№ 33078
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20231110123143 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК. При извършена проверка
във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от *** ЕООД против ****
АД частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 149,82 лв., представляваща част от 3
064.90лв., от които:
1/Вземане в размер от 350 лв, представляващи част от 770,22 лв., платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г. ,
сключен между „***“ АД и В. Х. К.;
2/ Вземане в размер от 832,58 лв., представляващи част от 876,40 лв., платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., сключен
между „****“ АД и В. Х. К.;
3/ Вземане в размер от 261,50 лв., представляващи част от 444,55 лв., платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г. сключен
между „****” АД и В. Х. К.;
4/ Вземане в размер от 254,73 лв., представляващи част от 521,85 лв., платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 20.03.2018 г., сключен
между „****“ АД и В. Х. К.;
5/ Вземане в размер от 451,01 лв., представляващи част от 451,88 лв., платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г., сключен
между „****“ АД и В. Х. К.;
Ищецът претендира разноски.
По процедурата. Предмет на настоящото пр-во по гр.д. № 23143 /2023 г. след
разделяне според правилата на съда са исковете срещу В. Х. К. за вземане от общо
1
2 149,82 лв., представляващо част от 3 064,90 лв. Първоначално образуваното пр-во по
гр.д. №25331/2022 г. по описа на СРС, 164 състав е разделено. На второ място, с молба
от 10.07.2023 г. ищецът увеличава размера на предявените частични искове до
горепосочените размери. Искането е основателно и е направено преди насрочване на
делото.
Исковата молба е редовна, като е оставена без движение два пъти и ищецът е
уточнил: кои от основанията за нищожност от множеството общо посочени такива
поддържа обосновано за конкретните договори с кредитополучателя, като посочи в
цифрово изражение клаузите от всеки договор и се обоснове; как е формирана
исковата сума, част от по-голяма сума, като подробно се посочат кои точно вземания
по кой договор формират сумата от 2 149,82 лв. Посочен е и период на заплащане на
сумите от цедента, като за редовността на исковата молба не е необходимо ищецът да
посочи каква точно част от всяко плащане по договорите, което представлява вноска,
покрива претендираната сума за неустойка за непредставяне на обезпечение. Следва да
се посочи, че ищецът твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение става
компонент от месечната вноска по кредита. Задължаването на ищеца да посочи каква
точно част от всяка месечна вноска по договора е покрила неустойката за
непредставяне на обезпечение като изискване за редовност на исковата молба е
ненужно и би представлявало вменяването на ищеца на детайлни и специфични
предварителни изчисления, които са предмет на исканата от него счетоводна
експертиза.
На последно място, исковата молба е връчена за отговор на 14.12.2022 г. и в срок
– понеделник и първи присъствен ден, е подаден отговор на 16.01.2023 г. Именно на
16.01.2023 г. е настъпила преклузията за част от исканията на ответника /някои от
оспорванията по чл. 193 ГПК/, като изпращането на уточнителните искови молби за
становище на ответника не променя това обстоятелство.
В исковата молба и уточнителни молби от 29.05.2023 г., 22.06.2023 г. и
10.07.2023 г. ищецът твърди, че В. Х. К. е сключила с ответника следните договори за
кредит, а именно: Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., Договор за паричен
заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор
за паричен заем № *** от 20.03.2018 г. и Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017
г., като е заплатила по тях всички договорени суми.
Твърди се, че заплатените по договорите от В. Х. К. суми, различни от тези за
главница и възнаградителна лихва, са недължимо платени, при липса на основание
поради нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях. Сочи, че недължимо
заплатените от В. Х. К. суми по неравноправни/нищожни клаузи или договори са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.10.2021 г. Поради преминаване на
вземанията на В. Х. К. за недължимо платени суми от неравноправни/нищожни клаузи
или договори в патримониума на ищеца, то последният ги претендира от ответника с
искове / частични/ по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът твърди, че недължимо и без основание по процесните договори за
2
кредит е заплатена общо сумата от 3 064,90лв.- неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл. 4 от договорите. Сумите по всеки договор са посочени в
приложение № 1 към исковата молба /л. 33/.
