Решение по дело №47568/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15186
Дата: 5 август 2024 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110147568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15186
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110147568 по
описа за 2023 година
Д. П. Ц. е предявил срещу ... искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на сумата 10 000 лева, частично от 20 000 лева, ведно със законната лихва от
09.12.2022 г. до окончателното изплащане - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от наказателно преследване срещу ищеца, привлечен като обвиняем по ДП №
5342/2018 г. на СДВР, пр. пр. № 21480/2018 г. на СРП, приключило с прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от ищеца и сумата от
1 500 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по ДП № 5342/2018 г. на СДВР, пр. пр. № 21480/2018 г. на СРП бил
привличан два пъти като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК – с постановление от 07.06.2021 г. и с постановление от 01.06.2022 г. С
постановление от 09.12.2022 г. наказателното производство било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от ищеца. Наказателното дело продължило през периода
07.06.2021 г. – 09.12.2022 г. В резултат на неоснователното обвинение в умишлено
престъпление от общ характер ищецът претърпял изключителен стрес и притеснения, заради
които твърди, че са му паднали два зъба и нямал желание да се вижда с никого. Твърди, че
станал мнителен и започнал да се съмнява във всичко, което прави. Почувствал се силно
унизен, след като са му направили полицейска регистрация – бил фотографиран, били му
снети пръстови отпечатъци и му била взета ДНК проба. Сочи, че в резултат на честите
призовки прекият му ръководител станал мнителен спрямо него. Почувствал се
изключително несправедливо, претърпял душевни болки и страдания. Сторил и разноски за
1
адвокатска защита във връзка с воденото наказателно производство.
Ответникът намира, че основание за възникване на отговорността на Прокуратурата би
бил стабилен прокурорски акт, който в случая няма данни да е налице. Излага, че срещу
ищеца не са били извършвани действия извън правно регламентираните. Оспорва началния
момент, от който следва да се изчисли размерът на неимуществените вреди, както и
началния момент, от който следва да се изчисли законната лихва. Сочи, че претенцията за
неимуществени вреди е недоказана. Алтернативно оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди като завишен. Твърди, че в конкретния случай воденото срещу ищеца
наказателно дело е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93 НК и досъдебното
производство е проведено в разумен срок – обстоятелства, които сочат занижена степен на
увреждане на ищеца. Твърди, че не е доказана причинно-следствената връзка между
процесното наказателно производство и претърпените неимуществени вреди, а ако
евентуално такава се приеме, че съществува, то не е единствено в резултат на действия и
актове на ....
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите, съдържащи
се по ДП № 5342/2018 г. на СДВР, пр. пр. № 21480/2018 г. на СРП, се установява, че ищецът
е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 07.06.2021 г. и с
постановление за привличане на обвиняем от 01.06.2022 г. за извършено престъпление по чл.
311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 09.12.2022 г. наказателното производство
по ДП № 5342/2018 г. на СДВР, пр. пр. № 21480/2018 г. на СРП е прекратено.
Със Заповед от 02.05.2023 г. е разпоредено да се снеме от всички информационни
фондове на МВР полицейска регистрация № 7024 от 28.07.2021 г., извършена в СДВ на
ищеца.
От приетата по делото ел. справка за съдимост е видно, че ищецът не е осъждан.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него по делото е
разпитан свид. ..., във фактическо съжителство с ищеца, която сочи, че заради заведеното
срещу ищеца наказателно дело през 2021 г. във връзка с неправилно попълнена
документация той бил доста стресиран, изнервен, не спял спокойно, което се отразило и на
отношенията им, тъй като ищецът се затворил в себе си, чувствал се много зле, когато бил
викан на разпит в полицията около 5-6 пъти. Споделял, че отношението към него от страна
на органите на реда било доста лошо. Преди това дело ищецът бил много позитивен човек, а
след това имал нужда от подкрепа, защото емоционално бил много зле. Никога преди това
не бил имал дела, посещение в полицията, нито дори глоби. Делото го притеснявало и
заради работата му, тъй като началниците му гледали много лошо на това, няколко пъти бил
дори пред уволнение. По време на делото имал проблеми със зъб, който не се повлиявал от
лечението вследствие на което се наложило да бъде изваден, като причината вероятно се
2
дължала на стрес. Психическото състояние на ищеца се променило, той станал много
изнервен, психически нестабилен, не спял спокойно. Приемал лекарства за безпокойство,
неизписани от лекар.
Прието е заключение на съдебно-психологическа експертиза, според което периодът
2018 г. - 2024 г. (6 години) е продължителен и е възможно да бъде повлиян от редица
обстоятелства. Няма данни осв. Д. Ц. в този период от време да е търсил професионална
помощ или подкрепа от психолог. Единствен документално отразено е преглед от невролог.
Все пак при Д. П. е имало продължителното психично натоварване, напрежение, което е
свързано с привикване и даване на показания в СДВР, обвинения, което е имало своята
емоционална тежест за личността. Емоционално напрежение, довело до нарушение на сън,
безпокойство с и без повод, раздразнителност, избухливост, бърза уморяемост. Засегнато е
личното достойнство, преживяване на страдания, съпроводено с унижение, злепоставящи,
позорящи и застрашаващи личностния интегритет внушения и клевети, увреждащи
социалния престиж и авторитет.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на 09.12.2022 г. наказателното
производство е прекратено. Прекратяването на наказателното производство съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди,
доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Незаконосъобразността на действията на държавните органи в рамките на
образуваното срещу ищеца наказателно производство произтича от незаконното обвинение,
по отношение на което наказателното производство е било прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4
ЗОДОВ. От събраните гласни доказателства се установява, че воденото наказателно
производство му е причинило стрес, изнервеност, емоционална нестабилност, липса на
спокоен сън, здравословни проблеми, повлияло неблагоприятно на отношенията на ищеца с
3
близките му.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетението се
определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на
мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. на ВКС, III г. о.).
В конретния случай за да определи размера на обезщетението в съответствие с
принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Воденото срещу него наказателно производство е продължило около година и половина, без
на ищеца да е била вземана мярка за неотклонение. Съдът съобрази и обстоятелството, че на
ищеца е била извършена полицейска регистрация, както и че последният не е имал никакви
престъпни прояви и не е осъждан.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че размерът на
обезщетението за претърпените вреди следва да бъде определен на 3500 лева във връзка с
продължилото срещу него наказателно производство в рамките на около година и половина.
Определеното обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди от незаконното
обвинение. Предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
3500 лева и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лева,
частично от 20 000 лева.
Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
4
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за
досъдебното производство е основателен. Заплащането на тези сума се установява от
представения договор от 01.07.2021 г.: 700 лева, платени на 01.07.2021 г., 500 лева, платени
на 16.07.2021 г., 300 лева, платени на 02.12.2021 г. Според чл. 190, ал. 1 НПК когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, но тази норма не
предвижда право на подсъдимия да иска от решаващия орган да му присъди направени в
това производство разноски. Поради това последният претендира тяхното присъждане в
настоящото производство. На основание чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно
имуществото на ищеца е намаляло с платеното от него адвокатско възнаграждение на
ангажирания от него в наказателното производство адвокат за защита срещу незаконното по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ обвинение в извършване на престъпление, поради което следва да
се приеме, че е претърпял загуба. Тази загуба представлява вреда, която подлежи на
обезщетяване от ответника. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1500 лева.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство.
Оттогава държавният орган е в забава и дължи лихва върху обезщетението. Няма данни кога
определението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила по
отношение на ищеца. Независимо че последният не би имал правен интерес да обжалва
същото, то съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство се изпраща на обвиняемия, който може да обжалва
постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. От изисканите по делото материали по ДП № 5342/2018 г. на СДВР, пр. пр. №
21480/2018 г. на СРП съдът не установи кога определението за прекратяване на наказателното производство е
било връчено на ищеца, за да започне да тече срока по чл. 243, ал. 4 НПК. С оглед на това и съобразявайки
постановите на задължителната съдебна практика съдът намира, че следва да присъди законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.08.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, да заплати на ищеца внесената
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска,
поради което ответникът следва да заплати 10 лева държавна такса и 434,78 лева адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, от претендирано възнаграждение в
размер на 1000 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ... да заплати на Д. П. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 3500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
наказателно преследване срещу ищеца, привлечен като обвиняем по ДП № 5342/2018 г. на
СДВР, пр. пр. № 21480/2018 г. на СРП, приключило с прекратяване на наказателното
производство поради това, че деянието не е извършено от ищеца, ведно със законната лихва
от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 3500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, частично от 20 000 лева.
ОСЪЖДА ... да заплати на Д. П. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 1500 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от
25.08.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ... да заплати на Д. П. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 444,78 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6