№ 181
гр. Варна, 05.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204415 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД чрез адв. Л.Ц. при САК
против НП № 33/29.09.2021 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП –
Аерогари, ГДГП - МВР, с което на юридическото лице на основание чл. 51 от ЗЧРБ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000/две хиляди / лева, за
нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, във вр с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.
В жалбата се твърди, че в хода на админстративно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, доколкото в АУАН и НП не е посочено кога и
къде е извършено нарушението. Излага се твърдение, че недопуснатата пътничка Е.М.,
гражданка на Беларус, към момента на проверката е притежавала разрешение за
постоянно пребиваване в Германия, валидно до 24.01.2021 г., като същата е посочила
този факт, съотв. същият не е установен от АНО при издаване на процесното НП в
нарушение на нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Излага се становище, че деянието е
несъставомерно, доколкото превозената пътничка не е преминавала външната граница
на държава-членка, а е преминала от една държава-членка в друга такава, с оглед на
което процесният полет се явява вътрешен за територията на Европейския съюз. Сочи
се, че по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 8 ал.2 от ЗЧРБ при
преминаване на вътрешните граници на Европейския съюз от чужденец/гражданин на
трета страна/, не се изисква същият да притежава виза. С оглед на изложените
аргументи се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представлява се
1
от адв. И.Б., който в съдебно заседание поддържа жалбата. с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на
изложените в жалбата основания. Позовава се на показанията на св. К., в които същият
сочи, че пътничката сама е заявила, че е изгубила личната си карта след допускането й
до полета, с оглед на което и предвид издадената й бордна карта се формира извод, че
към момента на проверката тя е предявила разрешението за постоянно пребиваване та
територията на Германия. Излага се становище, че деянието е несъставомерно, респ.
маловажно такова по смисъра на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. К., както и свидетелят по акта – О.К.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 01.08.2021 г. , около 15.11 ч. в гр. Варна, на ГКПП – Аерогара Варна, при
проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на
пътниците, превозени с полет BUC 7116 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“АД
от гр. Франкфурт до гр. Варна е установено, че е превозен пътник, за който се изисква
виза за влизане и пребиваване в РБългария, а именно – гражданката на Беларус - Е. M.,
родена на *** г. Доколкото същата представила само паспорт, но не и виза или
разрешение за пребиваване, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №
33/02.09.2021 г. за това че превозът на пътничката е осъществен без превозвачът да
установи наличие на валидна виза или разрешение за пребиваване в страната, каквито
се изискват съгласно Приложение № 1 от Регламент /ЕС/№ 2018/1806 на ЕП и Съвета
от 14.11.2018 г.
Актът е връчен на 20.09.2021 г. на Изпълнителния директор на „Юръпиън Еър
Чартър“ ЕАД, който писмено възразил срещу акта, вписвайки в същия твърдението ,
че пътника притежава немска лична карта и е представил копие, тъй като на КПП –
Германия същата е изгубена – изпусната в процепа между гишетата.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 51 от
ЗЧРБ е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Юръпиън Еър
Чартър“ЕАД, като на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
2
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 33/29.09.2021 г. е издадено от компетентен
орган съгласно чл. 53, ал.1 от ЗЧБР.
Като разгледа НП относно процесуалната законосъобразност на същото, съдът
констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Според настоящия състав, в АУАН и НП не е посочено времето и мястото на
извършване на нарушението. Доколкото се сочи като нарушена разпоредбата на чл. 20
ал.1 т.1 от ЗЧРБ, нарушението се изразява в бездействие, реализирано от превозвача и
предхождащо извършването на услугата, изразяваща се в осъществения превоз. В
АУАН и НП е посочено единствено мястото и времето, при които е установено
нарушението, които в случая не могат да се отъждествят с мястото на извършване на
административното нарушение и времето на осъществяването му, предвид
обстоятелството, че проверката в хода на която е установено нарушението е
осъществена след извършване на превоза, а надлежното действие от страна на
превозвача е следвало да бъде предхождащо от същия. По посочения начин е
ограничено правото на защита на въззивника, който има право във всяка фаза на
административно-наказателното производство да узнае какво нарушение се твърди, че
е осъществил с посочване на всички обстоятелства, касаещи съставомерни признаци
на извършеното деяние.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата
и по същество, като установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по
суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи, наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата, когато такава се изисква.
Според действащия към датата на деянието Регламент (EС) 2016/399 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за
режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) едни от
условията за влизане на гражданите на трети страни в ЕС при преминаване на външни
граници (чл. 6, § 1 от Регламент (EС) 2016/399) са: 1. притежаването на валиден пътен
документ, който дава право на притежателя да преминава границата и 2. едновременно
с това - притежаването на виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) №
539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на трети страни, чиито граждани
3
трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-
членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, с изключение
на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна
виза за дългосрочно пребиваване.
В цитирания Регламент (ЕО) № 539/2001 г. в чл. 1, пар. 1 има изискване за
гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение I, да
притежават виза при преминаване на външните граници на държавите – членки. В
Приложение I изрично е посочена държавата Беларус, от където е и пътникът,
превозван от дружеството-жалбоподател.
Неоснователно се явява възражението на дружеството-жалбоподател, че
границата, която е пресечена е вътрешна. Това е така, понеже Република България е
член на Европейския съюз, но не е част от Шенгенското пространство. Извършеният
полет е от летище във Франкфурт в Германия, която е член на Шенгенското
пространство, към летище в Република България, което означава, че пътникът е
преминал външна граница. Превозеният пътник е гражданин на Беларус, съответно
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, за да бъде допуснат на територията на страната
трябва да представи редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава е необходима.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Регламент (ЕО) № 562/2006 па
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима
на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) е отменен с
Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година
относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
Шенгенските граници). Съгласно чл. 2, т. 1 - 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 (т. нар.
Кодекс на Шенгенските граници), "вътрешни граници" са общите сухопътни граници,
включително реки и езера, на държавите-членки и летищата на държавите-членки за
вътрешни полети, а "външни граници" са сухопътните граници на държавите-членки,
включително реки и езера, морски граници и техните пристанища, речни пристанища и
езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници. Аналогично
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 дава дефиниция за вътрешни
граници: а) общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите
членки; б) летищата на държавите членки за вътрешни полети; в) морски, речни и
езерни пристанища на държавите членки за редовни вътрешни фериботни превози.
Като външни граници са определени тези граници, които не са вътрешни - чл. 2, ал. 2.
Систематичното и логическо тълкуване с оглед целта на регулираните отношения води
до извод, че под вътрешни граници на държавите членки се разбират границите в
Шенгенското пространство, към което Република България не принадлежи.
От друга страна, на основание чл. 8, ал. 2 от ЗЧРБ с Решение № 459 от 3 юли
4
2014 г. Министерския съвет е одобрил прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за въвеждане на опростен режим
за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранно признаване
от страна на България, Хърватска, Кипър и Румъния на определени документи за
равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран
престой на тяхната територия, не надвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни.
Прието е, че Република България ще счита за равностойни на своите национални визи
за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, не
надвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от
държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шeнген,
независимо от гражданството на техните притежатели: "единна виза" по смисъла на чл.
2, т. 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 г. (Визов кодекс), валидна за две или за
многократни влизания, "виза за дългосрочно пребиваване", посочена в чл. 18 от
Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, "визите с ограничена
териториална валидност", издадени в съответствие с чл. 25, § 3, изр. първо от Визовия
кодекс, независимо коя държава-членка ги е издала.
В настоящия случай е установено, че пътничката Е.М. е притежавала
разрешение за постоянно пребиваване на територията на Германия ,заверено копие на
което е приобщено към материалите по АНП/, което удостоверява правото й да бъде
допусната и да пребивава и на територията на РБългария, като част от Европейската
общност. С оглед посочения статут, лицето е притежавало и лична карта, издадена от
немските власти, копие на която е приобщена към АНП. Действително към момента на
извършвания граничен контрол пътничката не е представила документ, удостоверяващ
цитирания статут, който факт не се оспорва и от въззивника. Не е установен обаче
безспорно фактът, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по
чл. 20 ал.1 т.1 вр. с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ , а именно, че не е осъществило надлежен
контрол при проверка на документите на посочената пътничка. Това е така, доколкото
видно от разпита на св. К. същата е заявила, че при извършения граничен контрол в
Германия, тя е изгубила личната си карта, удостоверяваща правото й на постоянно
пребиваване в Германия. Възражение в посочения смисъл е депозирал и
представляващият въззивника при връчване на процесния акт. При наличието на
спорни и неустановени факти относно релевантни обстоятелства, свързани с
конкретното нарушение, АНО е следвало да изпълни задължението си по чл. 52 ал.4 от
ЗАНН и да извърши проверка на същите, с оглед установяване на обективната
действителност относно случая.
Друг е въпросът, че дори да се приеме за безспорно доказано, че дружеството-
жалбоподател не е осъществило надлежна проверка на документите на Е.М. при
извършване на превоза, доколкото същата притежава разрешение за постоянно
пребиваване в държава- членка на Европейския съюз, въз основа на което
5
законосъобразно би било допускането й на територията на България, обществената
опасност на деянието е явно незначителна съотв. същото е маловажно такова по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 33/29.09.2021 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при
РДГП – Аерогари, ГДГП - МВР, с което на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД на
основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 2000/две хиляди / лева, за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, във вр с чл. 19 ал.1
т.1 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6