Мотиви на присъда № 7 от 2.04.2021г.по нохд № 392/ 2020г.по
описа на ОС- Ямбол:
Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение
против подс.П.А. *** за престъпление по чл.343, ал.1, буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на *******год., около 22.30 ч., на път *******, между гр. С.и с. З., общ. Тунджа, обл. Ямбол, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил, марка и модел „*******“, с *********, с
посока на движение от гр. С.към с. З., е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.2 от Закона за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.Х.И. ***, починал на *******г.
Наследниците на
пострадалия В. И.- С.М.И., Х.В.Х., М.В.Х., М.С.Т., И.Х.И., Й.Х.И., П.Х.И. и М.Х.И. са конституирани в наказателния процес като
частни обвинители, тъй като същите са съпруга, деца, родител, братя и сестри на
пострадалия и съответно са от кръга лица изброени в ТР №1/2016г.имащи
качеството на наследници на пострадалия имащи право на обезщетение.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така
както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна
страна. Прави се анализ на събраните доказателства и се стига до извод, че
същите обосновават съставомерността на изпълнителното деяние и авторството му.
Пледира се подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и
да му бъде наложено наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства,
като се отчете и съпричинявеното от страна на пострадалия. Прокурора счита, че
с наказание 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК в пълна
степен биха се постигнали целите на
наказанието. Иска се и налагане на кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Частните
обвинители С.М.И., Х.В.Х., М.В.Х., М.С.Т., И.Х.И., Й.Х.И., П.Х.И. и М.Х.И. участват в
съдебното заседание лично и с повереник адв.С.. Същите, чрез повереника си поддържат обвинението така както е предявено
с обвинителния акт, като считат същото за доказано от обективна и субективна
страна от събраните на досъдебното производство доказателства. По отношение
вида и размера на наказанието изразяват несъгласие с прокурора, като считат, че
същото следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде отложено
за изтърпяване за максималния изпитателен срок.
Подсъдимият П.Я.
участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат М.А. ***, чрез която
пледира за недоказаност на обвинението и по специално, че от събраните
доказателства не се доказва, че е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДП, тъй като не се установява същия в определен
момент да не е контролирал управлявания от него автомобил. Прави се извод, че в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15 НК, тъй като подсъдимият е
управлявал автомобила спазвайки правилата за движение по пътищата и движението
на неосветената каруца в насрещното движение е непредвидимо и непреодолимо
препятствие. На това основание и цитирайки практика на ВКС се прави искане за
постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан. Алтернативно
в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен се иска на същия да бъде
определено наказание при условията на чл.55 НК, поради наличие на многобройни
смегчаващи вината обстоятелства.
Съдът за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият е роден на ***г***, с о.о. е, не работи и
не е осъждан. Притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, категория В и АМ и контролен талон издадени на 12.12.2009г.
През 2017г.има наложено наказание с НП за нарушение на чл.6 , т.1 ЗДП. Не са му
отнемани контролни точки.
Вечерта на ********.подсъдимият предприел управление
на автомобил "*******" с ДК № ********собственост
на "********" ЕООД- Ямбол по път ********в посока от гр.С.към с.З.. В
автомобила на предна дясна седалка е пътувала св.Б.Г., с която подсъдимият
живеел на съпружески начала, а на задната седалка се возели родителите му св. А.А.
и св. Й.А.. Асфалтовата настилка била суха, запазена, като движението се
осъществявало в условия на намалена видимост, в тъмната част на денонощието.
Единствения източник на осветеност са били фаровете на автомобила. Около
22,30часа подсъдимият е управлявал автомобила по пръв пътен участък, в дясната
лента за движение. Пътното платно е с
ширина 5,40м., разделено на две ленти за движение с хоризонтална единична
прекъсната линия М3.От двете страни на пътя е имало затревени банкети с ширина
от по 1,80м. Подсъдимият се движел на къси светлини със скорост от 87км/ч.
По същото време и на същото място насрещно в посока
от с.З. към гр.С.се движела каруца, теглена от кон с около 6 км/ч, а в каруцата
се намирал постр.В. Х.И.. По предната част на каруцата и по коня не е имало светлоотразителни или други
светещи елементи, които да са видни за насрещно движещите се участници в
движението. Каруцата и коня са били в насрещното платно, насочени косо надясно
спрямо посоката й на движение, под ъгъл 11градуса. Постр.И. управлявал каруцата
след употреба на алкохол с концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,99 на
хиляда. Подсъдимият възприел възникналата опасност- намиращите се в неговото
платно за движение кон и каруца, когато
е отстоял на 59,90м.от опасността. Незабавно задействал аварийно спирачната
уредба на управлявания автомобил и едновременно с това опитвайки се да избегне
удара с каруцата е отклонил движението на автомобила косо наляво под ъгъл 5
градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение и спрямо посоката си на
движение. В предвид разстоянието между двете превозни средства, траекториите
им и скоростта им на движение е последвал сблъсък между автомобила
управляван от подсъдимия и каруцата управлявана от постр. И.. Към момента на
сблъсъка скоростта на движение на автомобила е 66,07км/ч, а на каруцата 6км/ч.
Ударът между двете превозни средства се е състоял в средата на пътното платно,
като за автомобила е челен, ексцентричен обособен по ширината на предните му
състави, а за каруцата - челен, кос, в
предната час и главата на коня, а в последствие и в областта на десния ок на
каруцата. След удара предната част на коня е разрушила предното ветроупорно
стъкло и е навлязла в салона на автомобила. В този момент каруцата се е
разкачила от коня и била отблъсната напред и надясно, като се завъртяла по
посока часовниковата стрелка и преустановила движението си в десния банкет /спрямо
посоката на движение на автомобила/.
Автомобилът продължил движението си напред, изминал около 25 метра и
преустановил движението в средата на пътното платно.
В резултат на
сблъсъка тялото на постр.И. било изхвърлено от каруцата и паднало върху пътното
платно непосредствено пред спрелия автомобил. В резултат на удара със значителна
сила върху платното В. И. получил тежки несъвместими със живота травматични
увреждания, от които изпаднал в дълбока мозъчна кома.
Подсъдимият съобщил за станалото ПТП, като минути
след това на местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП- Ямбол и на РУ
Стралджа. Постр.И. бил откаран линейка за лечение в МБАЛ
"Св.Пантелеймон" Ямбол, където въпреки проведеното лечение и
положените усилия на медицинския персонал починал на ********., в следствие на
получените при ПТП тежки травматични увреждания.
В състава на екипа на РУ- С.посетил местопроизшествието бил св.А.Т.-
младши автокотрольор, който изпробвал подсъдимия с техническо средство за
употреба на алкохол, като резултата бил отрицателен.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
трупа на В. И. след неговата аутопсия е видно, че са му причинени следните
увреждания: тежка черепномозъчна травма със субарахноидални кръвоизливи в
челните и теменните области на двете големи мозъчни хемисфери, тежък оток на
мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия отвор и вторични кръвоизливи в
областта на мозъчния ствол по срезните повърхности на двете мозъчни хемисфери.
Масивен двустранен периобритален хематом с оток на тъканите, по изразен в
областта на дясната очница. Тежка гръдна травма със счупвания на десните ребра
и първите две ребра в дясно, със значителни контузионни увреждания на белите
дробове, предимно на левия бял дроб. Тежка хипостаза с двустранна хипостатична
пневмония и оток на белите дробове.
Причината за настъпването на смъртта е тежката
черепно- мозъчна травма получена при възникналото ПТП като за настъпването на
смъртта има дял и съществената гръдна травма. Непосредствената причина за
смъртта е тежкия оток на мозъчния ствол в големия тилен отвор. Това е довело до
изпадане на пострадалия в състояние на дълбока кома и силно затормозяване
функциите на жизненоважните центрове намиращи се в мозъчния ствол. Това са
центърът на дишането и сърдечно- съдовият център. Настъпването на смъртта на
пострадалия е в непосредствена връзка с получените травматични увреждания при
възникналото ПТП - сблъсъка с автомобила
и настъпилите усложнения.
Описаните увреждания добре отговарят да са получени
вследствие на блъскане на каруцата, в която се е намирал пострадалия и последващото му изпадане
от нея и удряне на главата и гръдния кош по повърхността на терена на
местопроизшествието със значителна сила.
Видно от заключениeто на допълнителната автотехническа експертиза изготвена
от вещите лица Д., инж.Б. и инж.М. при управление на автомобил на къси светлини
максимално осветената зона за виждане достига до около 55-60м.в дясната част на
кривата на светлинния сноп, а лявата част ефективното осветяване стига до
40-45м. Дългите светлини достигат до 140-150м. При движение на къси светлини
технически съобразената скорост, при която подсъдимият би имал възможност да
спре управлявания автомобил "*******" в зоната на виждане за да
избегне сблъсъка с появилата се опасност - насрещно движещата се каруца в
неговото платно е 70,2км/ч. Скоростта от
70,2км/ч. е съобразена с конкретните условия на видимост - нощно време и липса
на осветеност на каруцата и коня и осветеността от фаровете на автомобила на
къси светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Реалната възможност подсъдимият да забележи идващия
кон с каруца в предвид възможностите за виждане и забелязване на препятствие
при включени къси светлини пред него е 60м. На практика подсъдимият е реагирал
на опасността когато е отстоял от коня с каруцата на разстояние от 59,90метра,
т.е. същия е възприел и реагирал при първата възможност за забелязване на
препятствието пред автомобила.
Тъй като подсъдимият е управлявал автомобила
непосредствено преди ПТП със скорост 87км/ч. на къси светлини, мястото на
възприемане на коня с каруцата като опасност и мястото на удара между тях
попадала в опасната зона за спиране на автомобила и сблъсъкът е бил
непредотвратим.
От своя страна пострадалият И. е допринесъл за
настъпилото ПТП, тъй като е управлявал каруцата в насрещната за нея лента, в
тъмната част на денонощието при липса на светещи елементи в предната част на
коня и каруцата. Това е направило коня и каруцата трудно забележими. Следващото нарушение от страна на пострадалия
И. е управлението на пътно превозно средство след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,99 на хиляда.
В заключение следва да се приеме, че вина за
станалото ПТП имат както подсъдимия, който
е управлявал автомобила с несъобразена скорост с конкретните условия на видимост
- нощно време и осветеността от фаровете на автомобила на къси светлини, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие така и пострадалия,
който не е следвало да управлява каруцата след употреба на алкохол, в насрещната лента за движение и без какъвто
й да е светлинен източник в предната част на каруцата и коня в тъмната част на
денонощието.
Подсъдимият
при управлението на автомобила е нарушил следното правило за движение по
пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:
чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като скоростта, с която е управлявал автомобила не е съобразена с
конкретното разстояние на видимост осигурено от светлинния сноп на късите светлини на автомобила. В обхвата
на факторите визирани в чл.20, ал.2 ЗДП, с които подсъдимият е следвало да
съобрази безопасността на скоростта си, се включват и "конкретните условия
на видимост" - възможността му своевременно да забележи евентуалната опасност за движението и да спре
в осветеното пространство от светлините
на автомобила, предотвратявайки общественоопасните последици. Разстоянието на
видимост е едно от решаващите условия при избора на скоростта за да може да
спре своевременно автомобила, водачът трябва да разполага с обективна
възможност да наблюдава пътя на разстояние по- голямо от опасната зона за
спиране. При неблагоприятни за видимостта условия основно изискване за
безопасност на движението е скоростта да бъде
съобразена с разстоянието, в рамките на което препятствието на пътя може
да бъде своевременно възприето и моторното превозно средство да бъде безопасно
спряно. В конкретния казус при намалена видимост, с оглед късния час 22,30часа
и неосветения пътен участък, правомерното поведение на подсъдимия е изисквало
да управлява автомобила със скорост до 70,2км/ч., която би му позволила да спре
в обсега на осветеното пространство от
късите светлини. От изложеното по- горе съдът счита, че нарушението на
разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП безспорно е в пряка причинна връзка с
последващите неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането
на наказателната отговорност на подсъдимия.
Пострадалият И. от своя страна също е извършил
нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП:
нарушил е разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП ,
която забранява на водачите да управляват пътни превозни средства под
въздействието на алкохол, с концентрация над 0,5 на хиляда. И. е нарушил тази
разпоредба, тъй като е управлявал пътно превозно средство- каруца с
концентрация на етилов алкохол 1,99 на хиляда;
нарушил е разпоредбите на чл.71, ал.1 от ЗДП и чл.15
ППЗДП, които вменява задължението всяко пътно превозно средство с животинска
тяга да е оборудвано с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост-
отзад вляво светещо тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Пострадалият
е нарушил посочените разпоредби, тъй като се е движел през нощта при липса на
светлоотразители отпред и светещо излъчващо тяло с бяла или жълта светлина,
което нарушение има дял в настъпилото ПТП;
нарушил е и разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗДП, която
задължава водачите на ППС да се движат по възможност най- вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използват
най- дясната свободна лента. И. е нарушил тази разпоредба, тъй като е
управлявал каруцата в насрещната лента, при двупосочен път с очертани две ленти
за движение. Това нарушение също има дял в настъпилото ПТП.
При ПТП на лекия автомобила "*******"
собственост на "********" ЕООД са причинени имуществени вреди в
размер на 2446лв., което е равно на пазарната стойност на автомобила 2800лв.,
след приспадане на сумата, която собственика би получил при предаване на същия
на пункт за вторични суровини - 354лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията свидетелите А.Т.
и С.И., дадени на съдебното следствие, от заключенията на тройната и
допълнителната тройна автотехнически експертизи изготвени от вещите лица инж.М.,
инж.Б. и Д., от оценителната автотехническа експертиза изготвена от вещото лице
Д., от заключението на съдебномедицинската експертиза изготвено от вещото лице
д-р Ч., от заключението на химическата експертиза изготвено от вещото лице Л. и
показанията на посочените вещи лица на съдебното следствие, както и от приложените
по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, свидетелство за съдимост на подсъдимия, справка от КАТ за наложени
административни наказания на подсъдимия и СУМПС /л.130, 131, т.1, ДП/,
медицински документи за лечението на постр.И. /л.12-38, т.2,ДП/, справка за собственост
на автомобил "*******" /л.42, 43,т.2, ДП/, справка АПИ- ОПУ-Ямбол за
действащи пътни знаци в района на ПТП /л.44,45, т.2, ДП/, удостоверение за
родствени връзки от НБД Население за постр.И. /л.92, 94,96, 98 т.2, ДП/, удостоверение
за наследници на В. И. изх.№ АПИО 456/19.02.2019г./ л.28, т.1, ДП/.
Авторството
на деянието е безспорно доказано от показанията на св. А.Т., който в качеството си на служител на РУ
Стралджа, младши автоконтрольор посетил местопроизшествието след обаждане на
тел.112. Същия провел разговор с подсъдимия, който му съобщил, че е водача на
автомобила "********" участник в ПТП и на това основание е бил
изпробван за алкохол с техническо средство, което не е отчело наличие на
алкохол. Св.Т. сочи, че при разговора с
подсъдимия същия му обяснил посоката си на движение, както и посоката на
движение на каруцата, което напълно съвпада с разположението на двете превозни
средства, участници в ПТП. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля,
тъй като същите са обективни и кореспондират с останалите събрани
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и заключенията на
първоначалната и допълнителната тройна автотехническа експертиза. Св. Т. не
познава страните в процеса, поради което е и незаинтерисован от изхода на
делото и се приема, че пресъздава обективно и вярно възприетото и видяното на
мястото на произшествието. Съдът кредитира и показанията на св.С.И.- съпруга на
пострадалия, която сочи, че съпругът й на инкриминираната дата е ходил с
каруцата от гр.С.в с.З. и че вечерта
докато се е намирала в болницата е разбрала, че съпруга й е
претърпял катастрофа.
При определяне механизма на настъпване на ПТП, посоки
на движение на двете превозни средства, скоростта им на движение, допуснатите
нарушения на пострадалия и подсъдимия, разстоянието от което подсъдимият е
видял и възприел опасността пред себе си, времето за реакция, извършената
спасителна маневра и задействането на спирачната система съдът кредитира
напълно заключението на първоначалната автотехническа експертиза изготвена от
вещите лица Д., инж.Б. и инж.М., тъй като същото е обективно и компетентно. По
отношение изчислението на технически съобразената скорост на автомобила
управляван от подсъдимия, като се отчете нощното време и видимостта на късите светлини за да е в
състояние да спре преди мястото на настъпване на сблъсъка съдът кредитира
напълно заключението на допълнителната автотехническа експертиза изготвена от
същите вещи лица, тъй като същото е обосновано на техническите параметри
осветяване на късите светлини на
автомобилите, реалната възможност за забелязване и виждане на неосветен
обект /кон и каруца/ и време за реакция
от страна на водача на автомобила. Посочените данни са обективни, а изчисленията
и изводите са направени от експерти притежаващи нужните знания и умения и са специалисти
в съответната област. В предвид горното съдът счита за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че в конкретната пътна обстановка - нощно време и при движение
на къси светлини подсъдимият е следвало да управлява автомобила със скорост до
70,2км/ч. за да е в състояние да възприеме и предотврати всяка възникнала
опасност на пътя. При управление със скорост от 87 км/ч.подсъдимият сам се е
поставил в състояние да не може да предотврати сблъсъка с насрещно движения се
кон с каруца, управляван от пострадалия.
Съдът приема за установено по безспорен начин, че
подсъдимият е управлявал автомобила в момента преди ПТП на къси светлини от
наличните обективни данни- протокол за оглед и заключението на допълнителната
автотехническа експертиза, според която времето за реакция на подсъдимия,
реагирането на опасността и видимостта на късите светлини от около 55-60м.
отговаря на това подсъдимият да се е движел на къси светлини. това разстояние
отговаря и на момента на задействане на спирачната система, което е сторено в
момента на възприемане на опасността пред него. Ако е управлявал автомобила на
дълги светлини, чиято видимост е около 150м.технически съобразената скорост е
около 127,8км/ч., поради което подсъдимият движейки се със скорост от 87км/ч. е
имал техническа възможност да спре и да избегне сблъсъка с каруцата.
При изготвянето на първоначалната и допълнителната
автотехнически експертизи вещите лица са използвали наличните обективни данни
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, както и събраните гласни доказателства- показанията
на св.Т.. Съдът приема също така за
безспорно доказана и съвината от страна на пострадалия, тъй като същия при управление
на каруцата е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.15 ал.1, чл.71, ал.1
и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП и да се движи
възможно най- вдясно по платното за движение, да управлява ППС с животинска
тяга с поставени два светлоотразителя отпред и да не управлява ППС след
употреба на алкохол. Тези негови нарушения имат дял в настъпилото ПТП и
неправомерния резултат, тъй като съгласно заключението на първоначалната
автотехническа експертиза, ако пострадалият се е движил възможно най- вдясно е
щял да премине безпрепятствено покрай управлявания от подсъдимия автомобил, а
ако е имал поставени отпред светлоотразители е могъл да бъде забелязан от
подсъдимия в по- ранен момент. Тези изводи съдът прави кредитирайки изцяло
заключенията на първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи по
съображения изложени по- горе.
Мястото на инцидента е установен по безспорен начин
от протокола за оглед, фотоалбума, заключението на първоначалната
автотехническа експертиза и показанията на св.Т.. Безспорно е установено, че
мястото на произшествието е по път ********в посока от
гр.С.към с.З., на 2,70м.вляво от десен край на пътното платно.
Съдът кредитира изцяло
изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза от вещото лице д-р Ч., тъй
като същото е напълно обективно и
компетентно. За да изготви процесната експертиза вещото лице е ползвало
наличната медицинска документация и протокола за аутопсия. На това основание
съдът намира за безспорно доказано, че причината за смъртта на постр.И. е
ПТП-то предизвикано от подсъдимия. СМЕ е приета след прочитане на съдебното
следствие и раз пит на вещото лице д-р Ч..
Концентрацията на алкохол в
кръвта на пострадалия И. е установена по безспорен начин от заключението на
химическата експертиза и показанията на вещото лице Л. на съдебното следствие,
които се кредитират напълно от съда и съответно не се оспорват от страните в
процеса.
От така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Подсъдимият П.Я.
с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1,
буква “в”, вр.с чл.342, ал.1 от НК, за
това че на *******год., около 22.30 ч., на път *******, между гр. С.и с. З., общ. Тунджа, обл. Ямбол, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил, марка и модел „*******“, с *********, с
посока на движение от гр. С.към с. З., е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.Х.И. ***, починал на *******г.
Деянието е
осъществено от подсъдимият от обективна
страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че
на инкриминираната дата е управлявал
МПС- автомобил "*******", нарушил е посочената по- горе разпоредба -
чл.20, ал.2 ЗДП уреждаща правилата за движение по пътищата, като в резултат на управлението
на автомобила с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка- нощно
време и зона на видимост на късите светлини, в резултат на което е последвал
сблъсък между товарния автомобил и каруцата.
Постр.И. при сблъсъка е изпаднал от
каруцата на асфалтовата настилка и получил тежки травми несъвместими с живота, след което е починал на
********.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт е описано посоченото по- горе
нарушение на ЗДП от страна на подсъдимия, а именно управление на автомобил с
несъобразена скорост с конкретните пътни условия- в тъмната част на денонощието
и конкретната видимост при осветяване на късите светлини, както и че е реагирал
своевременно на възникналата опасност на пътя. Това нарушение правилно е
квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДП. Нарушението е описано подробно и поради
това подсъдимият има възможност да се запознае с фактите предмет на доказване и
съответно да организира защитата си. В диспозитива на обвинителния акт и на
стр.10 обаче нарушението се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДП, вменяващо задължението на водачите да намалят скоростта, а при
необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението. От изложената по- горе фактическа обстановка е видно,
че дял за ПТП има единствено несъобразената скорост, с която подсъдимият е
управлявал автомобила като за обвинението е достатъчно да се посочи единствено,
че е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, което е сторено в
обвинителния акт.
Безспорно е
установено, че последвалата смърт на И. е в пряка причинна връзка от
неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК -
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен
водач на МПС е наясно, че движейки се през нощта в неосветен пътен участък, с
единствен източник на светлина- късите светлини на фаровете на автомобила
следва да управлява автомобила с такава скорост, която би му позволила да спре
при възникване на опасност по пътя.
Управлявайки
автомобила със скорост от 87км/ч. на къси светлини, опасната зона спиране е
изчислена на 81,77м.. Каруцата се е намирала на разстояние от 59,90м. от
автомобила в момента, в който подсъдимият я забелязва като опасност по пътя и
поради това същата се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила. Това
обаче не е основание за прилагане разпоредбата на чл.15 НК, каквото е искането
на защитника на подсъдимия. За да се приложи разпоредбата на чл.15 НК е
необходимо кумулативно да са налице няколко предпоставки: деецът да е съобразил
предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението
на МПС и да са налице условия , при които той да е бил поставен в невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.
С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове на случайно
деяние щом сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Допускайки нарушения на правилата за движение настоящия случай
попада именно в тази хипотеза, защото макар ударът да е бил непредотвратим за
подсъдимия, избраната от него скорост от
87км/ч.не му е позволявала да спре в зоната осветена от фаровете на автомобила.
Такава възможност при конкретните пътни условия подсъдимият е имал при движение с около 70,2 км/. В този смисъл са и цитираните от защитника на
подсъдимия съдебни решения № 15/ 17.02.2011г.на второ н.о.на ВКС постановено по
н.д.№ 525/2010г.и № 141/12.09.2016г.на второ н.о.на ВКС по н.д.№555/2016г.
Според ВКС за да се приеме, че водачът на МПС не действа виновно при
настъпването на общественоопасните последици е необходимо да е изпълнил
предписаните му от правните норми задължения като участник в движението.
При
определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
Престъплението
по транспорта със смъртен резултат е деяние с висока степен на обществена опасност
в предвид причинения тежък резултат, както и динамиката на този вид
престъпления. Динамиката на този вид престъпления налага те да бъдат
санкционирани по- строго с оглед генералната превенция на наказанието- да
въздействат предупредително върху останалите членове на обществото. От друга
страна обаче следва да се отчете, че конкретното деяние не разкрива някаква
специфика и обществената му опасност е в рамките на характерната за
непредпазливите престъпления по транспорта. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете и ниската степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, като
има наложено административно наказание през 2017г.за нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДП. Съгласно тълкувателно постановление №1/ 27.02.2015г.на ВАС и НК на
ВКС предходните наказания наложени с НП
и фиш в период от време от 2009г.до 2014г.не следва да се отчитат като
отегчаващи вината обстоятелства като погасени по давност. Следва да се отчете и
поведението на подсъдимия след деянието, тъй като същия е спрял незабавно и е
оказал помощ на разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Отчете се и поведението на пострадалия и неговия значителен дял в настъпилото
ПТП.
По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.1 НК, при наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, като счита,
че с налагането на най- лекото предвидено в разпоредбата на чл.343, ал.1, буква
"в" НК наказание от две години лишаване от свобода, същото ще се
окаже несъразмерно тежко. По тези съображения наложи на подсъдимия наказание 1 лишаване
от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали напълно целите на наказателната
репресия визирани в чл.36 НК.
Съдът намира, че са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане
биха се постигнали в пълна степен целите
както на индивидуалната така и на генералната превенция.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.343г от НК като
лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 1 година. При
определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът не
споделя становището на повереника на частните обвинители относно липсата на
основания за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като се оневинява и
омаловажават допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата на
пострадалия и се вменява изключителна вина на подсъдимия за станалото ПТП. Съдът
изложи своите съображения за наличието на основания за прилагане разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 НК по- горе.
При горния
изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 2 825,68лв.
по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол, 2 031,30 в приход на
съдебната власт по сметката на ОП- Ямбол
и 100лв. в приход на съдебната власт по
сметката на ОС-Ямбол. Посочените разноски са направени за заплащане на възнаграждения
на вещи лица за изготвяне на посочените по- горе експертизи и за явяване на
вещите лица в съдебно заседание, като съдът ги присъди съответно на органите,
които са ги направили.
Причини за извършване на деянието са проявената
престъпна небрежност от страна на подсъдимия.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: