№ 1070
гр. Сливен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103704 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023 г. ищцата е сключила с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4836973, по силата на който й е била
предоставена в заем сума в размер на 1750 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 35 %
и годишен процент на разходите - 41,72 %, със срок на договора - 22 седмици, платим на 11
равни двуседмични вноски. Общата сума за връщане с предвидената договорна лихва била в
размер 1894,53 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, заемодателят бил длъжен в тридневен
срок, считано от датата на сключване на договора за паричен заем, да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: Две физически лица — Поръчители, Банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или одобрено от
Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата с посредничеството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата
сключила Договор за предоставяне на гаранция № 4836973/28.06.2023 г. с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД.
1
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, ищцата дължала
възнаграждение на ГАРАНТА в размер на 723,47 лв., платимо разсрочено на падежните дати
на вноските по паричния заем.
На ищцата бил предаден погасителен план, в който била включена вноската на
гаранта към дължимата месечна вноска.
Твърди се, че сключените Договор за паричен заем № 4836973/28.06.2023 г. и
Договор за предоставяне на гаранция № 4836973/28.06.2023 г. са нищожни, като се излагат
аргументи в тази насока.
Твърди се, че процесният договор за паричен заем е нищожен на осн. чл. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и посоченият ГПР в договора не отговаря на реално
приложения. В ГПР по договора е включена единствено възнаградителната лихва, като
реално приложения е различен от посочения в договора за креди, тъй като не е включено в
ГПР възнаграждението за ГАРАНТ към “Файненшъл България” ЕООД в размер на 723,47 лв.
Твърди се, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник по Договора за
предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е с акцесорен характер,
той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен
главен дълг. Доколкото Договорът за кредит е нищожен, то договора за предоставяне на
лишен от правно основание, евентуално предмет, поради което също е нищожен.
Предвид изложеното се моли съда, да прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД
нищожността на Договор за паричен заем № 4836973/28.06.2023г. като противоречащ на
императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, както и да прогласи спрямо
„Файненшъл България“ ЕООД нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
4836973/28.06.2023г., поради липса на основание, евентуално нищожен предмет.
В случай, че ответниците оспорват, че в посочения ГПР от 41,72 % не е предвиден
разхода за възнаграждението за гарант, се моли да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.
В предоставения едномесечен срок, отговор от ответните дружества не е постъпил и
не е изразено становище.
Указано е на ищеца, че следва да докаже твърдяните основания за нищожност на
сключените договори за паричен заем и поръчителство.
Указано е на страните, че всяка една от тях следва да докаже своите твърдения и
възражения.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Изи Асет Мениджмънт АД не
е постъпил.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Файненшъл България ЕООД
не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
2
подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, редовно
призовано, представител не се явява.
В съдебно заседание ответното дружество Файненшъл България ЕООД, редовно
призовано, представител не се явява.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 28.06.2023 г. сключен между Изи Асет Мениджмънт
АД, като кредитор и Ж. Д. С., като кредитополучател, страните са се 7уговорили кредитора
да предостави на кредитополучателя сумата от 150 лева, а Ж. Д. С. да върне сумата за срок
до 29.11.2023г. на 11 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 172.23лв, при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, като сумата по договора за кредит е в
размер на 1894.53лв, а годишния процент на разходите по кредита е 41.72 %. В чл. 4 от
Договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на кредитора Изи Асет Мениджмънт АД договор за
предоставяне на поръчителство с две физически лица поръчители с осигурителен доход над
1000лв, банкова гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя
дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.
На 28.06.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между Файненшъл
България ЕООД, като поръчител, и Ж. Д. С., като потребител.По силата на сключения
договор за предоставяне на гаранция, Файненшъл България ЕООД се е задължило да
поръчителства на потребителя по договор за паричен заем от 28.06.2023 г., сключен между
Изи Асет Мениджмънт АД и Ж. Д. С. за сумата от 1750лв.С договора за поръчителство в
чл.3 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в на 65.77лв на
месечни вноски дължими на падежите на погасителните вноски, като общо дължимата сума
по договора за предоставяне на гаранция е 723.47лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от 28.06.2023 г., по силата на който
ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД му е предоставило сумата от 1750 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 17.01.2023 г. е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 41.72%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури гарант на одобрено
от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има
драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното
дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на императивната норма
3
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не
може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем от
28.06.2023 г. е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума
по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че Договора за предоставяне на гаранция е изрично обвързан с
договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя
дружество-гарант, което да предостави гаранционни сделки. Заблуждаваща практика е в
договора за предоставяне на паричен заем да са посочени погасителни вноски в един размер,
а впоследствие с вноската по договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да
се увеличава и пълният й размер да е посочен само в погасителния план. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за
паричен заем от 28.06..2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с ответното дружество
Файненшъл България ЕООД на 28.06..2023 г., по силата, на който ответното дружество
Файненшъл България ЕООД му е предоставило гаранция по договор за паричен заем от
28.06..2023 г.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 24.07.2020 г. е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 41.72%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или
поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в
настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално
приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в
нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по
договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен, а съответно е
недействителен и договора за предоставяне на гаранция и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, както и
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Договора за предоставяне
на поръчителство е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е
предвидено определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване
на нищожност на договора за предоставяне на гаранция от 41.72%. е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
489лв и държавна такса в размер на 78.58лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
4
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400лв и държавна такса в размер на 50лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Изи асет мениджмънт” АД,с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж.
Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр.Сливен,
кв.Българка №18, ет.3,ап.11, че сключеният договор за паричен заем №4836973 от
28.06..2023 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Файненшъл България ЕООД ”
АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от
гр.Сливен, кв.Българка №18, ет.3,ап.11, че сключеният договор за предоставяне на гаранция
от 28.06..2023 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт” АД,с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, АТЦ – Силвър център, етаж
ІІ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1,
т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 489лв и държавна такса в размер на
54.12лв.
ОСЪЖДА „Файненшъл България ЕООД ” АД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж
ІІ, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в
размер на 78.58лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5