Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 382
27.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1219
по описа на съда за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Е.“ ООД
гр.Хасково, представлявано от управителя И.Х.О., срещу Ревизионен акт №
Р-16002618007010-091-001/08.07.2019г. потвърден с Решение № 556/27.09.2019г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП
- гр.Пловдив. Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и
незаконосъобразен и моли на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК да бъде изцяло
отменен.
Твърди, че направените констатации, че
дружеството е извършило нарушения на счетоводното законодателство, като е
осчетоводило фактури, за които е ползван неправомерно данъчен кредит, са
неправилни. Изводите на органите по приходите, че дружеството не е представило
убедителни доказателства във връзка с изследваните доставки, били неправилни и
необосновани. По преписката били събрани доказателства за местонахождението на
стоката за всеки от доставчиците, за които не е признато право на данъчен
кредит. Представени били и съответни договори за наем на доставчиците. В случая
„Е.“ ООД не знаело и не би могло да знае какви са складовите помещения на
неговите доставчици и не можело от това обстоятелство да зависи правото на
данъчен кредит.
По преписката били събрани
доказателства за начина на превоз на стоката – това били подписаните между страните
договори, обясненията на представителите на доставчиците, документи на
автомобилите, с които били извършвани доставките, трудови договори на служители
във фирмите на доставчиците и т.н. В счетоводствата на дружествата – доставчици
съществували и други документи във
връзка с транспорта. Не следвало обаче от обстоятелството дали доставчикът е
спазил всички норми относно транспортирането на стоката да зависи признаването
на правото на данъчен кредит на „Е.“ ООД.
По преписката били събрани
доказателства за предаването на стоката – приемо-предавателни протоколи към
договорите за доставка, касови бележки, счетоводни справки, от които било видно
осчетоводяването на стоките в счетоводството на „Е.“ ООД. В това счетоводство
съществували и други счетоводни документи, проверени от органите по приходите.
Следвало да бъде отбелязано, че органите по приходите не проверили складовата
наличност, за да засекат покупките на „Е.“ ООД с извършените и документирани от
дружеството продажби, който факт правел всички изводи на органите по приходите
изцяло необосновани. Този отказ поставял дружеството в невъзможност да докаже
по несъмнен начин твърденията си.
Необосновано било твърдението, че
представените КЛЕН-ове за регистрираните продажби не идентифицират по вид и
количество продадените стоки, във връзка с което жалбоподателят твърди, че
продадените стоки са същите, за покупката на които „Е.“ ООД желае да ползва
данъчен кредит. Органите по приходите не твърдели, че „Е.“ ООД е придобило тези
стоки от други доставчици, различни от тези, издали фактурите. Поради това
неправилно и необосновано било твърдението, че няма доказателства, че
продадените стоки са същите по покупните фактури.
С оглед гореизложеното, органите по
приходите трябвало да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на
дружеството за процесните фактури, дори при наличие на неизяснени въпроси,
доколкото единственият случай, при който било допустимо да се откаже
приспадането на данъчен кредит, когато се установи, че доставките са реално
извършени и впоследствие са били използвани от лицето за целите на неговите
облагаеми сделки, било при участие на лицето в данъчна измама, в подкрепа на
което се цитира и практика на Съда на Европейския съюз.
В този смисъл били без правно значение
фактите, че доставчиците са имали големи данъчни задължения, че дружеството не
е ползвало на законно основание необходимите производствени фактори. Като
приели противното, според жалбоподателя, органите по приходите постановили
незаконосъобразен ревизионен акт и неправилно приложили материалния закон.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител, в депозирани по делото писмени становища и
писмена защита, моли за потвърждаване на ревизионния акт и присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е започнало въз основа на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618007010-020-001/16.11.2018г. (изменена
със следните Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия - №
Р-16002618007010-020-002/22.01.2019г., № Р-16002618007010-020-003/22.02.2019г.
и № Р-16002618007010-020-004/20.03.2019г.), с която е възложено извършване на
ревизия на „Е.“ ООД, ЕИК : 126******, адрес за кореспонденция: гр.Хасково, ж.к.
“З. С.“ № **, представлявано от Рюстем Осмен О. и И.Х.О., с обхват на ревизията
– данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2018г.,
данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2016г. до 31.03.2017г. и
корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.
Определен е срок за приключване на
ревизионното производство до 07.06.2019г., като посочените заповеди са връчени
надлежно по електронен път на ревизираното лице.
След завършване на ревизията и в
14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са
обективирани в Ревизионен доклад № Р-16002618007010-092-001/10.05.2019г., срещу
който е подадено Възражение вх. № 70-00-7929/24.06.2019г. от ревизираното лице.
След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са
постановили процесния Ревизионен акт № Р-16002618007010-091-001/08.07.2019г., с
който не е признат данъчен кредит в размер на 276 800.33 лева и лихви в
размер на 33 023.54 лева. Видно от приложеното по делото Удостоверение за
извършено връчване по електронен път, ревизионният акт е връчен на ревизираното
лице на 11.07.2019г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с
жалба вх. № 20-15-251/30.07.2019г. по описа на ТД на НАП - Пловдив,
ревизираното лице – „Е.“ ООД чрез управителя си И.Х.О., е оспорило
констатациите, обективирани в ревизионния акт, пред Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив. По повод
така подадената жалба, с Решение № 556 от 27.09.2019г., решаващият орган е
потвърдил изцяло ревизионния акт. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив е връчено на ревизираното лице по електронен път на 24.09.2019г., видно
от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Последвало е подаване на жалбата до съда чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив, входирана с вх. № 94-00-212/04.10.2019г.
С ревизионния акт органите по
приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното
лице по отношение на следните доставки:
- в размер на 99 139.41 лв. по 72
бр. фактури с предмет платове, рокли, дънки, тениски, кожени якета, блузи,
шивашки материали и други, издадени от „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ ЕООД гр.София.
- в размер на 138 806.74 лв. по
100 бр. фактури с предмет платове, рокли, жилетки, тениски, елеци, блузи,
шивашки материали и други, издадени от „АКВАКОМЕРС“ ЕООД, гр. София.
- в размер на 18 825.20 лв. по 14
бр. фактури с предмет рокли, якета, блузи, шивашки материали и други, издадени
от „ЕВРАЗИЯ ТРЕЙД 2018“ ЕООД, гр. София.
- в размер на 4 823.40 лв. по 3
бр. фактури с предмет рокли, якета, блузи, издадени от „МИТАШ БГ“ ЕООД, гр.
София.
- в размер на 1 500.30 лв. по 3
бр. фактури с предмет плат, цип, трико, издадени от „КОМЕРСИАЛ-Д“ ЕООД, гр.
София.
- в размер на 2 130.00 лв. по 4
бр. фактури с предмет ластик, ципове, жилетки, конци, издадени от „МЕГА ГРУП
ИН“ ЕООД, гр. София.
- в размер на 213.33 лв. по 1 бр.
фактура с предмет мобилен апарат, издадена от „КАСЪЛ МОБАЙЛ“ ЕООД, гр. София.
- в размер на 6 176.80 лв. по 4
бр. фактури с предмет рокли, плат, блузи, издадени от „ЕНЕРДЖИ ТРЕЙД ЕНД
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, гр. София.
- в размер на 5 185.15 лв. по 9
бр. фактури с предмет плат, ципове, ластик, конци, жилетки, издадени от „БАНО
ЛВ“ ООД, гр. София.
В
рамките на ревизионното производство е констатирано следното:
Относно
доставките от „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ ЕООД:
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка на въпросния доставчик, като при
проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на
20.07.2015 г. и дерегистрирано, считано от 14.08.2018 г. при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При извършена проверка е установено, че
процесните фактури са отразени от дружеството в дневниците му за продажби с
получател „Е.“ ООД. За целите на проверката е съставено искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с което от
страна на дружеството са представени копия на част от изисканите фактури /33
бр. от общо 72 бр./, дневни финансови отчети от ФУ, договор за техническо
обслужване на ФУ от 01.10.2018г., счетоводни регистри, договори за доставка,
двустранно подписани от Х. К.за „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ ЕООД и от И.О. за „Е.“
ООД, фактури за произход на стоките за част от обследваните доставки.
Представен е още договор за наем от 01.01.2018 г., сключен с Веска И. Д., като
наемодател, за предоставяне /при нужда/ на проверяваното дружество на гараж и
две помещения в гр.Самоков срещу наемна цена от 500.00 лв. годишно, платима до
края на годината. Не са установени декларирани от дружеството платени суми на
посоченото лице. За периодите преди 01.01.2018г. не е представен договор за
наем. Представени са талони за товарен автомобил „Форд“ с рег. № СО1*****,
собственост на И.А. Я.и за лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № СВ9*****,
собственост на Х.К.К., както и договори за наем на МПС от 01.01.2017 г. и от
05.01.2017 г.
При извършената насрещна проверка не
са представени никакви съпътстващи фактурите документи – складови разписки,
приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и други документи,
удостоверяващи предаването на стоките. Не са представени данни и доказателства
за мястото на изпълнение на доставките, на товарене и разтоварване, данни за
лицата, осъществили товаро-разтоварните дейности по доставките, информация как
е осъществен транспортът по доставките и за чия сметка, разполага ли фирмата с
ресурсна обезпеченост за извършените доставки.
Установено е, че дружеството не притежава недвижими имоти и МПС, а
притежаваните от него активи по данни от представения данъчен амортизационен
план /струг, фреза и други/ нямат отношение към предмета на доставките. Относно
транспорта са представени само договори за наем на 2 бр. МПС, като се
установява, че в същия период от време тези МПС са отдадени на друго
дружество - „АКВАКОМЕРС“ ЕООД. Не е представена справка за стоковия поток, а
представените фактури за произход на част от фактурираните стоки, са от
доставчици, дерегистрирани по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС, които не са
подали годишни декларации и имат данъчни задължения в особено големи размери.
Доставчикът не е ангажирал доказателства за притежаването и съхранението на
конкретните стоки към датата на доставката, за да може да прехвърли
собствеността върху тях на ревизираното дружество. При проверка в ИС на НАП е
установено, че през периодите на издаване на фактурите в „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“
EООД е имало назначени на трудови договори 3 лица на длъжности, които не
кореспондират с предмета на доставките по фактурите /монтажник на изделия от
пластмаса и носач – товари/, за които не са внесени дължимите осигурителни
вноски и данък върху доходите. Декларираната дейност на дружеството е „строителство
на други съоръжения“.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ EООД няма техническа,
материална и кадрова обезпеченост да извърши доставките по обследваните
фактури. Установено е още, че дружеството има задължения за ДДС в особено
големи размери.
Приел е, че от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства относно реалността на получените доставки.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на
продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са съхранявани
същите, респ. са натоварени, информация за лицата, участващи в предаването и
приемането им, както и факта, че не са представени приемо-предавателни
протоколи, документи, доказващи извършен транспорт и други съпътстващи
доставките документи, както от страна на доставчика, така и от страна на
ревизираното лице, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни
доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
от посоченото като доставчик дружество „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ ЕООД и на
основание на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1
и ал. 2, чл. 25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен
кредит по процесните фактури.
Относно доставките от „АКВАКОМЕРС“
ЕООД, гр. София:
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка на въпросния доставчик. При извършена
проверка в ИС на НАП е установено, че процесните фактури са отразени от
дружеството в дневниците му за продажби с получател „Е.“ ООД. За целите на
проверката е съставено ИПДПОЗЛ, което е връчено на лицето по електронен път.
Във връзка с връченото искане от страна на дружеството са представени копия на
част от изисканите фактури /не са представени 19 бр./, нечетливи копия на
фискални бонове, счетоводни регистри за 2017 г. /за периода 01.01 - 30.09.2018г.
не са представени/, сключени договори и приемо-предавателни протоколи /без
посочено място на предаване/, двустранно подписани от Х. К.за „АКВАКОМЕРС“ ЕООД
и от И.О. за „Е.“ ООД, фактури за произход на стоките, както и договори и
приемо-предавателни протоколи за трима от предходните доставчици. Представен е
още договор за наем от 01.01.2017 г., сключен с Веска И. Д., като наемодател,
за предоставяне под наем на гараж с адрес: гр. Самоков, ЖСК „Младост“ I, вх. Б,
гараж № 2 /17,52 кв. м., склад с площ 11,6 кв. м. и склад с площ 7,20 кв. м. на
посочения адрес. Не са установени декларирани от дружеството платени суми на
посоченото лице, както и подадена от него годишна данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ. За периода след 01.01.2018 г., същият имот е предоставен на
„ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ ЕООД, друг доставчик на ревизираното лице. Представени са
договор за наем на товарен автомобил „Форд“ с рег. № СО1*****, с наемодател И.А.
Я.и договор за наем на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № СВ9*****, с наемодател Х.К.К..
За посочените МПС е установено, че същевременно са отдадени под наем и на
„ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ89“ ЕООД с договори от същите дати.
