Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.11.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7791 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.03.2019
г. по гр.дело № 61937/2018 г., СРС, ГО, 33 с-в е осъдил З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.да
заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***8, чрез адвокат Г.
сума в размер на 590,14 лв.-главница,
представляваща платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП
на 12.12.2017 г. в гр. София, в което взели участие
автомобил "Ауди С Кю 7" с ДКН № *******,
управляван от В.К.Т.и л.а. "Пежо 106" с ДКН № *******, управляван от Д.Д., по щета № 17119000814 на З. „У.“ АД, ведно със
законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 856,10 лв., както и да заплати сума в размер на 406,71 лв.,
представляващи разноски по делото. Осъдил е З. „У.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***8, чрез
адвокат Г. да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Гочев, сума в размер 93
лв., представляващи разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца З. „У.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***8, чрез адвокат Г. в частта,
в която съдът е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 856,10 лв. Излагат се доводи, че вещото лице е дало
две стойности на ремонта на увреденото МПС-по фактура на официални сервизи и по
„средно пазарни цени“. Счита, че в случая не би следвало да има разлика в
стойността на ремонта на МПС, което е на възраст една година и все още е в
гаранция. Задължение на застрахователя е да обезщети пострадалото лице по
стойности за ремонт на официален сервиз, тъй като МПС е в гаранция. При
условие, че представените фактури за ремонт отговарят на пазарните условия към
момента на причиняване на вредата за МПС в гаранция, то увреденото лице,
съответно застрахователят му, следва да получи като обезщетение именно
стойността по тях. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалвана част. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият-ответник З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ от
З. „У.“ АД
срещу З. „Б.И.” АД, ***, за заплащане на сума в размер на 856,10 лв. главница и
законна лихва от депозиране на исковата молба 20.09.2018 г. до окончателното
изплащане, по щета № 17119000814 за ПТП на 12.12.2017
г. в гр. София.
Ищецът твърди, че в качеството
си на застраховател на увредено МПС при ПТП на 12.12.2017
г. в гр. София, ищецът образувал преписка по щета № 17119000814, по която
платил застрахователно обезщетение, в размер на 841,10 лв., които ответникът не
възстановил доброволно. Ето защо претендира заплащане на сума в размер на
856,10 лв. главница, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба 20.09.2018 г. до окончателното изплащане, по
щета № 17119000814 за ПТП на 12.12.2017 г. в гр.
София.
Ответникът в писмен отговор по чл. 131 от ГПК, е оспорил предявените
искове.
СГС излага следните
доводи:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск
се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав, включващ следните
елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента
и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция също приема, че по делото са налице всички основания на цитираните
норми, като на практика се обжалва само размерът на претендираното
обезщетение, предвид обстоятелството, че увреденият автомобил е в гаранционен
срок. Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се
определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това
е условие за запазване на гаранциата.
И обратно, ако няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните, дължимото от
ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени. В случая не се оспорва, а и от
представените по делото доказателства, включително СТЕ/вещото лице по
допуснатата СТЕ изрично сочи, че към датата на ПТП от пускането в
експлоатация, автомобилът е на 7 месеца/,
се установява, че пострадалият автомобил е в гаранционен срок.
Настоящата инстанция
намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение
следва да бъде взета предвид
стойността на извършения ремонт, установена от доказателствата
по делото. Предмет на договора
за застраховка "автокаско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно
средство, с определена цена, за привеждането
на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието са направени не хипотетични,
а разноски в конкретно определен размер. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя
на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на гаранционно поддържане
към датата на настъпване на
ПТП. Ето защо, именно стойността
на ремонта по представената фактура следва да се вземе
предвид при определяне на дължимото
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". По тази
причина единственият релевантен критерий за определяне размера
на обезщетението е пазарната стойност на ремонта, в случай,
че обезщетението не е заплатено по експертна оценка,
каквото не е налице в настоящия случай. В този смисъл е и константата съдебна практика-решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС
по т.д. 870/2010 г., I т. о., ТК.
Ето защо решението в частта, в която е
отхвърлен иска до пълния предявен размер от 856,10 лв. следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което ответникът да бъде осъден за сумата от
още 265,96 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба-28.03.2018г. до окончателното изплащане.
Относно разноските за първата инстанция, ответникът следва
да бъде осъден да доплати такива в размер още на 183, 29 лв.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Предвид изхода на спора и предявената претениця въззиваемото дружество
следва да заплати на въззивника направените разноски
за настоящата инстанция в общ размер от 385 лв., от които 25 лв. за държавна такса
и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 11.03.2019г. по гр.дело № 61937/2018 г. на СРС,
ГО, 33 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.411 от КЗ за разликата над 590,14 лв. до пълния предявен размер от 856,10 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез
адвокат Г.да заплати на З. „У.“ АД,
ЕИК *******, със съдебен адрес ***8, чрез адвокат Г. сума в размер на 265,96 лв., представляваща остатък по регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 12.12.2017 г. в гр.
София, в което взели участие автомобил "Ауди С Кю
7" с ДКН № *******, управляван от В.К.Т.и л.а. "Пежо 106" с ДКН
№ *******, управляван от Д.Д., по щета № 17119000814
на З. „У.“ АД, ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.да доплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес ***8, чрез адвокат Г. сума в размер на 183, 29 лв.,
представляваща разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес ***8, чрез адвокат Г. разноски за настоящата инстанция в размер общо на 385 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.