Р Е Ш Е Н И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, Втори касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно
заседание, проведено на 13.02.2020 г., при секретаря Н.Зирковска, с участието
на прокурор Силвиян Иванов, изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
68/2020 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.П.А. *** срещу
Решение № 100/29.10.2019 г. постановено от І-ви състав при ПРС по НАХД №195/2019
г., с което е потвърдено НП № 19-0324-000241/04.06.2019 г. г. издадено
от началник група към РУ Провадия при ОД
МВР Варна, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. основание чл. 175,
ал.3, предложение първо от същия закон.
В касационната жалба бланкетно са формулирани доводи
за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Възражения са
релевирани срещу приетите от
първоинстанционния съд изводи относно описание на реквизитите на наказателното
постановление – описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено
доказателствата, които го потвърждават и др.
Счита се, че те не са конкретизирани в достатъчна степен. От друга
страна се изтъква, че прекратяване на
регистрацията се извършва от компетентните органи служебно, за което се уведомява собственикът,
което в настоящия случай не било сторено.
Въз основа на изложеното е формиран петитум за отмяна
на обжалваното решение.
Ответникът , в представени писмени бележки оспорва касационната жалба, счита я за
неоснователна. Твърди, че нарушението е
описано в достатъчна степен с всички съставомерни признаци, размерът на наложеното наказание е определен правилно.
Счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, моли съдът да отхвърли касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна счита касационната жалба за основателна, тъй като не били събрани доказателства за виновно
извършено от водача нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Пледира за
отмяна на въззивното решение.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и данните по делото, настоящият състав констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административноказателната
отговорност на А. е ангажирана за това, че,
на 26.03.2019 г. около 10:40
часае вм гр. Дългопол управлявал л.а марка БМВ 525, рег.№ ***, с предстоящ собственик Д.Д.А., съгласно
договор за покупко-продажба от 19.03.2018 г., което не е регистрирано по
надлежния ред.
Горното било установено при извършена на същата дата проверка от
служители на РУ Провадия -участък гр.
Дългопол .
Съставен бил АУАН,
в който констатираното било квалифицирано нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП. Връчен е на нарушителя при
издаването му, подписан без възражения.
АНО възприел изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и дадената там правна квалификация и наложил предвиденото в чл. 175, ял.3 пр.1
от същия закон административно наказание
– глоба в размер от 200 лв.
В хода на въззивното производство
освен писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, са
събрани и гласни такива – разпитан е
полицейският служител, извършил
проверката.
С обжалваното Решение ПРС потвърдил
издаденото срещу А. наказателно
постановление. След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приел, че описаното в него нарушение е извършено от въззивника, правилно е квалифицирано като
такова по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, доказано е безспорен и категоричен начин.
Решението е правилно.
Налице е единство
и съответствие между описанието на фактите и обстоятелствата във връзка с
нарушението между АУАН и НП, както и между посочените правни норми, на които се обосновава АНО. Описанието на нарушенията в АУАН и НП
съответства на разпоредбата от ЗДвП,
посочена като нарушена.
Не е било нарушено правото
на защита на касатора, дадена му е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата
във връзка с вмененото му нарушение и да
направи възражения, от която не се е възползвал.
Не е спорен и фактът на управление на процесното МПС
на мястото и при условията, описани в наказателното постановление.
От обстоятелствената част на Постановление № 309/2019
г. на РП Провадия, съдържащо се в административната преписка, се установява,
че регистрацията на процесното МПС е
била прекратена служебно на 26.06.2018 г.на основание чл.
143, т.15 от ЗДвП – купувач по договор за покупко-продажба от 19.03.2018 г. на
същото МПС е Даниела Атанасова, с която наказаното лице съжителства на семейни
начала и която не е изпълнила задължението си за пререгистрация в указания от
законодателя срок.
Обстоятелството, че в случая прекратяването на
регистрацията е извършено служебно
съгласно чл. 143, т.15 от ЗДвП не
освобождава водача от задължението да спазва чл. 140 от ЗДвП, нито от
отговорността на му чл. 175, ал.3 от същия закон при неизпълнение.
Изводите на въззивния съд са
правилни, споделят се от настоящата касационна инстанция.
От събраните пред
административно наказващия орган и пред районния съд доказателства безспорно е
установено изпълнителното деяние. То е съответстващо на
доказателствата по делото. Описаното в НП нарушение е
доказано по несъмнен начин.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с ал.1 от АПК, втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/29.10.2019 г. постановено от І-ви състав
при ПРС по НАХД № 195/2019 г., по описа на същия съд,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………
ЧЛЕНОВЕ: 1…………
2…………