При извършената насрещна проверка не
са представени никакви транспортни документи, удостоверяващи превоза на
стоките. Не са представени данни и доказателства за мястото на изпълнение на доставките,
на товарене и разтоварване, данни за лицата, осъществили товаро-разтоварните
дейности по доставките, информация как е осъществен транспортът по доставките и
за чия сметка, разполага ли фирмата с ресурсна обезпеченост за извършените
доставки. Установено е, че дружеството не притежава недвижими имоти. Относно
транспорта са представени само договори за наем на 2 бр. МПС, като се
установява, че в същия период от време тези МПС са отдадени на друго дружество.
Не е представена справка за стоковия поток, а представените фактури за произход
са от доставчици, дерегистрирани по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС, които не
са подали годишни декларации и имат данъчни задължения в особено големи
размери. Доставчикът не е ангажирал доказателства за притежаването и
съхранението на конкретните стоки към датата на доставката, за да може да
прехвърли собствеността върху тях на ревизираното дружество. При проверка в ИС
на НАП е установено, че през периодите на издаване на фактурите в „АКВАКОМЕРС“
EООД е имало назначени 2 лица на трудови договори, от които 1 лице е със
сключени три трудови договора на длъжности „носач-товарач на стоки“,
„автомонтьор“ и „монтажник производствен контрол“ и 1 лице на длъжност
„носач-товарач на стоки“, които не кореспондират с предмета на доставките по
фактурите. Осигурителни вноски на наетите лица не са внасяни. При извършена
справка в ИС на НАП по отношение на регистрираното от дружеството фискално
устройство не са установени данни за генерирани дневни отчети.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „АКВАКОМЕРС“ EООД няма техническа,
материална и кадрова обезпеченост да извърши доставките по обследваните
фактури. Установено е още, че дружеството има задължения за ДДС в особено
големи размери.
Същевременно от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства, относно реалността на получените доставки. На
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, по
повод на което не са представени документи и обяснения, в т.ч. заверени копия на фактурите и съпътстващите
доставките документи /пътни листове, складови разписки, транспортни документи,
приемо-предавателни протоколи, сертификати и други /.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил безспорни доказателства за наличието на стоките,
предмет на продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са
съхранявани същите, респ. са натоварени, информация за лицата, участващи в
предаването и приемането им, както и факта, че не са представени
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи реалното предаване на стоките и
конкретното място на осъществяване на действието, както и документи, доказващи
извършен транспорт, както от страна на доставчика, така и от страна на
ревизираното лице, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни
доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
от посоченото като доставчик дружество „АКВАКОМЕРС“ ЕООД и на основание на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен кредит по
процесните фактури.
По отношение на доставките от „ЕВРАЗИЯ
ТРЕЙД 2018“ ЕООД, гр. София:
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка на въпросния доставчик. При извършена
проверка в ИС на НАП е установено, че разглежданите фактури са отразени от
дружеството в дневниците му за продажби с получател „Е.“ ООД. За целите на
проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път. От страна на
проверяваното дружество са представени копия на изисканите фактури, договори за
доставка към част от фактурите /само за издадените през м.08.2018 г. и
м.09.2018 г./, нечетливо копие на КЛЕН /контролна лента на електронен носител/
за периода 01.08.-31.10.2018 г., свидетелство за регистрация на ФУ, счетоводни регистри,
фактури за предходни доставки. Представен е договор от 20.08.2018 г., сключен с
Х.К.К. /наемодател/ за предоставяне под наем на лек автомобил „БМВ“ модел 320 с
рег. № СВ9***** за служебен автомобил за срок от 2 години, както и свидетелство
за регистрация на автомобила. Представен е договор за наем от 01.08.2018 г.,
сключен също с Х.К., като наемодател за предоставяне под наем собствен недвижим
имот - жилище - склад, находящ се в гр. Б. д., бл. **, вх. *, ап. 1*, кв. М.,
ул. „М.“, с определен годишен наем в
размер на 300.00 лв. и срок - 2 години.
При извършената насрещна проверка не
са представени никакви съпътстващи фактурите документи – складови разписки,
приемо – предавателни протоколи, транспортни документи и други документи,
удостоверяващи предаването на стоките. Не са представени данни и доказателства
за мястото на изпълнение на доставките, на товарене и разтоварване, данни за
лицата, осъществили товаро – разтоварните дейности по доставките, информация как
е осъществен транспорта по доставките и за чия сметка, разполага ли фирмата с
ресурсна обезпеченост за извършените доставки.
Установено е, че дружеството не притежава недвижими имоти и МПС, не
разполага с ДМА. По отношение на представеният договор за МПС е установено, че
свидетелство за регистрация за въпросното превозно средство е представено и при
извършена насрещна проверка на друг доставчик на ревизираното лице „ЕНЕРДЖИ
ТРЕЙД ЕНД КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, чийто управител отново е Х.К.К.. Не са установени
изплатени суми на лицето за 2018 г. Не е представена справка за стоковия поток,
а представените фактури за произход са от доставчици, които не са регистрирани
по ЗДДС или са дерегистрирани по този закон, с данъчни задължения в особено големи
размери. Доставчикът не е ангажирал доказателства за притежаването и
съхранението на конкретните стоки към датата на доставката, за да може да
прехвърли собствеността върху тях на ревизираното дружество. При проверка в ИС
на НАП е установено, че през периодите на издаване на фактурите в „ЕВРАЗИЯ
ТРЕЙД 2018“ EООД е имало едно лице, назначено на трудов договор на длъжност
„носач-товарач на стоки“, с дата на сключване на договора 17.10.2018 г. и дата
на прекратяване 22.01.2019 г. В подаденото уведомление по чл. 62 от КТ е
вписана дейност на лицето: обработка на товари и работно място на лицето гр.
Сливница. От „ЕВРАЗИЯ ТРЕЙД 2018“ ЕООД не са представени документи относно
складови и търговски обекти в посоченото населено място.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „ЕВРАЗИЯ ТРЕЙД 2018“ EООД няма техническа,
материална и кадрова обезпеченост да извърши доставките по обследваните
фактури. Установено е още, че дружеството има задължения за ДДС в особено
големи размери.
Същевременно от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства, относно реалността на получените доставки. На
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, по
повод на което не са представени документи и обяснения, в т.ч. заверени копия на фактурите и съпътстващите
доставките документи /пътни листове, складови разписки, транспортни документи,
приемо – предавателни протоколи, сертификати и други /.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на
продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са съхранявани,
респ. са натоварени, данни за лицата, участващи в предаването и приемането им,
както и факта, че не са представени приемо-предавателни протоколи, документи,
доказващи извършен транспорт и други съпътстващи доставките документи, както от
страна на доставчика, така и от страна на ревизираното лице, органите по
приходите са счели, че не са налице безспорни доказателства за реално извършени
доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от посоченото като доставчик
дружество „ЕВРАЗИЯ ТРЕЙД 2018“ ЕООД и на основание на основание чл. 70, ал. 5
от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2 и ал. 6 не са
признали претендираното право на данъчен кредит по процесните фактури.
По отношение на доставките от „МИТАШ
БГ“ ЕООД:
В хода на ревизията е извършена
насрещна проверка. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че
разглежданите фактури са отразени от дружеството в дневниците му за продажби с
получател „Е.“ ООД. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено по
електронен път. От страна дружеството са представени копия на изисканите
фактури, договори за доставка и приемо-предавателни протоколи към фактурите /за
една от фактурите е представен само договор/, копия на фискални бонове и
свидетелство за регистрация на ФУ, счетоводни регистри, фактури за предходни
доставки. Проверяваното лице е декларирало, че стоките са предадени в склада на
получателя и са транспортирани с наето превозно средство. Представен е договор
от 01.09.2018 г., сключен с Б. Х.П. А./наемодател/ за предоставяне под наем на
товарен автомобил „ИФА“, модел „В 50 л“ с рег. № С0***** и свидетелство за
регистрация на автомобила.
При извършената насрещна проверка не
са представени никакви съпътстващи фактурите документи – складови разписки,
транспортни документи и други документи, удостоверяващи реалното предаване на
стоките. Не са представени данни и доказателства за мястото на изпълнение на
доставките, на товарене и разтоварване, данни за лицата, осъществили товаро –
разтоварните дейности по доставките, информация как е осъществен транспорта по
доставките и за чия сметка, разполага ли фирмата с ресурсна обезпеченост за
извършените доставки. Установено е, че
дружеството не притежава недвижими имоти и МПС. Не са установени декларирани
изплатени суми на лицето - наемодател. Не е представена справка за стоковия
поток, а представените фактури за произход са от доставчици, които не са регистрирани
по ЗДДС, имат данъчни задължения в големи размери и не са подавали годишни
данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО. Доставчикът не е ангажирал
доказателства за притежаването и съхранението на конкретните стоки към датата
на доставката, за да може да прехвърли собствеността върху тях на ревизираното
дружество. При проверка в ИС на НАП е установено, че в дружеството няма
назначени лица на трудови договори.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „МИТАШ БГ“ EООД няма техническа, материална
и кадрова обезпеченост да извърши доставките по обследваните фактури.
Същевременно от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства, относно реалността на получените доставки. На
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, по
повод на което не са представени документи и обяснения, в т.ч. заверени копия на фактурите и съпътстващите
доставките документи /пътни листове, складови разписки, транспортни документи,
приемо – предавателни протоколи, сертификати и други /.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на
продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са съхранявани,
респ. са натоварени, данни за лицата, участващи в предаването и приемането им,
както и факта, че не са представени приемо-предавателни протоколи за всички
доставки, документи, доказващи извършен транспорт и други съпътстващи
доставките документи, както от страна на доставчика, така и от страна на
ревизираното лице, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни
доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
от посоченото като доставчик дружество „МИТАШ БГ“ ЕООД и на основание на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен кредит по
процесните фактури.
По отношение на доставките от „КОМЕРСИАЛ-Д“
ЕООД, гр. София:
Дружеството е с наименование
„КОМЕРСИАЛ-ДХ“ ЕООД, а в процесните фактури е изписано като „КОМЕРСИАЛ-Д“ ЕООД.
Към фактурите са приложени фискални бонове за плащане в брой от ФУ, за което е
установено, че не е регистрирано от посоченото дружество.
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка, за резултатите от която е съставен
Протокол № П-22220419002000-141-001/31.01.2019 г. при ТД на НАП София. При
проверката е установено, че дружеството е с предмет на дейност транспортна и
спедиторска дейност в страната и чужбина, монтажна, производствена и
предприемаческа дейност в областта на строителството, проектиране на строителни
обекти, инженеринг, рекламна, импресарска и продуцентска дейност, художествена
фотография, търговско представителство и др. Във връзка с връчено на лицето
ИПДПОЗЛ е представена декларация, с която управителят на дружеството декларира,
че не е осъществявана търговска кореспонденция с „Е.“ ООД, не са подписвани
договори или други документи, дружеството не е издавало процесните фактури към
ревизираното лице. Основният предмет на дейност на проверяваното дружество е с
код по НКПД 5510 „Хотели и подобни места за настаняване“, а регистрираното ФУ е
за обект „Съни Холидей“ в КК „Слънчев бряг“. Същите обстоятелства са установени
и при извършена насрещна проверка на дружеството в хода на ПУФО на „Е.“ ООД.
Събраните доказателства от извършената насрещна проверка са присъединени за
целите на разглежданото ревизионно производство с протокол № 1578861/16.04.2019
г. При извършена проверка в ИС на НАП и е установено, че проверяваното лице
няма декларирани доставки към клиент „Е.“ ООД.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че не са налице условията за упражняване
правото на данъчен кредит по обследваните фактури, тъй като „Е.“ ООД не
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и
115 от ЗДДС, каквото е изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - посоченият във
фактурите доставчик не е издавал цитираните фактури; в регистър Булстат
дружеството с ЕИК 1214***** е с наименование „КОМЕРСИАЛ-ДХ“ ЕООД, а във фактурите
„КОМЕРСИАЛ-Д“ ЕООД, дружеството няма регистрирано фискално устройство с №
DY148527 и № на ФП 00144785, от което са издадени фискалните бонове, прикрепени
към фактурите.
Предвид изложеното, на основание
чл.71, ал. 1 от ЗДДС ревизиращите органи не са признали претендираното право на
данъчен кредит по процесните фактури.
По отношение на доставките, извършени от
„МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД, гр. София:
От страна на ревизираното дружество е
представена единствено фактура № 5202/16.03.2017 г., с приложен фискален бон от
ФУ, което не е регистрирано от „МЕГА ГРУП ИН“ ЕООД. Други документи не са
представени както в хода на разглежданото ревизионно производство, така и при
извършена предходна ПУФО.