В тази връзка ищецът твърди, че цедентът му заплатил сумата на първо място по
силата на нищожни договори в цялост, а именно: Договор за паричен заем № *** от
15.01.2019 г., Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем
№ *** от 27.07.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 20.03.2018 г. и Договор за
паричен заем № *** от 18.05.2017 г., поради това, че:
Клаузата на чл. 4 от договорите за неустойка за непредставяне на обезпечение
е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави. Това било така, понеже изискването за обезпечение представлява едно
на практика неизпълнимо или трудноизпълнимо условие, като страните са
наясно още при подписването на договора, че то няма да бъде изпълнено и ще
служи единствено като основание, за начисляване на неустойката. Подобни
изводи могли да се направят на базата на няколко факта: 1) ако кредиторът
действително е желаел да получи обезпечение, а не допълнителни приходи, е
могъл да изчака краткия срок от 3 дни, за да се увери, че кредитополучателят е
в състояние да осигури отговарящи на изискванията поръчители или банкова
гаранция; 2) високите изисквания към поръчителите и редът за кандидатстване
за издаване на банкова гаранция ( който е сходен с реда за кандидатстване за
банков кредит); 3) краткият срок за осигуряването на обезпечението - а
именно 3-дневен; 4) обстоятелството, че неустойката е включена в
погасителния план на кредитополучателя, още при изготвяне на договора.
Също така, размерът на неустойка бил уговорен още при сключване на
договорите, като варира между 50% -100% от главницата. Кредиторът
следвало да се увери в кредитоспособността на длъжника преди сключване на
договора. Поради това и договорите в цялост се твърди да са нищожни на осн.
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави;
Нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Излага, че
неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР на
договорите за кредит, поради което е налице грешно посочен размер па ГПР.
Същата на практика представлявала възнаградителна лихва поради
изложеното в т. а.
Нищожност поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
26 ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Ако неустойката за непредоставено обезпечение беше
включена в ГПР, то той би бил в размер на между 50 % и 80 %.
Нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, понеже
не са били представени на кредитополучателя ОУ.
Нищожност поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 22 от
ЗПК, понеже: не всички елементи на договорите са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12; към същите не са
представени Погасителни планове и Стандартни европейски формуляри в два
3
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Същите представляват
неразделна част от Договорите за кредит и е следвало да бъдат предоставени и
подписани в два екземпляра; нарушено било и изискването договорите да са
написани по ясен и разбираем начин; ГПР е посочен единствено като процент.
Нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави, поради това, че възнаградителната лихва е в размер над 30 процента;
На второ място, твърди, че разпоредбата на чл. 4 от Договор за паричен заем №
*** от 15.01.2019 г., Договор за паричен заем № *** от 10.10.2018 г., Договор за
паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 20.03.2018 г. и
Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г. е нищожна поради това, че:
е нищожна на посочените по-горе в. б. а- f основания;
е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, понеже представлявала
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не била
индивидуално уговорена. Липсата на посочен ГПР или неточното му
посочване не позволило на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора;
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Поддържа отговора с молба от 11.07.2023 г.
Оспорва ищецът да е станал титуляр и да е придобил вземанията към „****“
АД. Заемополучателят не могъл да прехвъри процесиите вземания, тъй като
заемополучателият е прехвърлил същите вземания в полза на друго лице - „****“
ЕООД, с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2020 г. - преди договорите за
вземания към финансови институции, сключени с „***“ ЕООД. Оспорва договор за
прехвърляне на вземания от 09.04. 2020 г. да е прекратен.
Твърди, че процесният договор за цесия е нищожен, понеже чл. 1 от
договора предвиждал, че прехвърлянето е възмездно, а чл. 3 предвиждал, че срещу
придобиването на вземанията по чл. 1 „***“ ЕООД трябва да заплати на съответния
потребител цена за всяко отделно вземане, равняваща се на 55 % от неговия размер. От
друга страна съгласно чл. 4 от договора „задължението за заплащане на цената
възниква за всяко вземане отделно при настъпване на следните условия: в срок от 7 дни
от датата, на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника“. Според
чл.7, ал.1 от договорите съдебното събиране на вземанията е процедура, която „***“
ЕООД могла да предприеме „по своя преценка“. В този контекст това дали договорът е
възмезден или не зависело изцяло от волята и поведението на цесионера - търговец, но
по никакъв начин не зависело и върху него няма никаква възможност за контрол от
страна на потребителя. Клаузите на чл. 3 и чл.4 от договорите се твърди да са в
очевидно противоречие една с друга; договорът съдържа клауза, според която се
забранява на цедента да събира вземането, което е характерно за договори за възлагане
4
на събиране на вземането, което прави предмета на договора неясен, поради което
договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
Твърди се и по същите аргументи и поради това, че ищецът не е вписан в регистъра на
финансовите институции, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договорът да е нищожен
поради противоречие със закона. Твърди и че договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави, защото според чл. 14 от договора се дължала
неустойка от цедента, в случай че предприеме каквито и да било действия във връзка
със събирането на вземанията си. Твърди и че договорът за цесия е потребителски и
съдържа неравноправни клаузи.
Оспорва представителната власт на Р.В. и да е уведомен за цесията.
Относно клаузата на чл. 4 от процесните договори за кредит излага, че още при
кандидатстване за отпускане на заем на потребителите се предоставя информация за
изискването за осигуряване на поръчители/банкова гаранция, като предоставянето на
обезпечение е част от волята на страните при уговаряне на самия кредит. Според чл.
11, т. 18 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит в него да бъдат изрично уговорени обезпеченията по кредита. Сочи, че
осигуряване на уговореното обезпечение било самостоятелно задължение на
кредитополучателя, а неизпълнението на това задължение имало самостоятелни
негативни последици за кредитодателя, като уговорените изисквания към
поръчителите били стандартни и напълно обосновани. Кредитополучателят следвало
да положи грижата на добър стопанин за изпълнение на това си задължение в
уговорения срок, което означава естествено не едва след сключването на договора за
паричен заем да започне да прави постъпки за издаване на банкова гаранция или да
търси лица, които да се съгласят да са му поръчител. Сочи, че единственият документ,
който се изисквал от кредитополучателя относно поръчителя, е изрично уговорен в чл.
4 от договорите и това била служебна бележка от работодателя на лицата, посочени
като поръчители. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
уговореното обезпечение изпълнявала именно обезпечителната функция на всяка
неустойка, защото целта й била да стимулира кредитополучателя да осигури
уговореното обезпечение, което да гарантира срочното изпълнение на задълженията на
кредитополучателя да плати дължимите по договора за кредит суми.
Относно договорите за кредит сочи, че са валидни и съдържат всички
необходими реквизити. Към тях не са приложими ОУ.
Позовава се на давност.
С оглед твърденията безспорно между страните е, че между В. Х. К. и ответника
са сключени Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г., Договор за паричен заем
№ *** от 10.10.2018 г., Договор за паричен заем № *** от 27.07.2018 г., Договор за
паричен заем № *** от 20.03.2018 г. и Договор за паричен заем № *** от 18.05.2017 г.
при уговорените в тях условия; че в договорите е уговорена неустойка за
непредставяне на обезпечение, като В. Х. К. не е предоставила обезпечение – две
5
физически лица поръчители, или банкова гаранция, поради което й е начислена по
договорите неустойка на това основание.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: че в исковия период В. Х. К. е заплатила на ответника по договорите
сумата от 3 064,90лв. именно като неустойка по чл. 4 от договорите; че с договор за
цесия от 20.10.2021 г. В. Х. К. е прехвърлила вземането за тази сума в патримониума
на ищеца; че договор за прехвърляне на вземания от 09.04. 2020 г. е прекратен; че Р.В.
е бил упълномощен от ищеца да сключи от негово име договора за цесия или
сключването на договора за цесия е потвърдено от ищеца чрез законните му
представители; че ответникът е уведомен за цесията; че сочените от ищеца клаузи и
договорите в цялост са нищожни на сочените от него основания вкл. и че договорите са
сключени при ОУ, че се изписани на шрифт по-малък от 12 както и размера на
възнаградителната лихва.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже правно
основание за имущественото разместване – че договорите за кредит и клаузите в тях са
валидни; че е налице индивидуално договаряне, както и останалите си възражения.
По доказателствата. Първо по оспорванията на ответника по чл. 193 ГПК. В
исковата молба относно процесните договори за кредит се твърди те са да приложени
всички и то в цялост /т. 6,3 от ИМ на л. 14/. С молба от 29.05.2023 г. обаче ищецът
излага, че не разполагал с договорите от 15.01.2019г., 27.07.2018г и 20.03.2018г. Съдът
установи, че към исковата молба са били приложени, като се и намират в ел. папка по
делото сканирани документи, следните документи: договор за цесия в цялост,
пълномощно от 10.11.2021 г., договор от 16.01.2019 г. само първа страница,
погасителен план, договор 10.10.2018 г. неподписан от кредитополучател,
погасителен план, неподписан от кредитополучател, договор от 18.05.2017 г.,
неподписан от кредитополучател /л. 147 и сл./. От своя страна ответникът представя с
отговора подписани договори за кредит от страна на кредитополучател, които оспорва
като неавтентични в частта относно подписа на кредитополучател /т. 2,1 от отговора на
л. 49/. Искането е направено в срока по чл. 131 ГПК и касае подписите на
кредитополучателя на всяка страница на договорите. С молба от 11.07.2023 г. на л. 133
ответникът уточнява искането, като сочи, че оспорва като неавтентичен договор в
частта относно подписа на кредитополучател, но договорът не е уточнен – под т. 1 от
исковата молба е посочено „14 на брой договори“. Следва да бъдат дадени указания.
На второ място, за първи път с молба от 11.07.2023 г. се прави оспорване на
подписи под погасителните планове, което искане е преклудирано /мотиви за
течението на срока по чл. 131 ГПК по-горе/.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК относно неоспорени документи е
неоснователно като самоцелно. Искането по т. 3,1 от молба от 11.07.2023 г. и от
отговора за допускане изготвяне на ССчЕ с въпроси относно статута на ищеца и дали
е изпълнил/изпълняла или е покрил/покрива изискванията на ЗКИ не са относими към
предмета на делото. Делото е с предмет правоотношение по договори за кредит и
6
административните изисквания или други изисквания, относими към статута и/или
дейност на дружество по кредитиране, не са свързани с предмета пряко. Не следва да
бъде допуснато и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели относно принципния начин на проверяване кредитоспособността на лицата,
кандидатстващи за кредит. Изслушването на свидетели не е необходимо. Не се спори,
че неустойка е начислена, като доводите на страните са относно нейната
валидност/невалидност и са предимно правни.
Неоснователно е искането на ищеца по т. 1, 3, 4 от исковата молба.
Постъпването на суми по договорите в полза на ответника не се доказва по реда на чл.
190 ГПК, защото това би означавало да се принуди ответникът да създава документ; не
е необходимо и свързано с предмета на делото информацията, за която се искат СУ.
Неоснователни са и исканията на ищеца по т. 5-8 от исковата молба. Сочените
обстоятелства се доказват по други начини, а и ищецът не твърди, а и липсват каквито
и да било данни, че през ***, *** и т.н. В. Х. К. е извършвала плащания.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 04.12.2023 г. /понеделник/ от 14,45 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни с
молба с препис за ищеца оспорването си по чл. 193 ГПК по т. 2,1 и т. 2,2 от молба от
11.07.2023 г. – подписите за В. Х. К. под кои договори, представени от кого - ищеца
или ответника, от кои дати, оспорва; подписите за В. Х. К. под кое пълномощно
оспорва. При липса на уточнение в срок съдът ще приеме на осн. чл. 101 ГПК, че
искане по чл. 193 ГПК не е направено.
Съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ впоследствие по искането на ответника ищецът
да бъде задължен на осн. чл. 183 ГПК да представи оригинали на договори за кредит и
на пълномощно; по искането на ответника за СУ по т. 4;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до о.с.з. да посочи дали е вписан в
Регистър по чл. 3а ЗКИ през 2021 г. и 2022 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ищецът да бъде
задължен на осн. чл. 183 ГПК да представи оригинали на документите по т. 1,3 – 1,5
от молба от 11.07.2023 г. и от отговора; за допускане на ССчЕ по въпроси по т. 3,1 от
отговора и молба от 11.07.2023 г.; както и искането за свидетели по т. 5; искането на
7
ищеца по т. 1, 3, 4 от исковата молба; исканията на ищеца по т. 5-8 от исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 ГПК "****" ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от управителя Е. *** У., да представи в
едноседмичен срок от съобщението по делото: Договор/и за вземания от финансови
институции за прехвърляне на вземания към „****“ АД, ЕИК ***, сключени между
„****“ ООД, от една страна като цесионер, и от друга страна от В. Х. К., ЕГН
********** (договор от 09.04.2020 г.). Да му СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и направи справки в счетоводството на
ответника да даде отговор на въпросите в молба от 29.05.2023 г. /л. 112/ и евентуално
посочени от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 400 лв. вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаването
на определението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за
внесен депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА в 1-седмичен срок от получаването
на определението да посочи въпроси към ССчЕ относно плащанията по кредита.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозита в срок делото ще се
разглежда без горепосочената експертиза.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ответника да се
изпрати препис от молба от 10.07.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8