№ 716
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500757 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано от
пПл.Ст.Ст., Я.М.Д. и Д.Д. срещу Решение №53/10.01.2022г., постановено по
гр. дело №6590/2021г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са
отхвърлени предявените от дружеството срещу К. ИВ. К. обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 311,61 лв., представляваща
предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020г. до 20.01.2021 г., за
обект с клиентски номер ********** и с абонатен номер 1621111, находящ се
на адрес: град Бяла № 210, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв., представляваща сбора
на дължима лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за
периода от 02.09.2020 г. до 19.02.2021 г. вкл., за които суми има издадена
1
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021 г. по описа на ВРС на осн. чл.
410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
14456/23.08.2021г. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -
Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода
на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения иск. На първо място твърди, че
ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на процесния
обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, при реално предоставена и резервирана от дружеството
мощност в размер на 62 квТч. На следващо място счита, че от събраните по
делото доказателства - в това число констативни протоколи за монтаж и
демонтаж на СТИ на обект с аб. № 1621111, находящ се в гр. Бяла, се
установява по безспорен начин, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа /в какъвто смисъл е и заключението на в.л.
Н.В. и изложените от него съображения в о.с.з., проведено на 10.12.2021г.,
като „Енерго Про Продажби" АД доставя ел.енергия до обект с абонатен
номер 1621111 и клиентски номер ********** още от началото на 2013 г.
Твърди се, че още през 2013 г. между „Енерго Про Продажби" АД и
праводателя на ответника е съществувало облигационно правоотношение по
доставка на електрическа енергия до процесния обект, с абонатен № 1621111,
находящ се в гр. Бяла, местност „Лагерите", поради което изводът на
първоинстанционния съд за липса на правоотношение между ответника и
ищеца е неправилен и в разрез както с нормативната уредба, така и с
тълкувателната практика на ВКС и събраните по делото доказателства.
Излага, че ответникът е физическо лице и стопанисва обект, който
представлява поземлен имот 0758.305.1118 по КККР на гр. Бяла, в който не
съществуват сгради, което изключва възможността в обекта да се потребява
ел.енергия за битови нужди. След като обектът се ползва за небитови нужди
/с оглед неговото предназначение/, то и ответникът се явява небитов клиент
по смисъла на Закона за енергетиката. Счита, че при постановяване на
оспорваното решение, ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е
изложил мотиви досежно неприемане на заключението на назначената СТЕ,
според което предоставената и резервирана мощност от капацитета на
мрежата за собствения на ответника обект, находящ се в гр. Бяла, регистриран
2
под аб. № 1621111 е в размер на 62 квт. По изложените съображения моли
решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а
на негово място постановено друго, с което предявеният иск установителен
иск по чл. 422 вр. 415 ГПК бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната
страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу въззивната
жалба в предоставения срок. В о.с.з чрез пълномощника си оспорва
въззивната жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано по предявени от „Енерго-про продажби”
АД, ЕИК ********* срещу К. ИВ. К., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415 ГПК да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 311,61 лв.,
представляваща предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020г. до
20.01.2021г., за обект с клиентски номер ********** и с абонатен номер
1621111, находящ се на адрес: гр. Бяла №210, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв.,
представляваща сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от
издадените фактури, за периода от 02.09.2020г. до 19.02.2021г. вкл., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021 г. по описа
на ВРС по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
3
разпореждане № 14456/23.08.2021. Ищецът излага, че доставя ел.енергия до
обект с абонатен номер 1621111 и клиентски номер **********. Още през
2013г. е резервирана мощност на капацитета на електроснабдителната мрежа
с цел осъществяване на достъп до мрежата и доставка на ел. енергия, а от
18.12.2019г. собственик на процесния обект е ответникът. Твърди, че за целия
процесен период ползвател на услугата е ответникът, а дължимите суми за
мрежови услуги следва да се заплащат на ищеца. През целия процесен период
е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по
осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел
снабдяване с ел.енергия при общи условия за обект с абонатен номер 1621111
и клиентски номер **********, като всеки небитов абонат какъвто е и
ответникът, заплаща цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от
мрежата независимо от момента на консумация при наличието на
присъединяване към мрежата; цената не зависи от ползваното количество
ел.енергия. Твърди, че за процесния период не е начислявана стойност за
потребена ел.енергия. Задължението за заплащане на мрежови услуги може
да отпадне само при прекратяване на облигационната връзка или при
преустановяване на достъпа до електропреносната мрежа. Твърди, че в
процесния случай не са прекратени облигационните правоотношения като
през процесния период непрекъснато е предоставяна услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от
физическо лице. Посочва, че ответникът няма сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект, нито
към 01.10.2020, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов
договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Твърди, че обектът е преминал
служебно към „Енерго Про Продажби“ АД като краен снабдител, на свободен
пазар с доставчик „Енерго Про Продажби“ АД в качеството му на търговец на
свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал.1 ПТЕЕ заплащането за мрежови услуги
се дължи на съответния търговец, който от своя страна ги заплаща на
мрежовия оператор. Фактурите са издадени в полза на праводателя на
ответника, тъй като действителния ползвател на услугата не е изпълнил
задължението си и не е уведомил ищеца за настъпилото правоприемство. По
изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени като му
се присъдят сторените разноски.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор, както и чрез
възражението по реда на чл. 414 ГПК, оспорва предявените искови претенции
като заявява, че не е в облигационни правоотношения с ищеца. Твърди, че в
закупения от него поземлен имот няма постройки и съоръжения, а
предишният собственик също не е бил в облигационни правоотношения с
ищеца. Кабелите на ищеца не влизат в имота, а електромер за имота няма и не
е имало нито в имота, нито на границата му. По изложените съображения
моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и за
присъждане на сторените в производството разноски.
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
4
По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“,
бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу К. ИВ. К., е образувано ч. гр. д. №
3584/2021 г. по описа на ВРС, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, като е била издадена заповед № 241/12.03.2021 г. по ч. гр. д. №
3584/2021 г. С разпореждане № 14456/23.08.2021 г. по реда на чл. 247 ГПК е
поправена допусната в заповедта очевидна фактическа грешка.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта,
като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в
съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетата по делото справка № 231247/26.02.2021г., се установява, че
собственик на имот, находящ се в град Бяла, ул. „Лагерите“ със стар
идентификатор 07598.305.1071, номер по предходен план 1071, кв.137, парцел
ХХV и нов идентификатор 07598.305.1106, е К. ИВ. К. въз основа на договор
за покупко – продажба от 18.12.2019г. като е закупил същият от „Волжани“
ООД, който е придобил имота от предходния собственик К.Н.К..
От представения протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен
електромер от 08.01.2013 г. се установява, че на същата датата е извършена
проверка на СТИ, находящо се в град Бяла с аб. № 1621111 в присъствието на
собственика К.Н.К., след което от „Енерго – Про Продажби“ АД, е издадена
фактура № **********/28.01.2013г., от която се установяват задължения за
лицето К.Н.К. за периода от 14.12.2012 г. до 31.12.2012 г. за обект на
потребеление, находящ се в град Бяла, № 210, включително има начислени
суми и за мрежови услуги.
От констативен протокол № 26.08.2020 г. се установява, че е извършена
подмяна на СТИ, на обект за потребление, находящ се в град Бяла, ул. „Хан
Терелик“ в присъствието на Й.Д.Ц..
По делото са представени седем бр. фактури както следва – 13.08.2020
г., 15.09.2020 г., 08.10.2020 г., 05.11.2020 г., 04.12.2020 г., 05.01.2021 г. и
04.02.2021 г., за обект на потребление град Бяла, № 210, аб. № 1621111, от
които е видно, че за периода от 21.06.2020 г. до 20.01.2021 г. обект – град
Бяла № 210 са начислявани мрежови услуги – достъп до разпределителната
мрежа на база предоставената мощност в общ размер от 311,61 лева като
срокът за плащане на всяка от задълженията е както следва за фактура от
13.08.2020 г. – до 01.09.2020 г., за фактура от 15.09.2020 г. – до 01.10.2020 г.,
за фактура от 08.10.2020 г. – до 27.10.2020 г., за фактура от 05.11.2020 г. – до
16.11.2020 г., за фактура от 04.12.2020 г. – до 15.12.2020 г., за фактура от
05.01.2021 г. – до 15.01.2021 г. и за фактура от 04.02.2021 г. – до 15.02.2021г.
5
От служебна бележка, издадена от Община Бяла № РД 9400-2370-/1/ от
20.05.2021 г. – директор Дирекция УТУПОС се установява, че УПИ ХХV-
1118 в кв.137 по регулационния план на град Бяла, представляващ поземлен
имот № 0758.305.1118 по КККР на град Бяла не съществуват сгради и
съоръжения на терена.
От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, изготвена в две части,
изслушана и приета в о.с.з., проведено на 10.12.2021г., е видно, че при огледа,
инж. В. е установил, че в имота няма сгради и съоръжения, а пред парцела
има монтирано ел. табло, на което вдясно е изписан номера на ползвателя
1621111, който номер е отразен във фактурите. Предоставената мощност на
клиента на обекта е 62 киловата. Процесното СТИ е демонтирано на
18.05.2021 г. От заключението в съдебно – счетоводната част се установява,
че цената на услугата за достъп до разпределителната мрежа за небитови
клиенти“ е х0,02503 лева за 1 Квтч. като остойностената цена по всяка една от
фактурите е съобразена с горепосочената цена. Посочено е, че дължимата
сума за предоставената мрежова услуга - достъп до разпределителната мрежа
за небитови клиенти за процесния период е 311,61 лева, а дължимата лихва за
забава 7,48 лева. В съдебно заседание вещото лице електротехник посочва, че
е посетил имота заедно със служители на „Енерго – Про“, които са го завели
до обекта, а и негов приятел, му казал къде да отиде. Освен това посочва, че
отправил запитване до „Енерго – Про“, които са му отговорили, че са
предоставяли мощност 62 кВтч. От констативен протокол от 18.05.2021 г. се
установява, че за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер
1621111, находящ се в град Бяла с титуляр К.Н.К. е извършен демонтаж на
СТИ.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е основателен, в тежест на въззивника – ищец в
първоинстанционното производство е да установи съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест дължимостта и размера на
вземането, признато му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи
вземането обстоятелства.
По делото безспорно се установява, че ищцовото дружество "Енерго
Про Продажби“ е краен снабдител с ел. Енергия, а ответникът К. -собственик
на имот, находящ се в град Бяла, ул. „Лагерите“ със стар идентификатор
07598.305.1071, номер по предходен план 1071, кв.137, парцел ХХV и нов
идентификатор 07598.305.1106.
С оглед коментирания по –горе Протокол за монтаж/демонтаж/проверка
на директен електромер от 08.01.2013г. би могъл да се направи извод, че
праводателят на ответника – К.Н.К. е бил абонат на ищеца, но данни за
съществуването на подобно правоотношение с ответника К. липсват.
6
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установява чрез пълно и
главно доказване съществуването на правоотношение във връзка със
снабдяването с ел. енергия на имота, собственост на ищеца.
Писмени доказателства за сключване на договор за предоставяне на ел.
енергия или заявление за достъп до такава относно процесния имот липсват.
От представените такива за отчитане на електромерът през 2013г. и
монтирането на нов на 26.08.2020г., т.е. 7 години по-късно не може да се
направи категоричен извод, че между страните съществуват облигационни
отношения при липсата на каквито и да е данни или документи за
предоставяне на ел. енергия в този продължителен период от време.
Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното
правоотношение, възникнало с неговия праводател по отношение на същия
имот, то ищцовото дружество не е доказало, че реално е доставяло ел.
Енергия, тъй като в процесните 7 бр. фактури, издадени след монтажа на
новия електромер, липсва количество доставена ел. енергия, а е начислена
само такса за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност. В подкрепа на този извод е и заключението на в.л. –инж. В. който
посочва, че при огледа на място е констатирал че в имота, представляващ
празно място, което няма сграда, т.е. не се установява наличието на обект
или съоръжения-консуматори на ел. енергия, за които да бъде доставяна,
съответно потребявана такава.
Т.е следващият съществен въпрос по делото е дължи ли ответникът
заплащането на цена за мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа"
в претендирания размер, след като ел. енергия не му е била доставяна дори
според отчетите на ищцовото дружество.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата
се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от същите,
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а
съгласно чл. 29, ал. 1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В конкретния случай се
установи от заключението на вещото лице, както и от фактурите, издадени от
самия ищец, че в процесния обект за процесния период не е имало
консумация на ел. енергия. Предвид съдържанието на цитираната
разпоредба, става ясно, че заплащането на мрежовата услуга /включително за
достъпът/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се
изчислява с оглед нейното количество. При това положение се налага
изводът, че липсва основание за начисляване на цена на достъп до
7
електроразпределителната мрежа за процесния период, тъй като е липсвала
реална консумация на ток. Следва да се има предвид още, че принципно
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа е
свързана и би следвало да калкулира разходите на електроразпределителните
дружества, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането и
поддръжката им, както и всички други административни разходи и разходи с
общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. В случая, доколкото ответникът не е
ползвал ел. енергия, то поведението му изключва приноса му в разходите по
управление и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на
отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги, при липсата
на реална консумация и облигационно правоотношение между страните по
делото. Въпреки твърдението на ищеца, че ответникът е небитов абонат
поради което дължи процесната сума като цена за достъп, извод в тази насока
не може да бъде направен, поради липсата на представени по делото
доказателства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане
на "такса достъп на база предоставена мощност" в процесния обект. След
като в обекта на ответника за процесния период не са предоставяни мрежови
услуги, които да обосноват начисляването на такса за достъп, то такава
според съда не се дължи, поради което предявеният иск за установяване
дължимостта на същата следва да се отхвърли.
По изложените съображения положителният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи
наличието на основание за дължимост от страна на ответника на сумата в общ
размер от 311,61 лв. за периода 21.06.2020 г. до 20.01.2021г., представляваща
цена за мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа на база
предоставената мощност за обект – град Бяла № 210.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в
размер на 7,48 лв., представляваща сбора на дължима лихва за забава върху
всяка една от издадените фактури, за периода от 02.09.2020 г. до 19.02.2021 г.
09.11.2020 г.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
ВРС, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, въззиваемият има право на разноски, но
доколкото същият не претендира такива, нито представя списък по чл. 80
ГПК, съдът не му присъжда такива за въззивното производство.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №53/10.01.2022г., постановено по гр. дело
№6590/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав.
Не присъжда разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9