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка, за резултатите от която е съставен
Протокол № П-22221719002338-141-001/31.01.2019 г. при ТД на НАП София. Във
връзка с връчено на лицето ИПДПОЗЛ е представено уведомително писмо от
представляващия дружеството В. П., с което ревизиращите органи са уведомени, че
няма търговски взаимоотношения с „Е.“ ООД, нито с негови представители, няма
сключени договори и не е издавало данъчни фактури. Дейността на дружеството е
покупко - продажба на плоскости за изолации на сгради. Дружеството има закупен
един касов апарат, който е свързан с НАП и издава касови бонове само от него,
който е с различен индивидуален номер на ФУ и на фискалната памет от отразените
в приложения към представената от ревизираното лице фактура. Издадените фактури
до момента са с номерация от номер 1 до номер 597 и от номер ********** до
номер **********, които не съвпадат с номерата на процесните фактури. Същите
обстоятелства са установени и при извършена насрещна проверка на дружеството в
хода на ПУФО на „Е.“ ООД. Събраните доказателства от извършената насрещна
проверка са присъединени за целите на разглежданото ревизионно производство с
протокол № 1578861/16.04.2019 г. При извършена проверка в ИС на НАП и е
установено, че проверяваното лице няма декларирани доставки към клиент „Е.“ ООД.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че не са налице условията за упражняване
правото на данъчен кредит по обследваните фактури, тъй като „Е.“ ООД не
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и
115 от ЗДДС, каквото е изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - посоченият във
фактурите доставчик не е издавал цитираните фактури; дружеството няма
регистрирано фискално устройство с № DY249436 и № на ФП 34758485, от което е
издаден фискалният бон, прикрепен към единствената представена от ревизираното
дружество фактура.
Предвид изложеното, на основание
чл.71, ал. 1 от ЗДДС ревизиращите органи не са признали претендираното право на
данъчен кредит по процесните фактури.
По отношение на доставките от „КАСЪЛ
МОБАЙЛ“ ЕООД, гр. София:
В хода на ревизията органите по
приходите са инициирали насрещна проверка на въпросния доставчик, за
резултатите от която е съставен Протокол № П-22220619036993-141-001/09.04.2019
г. при ТД на НАП София. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено на
дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи не са представени. При
проверката е установено, че дружеството е дерегистрирано на 23.07.2018 г., при
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Процесната фактура е отразена от
дружеството в дневника за продажби за съответния период с получател „Е.“ ООД.
При проверка в ИС на НАП е установено,
че през периода на издаване на фактурата в „КАСЪЛ МОБАЙЛ“ EООД е имало
назначени на трудов договор 3 лица на длъжности „организатор дейност“,
„продавач – консултант“ и „техник“, за които дължимите осигурителни вноски и
данък върху доходите не са внесени. Установено е още, че дружеството има
задължения за ДДС в особено големи размери. Не са установени недвижими имоти,
МПС и ДМА, собственост на дружеството.
Същевременно от ревизираното дружество
също не са представени доказателства, относно реалността на доставката. На „Е.“
ООД е връчено ИПДПОЗЛ, по повод на което
документи не са представени документи, вкл. заверено копие на фактурата.
Предвид обстоятелството, че както от
доставчика, така и ревизираното лице не са представени документи /фактура,
приемо-предавателен протокол, документи, доказващи извършен транспорт и други
съпътстващи доставката/, не са
представени доказателства за наличието на фактурирания предмет на продажба в
обследваната фактура, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни
доказателства за реално извършена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
от посоченото като доставчик дружество „КАСЪЛ МОБАЙЛ“ ЕООД и на основание на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен кредит по
процесната фактура.
По отношение на доставките от „ЕНЕРДЖИ
ТРЕЙД ЕНД КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, гр. София:
В хода на ревизията е извършена
насрещна проверка, приключила с Протокол № П-22221219036903-141-001/20.03.2019
г. при ТД на НАП София. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че
разглежданите фактури са отразени от дружеството в дневниците му за продажби с
получател „Е.“ ООД. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено по
електронен път. От страна дружеството са представени копия на изисканите
фактури, договор, приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри.
Разплащането е в брой, представени са
отчети за продажби и свидетелство за регистрация на ФУ. Декларирано е, че
мястото на изпълнение на доставките е склад/магазин на клиента, като същите са
осъществени от управителя Х. К.и М.М., назначен на граждански договор.
Представен е граждански договор от 01.10.2018 г., с предмет извършвано на
товаро-разтоварни дейности, служебна бележка от 12.10.2018 г. за изплатени
доходи в размер на 600,00 лв., която не е отразена в счетоводството на
дружеството. Една част от стоките са натоварени от помещение/склад на
доставчика, а друга от наето помещение. Представен е договор за наем от
01.09.2018 г., съгласно който управителят Х. К.ползва офис в гр. С., ул. „С.“
**, партерен етаж, който се ползва за провеждане на работни срещи и
административни дейности след предварително съгласуване с наемодателя, три дни
преди провеждане на срещата срещу договорен месечен наем и допълнително
заплащане за всяка конкретно проведена среща или ползването му за друга нужда.
Представени са фактури и платежни нареждания само за дължимия месечен наем, тоест
според договореното, офисът не е ползван за други дейности. Представен е също
договор от 15.11.2018 г. за нает от управителя на проверяваното дружество
гараж, коментиран подробно на стр. 70 от РД, който е с дата, следваща датите на
издадените фактури. Представени са фактури за предходни доставки, с фискални
бонове и справка за стоков поток. За предходните доставчици е установено, че са
лица, които не са подавали годишни данъчни декларации за 2018 г. или не са
регистрирани по ЗДДС, като е установено, че приложените към фактурите касови
бонове са издадени от ФУ, които не са регистрирани от съответното дружество.
Според представените приемо-предавателни протоколи, МОЛ на предаване е Х.К..
Декларирано е, че транспортът е осъществен с личния автомобил на собственика с
лек автомобил марка „БМВ“ модел 320 с рег. № СВ9*****, за негова сметка. Не са
представени пътни листове или договор за наем. При извършена проверка в ИС на
НАП не са установени регистрирани трудови договори от проверяваното дружество.
