Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.****, 23.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Ивайло Цветков, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 769 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на ****ски районен съд от
29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2133/2019 г., съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 от ЗМВР, Областна дирекция на МВР
гр.**** да заплати на Н.Г.Б., ЕГН **********,
сумата 1657,93 лв., представляваща възнаграждение за
положен 250.82 часа извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2016
год. до 31.03.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 03.04.2019
г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата от 231,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд за периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019
г. на основание чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от Областна дирекция на МВР гр. ****, чрез
пълномощника юрк. П. Б.-Ф.. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е
приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
правилата на НСОРЗ, доколкото през процесния период са действали специални за
МВР подзаконови нормативни актове, в които липсва текст, с който да се допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен. Счита също така, че
ищецът е държавен служител – полицейски орган и служебното му правоотношение се
регламентира единствено от ЗМВР и приетите въз основа на този закон подзаконови
нормативни актове, като не са приложими нормите на общото законодателство –
ЗДСл и КТ. Освен това, самият законодател е ограничил приложението на НСОРЗ
само по отношение на служителите на трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, от което също може да се
направи извод, че същата е неприложима за държавните служители – полицейски
органи. Също така, според жалбоподателя коефициентът 1.143 не може да се
приложи за служителите на МВР, на които е разрешено да полагат по 8 часа нощен
труд на смяна, за разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения, за
които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. При служителите на МВР
съотношението е 8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е равно на 1.
Положеният нощен труд своевременно е бил
заплатен на ищеца, същият е работил в рамките на установеното работно време по
график и не може да иска заплащане на извънреден труд с увеличение 50 %. С
въззивната жалба се претендира отмяната на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната – юрк. П.Ф., която е
представила и писмени бележки по делото.
Ответникът по въззивната жалба Н.Г.Б. счита жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез пълномощника си
адв. В.П. ***. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор
на жалбата и писмени бележки по делото.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав на намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по
същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Н.Г.Б.
е служител на ОД на МВР – **** и в процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на
следните длъжности: младши автоконтрольор в СПП до 29.09.2016 г., полицай при
Второ РУ до 11.12.2016 г. и от 12.12.2016 г. – старши полицай Второ РУ – ****.
Не е спорно по делото също така, че
ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд – дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019
г. Искът се основава на фактически твърдения за положен нощен труд за времето
от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в намален размер, без да
се съобрази нормативния регламент, предвиждащ превръщането на този труд в
дневен със съответен коефициент и прибавянето му към общия брой отработени
часове, което е довело до полагане на извънреден труд през процесния период и този труд не е бил
заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск и на акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху претендираната главница.
Въззивната инстанция счита, че
съществуващото между страните служебно
правоотношение се регламентира от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за
които обстоятелства няма спор между страните.
По делото е безспорно установено, че
положеният от ищеца труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа) му е
заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното време, допустима ли е трансформация на положените от
него часове нощен труд в дневен, на
какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до
29. 07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба №
8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила
от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014
год., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и № 8121з- 776/ 29. 07.
2016 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В
противен случай държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Отделно от това, следва се има
предвид, че Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение като
основание за ограничение. Обстоятелството,
че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите
права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и
при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява
съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, за периода от 01. 04. 2016 год. до 31. 03.
2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2004.82 часа, а разликата от приравнените
часове нощен труд е 250.82 часа, при което и съобразно определената от вещото
лице ставка, дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1657,93 лв.
При това положение и с оглед допуснатото
изменение на иска предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда - 03.04. 2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо
акцесорната претенция за мораторни лихви е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 31. 03. 2019 год. Съгласно заключението на вещото
лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 231,68 лв., до какъвто размер следва да бъде уважена
акцесорната претенция.
Настоящият съдебен състав счита
за неоснователен наведеният от въззивника довод за приложимост на действащата в
периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване
на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С цитираната
разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а
именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само
действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към
дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията на положен
извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде съобразена в
настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца извънреден
труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
Неоснователен е също така и доводът
на въззивния жалбоподател, че първоинстанционното решение е неправилно в частта
му за присъдените разноски, тъй като решаващият съд е следвало да прекрати делото за разликата
между първоначално предявените искови претенции и тези след изменението им и да
присъди разноски в полза на ответника. В случая е допуснато изменение в размера
на главния иск и акцесорната претенция за мораторни лихви по реда на чл. 214 от ГПК, което не предпоставя частично прекратяване на
производството и прилагане хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд приема, че обжалваното решение на ****ски районен съд е правилно и подлежи
на потвърждаване.
Ответникът по въззивната жалба е претендирал разноски и при този изход на
спора следва да му бъдат присъдени сторените такива в установения по делото размер
на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал.
1 от ГПК, ****ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1464 от 29.07.2019 г. на ****ски районен съд,
постановено по гр.д. № 2133/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Областна дирекция на МВР – **** да заплати на Н.Г.Б., ЕГН **********, сумата 200 лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: