РЕШЕНИЕ№325/23.5.2018г.
гр. Ямбол, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 16-ти с-в, в публичното заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ив. Г. като разгледа докладваното гр. дело № 4034 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.М.С. ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД срещу „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,представлявана от Д. Д. М. -*** за заплащане на сума от 5 424.10 лв., представляващи недължимо платена сума по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2017 г., до окончателното й заплащане и за сумата от 2 853.00 лв. мораторна лихва върху вземането за периода 01.02.2014 год. до 26.10.2017 год.
Ищецът твърди, че на 27.02.2008 год. страните са сключили Договор за кредит в размер на 180 000 лева,който кредит следвало да издължи за срок от 360 месеца,считано от датата на усвояването му.Падежната дата за издължаване немесечните вноски за главница и лихви били на 20-то число от месеца. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,находящ се в гр.Я.,ул.***
С влязло в сила решение № *** год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 001.16 лв. представляваща надвнесена лихва по договора в резултат на извършена едностранна промяна от страна на ответника на БЛП. По време на производството бил установен както размера на получените без правно основание парични суми,съставляващи изплащане на задължение по възнаградителни лихви в повече от визираното такова в договора за кредит и прилежащия към него погасителен план,така и изкуственото удължаване на погасителния план на задължението,както и натрупване на допълнително задължение под формата на възнаградителна лихва.Последните две не били предмет на предявения иск по посоченото гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,поради което и въпреки констатираното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,произнасяне по тези суми,получени отново без правно основание от ответното дружество липсвало произнасяне.При едностранната промяна получените от ищцата месечни вноски са погасявали основно задължението по лихвата и не са могли да удовлетворяват задължението по вноската по главницата,в резултат на което са се натрупвали нови лихви върху непогасената част от договорните вноски по главницата.Ищцата твърди,че при окончателното погасяване на кредита през месец август 2014 год.,предсрочно,задължението й било едностранно и изкуствено завишено със сумата от 5 424.10 лв.,без тя да носи вина затова завишение.Твърди се,че след приклюване на производството по гр.дело № *** год. на ЯРС на 19.03.2015 год. депозирала искане за изплащане на дължащата се лихва върху тези суми в размер на 2 853.00 лв.,като сума получена без основание,по което искане не получила отговор от банката. Също така ответното дружество отказало доброволно да й възстанови получените без правно основание суми,поради което за нея възниквал правен интерес да поиска връщането им по съдебен ред.
Ответникът в законоустановения срок (на 07.12.2017 г.) е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения кондикционен иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че във връзка с гр.дело № *** год. по описа на ЯРС на ищцата на 28.07.2016 год. е изплатена сумата от 12 001.16 лв. надвнесена лихва по договора за кредит от 27.02.2008 год. и сумата от 3012.46 лв. законна лихва от 06.02.2014 год. до окончателното изплащане на задължението-28.07.2016 год.,като останалите суми съдът не обсъжда с оглед на това,че представляват заплатени на ищцата съдебно-деловодни разноски по съответните граждански дела и не са предмет на настоящото производство. С оглед на това ответната банка счита,че с изплащането на посочените суми банката е възстановила на ищцата сумите с които неоснователно се е обогатила,като претендираните в исковата молба искания за връщане на сумите били несъстоятелни и нямали правно основание.С оглед на това ответната банка счита,че предявените искове са недопустими и неснователни. Ответната банка твърди,че с оглед плащането на сумите и във връка с това,че има влязло в сила решение на съда,което установявало със сила на присъдено нещо,че ответникът дължи именно тези суми,се иска постановяване на решение,с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат,като се претендира за постановяване на решение с което исковете да бъдат уважени и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника се представлява от пълномощник-юрисконсулт който пледира за отхвърляне на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ЯРС, 16 състав, е бил сезиран с осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и иска за мораторна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По възражението за неснователността на исковете съдът се е произнесъл с Определение № *** год. по реда и условията на чл.140 ГПК при насрочване на делото в съдебно заседание.
Възникването на спорното право по главния иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. липса на действителна уговорка за заплащане на процесните суми; 2. исковата сума да е излязла от патримониума на ищеца и 3. процесната сума да е постъпила в имуществения комплекс на ответника.
От Договор за ипотечен кредит от ***, сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ответната банка се е задължила да предостави на ищцата сумата от 180 000 лв., представляваща предметът на отпуснат ипотечен кредит при уговорена в чл.2 от договора срок за издължаване 360 месеца,считано от датата на неговото усвояване. При постигане на тези уговорки между страните е възникнало търговско правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. В клаузите на чл. 5 от тази двустранна възмездна правна сделка е уговорено правното действие на договора за разплащателна сметка, като страните са се съгласили, че предоставеният банков кредит ще се обслужва от разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски,съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 12 от договора ищецът е дал съгласие да заплаща такси,съгласно Тарифата за лихвите,таксите и комисионните ,които Банка ДСК прилага по извършените услуги на клиента /Тарифата/,която била в сила към деня на съответното плащане.
При сключване на договора за ипотечен кредит страните са уговорили определен погасителен план,който следвало да следват.С оглед на това,че договора за банков кредит е възмезден договор,насрещната парична престация може да възникне само при постигнато съгласие между страните,изразено в писмена форма,а не по едностранна субективна преценка на един от субектите, т. е. всички насрещни парични задължения, представляващи граждански плод (възнаградителни лихви, такси и пр.), респ. обезщетения за неточно изпълнение на главното парично задължение, следва да бъдат уговорени между страните, а не могат да възникват с едностранно волеизявление от банката. Съгласно уреденото общо правило за поведение в диспозицията на чл. 58, ал. 2 ЗКИ е недопустимо допълнително да се променя конкретното договорното правоотношение чрез едностранното „изменение” или „допълнение” на Тарифата на банката, респ. чрез простото препращане към Общи условия, наречени Тарифа на банката.В тази връзка настоящия съдебен състав не споделя възраженията на ответното дружество,че първоначалния погасителен план не можел да се базира на изчисления,защото той не отразявал последващите промени в договорните отношения и нямало как да бъдат предвидени фактическите и правни действия на ищеца-всяко погасяване различно от предвиденото в първоначалния погасителен план и най вече извънредните погасителни вноски.Всяко погасителни вноски която била извънредна променяло изцяло сумите по погасителния план.
Видно от назначената и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява,че ако е бил следван първоначалния погасителен план,остатъкът към 08.08.2014 год. щял да бъде в размер на общо 1 103.94 лв.,като ищцата е внесла през месец август 2014 год. две извънредни вноски в размер на обща 6 397.77 лв.
С извършеното плащане от ищцата на двете извънредни вноски в размер на обща сума 6 397.77 лв. и след приспадане на дължимата от 1 103.94 лв. , ответникът без правно основание е получил благо сумата от 5 861.02 лв., което е било недължимо. Фактът, че тази сума е излязла от патримонуима на ищеца и влязла в имуществения комплекс на ответника, не се оспорва от банката, а и се установява от събраните по делото доказателства и приетата като компетентно изготвена и оспорена от ответната банка допълнителна ССЕ.
Тъй като ищцата е заплатила исковата сума при липса на годен юридически факт , получената от ответника материална облага е без правно основание, поради което дължи връщане на сумата от 5 861.02 лева. Поради тези правни съображения осъдителният иск следва да бъде изцяло уважен,след допуснатото изменение по чл.214 ГПК.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо и не е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и посочените в същото Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта, което означава, че обезщетението за забава върху главницата от 5861,02 лева за периода 01.02.2014 г. - 01.11.2017 г. възлиза на сумата 2234,91 лева,като в тази насока е и заключението на вещото лице,което съдът кредитира като компетентно изготвено.Налага се извод, че акцесорния иск е основателен и доказан до размера на сумата от 2234,91 лв.,като до първоначалния предявен размер 2853 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В съдебното заседание проведено на 03.05.2018 год.пълномощника на ответника чрез задаване на въпрос на вещото лице се позова на петгодишна погасителна давност на
акцесорните задължения за лихва.Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път в хода четвъртото по ред открито съдебно заседание.Това се отнася и за възражението за погасителна и придобивна давност. Ето защо възражението на пълномощника на ответника за изтекла погасителна давност с оглед липсата на направено такова в срока за отговор на исковата молба, не може да бъде разгледано от настоящия съд,с оглед на това,че същото е преклудирано.
По разноските :
При този изход на правния спор предмет на делото, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер общо на сумата от 1644,28 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сборът от заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за експертизи,съобразно цената на уважените искове.
Съдът не възприема направеното възражение от страна на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,като същия съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размера на адвокатските възнаграждения същия е в размер на 900 лв. и не следва да бъде намаляван съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Безспорно минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно посочената Наредба е в размер на 734.80 лв.,но с оглед сложността на делото,проведените съдебни заседания,настоящия съдебен състав счита,че заплатения адвокатски хонорар от страна на ищцата не е прекомерен и като такъв не следва да бъде намаляван.
На ответника не се дължат съдебно-деловодни разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК с оглед на това,че такива не са поискани и не са представени доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Московска” № 19 да заплати на С.М.С.,ЕГН ********** *** по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 5 861.02 лева , представляваща дадено при начална липса на основание по Договор за ипотечен кредит от *** г. – удържана без правно основание , ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 26.10.2017 г., до окончателното й заплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2234,91 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2014 г. – 01.11.2017 г.,като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до предявения размер от 2853.01 лева , като неоснователен, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1644,28 лв.съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ЯОС в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: