Р Е Ш Е Н И Е
260072/10.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3562 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.108 от ЗС.
Депозирана е
искова молба от В.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Р.от ШАК, съдебен
адрес *** срещу Ж.М.Н. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се сочи, че ищецът бил единствения наследник на В.Н.Г.,
починал на 09.11.2017г., за който до смъртта му се грижили изцяло ищецът и
неговата дъщеря. След като Г. починал се
оказало, че имало завещание, вписано в Служба по вписвания гр.Шумен в полза на С.Т.С.-С..
Поради съмнения в автентичността му, ищеца уведомил прокуратурата и било
образувано досъдебно производство по чл.309, ал.1 от НК. В хода на
разследването се установило, че завещанието е недействително, тъй като
починалия не е автор на ръкописния текст.
В последствие процесния имот бил продаден от С.С.-С.на ответницата.
Предвид нищожността на завещанието, сделката не
породила целените последици и единствен наследник и собственик на
процесния имот е ищецът В.Г.. В заключение се моли съдът да постанови решение,
с което да признае ищеца за собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 83510.663.325 с площ от 1066 кв.м., находящ се в местността
„Смесе“ в землището на гр.Шумен, с предназначение – за вилна сграда, при съседи
- имоти с идентификатори 83510.663.214, 83510.663.218, 83510.663.243,
83510.663.217, 83510.663.210 и 83510.663.225 и да осъди ответницата да предаде
владението на гореописания имот. В исковата молба фигурира изрично вписване на
обстоятелството, същата да се счита за
покана за заплащане на обезщетение по чл.55 от ЗЗД в размер на 200 лв. месечно
за периода от 28.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с лихва,
чийто начален момент е получаването на исковата молба. Претендират се и
разноски.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответницата,
като в законоустановения едномесечен срок бил депозиран отговор. В него се
сочат основания за недопустимост и неоснователност на претенцията, излагайки се
доводи за това. Оборват се фактическите твърдения изложени в обстоятелствената
част на исковата молба. Моли се за неуважаване на иска и присъждане на
разноските.
В съдебно
заседание ищеца не се явява лично, за него се явява адв. Р. от ШАК, която моли
съда да уважи изцяло предявения, сочейки основанията за това в хода на
пренията.
Ответницата
се явява в първото по делото заседание, заедно с адв. Ж.Ж.от ШАК, като се
оспорва исковата молба. В хода на устните прения се моли съда да отхвърли иска
и да им присъди разноските.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 4191 от 25.11.2019г.
на Община Шумен, ищецът бил вуйчо и единствен наследник на В.Н.Г., който
починал на 08.11.2017г. В.Г.притежавал по наследство след смъртта на своя брат К.Н.К.(починал
22.07.2000г.) ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.663.325 и
площ от 1066 кв.м. в местността „Смесе“ по плана на гр.Шумен, при съседи :
83510.663.214; 83510.663.218; 83510.663.243; 83510.663.217; 83510.663.210;
83510.663.225.
След смъртта
на Г. за негов наследник се представила С.Т.С.-С., която обявила и вписала в Служба по вписвания с Вх.№ 1250 от
08.03.2018г., оставеното на съхранение при нея саморъчно завещание на Г.. В
последствие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег.№
3862, дело № 235/2018г. на Нотариус М.А.се установява, че С.С.-С. продала на
ответника Ж.М.Н. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.663.325
и площ от 1066 кв.м. в местността „Смесе“ по плана на гр.Шумен.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. М.Н.М.– баща на ответницата.
Същия свидетелства, че бил близък приятел с
брата на починалия - К.К., с
когото решили да си купят място, в което да направят всеки по една къща и да
живеят заедно, тъй като били приятели. Помогнал на В. да ремонтира кухнята си и
тогава видял, че имал диабет в напреднала форма. Виждал го общо няколко пъти,
като единия път бил с една жена - С., която му чистела и пазарувала и
свидетелят предполага, че били в приятелски отношения, даже, че живеят на
семейни начала. Не му било известно друг да се грижи за починалия. Съдът
кредитира разпита на свидетеля, съобразявайки заинтересоваността му от изхода на
делото, предвид родствената му връзка с ответницата.
По делото е
представено писмо от Регионална здравна инспекция, РКМЕ-Шумен, в което са
описани общо четири Експертни решения, последното с № 0232/15 от 22.01.2016г.
със срок до 01.01.2019г., като досиетата на починалите лица не се съхраняват след
смъртта им. При тях се съдържат единствено данни, че водещата диагноза на В.Н.Г.
е „Инсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения.“
Приложено е
Досъдебно производство № 945/2018г. по описа на РУ-Шумен, образувано
престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена
съдебно-графологична експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и е кредитирано от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено.
Вещото лице заключава, че почеркът, с който са изписани ръкописните тестове и е
положен подписа в оригинал на саморъчно завещание от 03.02.2017г., обявено на
19.12.2017г. при Нотариус С.С.и материалът представен, като сравнителен
материал от името на В.Н.Г. не принадлежи на едно и също лице, като се касае за
имитация на чужд почерк.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска: Ищеца има
процесуалната легитимация да инициира производство пред съда, който да разреши настоящия спор между страните.
Доколкото между страните не се спори, че ответницата владее имота, то същата е пасивно
легитимиран субект в процеса.
По основателността
на иска по чл.108 от ЗС: Предмет на делото е отричаното от ищеца право на
собственост на ответницата върху ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 83510.663.325 по плана на гр.Шумен. Затова и за успешното провеждане
на иска ищецът следва
да докаже по безсъмнен начин, че е собственик на процесния имот, че имота се
владее от ответницата
и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са
налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователност на
претенцията.
В настоящия
случай ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по наследство останало
след смъртта на наследодателя му В. Н. Г.. От своя страна ответницата се
легитимира за собственик на основание представен по делото документ за
собственост – нотариален акт за покупко-продажба, по който продавач на имота е С.Т.С.-С.,
представила пред нотариуса обявено и вписано саморъчно завещание от Г..
Съгласно чл.42
от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на
завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 от ЗН.
Съгласно последната разпоредба, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписано от него. Видно от заключението по назначената по
делото съдебно-графологична експертиза, което изцяло се кредитира от съда и не
се оспорва от страните е, че саморъчното завещание от 03.02.2017г., с което В. Н.
Г. е завещал на С.Т.С.-С. недвижимото си имущество, не е написано и подписано
от него, поради което е нищожно и не е породило правни последици. Поради това С.Т.С.-С.
не е била собственик на процесния недвижим имот към 27.04.2018г. - момента на
продажбата му на ответницата, като договорът не е породил вещнопрехвърлителен
ефект и Ж.М.Н. не е придобила собствеността. Същевременно единствен наследник
на имуществото на В. Г. е ищецът – неговия вуйчо В.В.Г.. Поради това същият
проведе успешно доказване на всички предпоставки на иска по чл.108 от ЗС, а
именно че е собственик на процесния имот, тъй като доказа твърдяното от него
придобивно основание, както и че имота се владее от ответницата и то на
невалидно правно основание. Поради това и предявения иск по чл.108 от ЗС следва да
бъде уважен.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените в
производството разноски в общ размер на 946.23 лв., от които 67.83 лв. държавна такса
за образуване на делото, 150 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 670 лв.
адвокатско възнаграждение и 15 лв. за издаване на съдебни удостоверения, 43.40 лв.
такси, съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, че В.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Р.от
ШАК, със съдебен адрес *** е собственик на ½
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
83510.663.325 по кадастралната карта на гр.Шумен, общ. Шумен, с площ от
1066 кв.м., находящ се в местността „Смесе“ в гр.Шумен, с трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за вилна сграда, при
съседи: 83510.663.214, 83510.663.218, 83510.663.243, 83510.663.217,
83510.663.210, 83510.663.225.
ОСЪЖДА Ж.М.Н. с ЕГН ********** на основание чл.108 от ЗС да предаде владението върху
гореописания недвижим имот на В.В.Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.М.Н. с ЕГН **********
да заплати на В.В.Г. с ЕГН **********
направените от него по делото съдебни разноски
в общ размер на 946.23 лв. (деветстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки), съгласно представен
списък за разноски и адвокатско пълномощно.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: