№ 719
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 546 от 8.03.2021 г. по т. д. № 11 757/ 2018 г. на Софийския градски съд,
гражданско отделение, І - 8 състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „Бул
Инс“ АД - гр. София срещу Гаранционен фонд - гр.София за сумата 30 000 лева.
представляваща 1/2 част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№ 4424/ 2015 г. на
Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 6 състав на С. Т. Б. от гр. Стара Загора,
пострадал, като пътник в лек автомобил „БМВ“, с peг. № ******** при ПТП, настъпило на
5.07.2014г., цялото в общ размер 60 000 лева, при отчетено съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ответника И. Д. Т. като водач на трактор „МТЗ-80“ с peг. № *******,
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 5.07.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 5.09.2018г. до окончателно изплащане на
сумата ; И. Д. Т. от гр. Стара Загора е осъден да заплати на „Бул Инс“ АД - гр. София на
основание чл.127, ал.2 от ЗЗД сумата 30 000 лева, представляваща 1/2 част от изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с влязло в сила
решение по гр.д.№ 4424/ 2015 г. на
Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 6 състав на С. Т. Б. от гр. Стара Загора,
пострадал, като пътник в лек автомобил „БМВ“, с peг. № ******** при ПТП, настъпило на
1
5.07.2014г., цялото в общ размер 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 5.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
С определение от 14.05.2021 г. на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК на мястото на починалия
на 3.11.2020 г. ответник И. Д. Т. били конституирани неговите наследници по закон В. И. Т.,
С. И. Т. и Д.И. Т., тримата от гр. Стара Загора.
Срещу решението в частта, с която исковата претенция срещу предпочитания ответник
Гаранционен фонд - гр.София е отхвърлена като неоснователна, е подадена въззивна жалба
от „Бул Инс“ АД - гр. София, в която се изтъква, че решаващите изводи на съда
противоречат на закона и справедливостта. Неправилно съдът приел, че отговорността на
фонда може да бъде ангажирана само в изрично предвидените в закона случаи и то спрямо
увредените лица, респ. техните наследници, каквато хипотеза в случая не била налице.
Участието в произшествието на превозно средство без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ било предпоставка, по силата на която носел отговорност, а в закона нямало
ограничение фонда да носи отговорност само пред увредените лица при наличие на
съизвършителство и платено обезщетение в пълен размер от друг застраховател.
В случая с плащането на пълния размер на дължимото обезщетение на пострадалото лице
ищецът поел дела от отговорността на гаранционния фонд, тъй като произшествието било
осъществено при условията на чл. 53 от ЗЗД с участието на лице без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено
друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена по отношение на
предпочитания ответник.
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд - гр.София я оспорва като
неоснователна.
Правилно съдът отхвърлил по отношение на него исковата претенция, тъй като солидарна
отговорност между ищеца и фонда нито била договорена, нито била установена в закона.
Отговорността на Гаранционния фонд към увредените лица произтичала от закона и била
лимитирана в хипотезите на чл.288, ал.1 и ал.2 от КЗ (отм.).
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
- 3 -
Ответниците по въззивната жалба В. И. Т., С. И. Т. и Д.И. Т., тримата от гр. Стара Загора,
чрез пълномощника адвокат М.З., изразяват становище в подкрепа на нейната основателност
и молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част,
2
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от В. И. Т., С. И.
Т. и Д.И. Т., тримата от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адвокат М.З..
Твърденията за недопустимост на решението са основани на първо място на неправилната
квалификация на предявените искове. Съдът ги квалифицирал по чл.127, ал.2 от ЗЗД, а в
мотивите на решението приел, че застрахователят на гражданската отговорност на виновния
за непозволеното увреждане водач на МПС, респ. Гаранционния фонд, и причинителят на
деликта, не са солидарно отговорни пред пострадалия. Това трябвало да стане с доклада по
делото и на страните да бъдат дадени надлежни указания, което не било сторено, в резултат
на което решението било постановено по непредявени искове.
Освен това решението било постановено след смъртта на ответника И. Д. Т. и макар и този
факт да бил установен след постановяването на решението, той следвало служебно да
отмени всички процесуални действия, извършени след смъртта на ответника, като на
основание чл.229, ал.1, т.2, вр. с чл.229, ал.2, изр.2 от ГПК да спре производството до
конституирането на наследниците на починалия ответник и едва след това производството
да продължи от последното процесуално действие преди смъртта на ответника.
Неизпълнението на тези изисквания довело до невъзможност наследниците да защитят
своите интереси, включително да поставят въпроси при изслушването на техническата
експертиза и да заявят евентуални възражения по приемането на заключението.
Молбата е решението да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав на градския съд.
Оплакванията за неправилност са основани на допуснато нарушение на материалния закон.
След като достигнал до правилния правен извод, че в случая липсва солидарна отговорност
между ищеца и Гаранционния фонд, което очевидно се отнасяло и за другия ответник И. Д.
Т., съдът необосновано приел за основателен евентуалния иск. Щом като нямало солидарна
отговорност между застрахователя и причинителя
на деликта, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на още по-силно
основание следвало да се приеме, че такава солидарна отговорност няма и между ищеца и
другия делинквент, който управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Освен това съдът не извършил пълен и правилен анализ на събраните доказателства и не се
произнесъл по възраженията на ответниците за липса на какъвто и да било принос от страна
на втория ответник - водача на трактор И. Д. Т., макар и да имало доказателства в тази
насока. Изобщо не бил изследван въпроса за приноса на всеки от двамата водачи, участвали
в произшествието, за да бъде изведен крайния извод равен принос за настъпване на
инцидента. От доказателствата се установило, че ако изобщо ответникът И. Т. е допринесъл
за вредоносния резултат, то неговият принос бил незначителен в сравнение с този на другия
водач.
3
Молбата към съда е в случай, че решението не бъде обезсилено като недопустимо, да бъде
отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена по отношение на ответниците - физически
лица.
Ответникът по въззивната жалба „Бул Инс“ АД - гр. София я оспорва като неоснователна,
като изтъква, че по същество осъдителния иск срещу деликтвента би бил основателен, тъй
като след заплащането на дължимото обезщетение застрахователят имал право да получи
съответната част, която е платил за отговорността на съизвършителя, с когото няма
застраховка - в случая И. Д. Т..
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд - гр.София не е представил становище.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от
страни по делото, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части от
валиден съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Бул Инс“ АД - гр. София твърдял, че в резултат на пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 5.07.2014 г. в района на гр. Стара Загора
вследствие неспазване на правилата за
- 5 -
движение по пътищата от И. Д. Т. - водач на колесен трактор „МТЗ-80” с peг. № ******* и
от К. А. И. - водач на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ********, пострадал пътника,
возещ се в лекия автомобил С. Т. Б.. В деня на събитието собственикът на колесния трактор
„Тракийски университет“ - гр. Стара Загора нямал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С влязло в сила решение № 157 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 4424/ 2015г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, І - 6 състав „Бул Инс“ АД било осъдено да заплати на С.
Т. Б. на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение в размер на 60 000
лева, ведно със законната лихва от 5.07.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.
Молбата към съда била да осъди предпочитания ответник Гаранционен фонд - гр. София да
му заплати сумата 30 000 лева, представляваща половината от обезщетението, което той
платил на пострадалия от произшествието, ведно със законната лихва от деня на
4
предявяването на иска, като в условията на евентуалност поискал за същата сума да бъде
осъден ответника И. Д. Т. - водач на колесния трактор.
Ответникът Гаранционен фонд оспорил иска като неоснователен, като посочил, че мотивите
на цитираното решение не го обвързват, тъй като не е бил страна в спора. Освен това с
постановление от 12.12.2014 г. по пр.пр. № 3175/2014 г. на Района прокуратура - Стара
Загора наказателното производство било прекратено по отношение на водача на колесния
трактор, който нямал вина за настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът И. Д. Т. оспорил иска, като изтъкнал, че с посоченото постановление
наказателното производство спрямо него е било прекратено, а това означавало, че не бил
извършил престъпление, свързано с транспорта. Освен това колесния трактор не бил негова
собственост и за него не било възниквало задължение за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“.
В определение № 10 641 от 2.05.2019 г. на основание чл. 140 от ГПК съдът обявил на
страните проектодоклада по делото, в който квалифицирал предявения иск по чл. 127, ал. 2
от ЗЗД, разпределил доказателствената тежест между страните и се произнесъл по
доказателствените им искания.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява като основателно
оплакването на въззивниците - физически лица, за недопустимост на обжалвания акт.
Безспорно е установено, че ответникът И. Д. Т. е починал на 3.11.2020 г. - преди деня на
съдебното заседание от 9.02.2021г., в което са били проведени устните състезания. В
правната доктрина и съдебната практика еднозначно е възприето принципното положение,
че е недопустимо решението, постановено срещу страна, починала преди края на устните
състезания, тъй като тази страна е загубила процесуалната си правоспособност.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за
постановяване на решение по съществото на спора. (Решение № 23 от 16.02.2021 г. по гр. д.
№ 2564/ 2019 г. на ВКС, II г. о.)
При този извод съдът приема, че поради постановяването на първоинстанционното решение
срещу починала страна, а не срещу наследниците й по закон, същото е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, при участието на всички страни по делото.
При този изход на спора на въззивниците - физически лица, се дължат разноските,
направени пред двете инстанции. За първоинстанционното производство се дължи сумата
600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено в брой, по договор за правна
5
защита и съдействие от 16.10.2018 г. (т.І, л. 46), а за настоящето производство - сумата 2 300
лева, в това число 1 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено в брой,
по договор за правна защита и съдействие от 7.06.2021 г. и 600 лева - държавна такса.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261 546 от 8.03.2021 г. по т. д. № 11 757/ 2018 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, І - 8 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД - гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* да
заплати на В. И. Т., с ЕГН
- 7 -
**********, С. И. Т., с ЕГН ********** и Д.И. Т., с ЕГН **********, тримата от гр. ***,
бул. „***“ № **, вх. *, ет.*, ап. ** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , както следва : сумата
600 (шестстотин) лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното
производство и сумата 2 300 (две хиляди и триста) лева, представляваща разноски,
направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6