РЕШЕНИЕ
№ 22421
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110105398 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съедини искове, както следва:
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, предявени от ***“ ЕООД и В. Н.
Б. срещу „***“ АД, за прогласяване на нищожността на договори за кредит №
***/***г., № ***/***г. и № ***/***г., сключени между „***“ ЕООД, като
кредитополучател и „***“ АД. Като кредитодател, поради противоречие с добрите
нрави;
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от В. Н. Б.
срещу „***“ АД за връщане на сумата в общ размер на 39016,16 лв., от които сумата
от 8973,87 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит №
***/***г., сумата от 12214,96 лв., платена от без правно основание по Договор за
кредит № ***/***г., и сумата от 17826,33 лв., платена от ищцата без правно
основание по Договор за кредит № ***/***г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата В. Н. Б. твърди, че е сключила в качеството си на управляващ собственик на
„***“ ЕООД три идентични договора за кредитна линия №***/***., №***/***. и №***/*** г.
с ответника „***“ АД, които е обезпечила в лично качество като поръчител, като е била
вписана като солидарен длъжник в тях. Посочва, че макар договорите да са договорени като
„кредитна линия“, сумите по договорите са предадени наведнъж със сключване на договора
за револвиращ кредит, поради което в действителност е налице договор за заем.
Посочва, че договор №***/*** с 5 анекса към него е договорена първоначална
кредитна линия от 1000 лв., предоговорена към 18.12.2017г. до общ размер 10000 лв., с
1
„такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни. Посочва, че по договора е получила общо суми в
размер на 12059,00 лв., а е заплатила вноски в общ размер на 14549,87 лв.
По договор №***/***г. с 1 анекс към него първоначалната кредитна линия е 10 000
лв., от които 6223,37 лв. за „рефинансиране“ на договор №***/***г., с „такса ангажимент“
6% на всеки 14 дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14 дни с анулиращо
ретроактивно условие за липса на забава. Посочва, че по договора действително получени
суми са общо 8968,67 лв., а са заплатени вноски в общ размер от 5078,00 лв.
По договор №***/***г. с 5 анекса към него първоначалната кредитна линия е 10 000
лв., всички за „рефинансиране“ на договор №***/***г., с „такса ангажимент“ 6% на всеки 14
дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14 дни с анулиращо ретроактивно
условие за липса на забава. Посочва, че по договора няма действително получени в брой
суми, а са заплатени вноски в общ размер от 14985,08 лв.
Ищцата посочва, че трите договора за кредит са свързани помежду си, по договор
№***/***г. сумите по кредита са реално получени, а следващите договори е имало клауза за
рефинансиране на стари задължения. Общо по трите договора за кредит реално е получила в
брой сумата от 21027,67 лв., а е изплатила и ответникът „***“ АД от ищцата сума в общ
размер на 34612,95 лв. Дружеството кредитополучател „***“ ЕООД е прехвърлено като
предприятие на трето лице, но ищцата В. Б. е продължила да бъде поръчител по договора за
кредит и да изпълнява задълженията си по него.
Поддържа, че в договорите липса съществен елемент - възнаградителна лихва, а
таксата ангажимент всъщност представлява скрита възнаградителна лихва, която обаче е
прекомерна. Посочва, че ГЛП по трите договора е в размер на 156,43% по всеки от тях и
посоченият размер е нищожен поради противоречие на лихвата с добрите нрави по
обезпечените договори за кредит и представлява злоупотреба с доминиращо икономическо
положение на кредитодателя. Доколкото няма законова норма, която да замести
недействителната воля на страните за размера на възнаградителната лихва и доколкото тази
лихва е съществен елемент на договора за кредит, тъй като страните не биха сключили
безвъзмезден договор за кредит, води до нищожност на целия договор за кредит. Ищцата
посочва, че с уведомление-покана от 19.8.2021 г. до кредитора е извършила компенсация по
чл.103 и чл.104, ал.2 ЗЗД между получените в брой и изплатени суми на „***“ АД и е
поканила кредитодателя да изплати сумите в 5-дневен срок. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД е подал отговор на исковата молба, с
която искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва, че предоставя кредити за
финансиране на малък и среден бизнес само на ЮЛ-търговци. Признава, че е страна по
посочените в исковата молба договори за кредит, като е предоставил сума в общ размер на
11885,71 лв. Твърди, че ищцата В. Б. е била солидарен длъжник по договора за кредит.
Посочва, че в договора е уговорена лихва в размер на 6%, като това е единственото
възнаграждение за ползване на кредита по договора. В срока на кредита е намалил лихвата
до размер от 4,8%. Ответникът оспорва иска за нищожност, като посочва, че договорът е
сключен между търговци в рамките на осъществяване на търговска дейност на всяка от
2
страните, поради което се явява търговска сделка и кредитополучателите нямат качеството
на потребители по смисъла на ЗПК и не се ползват от защитата по този и други специални
закони. Посочва, че не всяка нееквивалентност на престациите води до противоречие с
добрите нрави, а обявяването на договора за нищожен и следващото от това безвъзмездно
получаване на суми за търговска дейност от страна на ищеца-кредитополучател би
противоречало на добрите нрави и на справедливостта. Оспорва и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
доколкото е предявен от физическо лице, а договорът е сключен от „***“ ЕООД. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за бизнес линия „Fintrade
оборот 6%” № ***, се установява, че на 21.10.2016 г. между „***“ АД като кредитодател и
„***“ ЕООД като кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник, е сключен договор
за кредит, по силата на който „***“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под
формата на кредитна линия в максимален размер до 1000 лв., който може да се усвоява на
части съгласно условията на договора като срокът на договора е определен на две години,
считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с подписването му
кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на 10000 лв. в брой като
кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и договорът има силата на
разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита 6% от усвоената главница
за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по – малко от 30,00 лв., като
таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но
непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от
датата на нейното начисляване.Уговорено е, че погасителните вноски се заплащат на
кредитодателят или чрез „***“ АД, или по банков път по банкова сметка на кредитодателя в
„***“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава кредитополучателя. В чл.
7, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,3% от всичко
дължимо по договора за кредит за забава в плащането на погасителна вноска на договорения
падеж. Уговорена е и еднократна неустойка при забава в плащането на погасителна вноска с
повече от 40 календарни дни – чл. 7, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора
всички задължения по договора за паричен заем могат да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя на което и да е дължимо
плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40 календарни дни. Предсрочната
изискуемост по силата на разпоредбата може да бъде обявена посредством изпращането на
уведомително писмо на електронната поща на кредитополучателя и солидарните длъжници,
или чрез писмо с обратна разписка. В чл. 7, ал. 4 са уговорени и други случаи, в които може
да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя по
договора.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/*** г.,
3
кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 1000 лв. в деня на подписване на
договора.
Няма спор между страните, че са сключили последователно общо четири анекса към
договора – Анекс от 30.11.2016 г., Анекс от 19.05.2016 г., Анекс от 20.06.2017 г., Анекс от
11.09.2017 г. и Анекс от 18.12.2017 г.
С Анекса от 30.11.2016 г., страните са се съгласили кредитната линия да бъде в
максимален размер до 3100 лв., и е подписан разходен касов ордер № *** за сумата от 1500
лв. и разходен касов ордер № 5341 за сумата от 837 лв.
С втори Анекс от 19.05.2017 г., страните са се съгласили кредитната линия да бъде в
максимален размер до 3600 лв., и е подписан разходен касов ордер № *** за сумата от 713
лв. С Анекса от 20.06.2017 г.
С Анекс от 20.06.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/*** г.,
страните са уговорили, че размерът на кредитната линия се увеличава до 5000 лв., като
всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/20.06.2017 г.,
кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 1584 лв. в деня на подписване на
анекса
С Анекс от 11.09.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/21.10.2016 г.
страните са постигнали съгласие размерът на кредитната линия да се увеличи в максимален
размер до 8000 лв., като всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/11.09.2017 г.,
кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 3698 лв. в деня на подписване на
анекса.
С Анекс от 18.12.2017 г. към договора за бизнес кредитна линия № ***/21.10.2016 г.
страните са постигнали съгласие размерът на кредитната линия да се увеличи в максимален
размер до 10000 лв., като всички останали условия по договора за кредит остават същите.
Видно от представен като доказателство Разходен касов ордер № ***/18.12.2017 г.,
кредитополучателят е получил в брой сумата в размер на 2727 лв. в деня на подписване на
анекса.
На 19.10.2018 г. между „***“ АД като кредитодател и „***“ ЕООД като
кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник е сключен Договор за бизнес линия
„Fintrade оборот 6%” № ***, по силата на който „***“ АД предоставя на кредитополучателя
паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 10000 лв., който може
да се усвоява на части съгласно условията на договора като срокът на договора е определен
на две години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с
подписването му кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на
6223,37 лв. в брой като кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и
договорът има силата на разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита
4
6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по –
малко от 30,00 лв., като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период
върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата
в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.Уговорено е, че погасителните вноски се
заплащат на кредитодателят или чрез „***“ АД, или по банков път по банкова сметка на
кредитодателя в „***“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава
кредитополучателя. В чл. 7, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер
на 0,3% от всичко дължимо по договора за кредит за забава в плащането на погасителна
вноска на договорения падеж. Уговорена е и еднократна неустойка при забава в плащането
на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни – чл. 7, ал. 2 от договора. Съгласно чл.
7, ал. 3 от договора всички задължения по договора за паричен заем могат да бъдат обявени
за предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя на което и да
е дължимо плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40 календарни дни.
Предсрочната изискуемост по силата на разпоредбата може да бъде обявена посредством
изпращането на уведомително писмо на електронната поща на кредитополучателя и
солидарните длъжници, или чрез писмо с обратна разписка. В чл. 7, ал. 4 са уговорени и
други случаи, в които може да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на
кредитополучателя по договора.
От представения по делото разходен касов ордер № ***/19.10.2018 г., се установява,
че с Договор № ***/***г. се рефинансира изцяло задължението на кредитополучателя по
текущия му заем по Договор с № ***от ***г., което е в размер на 6223,27 лв. След
извършеното прихващане задължението на кредитополучателя по договор № ***от *** г. се
погасява изцяло, а кредитополучателят изплаща на кредитополучателя остатъка от заемната
сума по Договор № ***съгласно договореното в него.
С Анекс към договор за кредит № *** от ***г. страните са уговорили, че размерът на
уговорената такса ангажимент за ползване на кредита се намалява от 6 % на 4,8 % от
усвоената главница, като намаляването на лихвения процент е при условие, че
кредитополучателят заплаща дължимите от него погасителни вноски своевременно, не по-
късно от датата на техния падеж. В случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащането на която и да е погасителна вноска по договора, уговореният размер на такса
ангажимент за ползване на кредита отпада с обратна сила и кредитополучателят дължи на
кредитодателя заплащането на по-високия размер на таксата за целия срок на договора.
Видно приети като доказателства по делото Разходен касов ордер №***/***г.,
Разходен касов ордер № ***/***г., Разходен касов ордер № ***/***г. и Разходен касов ордер
№ ***/***г. кредитополучателят е получил в брой следните суми: на 14.12.2018 г. сума в
размер на 4100 лв., на 22.02.2019 г. сумата от 3702 лв., на 09.08.2019 г. сумата от 500 лв., и
на 21.02.2020 г. сумата в размер на 666,67 лв.
На 06.03.2020 г. между „***“ АД като кредитодател и „***“ ЕООД като
кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник, е сключен договор за бизнес линия
„Fintrade оборот 6%” № ***, по силата на който „***“ АД предоставя на кредитополучателя
5
паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 10000 лв., който може
да се усвоява на части съгласно условията на договора като срокът на договора е определен
на две години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с
подписването му кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на
10000 лв. в брой като кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и
договорът има силата на разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита
6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по –
малко от 30,00 лв., като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период
върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата
в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.Уговорено е, че погасителните вноски се
заплащат на кредитодателят или чрез „***“ АД, или по банков път по банкова сметка на
кредитодателя в „***“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава
кредитополучателя. В чл. 7, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на неустойка в размер
на 0,3% от всичко дължимо по договора за кредит за забава в плащането на погасителна
вноска на договорения падеж. Уговорена е и еднократна неустойка при забава в плащането
на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни – чл. 7, ал. 2 от договора. Съгласно чл.
7, ал. 3 от договора всички задължения по договора за паричен заем могат да бъдат обявени
за предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя на което и да
е дължимо плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40 календарни дни.
Предсрочната изискуемост по силата на разпоредбата може да бъде обявена посредством
изпращането на уведомително писмо на електронната поща на кредитополучателя и
солидарните длъжници, или чрез писмо с обратна разписка. В чл. 7, ал. 4 са уговорени и
други случаи, в които може да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на
кредитополучателя по договора.
От представения по делото разходен касов ордер № ***/***г., се установява, че с
Договор № ***се рефинансира изцяло задължението на кредитополучателя по текущия му
заем по Договор с № ***от ***г., което е в размер на 10000 лв. След извършеното
прихващане задължението на кредитополучателя по договор № ***от ***г. се погасява
изцяло, а кредитополучателят изплаща на кредитополучателя остатъка от заемната сума по
Договор № *** съгласно договореното в него.
С Анекс към договор за кредит № *** от ***г. страните са уговорили, че размерът на
уговорената такса ангажимент за ползване на кредита се намалява от 6 % на 4,8 % от
усвоената главница, като намаляването на лихвения процент е при условие, че
кредитополучателят заплаща дължимите от него погасителни вноски своевременно, не по-
късно от датата на техния падеж. В случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащането на която и да е погасителна вноска по договора, уговореният размер на такса
ангажимент за ползване на кредита отпада с обратна сила и кредитополучателят дължи на
кредитодателя заплащането на по-високия размер на таксата за целия срок на договора.
С Анекс от 24.03.2020 г. към договора за бизнес кредит № *** между страните по
договора е постигнато съгласие за увеличаване на кредитния лимит до размер от 10 480 лв.,
6
като за период от 3 месеца от сключване на анекса страните се съгласяват, че
кредитополучателя няма да дължи заплащане на такса ангажимент върху сумата на
увеличението в размер на 480 лв., като всички останали клаузи по договора остават същите.
По делото са приложени приходни касови ордери, и потвърждения за плащания чрез
„Револют“ за извършени плащания в полза на „***“ АД в периода 16.12.2016 г. до
29.08.2021 г.
Като доказателство е представена покана от В. Б. до „***" АД за връщане на сумата
от 12 640,28 лв., изплатена без правно основание в периода от 21.10.2016 г. – 09.07.2021 г. по
договор № ***/***г., по договор № ***/***г. и по договор № ***/***г. и се прави
уведомление за прихващане на заплатите от „***“ ЕООД в полза на „***“ АД по трите
договора суми общо 33 667,95 лв. с предоставените от „***“ АД на „***“ ЕООД суми в
размер на 21 027,67 лв. Няма доказателства поканата да е получена от ответното дружество.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че по договор за бизнес
линия „Fintrade оборот 6%” № ***/ ***г. кредитополучателят „***“ ЕООД е получил в брой
сума в общ размер от 12059 лв., като за погасяването му са били внесени общо 21032,87 лв.,
от които с 5 835,63 лв. е погасена главница, а с 15 197,24 лв. са погасени начислени такса за
ангажимент. Направените отстъпки от страна на „***” АД са в размер на 2333,93 лв. и
същите представляват разликата между таксата за ангажимент, определена при 6% за 14 дни
и такса за ангажимент определена при 4,8% за 14 дни. Към 19.10.2018 г. по кредита е имало
остатък непогасена главница в размер на 6 223,37 лв. Установява се, че по Договор за бизнес
линия „*** Оборот 6%“ № ***/***г. кредитополучателят „***“ ЕООД е получил в брой сума
в размер на 8968,67 лв., като за погасяването му са били внесени общо 21183,63 лв., от
които с 5192,04 лв. е погасена главница, а с 15991,59 лв. са погасени начислени такса за
ангажимент. Направените отстъпки от страна на „***” АД са в размер на 3 998,59 лева и
същите представляват разликата между първоначалната такса за ангажимент, определена
при 6% за 14 дни и такса за ангажимент определена при 4,8% за 14 дни. Към 06.03.2020 г. по
кредита е имало остатък непогасена главница в размер на 10 000 лв. Според констатациите
на вещото лице по Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***/*** г. реално няма
получени суми в брой, а същият е ползван за рефинансиране на остатъка по предоставения с
Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***/ *** г. кредит. Вещото лице установява,
че в периода от 23.04.2020 г. до 07.05.2020 г. към сумата на кредита са добавени общо
1885,71 лева, като само за сумата от 480 лв. има подписан анекс от 24.03.2020 г., с който
страните се съгласяват, че това представлява начислената и неизплатена от
Кредитополучателя такса ангажимент за ползване на кредита /увеличената сума е
осчетоводена за погасяване на дължими такси ангажимент по кредита/. За погасяване на
кредита са били внесени общо 17827,33 лв., от които с 966,74 лв. е погасена главница, с
16645,67 лв. са погасени начислени такси за ангажимент и с 214,92 лв. е погасена начислена
наказателна такса. Според заключението годишния лихвен процент по процесните договори
за кредит, определен на база договорената такса ангажимент от 6 % от усвоената главница за
7
всеки 14-дневен период от усвояването на кредита, е 156,43 %. В случай, че таксата за
ангажимент за ползване на кредита е в размер на 4,8 % от усвоената главница за всеки 14-
дневен период от усвояването на кредита, годишния лихвен процент по договорите за
кредит, определен на база договорената такса ангажимент е 125,14 %. Според експертното
заключение задълженията по Договор за бизнес линя „Fintrade оборот 6%” № ***/***г. и
Договор за бизнес линя „Fintrade оборот 6%” № ***/*** г. са погасени изцяло, а по Договор
за бизнес линя „Fintrade оборот 6%” № ***/***г. непогасените задължения са в общ размер
на 17034,47 лв., от които главница - 10918,97 лв, непогасени такси ангажимент – 1834,38 лв.
и непогасени наказателни такси ангажимент – 4 281,12 лв.
При така установената въз основа на заявленията на страните и представените
доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищците е да докажат при
условията на пълно и главно доказване че между страните е възникнало облигационно
отношение по 3 бр. договори за бизнес линя „Fintrade оборот 6%” № ***/***г., № ***/***г. и
№ ***/***г., както и че престациите по договорите са нееквивалентни и посочената
нееквивалентност на престациите противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и че не са налице
визираните пороци.
В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че „***“ АД, като кредитодател от една страна и „***“ ЕООД като
кредитополучател и В. Н. Б., като солидарен длъжник от друга, са сключили три договора за
кредит, в изпълнение на които ищецът е предоставил на ответника „***“ ЕООД по договор
за бизнес линия от 21.10.2016 г. сума в общ размер от 12059 лв., по договор за бизнес линия
от 19.10.2018 г. - сума в размер на 8968,67 лв., а уговорената в договор за бизнес линия от
06.03.2020 г. сума била използвана за рефинансиране на остатъка по договор за бизнес линия
от 19.10.2018 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договорите кредитополучателят следва да заплаща на
кредитора такса ангажимент за ползване на кредита в размер на 6% от усвоената главница за
всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лв. Таксата се
начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но непогасена
главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от датата на
нейното начисляване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора минималната погасителна вноска
е в размер на таксата по т. 1, падежът на първата вноска е на 26.08.2016 г., а всяка следваща
е дължима на 14-ия ден след падежа на предишната.
Ищците твърдят, че размерът на възнаградителната лихва по договорите (наречена в
процесния случай „такса ангажимент“ и начислявана на 2-седмична база върху дължимата
сума по кредитната линия в рамките на отчетния период) е прекомерно висок, поради което
8
договорите за кредит са нищожни поради противоречие на възнаградителната лихва на
добрите нрави.
Съгласно чл. 26 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните части – ал. 4 на чл. 26 ЗЗД.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Необходимо е да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр.
1, пр. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки, съгласно препращащата норма на
чл. 288 ТЗ /Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение №
223 от 19.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 3633/2014 г., I т. о., Определение № 1976 от 15.07.2024
г. на ВКС по к. т. д. № 1244/2023 г., Решение № 1359 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
15/2007 г., IV г. о. и други/.
Съгласно Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. няма
пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД ) или неустойка за
забавено изпълнение на парични задължения чл. 92 ЗЗД над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна
или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. При преценка дали уговореният размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, с оглед въведените критерии в ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението
на кредитора да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация – заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем,
9
така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали
заемът е обезпечен. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на
добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
Съобразявайки така изложените принципни положения, съдът намира, че
възнаградителната лихва, наименувана в случая „такса ангажимент“ от 6% за всеки 14 дни, е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Договореният размер на
възнаградителната лихва възлизащ на 156,43% на годишна база противоречи на добрите
нрави, тъй като е несравнима с разходите, които прави ответникът и с размера на
добросъвестно очакваната от търговската сделка печалба. Следва да се вземе предвид и
договорения срок на предоставяне на кредита по всеки един от трите договора за кредит от
2 години, което при първоначалния размер на „такса ангажимент“ от 6% за 14 дни води до
общ размер на възнаградителната лихва за срока на ползване на кредита (2 години) от над
300 % съгласно първоначално договорените размери и от около 250 % – след намаляване на
„таксата ангажимент“ от 6% на 4,8%. По този начин на кредитора се предоставя възможност
да получи възнаградителна лихва в размер от 2,5 до 3 пъти от размера на предоставената в
заем сума, което води до генериране на прекомерна свръхпечалба на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя. Уговарянето в договора на подобна печалба на кредитодателя
значително надхвърля на годишна база, както и впрочем неясно формулираните клаузи за
неустойки, които според настоящия състав отричат добросъвестността на икономически по-
силната страна в облигационната връзка. Дори да се отчете рисковия характер на кредита,
размерът на предоставената сума и обстоятелството, че кредитодателят предоставя кредита
със собствени средства, а не с привлечени чрез публично влогонабиране такива (предвид
това, че не е банкова институция), размерът на лихвата отново е прекомерен и противоречи
на правилата за добросъвестност при извършване на търговската дейност, а също така и
позволява на кредитодателя да формира за сметка на кредитополучателя свръхпечалба,
прехвърляйки издръжката на дейността си за сметка на друг правен субект. Фактът, че
кредитополучателят е търговец и би следвало да е наясно с поетите рискове, не може да
обоснове извод, че оспорената клауза е съвместима с добрите търговски нрави. Ето защо
съдът намира, че клаузите на чл. 3, ал. 1 , т. 1 от договорите противоречат на добрите нрави
и като такива са нищожни на основание на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
За да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от договора води до нищожност
на целия договор следва да се установи, че прилагането на договора без тези клаузи е
невъзможно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Под прилагане на договора без нищожните клаузи
следва да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия по договора, като
не се променя характерът на договора. Преценката дали договорът може да се приложи без
нищожните клаузи включва обсъждане на евентуално предположение дали договорът би
бил сключен и без нищожните му клаузи от гледна точка на възможността на средния
потребител да съобрази икономическите последици от сделката съответно нищожните
клаузи да могат да бъдат заместени по право от повелителни законови разпоредби или от
10
диспозитивни правни норми. Заместването с императивна разпоредба е уредено изрично в
чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното право намират приложение при
липса на уговорка между страните, поради което след като клауза от договора е нищожна, тя
не се счита за част от договорното съдържание, като за уреждане на отношенията между
страните се прилага законовата норма. Договор, който не може да се изпълнява без
нищожните клаузи е нищожен в своята цялост.
Предвид това, че договора за кредит е възмездна сделка, съглашението за
възнаградителна лихва е съществен елемент от него, тъй като договорът не би се сключил
без да е уговорено такова възнаграждение. Премахването изцяло на клаузата за определяне
на възнаградителната лихва по договора за кредит би променило възмездния му характер.
При така възприето съдът приема, че не може да се обоснове извод, че договорът би се
сключил и без да е уговорено такова възнаграждение. Съглашението за възнаградителна
лихва по договор е съществено за договора, защото е за основен елемент по него – насрещна
престация на заема. Това съглашение не може да бъде заместено от норми на закона, защото
такива не са въведени от законодателя, включително и такива на основание на разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Клаузата за договорна лихва не може да бъде заместена от законната
лихва съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗД, която за левове е в размер на основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 10 пункта, доколкото същото не произтича
пряко от договора и не съществува основание съдът да приеме, че същият би бил сключен
при тези условия. С оглед характера на нищожната клауза, засягаща възнаградителната
лихва, заместване и прилагане по аналогия не би могло да бъде допуснато, тъй като спрямо
възнаграждението на кредитора не е приложимо ограничението относно законната лихва в
чл. 10, ал. 2 ЗЗД и определения лимит от МС. Ето защо нищожността на клаузата относно
уговорения лихвен процент (такса ангажимент) влече като последица нищожност на целия
договор за заем.
В случая установената по делото нищожност на клаузите за възнаградителна лихва
(такса ангажимент) в договорите за револвиращ кредит № ***/***г., № ***/***г. и №
***/*** г., води до нищожност на договорите в цялост. Предвид изложеното, предявените
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се
характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава
от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание за
получаването. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да установи
при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесните суми на
ответника по всеки един от договорите, а на ответника – да докаже, че е налице основание за
получаване, съответно - за задържане на получената сума.
След като трите договора за кредит са признати за нищожни, задължението на
11
кредитополучателя е да върне единствено предоставената в кредит сума, а всички останали
заплатени суми за лихви, такси и други задължения по обявения за нищожен договор за
кредит са заплатени без валидно правно основание (чл. 34 ЗЗД) и поради това подлежат на
връщане от страна на получилия плащането на този, който ги е заплатил (чл.55, ал.1 ЗЗД).
Съдът намира за основателни възраженията на ответника, че ищцата не е
кредитополучател, а солидарен длъжник и като такава няма право да иска връщане на
платените суми. Видно от приетите като писмени доказателства по делото приходни касови
ордери, плащанията, направени както от ищцата, така и от трети за делото лица, са
извършвани в полза на кредитополучателя „***“ ЕООД. В подкрепа на този извод е и
представената от В. Н. Б., действаща лично и от името на „***“ ЕООД поканата до „***“
АД, с която е направено изявление за прихващане между предоставената по трите договора
сума в размер на 21027,67 лв. и заплатените по тези договори от „***" ЕООД в общ размер
на 33667,95 лв., и в която се съдържа изрично признание на В. Б., че сумите по процесните
договори са заплатени от дружеството-кредитополучател. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Предвид изложеното и при съобразяване на представените по
делото писмени документи, съдът намира, че ищцата не установи в процеса факта, че е
платила с лични средства процесните суми на ответника. Ето защо предявените искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците „***“ ЕООД и В. Б. имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Същите претендират и доказват такива в общ
размер на 15312,52 лв., от които 2833,85 лв. – държавна такса, 180 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, и 12148,67 лв. – адвокатско възнаграждение (според представените
договори за правна защита и съдействие). Видно от съдържанието на представените по
делото договори за правна защита и съдействие от м.август 2021 г. и м. декември 2023 г.
страните са уговорили възнаграждение в размер на 6660,66 лв. за оказване на правна защита
и съдействие по исковете по чл. 26 ЗЗД и 5488,64 лв. по исковете по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. В постановеното Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е
още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
12
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената
национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г.
минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. Съдът
намира, че в конкретния случай, доколкото предмет на производството са искове за
установяване нищожност на три договора за кредит, цената на същите не следва да е фактор
при определяне размера на възнаграждението за осъщественото процесуално
представителство. Предвид изложеното, като съобрази вида и обема на извършената дейност
от процесуалния представител на ищците, средната фактическа и правна сложност на
делото, както и обстоятелството, че въпреки двукратното движение на настоящото дело
между СГС и СРС, производството по делото е приключило в две открити съдебни
заседания, на които е присъствал процесуален представител на ищците, от които само в едно
съдебно заседание са събирани доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
справедливият и обоснован размер на дължимото на ищците възнаграждение по исковете за
обявяване на нищожност на трите договора за кредит е в размер на 900 лв. Предвид
изложеното, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците „***“ ЕООД и В. Б. следва
да се присъдят разноски в обща размер на 2150,28 лв. (1249,20 лв. държавна такса и 900 лв.
адвокатско възнаграждение), съобразно изцяло уважените искове по чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4
ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „***“ АД има право на разноски в
размер на 330 лв., съобразно изцяло отхвърлената претенция по исковете по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ‚***“ № ***, вх. ***, ап. *** и от В. Н. Б., ЕГН ***, със съдебен
адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, ап.***, срещу „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ №***, вх.***, искове с правно основание чл. 26, ал.
1, вр. ал. 4 ЗЗД за нищожни Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***/*** г.,
Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № ***/*** г. и Договор за бизнес линия
„Fintrade оборот 6%” № ***/***г., поради нищожност на уговорената в ч. 3, ал. 1, т. 1 от
13
договорите клауза за дължимост на „такса ангажимент“ поради нееквивалентност на
престациите и противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Б., ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“
№***, ап.***, срещу „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ №***, вх.***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане
на сумата в общ размер на 39016,16 лв., от които сумата от 8973,87 лв., платена от ищцата
без правно основание по Договор за кредит № ***/*** г., сумата от 12214,96 лв., платена от
без правно основание по Договор за кредит № ***/*** г., и сумата от 17826,33 лв., платена
от ищцата без правно основание по Договор за кредит № ***/*** г., ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ №***, вх.***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ‚***“ № ***, вх. ***, ап. *** и от В. Н. Б., ЕГН ***, със съдебен
адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, ап.***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2150,28 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, ап.***, да
заплати на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул.
„***“ №***, вх.***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 330 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14