РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Радомир, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100982 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП,
с насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П.,
чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул.П. ш. № ., ет.., ап.., срещу ответника "В. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № ., представлявано от З. С. Р.и А. М., с който моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и
„такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ./26.10.2021 г. и Анексите към него, са нищожни, на основание чл.10а, чл.19
ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от
ЗЗП.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за кредит №
./26.10.2021 г., съгласно който ищцата следва да заплати и такса за експресно/бързо
разглеждане на документи в размер на 195.45 лева.
На 26.02.2022 г. ищцата сключва анекс за удължаване на срок към договор за кредит
№ ./26.10.2021 г. По силата на този анекс, същата удължава срока на връщане на общо
дължимата сума с 30 дни, за което следва да заплати предварително „такса удължава срока
на връщане на общо дължимата сума“ в размер на 312 лева.
Твърди се, че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава
срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за кредит № ./26.10.2021
1
г., и Анекса към него са нищожни на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът "В.Б." ЕООД е
оспорил исковата молба.
Предявен е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да бъде осъдена
ищцата- ответница по насрещния иск да заплати общата дължима сума от 1282.67 лева
представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № ./26.10.2021 г.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан, предявения от ищцата Д. Б. Г. иск, по повод на непогасеното й
задължение по процесния договор за кредит - предмет на настоящото производство.
В условията на прихващане, ако съдът намери, че клаузата за „Бързо разглеждане“
изрично заявена от г-жа Г., респективно уговорена в специалните условия на Договор за
кредит № ./26.10.2021 г. и Анекси към него, са нищожни, моли да бъде извършено
прихващане на две насрещни и изискуеми суми до размера на по- малката.
Моли да бъдат присъдени на „В.Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни
разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предоставен Договор за кредит № ./26.10.2021 г., според който ищцата
Д. Б. Г. е получила кредит в размер на 200 лв., представляващ главница по кредита.
Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна дата 25.11.2021 г. Начислените такси и лихви
по кредита са: договорна лихва в размер на 6.73 лв. и такса „Бързо разглеждане“ в размер на
51.26 лв. Като общия размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на
падеждната дата е бил на стойност 257.99 лв., при ГПР 49.6%, годишен лихвен процент-
40.97%.
На 08.11.2021 г., ищцата сключва Анекс за допълнителна сума към Договор за
кредит № ./26.10.2021 г., съгласно който на ищцата са отпуснати допълнителни 300 лв. –
главница по кредита както и Анекс за допълнителна сума от дата 18.12.2021 г., към Договор
за кредит № ./26.10.2021 г., съгласно който на ищцата са отпуснати допълнителни 800 лв. –
главница по кредита.
Със сключването на цитираните Анекси, общо дължимата сума се е увеличила,
както следва: главница – 1 300 лв., такса за бързо разглеждане – 195.45 лв. и договорна
лихва в размер на 18.66 лв., като общия размер, който ищцата е трябвало да изплати на
падежа е в размер на 1 514.11 лв.
На 26.02.2022 г. ищцата е сключила Анекс за удължаване на срок към Договор за
кредит № ./26.10.2021 г., в размер на – 312 лв., като дата на връщане на общата дължима
сума по кредита след удължаване е на дата 25.03.2022 г.
Според ответника поради просрочване на дължимата сума по сключения Договор за
кредит № . и на основание Общите условия по Договора, съгласно данните от системата им,
е начислена допълнителна наказателна лихва за забава в размер на 100.10 лева, натрупана за
периода от 25.03.2021 г. (датата на окончателно изпадане в забава) до 18.05.2022 г.
На 19.05.2022 г., ищцата е направила частична вноска по кредита си в размер на 312
лева. Според ответника, в случай че плащането, направено от Кредитополучателя, е
2
недостатъчно за покриване на всички дължими суми по съответния Договор за кредит,
задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит се погасяват в следната
последователност - 1. разноските по Кредита (такси за напомнителни писма във връзка с
просроченото задължение и наказателна лихва за забава), 2. разходи и такси за
допълнителни незадължителни услуги, 3. лихва за предоставяне на Кредита и 4. главница по
предоставения Кредит. Г-жа Г. е погасила, както следва: 60 лева - такси за изпратени до
ищцата три напомнителни писма във връзка е изпадането й в забава, 100.10 лева -
наказателна лихва, начислена за периода от 27.03.2021 до 18.05.2022 г. С остатъка от сумата
е била съразмерно погасена таксата за бързо разглеждане, която е била намалена до 43.55
лева.
Ответника посочва, че ищцата е продължила да бъде в просрочие, след извършеното
частично плащане, отново се е натрупвала наказателна лихва за забава за периода от
19.05.2022 г. до 09.06.2022 г., на която дата е направена нова частична вноска от страна на
ищцата, в размер на 50 лева. Цитираната сума погасява наново натрупалата се наказателна
лихва е размер на 40.04 лева, а задължението за такса бързо разглеждане е била намалена
съразмерно до 33.59 лева.
Като на 16.06.2022 г. е направена нова частична вноска в размер на 50 лева, с която
са погасени, както следва: изцяло е била погасена новонатрупалата се наказателна лихва за
забава, начислена за периода от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г. в размер на 10.92 лева. Изцяло
е погасен остатъкът от дължимото по такса бързо разглеждане, като договорната лихва е
била намалена до 13.17 лв.
Съгласно чл.6.5 от ОУ на Договора за креди, с подписването на Договора за кредит,
Кредитополучателят потвърждава, че е запознат и приема условията на заявения от него
Кредит, отразени в СЕФ и желае да получи заявения Кредит при условия и срок, посочени в
специалните условия на Договора за кредит. С настоящата точка Кредитополучателят
потвърждава, че Кредиторът следва да преведе сумата на заявения Кредит по изрично
посочена от Кредитополучателя банкова сметка или по избран алтернативен начин.
В чл.6.7 от ОУ на Договора за кредит е отразено: „След сключването на договора за
кредит, Кредиторът превежда сумата на Кредита по избрания от Кредитополучателя начин“.
Също така в Договора за кредит е упомената Такса за бързо разглеждане която
гласи: „Такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
Кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в рамките
на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове
и условия, посочени в ОУ съгласно Тарифа на Кредитора“.
Съгласно чл.13 от ОУ на Договора за креди, кредитополучателят има право да
поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя,
съобразно Тарифа на Кредитора. Кредиторът има право, съобразно индивидуалната
кредитна оценка на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В
случай на получен превод на сума по отказана услуга за удължаване Срока за връщане на
кредита, Кредиторът има право да използва получената сума за погасяване на задължението,
съобразно реда по т.11.10 от ОУ.
3
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните
правни изводи:
На основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. На основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
По делото е безспорно, че в договора изрично е посочено, че лихвения процент е в
размер на 40,97%, а годишния процент на разходите е в размер на 49,6%. Изрично в чл.9 от
ОУ е посочено, че лихвата за предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок
на договора. В цитираната клауза е посочено и обстоятелството, че начинът на изчисляване
на годишната лихва за предоставяне на кредита е на база 365 дни в годината, състояща се от
действителния брой дни във всеки месец. При това положение, настоящият състав намира,
че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, да се посочи лихвения процент по
кредита, както и условията и процедурата за промяна на лихвения процент в случай, че при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти и не може да се приеме, че
сключеният договор за кредит е недействителен на това основание.
Видно от чл.7 от ОУ изрично е посочено, че годишният процент на разходите
представлява процент, отразяващ общите разходи за Кредита (настоящи и бъдещи), като
например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на Кредитора и дължими
от Кредитополучателя. Изрично в договора е посочено, че годишният процент на разходите
е в размер на 49,6%, поради което и настоящият състав намира, че е спазено и изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит.
Мотивиран от изложеното, настоящия състав намира, че не са налице основания за
недействителност на сключения Договор за кредит № ./26.10.2021 г., поради което и не може
да се приеме, че договорът е недействителен.
По отношение на претенцията съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
Настоящата състав намира, че са неоснователни изложените доводи в исковата
молба относно противоречието на договорената възнаградителна лихва с добрите нрави.
Както бе посочено по-горе – видно от представения Договор за кредит – предоставена е сума
в размер на 1 300 лева за срок от тридесет дни, с фиксиран лихвен процент – 40,97%, ГПР –
49,8%. Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване
4
да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. С
оглед прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които встъпват, като са ограничени от
повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговорения в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита не
надвишава пет пъти законната лихва, както повелява чл.19, ал.4 от ЗПК, то не противоречи
на добрите нрави страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва,
размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице противоречие
на добрите нрави при определяне на възнаградителната лихва, поради което и не е налице
твърдяното основание за нищожност на клаузата. Договорената възнаградителна лихва е
дължимо платена, поради което и предявеният иск за връщането на тази сума поради
начална липса на основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на такса „експресно/бързо разглеждане
на документите“ и такса „удължава срока на връщане на общо дължимата сума“. Съдът
намира следното:
На основание чл.10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал.2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя – Д. Б. Г. такса за
експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на
чл.10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че
заплатената такса в размер на 195.45 лева за „експресно/бързо разглеждане на документи“ и
такса „удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ е заплатена при начална липса
на основание и ответното дружество следва да бъде осъдено да я върне на ищцата.
Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав намира, че така предявеният
иск в тази част следва да бъде уважен, поради начална липса на основание.
По насрещните претенции на „В..Б.“ ЕООД.
Предявен е насрещен иск, с който моли съда да бъде осъдена ищцата- ответница по
насрещния иск да заплати общата дължима сума от 1282.67 лева представляваща
просрочено задължение по Договор за кредит №./26.10.2021 г.
В условията на прихващане, ако съдът намери, че клаузата за „Бързо разглеждане“
изрично заявена от г-жа Г., респективно уговорена в специалните условия на Договор за
кредит № ./26.10.2021 г. и Анекси към него, са нищожни, моли да бъде извършено
прихващане на две насрещни и изискуеми суми до размера на по- малката.
С оглед изложеното съдът намира, че първоначалната ищцата дължи останалите
суми до 1 282.67 лв., поради което насрещният иск на първоначалния ответник следва да
5
бъде уважен до тази сума, като същият възлиза на 775, 22 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- П. сумата от 400 лв.,
съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Р. държавна такса
върху уважената част на иска в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция по насрещния иск. Общата претендирана сума по същия е
1282.67 лв., уважената част е 775, 22 лв. и същата възлиза на 60.44 %. Ответникът /ищец по
насрещния иск/ е направил разноски в размер на 50.51 лв.- внесена държавна такса, като
60.44 % от същата възлиза на 30.53 лв.
Ответникът по първоначалния иск е направил искане да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, като в оглед размера на
уважения иск, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 400
лв. В този смисъл ищцата/ответница по насрещния иск/ следва да бъде осъдена да заплати
на ответника /ищец по насрещния иск/ и тази сума или общо 430.53 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП,
клаузите на чл.4.1 и чл.13, от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №. / 26.10.2021 г. и Анексите към
него, сключени между ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез
адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш.
№ ., ет.., ап.. и ответника "В. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. Д. Х. № ., представлявано от З. С. Р.и А. М., в частта в която е уговорено, че
кредитополучателят дължи такса за експресно/бързо разглеждане на документи в размер на
195.45 лева. /сто деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ и такса удължаване
срока на връщане на общо дължимата сума в размер на 312 лева /триста и дванадесет лева/.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет..,
ап.., да заплати на "В. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д.
Х. № ., представлявано от З. С. Р. и А. М., по насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД, сумата от 775.22 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № ./26.10.2021 г.
ОСЪЖДА "В.С Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
Д. Х. № ., представлявано от З. С. Р. и Ар. М., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска
колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.., адвокатско
6
възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА "В. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д.
Х. № ., представлявано от З. С. Р.и А. М., да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 50
лв. /петдесет лева/- държавна такса върху иска по чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и
чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет..,
ап.., да заплати на "В. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
Д.Ха. № ., представлявано от З. С. Р. и А. М., сумата от 430.53 лв. /четиристотин и тридасат
лева и петдесет и три стотинки/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7