Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Дванадесети
състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Румела Михайлова като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм.
дело № 2381/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по
жалба на „БКС ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. ****, ул. И. №5,
представлявано от управителя С- Г. Т., депозирана чрез адв. Р., срещу Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал.3 ДОПК №МД-АУ-4126-1/14.04.2022г.,
издаден от орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ към община Варна, в
частта, с която е потвърден с Решение №МД-РШ-021 от 08.07.2022г. на директора
на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД в
потвърдената част, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа
се, че предмет на нот. актове, с които дружеството се легитимира като
собственик са недвижими имоти,
представляващи поземлени имоти с начин на трайно ползване – ниви и с трайно
предназначение на територията -
земеделска. Това обстоятелство било отразено и в скица с № 15-527752/17.05.2022г. на СГКК – Варна, за поземлен имот с
идентификатор 10135.****.30 /представляващ парцел в който са обединени и имоти
с идентификатори 10135.****.14; 10135.****.15 и 10135.****.16/. Сочи се, че след
като имотите, предмет на АУЗД съставляват земеделска земя, съобразно които не е
изпълнена процедурата по специалния закон за опазване на земеделските земи и не
е променено предназначението на същите, то издадения АУЗД в оспорената част е
незаконосъобразен, поради което моли акта да бъде отменен в тази част.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора сочи, че от фактическа страна няма спор по делото, относно
това, че процесния имот според ОУП, попада в строителните граници на гр. Варна
и за същия има процедиран ПУП, който според експертизата е влязъл в сила с
решение на Общинския съвет от 15.06.2021
г. Въпреки това счита, че посочените предпоставки не водят до извод, че този
имот следва да бъде облагаем, предвид изискванията на закона. Отправя искане
жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно
представения списък.
Ответната страна,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде
отхвърлена като неоснователна. Моли да бъде кредитирано заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че процесните имоти, в
последствие обединени в един с ПУП, попадат в застроителните граници на гр.
Варна. Поддържа представения отговор по жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
„БКС ****" ЕООД се легитимира като
собственик на ПИ с идентификатор 10135.****.14, целият с площ 3 999
кв.м., находящ се гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „***", местност
„***", съгласно Нотариален акт № ****2016 г., Нотариален акт № ***2016г., , дв. вх. рег. № ***издаден от Служба по
вписванията - гр. Варна и Нотариален акт № 2016 год., дв. вх. рег. Ns ***издаден от Служба по вписванията - гр. Варна; ПИ с
идентификатор 10135.****.15, целият с площ 3 999 кв.м., находят се гр. Варна,
Община Варна, Област Варна, район „***", местност „***", съгласно
Нотариален акт № ***2016 год., дв.вх.рег. № ***издаден от Служба по вписванията - гр. Варна, както и ПИ с
идентификатор 10135.****.16, целият с площ 4 000 кв.м., находящ се гр. Варна,
Община Варна, Област Варна, район „***", местност „***", съгласно
Нотариален акт № 2018 год., дв.вх.рег. № ***издаден от Служба по вписванията - гр. Варна. Предмет на
горепосочените актове за собственост са ПИ
с начин на трайно ползване – ниви и с трайно предназначение на
територията – земеделска.
С
решение №589-8 от Протокол № 17 на заседание на Общински съвет - Варна, проведено на
15.06.2021 год. е одобрен Подробен устройствен план - План за регулация и
застрояване за кв. 7, кв. 8, кв. 10, кв. 11 и кв. 12, местност „****" и
местност „****", район „****", гр. Варна, в обхвата на който попадат
и горепосочените недвижими имоти.
В
скица на поземлен имот с № 15-527752/17.05.2022 год. на
СГКК - Варна е отразено, че ПИ с идентификатор 10135.****.30 /представляващ
парцел в който са обединени и имоти с идентификатори 10135.****.14; 10135.****.15
и 10135.****.16/ е с начин на трайно ползване – нива и трайно предназначение на
територията – земеделска. В Удостоверение за характеристика на поземлен имот в
Земеделска територия изх. № 25-142295/17.05.2022 год. на
СГКК - гр. Варна поземлен имот с идентификатор 10135.****.30 е с начин на
трайно ползване - нива и трайно предназначение на територията – земеделска.
Във
връзка с одобрения ПУП дружеството жалбоподател декларирало посочените имоти с
декларации с №№ ****/23.02.2022 год.; ****/23.02.2022 год.; № ****/23.02.2022
год.; № ****/23.02.2022 год.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№****/23.02.2022 г. с партиден №****е деклариран имот, земя с площ 4 000,00 кв.м.,
находящ се в м-т „****" с идентификатор №10135.****,14, придобит, както
следва: 2 333,33 кв.м. ид.ч. -с нотариален акт №***г.; 333,33 кв. м. ид.ч. са
придобити с нотариален акт №**** г.;
останалите 1 333,33 кв. м. ид.ч. са придобити и с нотариален акт №*** г.
Партидата се облага от 01.01.2017 г.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№****/23.02.2022 г. с партиден №**** е деклариран имот, земя с площ 3 999,00 кв.м.,
находящ се в м-т „****” с идентификатор №10135.****.15, придобит с нотариален
акт №***г. с облог от 01.01.2017 г.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№****/23.02.2022 г. с партиден №**** е деклариран имот, земя с площ 4 000,00 кв.м.,
находящ се в м-т „****" с идентификатор №10135.****.16, придобит с
нотариален акт №**** г. с облог от 01.03.2018 г.
По
повод подадените декларации дружеството жалбоподател получило справка за дължими
данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 2017 год.
до 14.04.2022 год. В последствие по искане на дружеството бил издаден и
процесният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
МД-АУ4126-1/14.04.2022 год.
С акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №МД-АУ-4126- 1/14.04.2022 г. са установени
задължения в общ размер на 6 277,72 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и седем
лева и 72 ст.), от които 4 645,53 лв. данък върху недвижимите имоти и 1 159,47
лв. лихва за просрочие, изчислена към 14.04.2022 г., както и 376,16 лв. такса
битови отпадъци и 96,56 лв. лихва за просрочие, изчислена към 14.04.2022 г.
С
акт за установяване на задължения по чл. 107, ад. 3 от ДОПК № МД-
АУ4126-1/14.04.2022 год. издаден от Севдалина Атанасова Добрева - гл. инспектор
КРД при Дирекция „МД" - Община Варна, са установени задължения на „БКС ****"
ЕООД за довнасяне в размер на сумата от 5 805,00 лева, представляващи данък
върху недвижими имоти ведно с лихва върху главницата, за периода от 2017 год.
до 14.04.2022 год. и сумата от 472,72 лева, представляваща такса за битови
отпадъци ведно с лихва върху главницата за същият период.
С
жалба peг. № МД22000703ВН/10.05.2022 год. АУЗ № МД-АУ4126-1/14.04.2022
год. бил обжалван по административен ред пред директора на Дирекция
"Местни данъци" при Община-Варна, на основание чл. 152 от ДПК.
Съгласно
получена служебно информация с peг. №МД22000703ВН-004ВН/20.06.2022 г. от Район „****
поземлени имоти с идентификатор №10135.****.14, №10135.****.15 и №10135.****.16,
находящи се на територията на район „****”, м-т „****", са включени в
строителните граници на гр. Варна с влизане в сила на Общия устройствен план на
Община Варна, одобрен със Заповед №РД- 02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ. След
отразяване на ПУП-ПРЗ в КК, УПИ II-14, 15, 16, кв. 7 по плана на м-т „****"
и „****" е с идентификатор №10135.****.30,
Съгласно служебно заверената от
район „****" страница на декларацията, земята е УПИ в строителните
граници, а не земеделска, горска или друга земя, разположена е в III зона
спрямо строителните граници на населеното място.
Съгласно служебна информация от
район „****" с peг. №МД22000703ВН-
005ВН-003ВН/06.07.2022 г. поземлен имот с идентификатор 10135.****.30 (предишни
идентификатори №10135.****.14, №10135.****.15
и№10135.****.16), находящ се в м-т „****" не попада в
границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно
Заповедите на кмета на Община Варна.
Съгласно
мотивите на решението данък за процесните имоти се дължи, тъй като същите са
включите в строителните граници на гр. Варна с влизане в сила на Общия
устройсгвен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14- 2200/03.09.2012 на МРРБ, респективно това ги отнася
към първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
По изложените в горната насока
мотиви решаващият орган отменил Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК № №МД-АУ- 4126-1/14.04.2022 г., издаден от Севдалина Атанасова
Добрева на длъжност Главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности" в
Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, определена за орган по
приходите съгласно Заповед №2888/15.07.2019 г. на Кмета на Община Варна, в
частта относно установените задължения за имоти с партидни №****,
№**** и №**** за такса за битови отпадъци, за услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за
2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4126-1/14.04.2022 г. бил потвърден в останалата му част.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на
която е приобщено към доказателствения материал по делото, оспорено от
жалбоподателя по т.3. Съдът кредитира същото в частта на фактическите
установявания като обективно и компетентно дадено, съответстващо на останалите
приобщени по делото доказателства и не кредитира същото в частта съдържащо
правни изводи.
Вещото лице установява, че процесиите
имоти с идентификатори с №№ l0135.****.14, l0135.****.15 и l0135.****.16 попадат
по ОУП на гр.Варна в застроителните граници на града. Градоустройствената зона,
определена за тази територия съгласно ОУП е „Производствена”. ОУП на гр.Варна е
одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ. Процесните
имоти попадат в застроителните граници на Варна по силата на ОУП. По отношение
на имотите има влязъл в сила ПУП, а именно ПУП-ПРЗ за
квартали 7. 8. 9. 10.11 и 12, местност „****” и местност „****”. По този
план за процесните имоти е определен УПИ
ІІ-14,15,16 „За административни, търговски, обслужващи, производствено-складови
дейности”, в кв.7. В КК след отразяването на горепосочения ПУП-ПРЗ,
имотите с идентификатор №l0135.****.14, идентификатор
№l0135.****.15
и идентификатор №l0135.****.16 са
обединени в един имот с нов идентификатор №l0135.****.30. ПУП-ПРЗ е одобрен с
Решение №589-8 по
Протокол №l7/15.06.2021r. на
Общински съвет - Варна. Предназначението на процесния имот с новия идентификатор
съгласно отговора на въпрос 2 е видно от отреждането в част „Регулационна” на
ПУП-ПРЗ „За административни, търговски, обслужващи, производствено-складови
дейности”, което е в съответствие с ОУП
на гр. Варна, в който градоустройствената зона е определена като
„Производствена”. Вещото лице уточнява, че с ПУП-ПРЗ имотите само се
урегулират, а с отреждането тяхното предназначение се детайлира. В ОУП според
зонирането е определено в конкретната зона какви дейности са допустими.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността
за обжалване по административен ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Компетентността на
органа по приходите е регламентирана в закона – чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с
чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители /чл. 4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се определят със заповед на
кмета на общината /чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП. В съответствие с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, вр.чл.9б ЗМДТ оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – гл.
инспектор „КРД“, определен със Заповед № 2888/15.07.2019г. на кмета на
Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването,
събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци.
Актът в оспорената
част е издаден в писмена форма и е
мотивиран. В същия, органът по приходите е посочил имотите, за които са
установени задълженията, номер и дата на откритите за имотите партиди, вид и
адрес на имотите, установените данни от декларациите и приложените към тях
документи за собственост. В разпоредителната част на акта са посочени периода,
вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие,
както и че същите са изчислени към 14.04.2022г. – датата на издаване на акта.
При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, които на това
основание да водят до неговата отмяна. В жалбата и в хода на съдебното
производство не се оспорва размера и начина на изчисляване
на задълженията, а се твърди, че ДНИ, ТБО за процесните имоти не се дължи.
Не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят има
качеството на задължено лице за плащане на данък върху недвижимите имоти на
основание чл. 11, ал.1 от ЗМДТ.
Пред съда се формира правен спор и е относно
статута на имотите, обединени в последствие в един, тъй като жалбоподателят
твърди, че на основание чл. 10, ал.3 ЗМДТ не дължи ДНИ и ТБО, тъй като имотите са
с начин на трайно ползване – ниви, попадащи в земеделска територия.
Съгласно чл. 10,
ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
По арг. на чл. 7,
ал. 1 ЗУТ според основното им предназначение териториите в страната са:
урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети
от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение,
което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат е
регламентирано в чл. 8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите
по чл. 7, ал.1 ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл. 8 ЗУТ.
За целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл. 8,
т.1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана
територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните
граници на населените места и селищните образования, а вторите се намират извън
строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по
чл. 8, т. 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл.
8, т. 1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по смисъла на чл. 103,
ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 108, ал.1 ЗУТ. Безспорно е, че поземлените имоти
в строителните граници на населените места, т.е. в урбанизирана територия,
трябва да имат предназначението по чл.8, т. 1 ЗУТ.
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България,
"населено място" е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, територията на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници,
и извънселищната територия, определена от границите на землището.
По смисъла на § 5,
т. 6 от ДР на ЗУТ "територия на населено място", е селищната
територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с
устройствен план, без да се включва землището. Строителните граници могат да
бъдат очертани и с общ устройствен план, който в този случай ще ги отграничи от
землището на населеното място.
Съгласно чл. 106 и
чл. 107 вр. чл. 105, т. 3 от ЗУТ, с ОУП се определя общата структура на
разработваната територия – предмет на плана, като ОУП може да е за населеното
място – град, заедно с неговото землище, като територията – предмет на ОУП,
може да не съвпада със землището на града. С ОУП се определят границите за
населеното място и общата структура на територията, предмет на плана – жилищни,
производствено-складови, за паркове и градини, за спорт и забавления, за
обществено обслужване, за обекти на културното наследство и др., както и
земеделските територии, горски територии, за природозащита и др. С оглед
изложеното строителните граници на населените места при действието на ЗУТ се
определят с устройствен план.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ съдържа две отделни
хипотези, които са относими за имоти, включени в строителните граници на
населените места и селищни образувания и втората хипотеза е за имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се
предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти - тези извън
строителните граници на населените места. В конкретния случай не е спорно между
страните, че процесните поземлени имоти са в урбанизирана територия. По делото
не е налице спор, че със Заповед №РД- 02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на
МРРБ е одобрен ОУП на гр.Варна.
Вещото лице, по
допуснатата по делото СТЕ установява, че имоти с идентификатор №l0135.****.14, идентификатор №l0135.****.15 и идентификатор №l0135.****.16
попадат
по ОУП на гр.Варна одобрен със Заповед №РД- 02-14-2200/03.09.2012г. на
Министъра на МРРБ в застроителните граници на града. Градоустройствената зона,
определена за тази територия съгласно ОУП е „Производствена”.
Неправилно жалбоподателят твърди, че не следва да се
облага с данък, тъй като не е налице решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на
земеделската земя, нито заплащането на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ,
поради което юридическия състав на промяната не е изпълнен.
Съгласно
представена по делото скица за имот с идентификатор № 10135.****.30 с предишен
идентификатор №10135.****.12, 10135.****.17, идентификатор
№ 10135.****.14, идентификатор № 10135.****.15 и идентификатор №10135.****.16 адресът на поземления имот е гр.Варна, район ****,
за което не е спорно, че е с трайното предназначение на територията „урбанизирана“
- „Производствена” градостройствена зона. В същата скица е посочено, че начинът на трайно предназначение е
„земеделска“, начин на трайно ползване - нива. Предназначението на имота или
статута на територията не могат да бъдат променени чрез различно посочване в
кадастралната карта, тъй като те се определят с ПРЗ по чл.112, ал.1 от ЗУТ във
връзка с чл.8 от ЗУТ и чл. 7, ал.1 от ЗУТ. Според чл.2, ал.5 от Закон за
кадастъра и имотния регистър, само данните по ал.1 и ал.2 са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното и това са
следните данни – за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти, данни за правото на собственост върху недвижимите имоти, данни за
другите вещни права върху недвижимите имоти, данни за държавните граници,
границите на административно-териториалните единици, землищни граници и
границите на територии с еднакво трайно предназначение, данни за зони на
ограничения върху поземлените имоти. Предвид горното се налага извода, че
посочването в кадастралната карта на начина на трайно ползване на даден имот или територията, в която е
разположен, не може да се ползва като доказателство. По тези съображения, е
неотносимо обстоятелството, че в кадастралната карта въпросния имот е посочен,
като „нива“.
След като имотът
попада в урбанизирана територия, то е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗМДТ, която би била относима за имоти, които представляват земеделска земя
или гора, какъвто безспорно процесният имот/и не е.
След като
процесният имот се намира в урбанизирана територия, ирелевантно е, че имота
представлява „нива“, тъй имота е с предназначение на територията урбанизирана,
производствена. В горната насока по делото се установи от СТЕ, че процесните имоти попадат в застроителните
граници на Варна по силата на ОУП и по отношение на имотите има влязъл в сила
ПУП, а именно ПУП-ПРЗ за
квартали 7, 8, 9, 10, 11 и 12, местност „****” и местност „****”, за които е определен УПИ ІІ-14,15,16 „За административни,
търговски, обслужващи, производствено-складови дейности”, в кв.7, одобрен с Решение №589-8 по
Протокол №l7/15.06.2021r. на Общински съвет - Варна.
За имотите в строителните граници на населените места
промяната на предназначението, изисквано по реда на специален закон-ЗОЗЗ, не е
условие за възникване на данъчно задължение. Предвид горното е напълно противоречива
тезата на жалбоподателя, че само след решение по чл.17 от ЗОЗЗ и заплащане на
таксата по чл.24 от ЗОЗЗ имота няма да е с предназначение „нива” след като след
одобряване на ОУП е процедиран и одобрен ПУП-ПРЗ, с който се конкретизира устройството и
застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на
селищните образувания, ведно със специализирани схеми по чл.108 ал.2 от ЗУТ. Отделно от това, както се
посочи по-горе изискването за
промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален
закон, се отнася само за втората група имоти по чл.10 ал.1 от ЗВДТ - тези извън
строителните граници на населените места. В горната насока е и тълкуването
дадено в решение №14082 от 13.11.2020г. постановено по адм.д. №6429/2020г. на
Върховен административен съд.
След като имота е
урбанизирана територия той следва да бъде обложен със съответния данък, тъй
като се ползва от предвижданията на застрояване по Общия устройствен
план/Подробния устройствен план. След като съгласно заключението на изготвената
по делото СТЕ, се установява, че по общия устройствен план на Община Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесните
имоти посочени в скица като обединени в имот с идентификатор № 10135.****.30 попадат в
територия определена, като устройствена зона „Производствена” и след като имота
е определен като устройствена зона с общия устройствен план от 03.09.2012г., то
ирелевантно е какво е предназначението към момента на придобиване и неговото
отразяване в СГКК-Варна, а релевантно е предназначението на имота към
периодите, за които е установен дължимият данък.
От изложеното се
налага извод, че процесните имоти не отговарят на дадените от закона предпоставки
за определяне на същите, като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Земеделските територии са извън границите
на териториите на населените места. В този смисъл е и уредбата на чл. 2, т. 1
ЗСПЗЗ, която определя като земеделски земи предназначените за земеделско
производство, които не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план,
или с околовръстен полигон. Водещо в случая е ситуирането на имота в границите
на урбанизираните територии, разбирани като селищна територия, обхваната от
границите на населеното място /строителните граници/, определени с устройствен
план /цитираната дефиниция на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ/. Дори липсата на подробен
устройствен план при наличието на общ устройствен план, който обхваща и
процесния имот, не би обусловило извод, че имотът е извън урбанизираната
територия и представлява земеделска земя.
От изложеното
следва, че щом имота според действащия ОУП от 2012г. на гр. Варна е определен,
като урбанизирана територия/ т.е. намира се в строителните граници на
населеното място/, то спрямо този имот при преценка облагаемостта му е
приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Имотите собственост на
дружеството жалбоподател се намират в Район
„***” гр. Варна, т.е. в строителните граници на града според ОУП на Варна и
разполага с идентификатор/и. Местонахождението му не е оспорено и опровергано
от жалбоподателя.
Съгласно чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, според който данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти. По делото
не е налице спор, а и видно то приложената служебна бележка с peг. №МД22000703ВН_005ВН_003ВН/06.07.2022г от Район **** - Община Варна за
периода 2017г.-2021г, включително, процесиите имоти не попадат в границите на
районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповеди на
Кмета на Община Варна. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба на ОбС - Варна за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна за имоти намиращи се извън тези граници, се дължи
такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В този смисъл органа по приходите
правилно е издал процесния АУЗД с включена по чл. 62, т.3 от ЗМДТ такса
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината.", която също не е оспорена по
размер от жалбоподателя.
Независимо от
липсата на възражения досежно размера на задълженията по АУЗД в оспорената
част, съдът съобрази ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията, които
са нормативно установени - чл.22 и
чл.28 от ЗМДТ, приложение 2 към ЗМДТ и
чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
Община-Варна – за ДНИ; Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община-Варна, и Приложение 1 към нея – за ТБО. Горните
съдът намира за съответстващи на неоспорената и приобщена по делото Методика за изчисляване
на размера на ДНИ и ТБО за периода 2017г.-2021г. относно недвижими имоти
собственост на дружеството жалбоподател.
Поради дължимостта
на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО, които не са заплатени в
законоустановения срок, правилно са определени и задължения за лихва за
просрочие, с оглед разпоредбата на чл. 175, ал.1 от ДОПК.
По изложените
съображения, АУЗД в оспорената част като постановен от компетентен орган, при
спазване на административно производствените правил, при правилно приложение на
материалноправните разпоредби е издаден в отсъствие на отменителни основания,
поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК и при
липса на възражение за прекомерност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 927,77 лева
Водим от горното, Административен
съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БКС ****“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.****, ул.И. №5, представлявано от управителя С- Г.
Т., депозирана чрез адв. Р., срещу Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал.3 ДОПК №МД-АУ-4126-1/14.04.2022г., издаден от орган по приходите гл. инспектор
"Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция „Местни данъци“ към
община Варна, в частта, с която е потвърден с Решение №МД-РШ-021 от
08.07.2022г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
ОСЪЖДА „БКС ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. ****, ул. И. №5, представлявано от управителя С- Г. Т. да заплати на Община
Варна сумата в размер на 927,77 /деветстотин двадесет и седем лева и седемдесет
и седем ст./ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: