. П.
за това, че на 11.11.2022 г., около 09:30 ч. в района на ГКПП Олтоманци, на
трасе „ вход“ от Република Сърбия е управлявал товарен автомобил м.
„Скания“, модел „П94“, с временен регистрационен номер *********,
собственост на ПРО СЪРВИС 2022 ЕООД, като разрешението за временно
движение са регистрационните табели на автомобила са валидни за
територията на Република България, но не и извън нея.
Нарушението е установено на ГКПП Олтоманци, от служител на
гранична полиция – св. В. Ц.. Същият поискал съдействие от служители на
сектор пътна полиция при ОДМВР г. Кюстендил за взимане на отношение по
ЗДвП. На място бил изпратен автопатрул на сектор Пътна полиция, в състав
– Р. С. и К. Д.. В хода на документалната проверка било установено, че водач
на спрения товарен автомобил е именно жалбоподателя М. П.. За превозното
средство било издадено разрешение за временно движение с валидност от
04.11.2022 г. до 04.12.2022 г. На товарния автомобил били поставени
регистрационни табели с № **********, които според актосъставителя са
„временни регистрационни табели“ и същите имат валидност само на
територията на страната . Тъй като автомобилът е спрян на трасе „ вход“ от
Република Сърбия в Република България актосъставителят приел, че
водачът е управлявал превозното средство с тези регистрационни табели
извън пределите на Република България/ това е словесното описание на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН. Като нарушена правна
норма е посочена – чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С Резолюция от 23.11.2022 г., административнонаказващият орган е
2
прекратил образуваното административнонаказателно производство на осн.
чл.33 от ЗАНН и преписката е изпратена на КРП за преценка за извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК .
На 06.02.2023 г. прокурор от КРП, с Постановление е отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.
345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, приемайки, че липсва субективен елемент от
състава на престъплението .
Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от
ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“
издал атакуваното НП, в което е описано нарушението по начина , по който
същото е намерило своето описание и в АУАН. Дадена е същата правна
квалификация – чл. 140, ал.1 от ЗДвП и за това нарушение , на осн. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие е разпитан св. В. Ц., който е
установил нарушението. Допуснатия до разпит св. С. е заличен по искане на
страните, доколкото съдът е приел че този свидетел изобщо не е възприел
управлявано ли е, къде и от кого описаното превозно средство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
В производството по установяване на нарушението и издаване на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат НП да
бъде отменено само на това основание. Санкционният акт е издаден въз
основа на прокурорско постановление за отказ за образуване на наказателно
производство, което е допустимо по закон.
Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по
обвинението е свързано с управление на МПС, за което е издаден временен
регистрационен номер ********* който регистрационен номер е валиден
само при управление на превозното средство на територията на Република
3
България. страната. Според описаното място на извършване на нарушението –
същото е на ГКПП Олтоманци, което ГКПП е част от територията на
страната. Изключително неясно остава за съда защо актосъставителя и АНО
са приели , че лицето е управлявало с тези рег. табели извън пределите на
Република България. Това , че е бил с такива на трасе „вход“ в Република
България не доказва по никакъв начин факта, че е управлявал с тези
регистрационни номера на територията на другата държава.
Отделно от това, още по-голяма неяснота се създава от факта, че
според актосъставителя и АНО, регистрационните номера, които са били
поставени на МПС и за които е имало издадено разрешение за временно
движение са „временни регистрационни номера“, т.е според актосъставителя
това се рег. номера по чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата /. Според
същата Наредба регистрационните номера , различни от постоянните са три
различни вида , като съдържанието им е различно , респ. режима на ползване
е различен. В конкретния случай рег. номер, който е бил поставен на
проверяваното МПС - ********* е транзитен номер / чл. 27 от Наредбата /,
а не временен такъв .
Съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон.
Според актосъставителя и АНО водачът на описаното превозно средство е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП , според която
норма : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
По делото се установи по несъмне начин, че за управляваното от П.
превозно средство е имало издадено Разрешение за временно движение / л.10
от делото/ за времето от 04.11.2022 г. до 04.12.2022 г., което прави превозното
средство надлежно регистрирано за посочения период. Проверката е
извършена на 11.11.2022 г., т.е. в срока на действие на това разрешение. Не
са налице данни за извършено административно нарушение на цитираната
4
законова разпоредба.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани
доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 63 от делото), в
който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.
Съдът съобрази стореното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност, като счете същото за основателно и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, намира, че уговореното възнаграждение следва да бъде редуцирано
до минимално предвидения в закона размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – до размер на 400 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1139-001072, издадено
на 15.05.2023г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на М. Б. П. , с ЕГН -**********
от с.*********, общ.Разлог, обл. Благоевград са наложени следните
административни наказания : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на М. Б. П. , с ЕГН -
********** от с.********, общ.Разлог, обл. Благоевград разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –
Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6