№ 226
гр. Тутракан, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20203430100524 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са обективно съединени искове по 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД от ищеца М. М. М., упълномощил като процесуален представител последно адв.
Т. С. от Адвокатска колегия – гр. С., за осъждане на ответника да му заплати:
1. обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо
на осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение предмет
на НЧХД № 433/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , по което ищеца е бил
оправдан, възлизащо на 5 000 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на
завеждане на делото (16.12.2020 г.) до датата на окончателното плащане
(изменено в с. з. - л.152).
3. Ищецът твърди, че през 2018 г. ответницата е повдигнала срещу него
обвинения по чл. 146 ал. 1, във вр с чл. 26 от НК и по чл. 147 от НК, за
това, че в условията на продължавано престъпление на 16.08.2018 г,
17.08.2018 г., 18.08.2018 г., 19.08.2018 г., 22.08.2018 г. и на 10.09.2018г.
в гр.Тутракан, област С. е казал или извършил нещо унизително за
честта или достойнството на ответника, в нейно присъствие -
престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и за това, че в гр.
Тутракан, област С. е разгласил позорно обстоятелство за ответницата и
и е приписал престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
̀
4. По този повод било образувано НЧХД № 433/2018 г. по описа на
1
Районен съд Тутракан. С Присъда № 2 от 20.01.2020 г., влязла в сила на
05.02.2020 г., ищецът бил признат за невиновен в това.
5. С повдигнатите от ответницата обвинения му били причинени значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име в
обществото, изживяване на отрицателни емоции от предявените и
̀
неоснователни обвинения, от връчване на призовки, съобщения в качеството му
на подсъдим, от присъствието в съдебната зала на други лица, които го познават,
като се имало в предвид, че наказателното производство по това дело
продължило около две години, и са били проведени няколко съдебни заседания.
Всяко негово явяване в съдебната зала в качеството му на подсъдим винаги го
било съпътствало, притеснението, срама от семейството, брат му и другите
роднини, приятели, колеги съседи, със загуба на време.
2. Ответникът Н. Н. Д. е подала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, чрез адв. А. Е., упълномощена с Пълномощно № 004406/15.01.2021 г. с който
счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Впоследствие е допусната
правна помощ и като служебен адвокат на ответника е назначена адв. Н. Д - Р. от
Адвокатска колегия - гр. С..
3. Допуснато е обезпечение на предявеният иск, с Определение № 331/18.12.2020 г. (л.
36) чрез налагане на възбрана върху имоти, собственост на ответника.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. На 08.12.2018 г. е подадена тъжба от ответника до ТнРС, с която ищеца е обвинен в
това, че в условията на продължавано престъпление на 16.08.2018 г., 17.08.2018 г.,
18.08.2018 г., 19.08.2018 г., 22.08.2018 г. и 10.09.2018 г., в гр. Тутракан, обл. С. е казал
или извършил нещо унизително за честта или достойнството на отв. Д., в нейно
присъствие - престъпление по чл. 146, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК и за това, че в
гр. Тутракан, обл. С. е разгласил позорно обстоятелство за Н. Н. Д. от гр. Тутракан и
е приписал престъпление - престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Въз основа на
тъжбата е образувано НЧХД № 433/2018 г.
5. На 05.02.2020 г. е влязла в сила Присъда № 2/20.01.2020 г., с която ищецът е признат
за невинен по повдигнатото обвинение, поради недоказаност на последното.
6. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
1. на ищеца - Н. А. Е.;
2. на ответника - П. Н. Р.в (съпруг на ответника) и Н. П. Р. (син на ответника).
7. Свид. Е. твърди, че ищецът в през последните три - четири години се затворил в себе
си и не бил такъв човек, какъвто бил преди. Не може да се установи дали обаче
личностните промени на ищеца са във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, тъй като свидетелят не е наясно нито относно характера и предмета на
2
воденото НЧХД, нито относно това кои са били страните по него.
8. Показанията на свидетелите на ответника също не могат да бъдат взети под внимание,
тъй като същите също от една страна са в близки родствени отношения с ответника, а
от друга - в конфликтни отношения с ищеца.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на
правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
2. По главните искове
10. По делото безспорно е установено, че ответникът е повдигнал обвинение срещу
ищеца, инициирайки наказателно дело от частен характер. Наказателното дело е
приключило с оправдателна присъда.
11. Относно възможността да възникне отговорността по чл. 45 от ЗЗД за
тъжителя.
1. Съдът приема, че упражняването на конституционно закрепеното право да бъде
подадена тъжба, с която се образува наказателно производство от частен
характер, не винаги е свързана с ангажирането на отговорността на тъжителя по
чл. 45 от ЗЗД, в случая че подсъдимият бъде оправдан или образуваното
наказателно производство бъде прекратено. В случая не може да се прави
аналогия с отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
доколкото държаното обвинение разполага със значителен експертен и финансов
ресурс, който му позволява да установи преди повдигането на обвинение дали е
налице извършено престъпление или не. Частният тъжител не разполага с такива
възможности, поради което същият в тъжбата излага единствено своите
твърдения, за които често предварително не могат да бъдат събрани никакви
доказателства (основно по отношение на свидетелските показания).
2. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна. Такава е налице,
3
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ), а също и - в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на жалба (молба,
тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение е налице,
когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
предварително знае, че те са неверни и подава жалбата с цел да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес. (Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело №
1913/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 449 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4758/2017 г., IV г. о.; Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело № 1734/2014 г. на ВКС
III г. о.).
12. В конкретният случай отв. Д. е подала тъжба с твърдения за извършени по отношение
на нея престъпления по чл. 146 и чл. 147 от НК. Проведено е съдебно следствие, в
което тезата на обвинението е изградена върху показанията на съпругът и синът на
тъжителя (отв. Д.). Тези показания обаче не са били кредитирани от съда поради
влошените отношения между семейството на отв. Д. и подсъдимия (ищеца М.).
Отхвърлени са исканията на отв. Д. за прилагане на видеозаписи за доказване на
тезата . Поради тази причина в крайна сметка обвинението по НЧХД е останало
недоказано и ищеца М. е бил оправдан.
13. Проведените от отв. Д. процесуални усилия за доказването на обвинението навеждат
на извода, че тя към момента на подаването на тъжбата е била убедена, че спрямо нея
са осъществени престъпления. Не са ангажирани доказателства, че същата е
злоупотребила с правото си да подаде тъжба до съда.
14. Поради тази причина съдът приема, че подадената от ответника тъжба в случая не
може да доведе до отговорността ѝ по чл. 45 от ЗЗД.
15. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от ищеца М. М. М., с
ЕГН **********, иск срещу ответника Н. Н. Д., иск за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо на
осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение, предмет на НЧХД №
4
433/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , по което ищеца е бил оправдан, възлизащо
на 5 000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5