Решение по дело №12542/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 08.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12542 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №80965 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело №20633/2018г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, е отхвърлен изцяло предявения от П.В.Д. с ЕГН********** ***АД с ЕИК********иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК, вр.чл.117 от ЗЗД и чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3037,77 лева, от която главница в размер на 2589,33 лева за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2010г. и мораторна лихва в размер на 448,44 лева за периода от 18.11.2007г. до 28.09.2010г., поради погасяване на задължението по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 100 лева.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.В.Д.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал  грешка при изчисляването на давностния срок. Твърди, че давността не е била спирана или прекъсвана и е изтекла по отношение на процесното вземане, а междувременно изпълнителното производство е било прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия за период от над две години съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК.  Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 09.07.2020г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е правилно като краен резултат, но по следните съображения:

            Предявен е иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ГПК.

            Ищецът излага, че е длъжник по изп.д.№20138580400060 по описа на ЧСИ У.Д.№858 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на ответника от 08.01.2013г., издаден по гр.д.№14216/2010г. по описа на СРС, 81 състав. Твърди, че по отношение на вземането на ответника по този изпълнителен лист е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност. След образуване на изпълнителното дело на 31.01.2013г. не били извършвани същински изпълнителни действия и същото било прекратено по силата на закона на 31.01.2015г., а вземането погасено по давност на 31.01.2018г.

Ответникът не оспорва изложените от ищеца факти по образуването на горепосоченото изпълнително дело. Оспорва твърденията на ищеца, че след образуването на изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата по отношение на процесното вземане погасителна давност, като твърди че такива действия са извършвани и давността не е изтекла.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно от приложеното копие на изпълнителното дело се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

С приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 08.01.2013г., издаден по гр.д.№14216/2010г. по описа на СРС, 81 състав ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2589,33 лева за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2010г., мораторна лихва в размер на 448,44 лева за периода от 18.11.2007г. до 28.09.2010г., както и разноски в размер на 322,27 лева.

По молба от 18.01.2013г. от ответника в качеството му на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, е образувано приложеното изпълнително дело срещу ищеца.

Със запорни съобщения от 31.01.2013г., на 05.02.2013г. и на 08.02.2010г. са наложени запори върху банкови сметки и пенсията на длъжника.    

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.03.2013г.

С молба от 12.01.2015г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С призовка за принудително изпълнение от 30.06.2015г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 14.09.2015г., но липсват данни такъв да е извършен.

На 25.08.2015г. е изпратено запорно съобщение до КАТ за налагане на запор на лек автомобил, собственост на длъжника, но такъв не е наложен поради прекратяване регистрацията на последния.

С молба от 29.12.2016г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника.

През м.януари 2017г. са извършени множество справки за банкови сметки, трудови договори и недвижими имоти на длъжника.

С молба от 16.01.2017г. взискателят отново е поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника.

Със запорни съобщения от 22.02.2017г., на 28.02.2017г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.   

На 27.02.2017г. е наложена възбрана на идеална част от недвижим имот- собственост на длъжника.

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. След образуване на изпълнителното дело на 18.01.2013г. взискателят регулярно, през периоди по-малки от две години е искал извършването на изпълнителни действия- на 12.01.2015г., 29.12.2016г. и 16.01.2017г., а последното изпълнително действие- налагане на запор на банкова сметка ***.02.2017г. Следователно към момента на провеждане на устните състезания в първата инстанция изпълнителното дело не е било перемирано по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. 

С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В случая последното прекъсване на погасителната давност е с налагането на запор на банкова сметка ***.02.2017г., като от тази дата е започнал да тече нов 5-годишен срок. Според настоящия състав приложима в случая е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязло в сила на 05.11.2012г. съдебно решение. Дори и да се касаеше за влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, давността би била също 5-годишна, тъй като заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Поради това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на процесното вземане.

От гореизложеното се установява, че както към момента на постановяване на обжалваното решение, така и към момента на провеждане на устните състезания във въззивната инстанция, а и към настоящия момент 5-годишната погасителна давност относно процесното вземане не е изтекла.

По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното производство, което настоящият състав намира че следва да се определи на минимума от 100 лева поради ниската фактическа и правна сложност на спора.  

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №80965 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело №20633/2018г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в.

ОСЪЖДА П.В.Д. с ЕГН********** да заплати на „Т.С.”АД с ЕИК********сумата от 100 лева (сто лева)- разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/