При извършената насрещна проверка не
са представени никакви съпътстващи фактурите документи – складови разписки,
транспортни документи и други документи, удостоверяващи реалното предаване на
стоките. Не са представени данни и доказателства за мястото на изпълнение на
доставките, на товарене и разтоварване, данни за лицата, осъществили товаро –
разтоварните дейности по доставките, информация как е осъществен транспорта по
доставките и за чия сметка, разполага ли фирмата с ресурсна обезпеченост за
извършените доставки. Установено е, че
дружеството не притежава недвижими имоти и МПС. Не са установени декларирани
изплатени суми на лицето - наемодател. Не е представена справка за стоковия
поток, а представените фактури за произход са от доставчици, които не са
регистрирани по ЗДДС, имат данъчни задължения в големи размери и не са подавали
годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО. Доставчикът не е
ангажирал доказателства за притежаването и съхранението на конкретните стоки
към датата на доставката, за да може да прехвърли собствеността върху тях на
ревизираното дружество. При проверка в ИС на НАП е установено, че в дружеството
няма назначени лица на трудови договори.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „ЕНЕРДЖИ ТРЕЙД ЕНД КОНСУЛТИНГ“ EООД не
доказва по безспорен начин реалното извършване на доставките по обследваните
фактури. Дружеството има задължения по ДДС в особено големи размери.
Същевременно от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства, относно реалността на получените доставки. На
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, по
повод на което не са представени документи и обяснения, в т.ч. заверени копия на фактурите и съпътстващите
доставките документи /пътни листове, складови разписки, транспортни документи,
приемо – предавателни протоколи, сертификати и други /.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил категорични доказателства за наличието на стоките,
предмет на продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са
съхранявани, респ. са натоварени, както и факта, че не са представени
документи, доказващи извършен транспорт и други съпътстващи доставките
документи, както от страна на доставчика, така и от страна на ревизираното
лице, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни доказателства
за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от посоченото
като доставчик дружество „ЕНЕРДЖИ ТРЕЙД ЕНД КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и на основание на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен кредит по
процесните фактури.
По отношение на доставките от „БАНО
ЛВ“ ООД, гр. София:
В хода на ревизията е извършена
насрещна проверка, приключила с Протокол № П-22221719037055-141-001/18.03.2019
г. при ТД на НАП София. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено по
електронен път. В указания в искането срок не са представени документи от
страна на дружеството. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че
разглежданите фактури не са отразени в дневниците за продажби на посоченото
дружество. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 25.03.2019 г., а в периодите
на издаване на процесните фактури са подавани СД по ЗДДС с нулеви данни. Не са
установени регистрирани трудови договори и изплатени суми по извънтрудови
правоотношения, няма регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП, няма ДМА, а
за 2016 г. липсват отчетени приходи. Не са установени недвижими имоти и МПС.
Въз основа на събраните доказателства,
органите по приходите са счели, че „БАНО ЛВ“ ООД няма техническа, материална и
кадрова обезпеченост да извърши доставките по обследваните фактури.
Същевременно от „Е.“ ООД също не са
представени доказателства, относно реалността на получените доставки. На
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, по
повод на което не са представени документи и обяснения, в т.ч. заверени копия на фактурите и съпътстващите
доставките документи /пътни листове, складови разписки, транспортни документи,
приемо – предавателни протоколи, сертификати и други /.
Предвид обстоятелството, че
доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на
продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са съхранявани,
респ. са натоварени, данни за лицата, участващи в предаването и приемането им,
както и факта, че не са представени приемо-предавателни протоколи за всички
доставки, документи, доказващи извършен транспорт и други съпътстващи
доставките документи, както от страна на доставчика, така и от страна на
ревизираното лице, органите по приходите са счели, че не са налице безспорни
доказателства за реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
от посоченото като доставчик дружество „БАНО ЛВ“ ЕООД и на основание на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл.
25, ал. 2 и ал. 6 не са признали претендираното право на данъчен кредит по
процесните фактури.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна и за проверка на
спорните обстоятелства, в хода на производството бе допуснато извършването на
съдебно-счетоводна експертиза. Изготвеното във връзка със същата заключение не
бе оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като обективно и
компетентно дадено. В същото се посочва, че „Е.“ ООД прилага Националните
счетоводни стандарти съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството.
Счетоводната политика на дружеството била разработена въз основа на основните
принципи на Закона за счетоводството. В
дружеството се прилагало
двустранно счетоводно записване, съгласно ЗСч и на основание на чл. 123, ал. 1
от ЗДДС, съгласно който регистрираните по ЗДДС
лица водят подробна счетоводна отчетност, достатъчна за установяването на задълженията им по този
закон и в изпълнение на изискванията на чл. 124 от ЗДДС. Заведени били
задължителните регистри – Дневник за покупките и Дневник за продажбите, които
съдържали посочените в ППЗДДС реквизити. Експертизата установява, че редовно са
заприходявани и осчетоводявани в
счетоводството на фирмата материалите и стоките, получени при покупките на „Е.“
ООД в съответствие с изискванията на ЗСч и Счетоводните стандарти.
На въпроса редовно ли са
осчетоводени фактурите, издадени от „Е.“
ООД, и отразяват ли се продажбите, документирани във фактурите, в складовата
наличност на дружеството вещото лице отговаря, че издадените фактури от „Е.“
ООД са надлежно документирани, първичните счетоводни документи са отразени в
съответните регистри, за продажбите са начислени приходи и ДДС. Процесните
фактури са включени в Дневниците за покупки и са намерили отражение при
определяне на резултатите за периодите, за които се отнасят. Вещото лице
посочва още, че процесните фактури за доставка на стоки, по които ревизираното
лице е получател, са осчетоводени в счетоводството на „Е.“ ООД, подробно
описани в констатациите по отделни доставчици, номер на фактура, вид на
закупени стоки и материали, количество, единична цена, данъчна основа, ДДС и
обща стойност. Процесните фактури били включени в Дневниците за покупки и
намерили отражение при определяне на резултатите за периодите, за които се
отнасят. При преглед на всички процесни фактури, вещото лице е установило, че
същите са съставени в съответствие с
изискванията на чл. 114 от ЗДДС.
На
въпроса отразени ли са процесните фактури в дневниците за продажби на
дружествата продавачи, вещото лице отговаря следното: по отношение на
„ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ EООД – процесните фактури, издадени на „Е.“ ООД, са включени в Дневник – продажби за съответния данъчен период с изключение на
фактура № **********/21.01.2018г. с основание: трикотажен плат – 1 298 кг. с
данъчна основа 7 528,40 лв. и ДДС – 1 505.68 лв., която не е включена в Дневник
- продажби на „ЕНЕРГОИНЖЕНЕРИНГ 89“ EООД, за данъчен период м. 01.2018г. По
отношение на „АКВАКОМЕРС“ ЕООД - процесните фактури, издадени на „Е.“ ООД, са
включени в Дневник - продажби, за съответния данъчен период. По отношение
на „ЕВРАЗИЯ ТРЕЙД 2018“ ЕООД -
процесните фактури, издадени на „Е.“ ООД,
са включени в Дневник - продажби за съответния данъчен период. По
отношение на „МИТАШ БГ“ ЕООД - процесните фактури, издадени на „ Е.“ ООД, са включени в
Дневник - продажби за съответния данъчен период. По отношение на „ЕНЕРДЖИ
ТРЕЙ ЕНД КОНСУЛТИНГ“ EООД - процесните фактури, издадени на „Е.“ ООД, са
включени в Дневник - продажби за съответния данъчен период. По отношение
на „КОМЕРСИАЛ ДХ“ ЕООД - процесните
фактури, издадени на „Е.“ ООД, не са включени в Дневник – продажби на
„КОМЕРСИАЛ ДХ“ ЕООД. По отношение на
„МЕГА ГРУП ИН“ ООД - няма включени фактури в Дневник – продажби,
издадени на „Е.“ ООД. По отношение на „БАНО ЛВ“ ООД – няма дневници за продажби
за м. 09.2016г., м. 12.2016г. и м. 09.2017г. В тази връзка вещото лице
уточнява, че включването на фактурите в дневниците на покупките и продажбите,
не означава че те реално са осчетоводени.
На
въпроса може ли от проверката на счетоводството на „Е.“ ООД да се направи
извод, че дружеството е реализирало закупените от него стоки по процесните
фактури на трети лица и е начислило ДДС при тези продажби, вещото лице
отговаря, че при извършване на съпоставка на фактурите за покупки и фактурите
за продажби от „Е.“ ООД, по вид, количество,
единична цена и стойност, в повечето случаи стоките били продадени от „Е.“
ООД на следващия ден от закупуването. Начислен бил ДДС за продажбите. В голяма
част от случаите имало пълно съответствие между закупените и продадените
количества.
На
въпроса за произхода на стоките, продадени на „Е.“ ООД от всяко от дружествата,
вещото лице посочва, че от приложените по делото материали се установява
произхода на стоките, които били описани по отделни дружества, издадени
фактури, вид количество, единична цена и стойност в констатациите на
заключението. Вещото лице установява и произхода на стоките, продадени на „Е.“
ООД, като посочва доставчиците на дружеството.
Вещото
лице посочва, че фактурите са издадени на „Е.” ООД на основание установени
договорни отношения и в тях е посочена датата на данъчното събитие, която
съвпада с датата на издаване на фактурата. Плащането било извършено в брой. На
датата на възникване на данъчното събитие, ДДС ставал изискуем за облагаемите
доставки и възниквало задължение за регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Към
момента на процесните доставки процесните дружества имали регистрация по ЗДДС.
На
въпроса какви съпътстващи процесните фактури документи са издавани от
въпросните дружества, вещото лице посочва, че същите са придружени от договори
за доставка и приемно-предавателни протоколи за доставка на стоки по фактури,
сключени с доставчици на „Е.“ ООД, подробно описани в констатациите на
експертизата. Експертизата установява, че посоченият предмет в договорите
съответства на издадените фактури, но има несъответствие на хронологичния ред
на номерата в договорите и последователността на датите. Имало случаи на
дублиране на номера, които са от различни дати.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбата до съда е процесуално
допустима, като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен
контрол административен акт, след надлежно изчерпан административен ред за
неговото оспорване, и от лице, имащо правен интерес.
Ревизионното производство е образувано
и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на
първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3
от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр.Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002618007010-020-001/16.11.2018г. е издадена от Васка Илиева
Илиева, заемаща длъжност Началник сектор, като издателят на заповедта за
възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени
в т. 2 от Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно заповедта за
възлагане на ревизия и заповедите за изменението й са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив Васка Илиева.
Възложената ревизия на „Е.“ ООД е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002618007010-020-001/16.11.2018 г.
органи по приходите - Танка Иванова Костадинова, на длъжност главен инспектор
по приходите (ръководител на ревизията) и Магдалена Димитрова Драчева - главен
инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК
със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на ревизионен доклад.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.
2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК). Оспореният Ревизионен акт № Р-16002618007010-091-001/08.07.2019г.
е издаден от Васка Илиева Илиева, на длъжност Началник на сектор, и от Танка
Иванова Костадинова на длъжност главен инспектор по приходите.
Както заповедта за възлагане на
ревизията, така и заповедите за изменението ѝ, са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронни подписи. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител.
Оспореният ревизионен акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
При извършената служебна проверка не
се установяват допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания ревизионен акт № Р-16002618007010-091-001
от 08.07.2019г. са установени задължения на „Е.“ ООД за данък върху добавената
стойност, произтичащи от отказано право/непризнат данъчен кредит на обща
стойност 276 800.33 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за понятието „доставка
на стока“ по смисъла на ЗДДС се съдържа в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която
норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и
чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място
на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго. Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, съгласно чл.
25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал.
2 от ЗДДС). В разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че
когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на
които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената
стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива
2006/112/ЕС, според която, доколкото стоките и услугите се използват за целите
на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в
държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък
върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен
ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или
услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго
данъчнозадължено лице.
От така посочената регламентация следва извода, че
наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне
собствеността върху стока, респективно с предмет извършване на услуга, е
условие/предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, като
изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на
преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит,
който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално
осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване
на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1
във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл. 168, б. "а" от
Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която
съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и
от практиката на СЕС. В т. 31 и т. 32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело
С-285/11 („Боник“ ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки.
За извършването на преценка дали е осъществена реална
доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл.
6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според
определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. Съгласно постоянната
практика на СЕС, понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на
собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва
всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което
овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т. 37
от Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14 "Коела –
Н"ЕООД, т. ЗЗ от Решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78-12
"Евита-К" ЕООД и др.).
Именно фактът на извършена „доставка на стоки“, като
елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит,
регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следва да
бъде доказан на първо място. Тежестта за установяване наличието на законово
предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит от гледна точка проявлението на юридически факти по осъществяване на
доставките (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на
разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в
разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък
по доставката), е на лицето, претендиращо признаване на материалното право на
приспадане на данъчен кредит – в случая на жалбоподателя „Е.“ ООД, съгласно
общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
В тази връзка съдът приема, че спорният в настоящото
производство момент, свързан с действителното извършване на процесните доставки,
не беше доказан по категоричен начин. Наличието на данъчни фактури и тяхното
осчетоводяване само по себе си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми
доставки. Тоест за осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят
по доставката да притежава данъчен документ. Задължително и необходимо условие
е фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху
процесните стоки, тоест да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка
за начисляване на данък, каквото в случая не се доказа. Действително, съгласно
задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011,
жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост
на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което, при условията на
пълно доказване, жалбоподателят не стори по делото. По аргумент от т. 50 от
Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни
улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния
орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали
самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се
вземат предвид всички обстоятелства, свързани с доставките.
В случая жалбоподателят не ангажира безспорни доказателства,
които оборват констатациите в ревизионния акт и доказват по несъмнен начин
реалното осъществяване на изследваните доставки на стоки и материали от издателите на
процесните фактури. Ревизиращите органи са осъществили необходимите проверки на
счетоводните документи и другите относими към спора доказателства, представени
от жалбоподателя и налични в информационните системи на НАП, като не е вменено
в тежест на ревизираното дружество да извършва такива проверки и да доказва, че
неговият доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставките. Не се касае
и за проследяване произход на стоката от предходни доставчици, а за
установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, че доставчикът е
разполагал със съответния вид и количество стока и я е предал на получателя,
като по този начин е прехвърлил собствеността върху нея. При липса на
доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да
пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на
жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои
именно извършването на облагаеми сделки. За удостоверяване на тези
обстоятелства е необходимо освен наличието на доказателства за приемо-предаване
на стоките или тяхното последващо реализиране от ревизираното лице, да са
налице и годни доказателства за тяхното транспортиране. При това, всички
документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесните
стоки, следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват
хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен
начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите,
издадени от съответния доставчик, по които претендира данъчен кредит. В случая,
от една страна, бе установено, че липсват каквито и да било данни дружествата „Комерсиал
ДХ“ ЕООД, „Мега Груп Ин“ ООД и „Бано ЛВ“ ООД да са издали процесните фактури и въобще
тези търговски субекти да са имали каквито и да било търговски отношения с
ревизираното лице, а по отношение на останалите дружества бе установено, че не само
не разполагат с необходимия ресурс за съхранение и доставка на стоките, предмет
на фактурираните доставки, но и липсват безспорни
доказателства за тяхното приемо-предаване и транспортиране до обект на получателя.
В този смисъл правилно органите по приходите са приели, че представените
документи са съставени с цел отклонение от данъчно облагане с ДДС и не следва
да се кредитират като годно доказателствено средство за реално извършено
прехвърляне на собственост върху процесните стоки. От ангажираните
доказателства не се установява безспорно, че твърдяните доставчици са
притежавали стоките – предмет на процесните доставки, за да могат да ги
продадат на жалбоподателя и съответно да му прехвърлят правото на собственост
върху процесните стоки. В конкретния случай, освен, че липсват еднопосочни доказателства
вписаните във фактурите доставчици действително да са притежавали
стоките/материалите, които продават на ревизираното лице, не са установени и
данни за осъществен превоз. Липсата на информация за това къде са съхранявани
стоките, къде точно са натоварени, кой и с какви превозни средства е извършил
превозът, кой е извършил товаро-разтоварните дейности и т.н., налагат извода,
че в случая са налице само документално оформени сделки, без те да са реално
осъществени. Тоест налице са само издадени фактури без посочените в тях данни
да обективират реално осъществени факти и събития. Отделно от изложеното,
анализирайки обсъдените по-горе обстоятелства, следва да бъде отбелязано, че част
от доставчиците на жалбоподателя се отличават с някои общи особености – „Касъл
Мобайл“ ЕООД и „Енергоинженеринг“ ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива
на приходната администрация във връзка с установени данъчни нарушения; „Енергоинженеринг
89“ ЕООД, „Аквакомерс“ ЕООД, „Евразия Трейд 2018“ ЕООД, „Миташ Бг“ ЕООД, „Касъл
Мобайл“ ЕООД и „Енерджи Трейд Енд Консултинг“ ЕООД имат установени задължения по
ДДС в особено големи размери; никое от дружествата-доставчици не е собственик
на недвижими имоти или моторни превозни средства, никое не разполага със
собствен транспорт (само с нает такъв) или със складова база (представените договори за наем касаят
апартаменти, а не складови помещения), не се установява действителното ползване на наетите
обекти и моторните превозни средства, не се установява и реалното ползване на
наетата работна ръка. Предвид
посоченото, се налага изводът, че в случая са налице само документално оформени
сделки, без те да са реално осъществени от вписаните в тях като доставчици
дружества. В хода на ревизията са събрани достатъчно годни доказателства, които
сочат, че посочените доставчици не са разполагали с необходимия кадрови,
материален и технически ресурс за извършване на доставките, което представлява косвено
доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки, и предвид липсата
на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване на стоки,
обосновава отказването на правото на данъчен кредит.
Ето защо съдът приема, че в случая органите по приходите
са направили законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните
фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен данък в нарушение на
императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на
действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на
извършени доставки по смисъла по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тоест установява се
наличието на основанието чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а именно неправомерно начислен
данък. Горният извод е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т. 13 и т. 17 в
решението му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно
приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във
фактурата, тъй като това право се ограничава само до действително дължимите
данъци, тоест тези, отговарящи на облагаема сделка и ако всеки фактуриран данък
можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то
данъчната измама би била по-лесна. Липсата на доказателства, ангажирани от
жалбоподателя, опровергаващи изводите на данъчните органи, обосновава извода за
липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС.
Задължението за лихви като акцесорно задължение следва
съдбата на главното задължение. Доколкото в настоящия случай е доказано
главното задължение, доказано се явява и задължението за лихви за забава. Доказателства,
които да подложат на съмнение направените от органите по приходите констатации
и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото
производство. При това положение и доколкото няма възражения относно размера на
начислените лихви за забава, жалбата в тази част също ще следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Крайният извод на настоящата инстанция е, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват, съответно следва да бъдат присъдени в искания размер от 5 629.00
лева - юрисконсултско възнаграждение (съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нaредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза
на 7 726.48 лв.).
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.“
ООД, ЕИК : 126******, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ж.к. “З. С.“ №
**, представлявано от управителя си И.Х.О., срещу Ревизионен акт №
Р-16002618007010-091-001/08.07.2019г., потвърден с Решение № 556/27.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на
НАП - гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД,
ЕИК : 126******, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ж.к. “З. С.“ № **,
представлявано от управителя си И.Х.О., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в
размер на 5 629.00 лв. (пет хиляди шестстотин
двадесет и девет лева и 00 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: