РЕШЕНИЕ
№ 4
10.01.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1618 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.З.Р., ЕГН **********,***,
против Наказателно постановление № 19-0304-002922/10.10.2019г. на Началник
Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.183, ал.2, т.6 и
чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушения по
чл. 127, ал.1, т.2 и чл.101, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 20 лв. и 200 лв. В жалбата се
навеждат твърдения за нарушения на материалния закон, като се моли за отмяна на
атакуваното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа, не се
ангажират доказателства.
За РУ- гр.Несебър в съдебно
заседание представител не се явява.
Жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите
по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Актът за установяване на
административно нарушение № 388168/30.09.2019 г., е съставен за това, че на същата
дата, около 12,10 ч., на главен път І-9, 205 км., посока гр. Несебър- гр.
Бургас, жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег.№ ***, като не е
укрепил превозвания от него товар. Констатирано било и че автомобила бил
технически неизправен поради възникнал проблем със съединителя. С това били
нарушени нормите на чл. 127, ал.1 т.2 и чл.101, ал.1, т.1, двата от ЗДвП. Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание бе разпитан св.
Х., който заяви, че на 30.09.2019 г., около 12,10 ч., на главен път І-9, на 205
км., посока гр. Несебър- гр. Бургас, спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил. Още при спирането на автомобила, същият не
можал да спре плавно, „а като на скорост, като че ли съединителя не работеше”.
При разговор с водача същият заявил, че има проблем със съединителя, който
възникнал в движение, и придвижвал автомобила до сервиза. Свидетелят му бил казал,
че в това състояние не може да се движи, като на водача било съобщено, че ще му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Въпреки това жалбоподателят
потеглил с автомобила, за което действие от страна на актосъставителя не са
били предприети мерки. Наред с това било установено по от свидетеля, че с
автомобила се превозвали газови бутилки за битови нужди, които не били укрепени
с колани или въже.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намира следното:
Наказателното постановление и акта
за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни органи
в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 101 от
Закона за движение по пътищата, при възникване по време на
движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе
мерки за нейното отстраняване. Съобразно чл.7, ал.1, т.7, б.”А” от Правилника
за приложение на Закона за движение по пътищата, неизправността по съединителя
е техническа неизправност по смисъла на нормативната база. В случая по делото
няма спор между страните, че техническата неизправност на автомобила е свързана
със съединителя, като отстраняването на същата очевидно не е може да бъде
извършена на място. От показанията на св. Х. се установява, че автомобила се е
движел преди да бъде спрян за проверка. При спирането му била констатирана
неизправността, като свидетеля заяви предположение, че повредата касае
съединителя /”като че ли съединителя не му работеше”/. След извършване на
проверката същият е продължил своя ход като мерки за повторното му спиране не
са били предприети от страна на актосъставителя, виждайки, че автомобила отново
е бил приведен в движение. По делото не се доказа от страна на наказващият
орган, че неизправността е възникнала не по време на движение, като факта на
посочване на нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП дава основание да се приеме, че
както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че повредата е
възникнала по време на движение. В този смисъл съдът намира, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на ал. 2 на чл.101 от ЗДвП, съгласно която, когато
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът
може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на
движението. От показанията на св. Х. се установи, че при проверката водачът на
автомобила е заявил изрично, че го придвижва до сервиза с цел отстраняване на
техническата неизправност. Предвид на това съдът намира, че след като не са
изложени обстоятелства в АУАН, НП и в показанията на св. Х., че от страна на
жалбоподателя не са били взети мерки за безопасност на движението, каквото
изискване е въведено в ал.2 на чл.101 от ЗДвП, то неправилно на жалбоподателят
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие
издадено наказателно постановление.
По
отношение на второто констатирано нарушение, а именно това по чл. 127, ал.1,
т.2 от ЗДвП, от показанията на св. Х. се установи, че жалбоподателят е
превозвал газови бутилки, който товар не е бил укрепен. Това обстоятелство не
се оспорва от страна на Р.. Посочената в наказателното постановление като
санкционна нормата на чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП, обаче, е била отменена с ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., т.е. 16 месеца преди установяване на
самото нарушение. В тази връзка същата не може да бъде основание за налагане на
наказание.
С оглед
на така изложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което следва да
бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0304-002922/10.10.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър,
с което на основание чл.183, ал.2, т.6 и чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушения по чл. 127, ал.1, т.2 и чл.101, ал.1 от
същия закон, на Н.З.Р., ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 20 лв. и 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: