№ 1263
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104491
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адвокат Б. Б., срещу „***”АД, с ЕИК *** и адрес на
управление:гр.П., ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, с който
се иска ответникът да бъде осъден да заплати (да върне) на ищеца сумата 1148.60 лева,
представляваща получена от ответника сума без основание и платена от ищеца на отпаднало
основание по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ - А.В., за която впоследствие има влязло в
сила решение № 251 от 11.03.2022 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, че сумата не се дължи поради
погасяването и по давност. Моли да му се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа
предявения иск, и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният главен иск е допустим и следва да бъде разгледан.
1
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия
случай съдът намира, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като
процесната сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането
и е имало валидно правно основание. В този смисъл е и Решение № 112/11.02.2010 г.,
постановено по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане
на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.
Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно
плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото.
В процесния случай видно от приложеното решение № 251 от 11.03.2022 г., по гр.д.
№ *** г. на ПРС, съдът е признал за установено по отношение на „***“ АД по предявен от
ищеца иск по чл.439 от ГПК, че Г. не дължи сумите, за които е образувано изп. д. № *** г.
по описа на ЧСИ – А.В., поради погасяването им по давност. Няма спор между страните, че
решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.04.2022 г., което се
установява и от положения печат върху решението.
Видно от удостоверение от 27.05.2022 г. на ЧСИ – А.В., ищецът е платил процесната
сума възлизаща на 1148.60 лева по изп.д. № *** г. на ЧСИ А.В., която е преведена от ЧСИ
по сметка на взискателя - ответник. По отношение размера на иска няма спор между
страните.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са налице и трите
елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1148.60 лева, платена от ищеца на отпаднало
основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ – А.В..
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присадена и законната
лихва считано от предявяване на исковата молба - 02.08.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски от ищеца, за което е представил списък по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък ищецът претендира разноски в размер на 50.00 лева – такса за образуване на делото.
Претендираните от ищеца разноски са доказани от съдържащите се в дулото документи,
2
поради което и следва да бъдат възложени върху ответната страна.
В настоящето производство ищецът е бил представлявана безплатно от адв. Б.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение на ответника, и
предвид защитавания материален интерес, съдът намира че дължимото адвокатско
възнаграждение на адвоката представлявала безплатно ищцата в хода на делото, следва да
бъде определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер от 310.40 лева, което следва
да бъде възложено върху ответника.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** сумата 1148.60 (хиляда сто четиридесет и осем лева и
шестдесет стотинки) лева, представляваща получена от ответника сума без основание и
платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ - А.В., за
която впоследствие има влязло в сила решение № 251 от 11.03.2022 г. по гр.д. .№ *** г. на
ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по давност, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „***“АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 50.00
(петдесет) лева, представляваща разноски по производството за държавна такса.
ОСЪЖДА „***“АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр.П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. Б., член на САК, личен № ***, със служебен адрес: гр. П., ***,
сумата от 310.40 (триста и десет лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. И. Г., ЕГН **********, по гр.д. №
04491/2022 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3