РЕШЕНИЕ
№ 15985
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110152873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. И. Т. ЕГН 5********** с предявен иск с
правно основание чл.26 ал.1 пр. 1 и пр.3 ЗЗД и чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,
срещу „........ ЕООД ЕИК ......... за признаване за установено в отношенията между
страните, че е нищожна клаузата по чл.11, т.3 от Договор за потребителски кредит от
13.01.2020 г., сключен с ответното дружество като противоречаща на закона и на
добрите нрави и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на
497,35 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по процесния
договор. Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество договор за паричен заем
от 13.01.2020 г. за предоставяне на заем в размер на 1000 лв., в чл.11.3 от който било
уговорено, че в случай, че заемателят не предостави едно от предвидените в чл.11 т.1
обезпечения в 7 дневен срок, ще му бъде начислена неустойка в размер на 607,36 лв.
Поддържа, че е заплатила по процесния договор сумата в размер на 1000 лв. главница,
128,81 лв. лихва, и 497,35 лв. неустойка по чл.11 т.3 от договора.
Поддържа, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя,
поради което и процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД
вр. чл.33 ал.1 ЗПК, както и като неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК.
Поддържа, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на
ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Клаузата за
1
възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави, отделно
от това твърди, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, в нарушение на чл.147 ЗПК, а ищецът го сключил при условията
на крайна нужда и явно неизгодни условия. При условията на евентуалност релевира
възражение за нищожност на неустоечната клауза, като поддържа, че заемната сума
била погасена предсрочно от ищеца. По изложените съображения моли за уважаване
на исковата претенция.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца, че между страните е
бил сключен договор с посочените в исковата молба параметри. Оспорва ищцата да е
заплащала суми по процесния договор в претендирания размер. Твърди, че липсва
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за нищожност на
неустоечната клауза, тъй като бил предявен осъдителен иск за връщане на недължимо
платеното при начална липса на основание. По същество се заявява, че предявените
искове са неоснователни. Оспорва уговорената в чл.11 т.3 от договора клауза за
неустойка да противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с право основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 12 ЗЗП:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит от 13.01.2020 г.с твърдените клаузи, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогА.ващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
От представения по делото договор за потребителски кредит №............г. се
установява, че между ищцата А. Т. като кредитополучател и ответното дружество
„........ ЕООД е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ответното
дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 1000 лв. за срок от 32 седмици
при ГПР в размер на 41,58 %, ГЛП в размер на 38,02 %. Съгласно чл.7 от процесния
договор, общата сума, дължима от заемополучателя към датата на падежа -20.08.2020
г., възлиза на общо 1128,81 лева, включваща главница и възнаградителна лихва,
съгласно изчисления ГПР. Видно е, че в чл. 11 от договора за паричен заем е уговорено
задължението на заемополучателя в седмодневен срок от сключването на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата не по- малка от 1128,81 лв. със срок на валидност
2
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или 2.
Застрахователна полица за сключен в полза на „........ ЕООД договор за застраховка
срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на
кредитополучателя във връзка с договора и да поддържа валидна застраховка за срока
на договора. В чл.11 т.3 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено, че
в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението си по т.11 от същия, дължи
на ответното дружество неустойка в размер на 607,36 лева.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съдът намира, че уговорената в чл. 11. 3 от договора неустойка в размер на
607,36 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за
заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 11 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при
неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а
при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер над 70% от отпуснатия заем. С
оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
3
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата.
Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
уговореният размер на неустойката е необосновано висок. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погА.ване на договора за паричен
заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се
възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора
с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. С оглед относително самостоятелния характер на
неустойката, обаче, същата не води до нищожност и на клаузата за възнаградителна
лихва. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение, поради което и предявеният иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.
първо ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи, че е налице предаване, съответно
получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно – следствена
връзка между обогатяването и обедняването.
В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно
4
правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.
С определението на съда от 05.06.2023 г., в което е обективиран проекта за
доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил ответника да представи
подробна счетоводна справка за извършените плащания по договор за потребителсски
кредит от 13.01.2020 г., като му е указал, че неизпълнението ще се преценява съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК. Ответникът не е изпълнил задължението си да представи
изисканите документи. Относно приложението на чл. 161 ГПК освен пречките, които
ответникът е създал в хода на съдебното дирене, съдът съобразява и представените от
ищцата доказателства за плащане на сумата в размер на общо 1626,16 лева, която сума
надхвърля общата сума по кредита в размер на 1128,81 лева, включваща главница и
възнаградителна лихва. В тази връзка следва да се приеме за установено по делото, че
ищцата е заплатила твърдените от нея парични суми за погА.ване на начислените й
задължения по процесния кредит, както следва: 1000 лв. за погА.ване на главницата,
128,81 лв. за покриване на възнаградителната лихва и 497,35 лв. за неустойка. Предвид
гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сума в размер от 497,35 лв., представляваща
предадена от ищцата на ответника сума при начална липса на основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски се поражда единствено за ищцата.
Ищцата, чрез своя процесуален представител претендира заплащане на разноски за
държавна такса в размер на 100 лв. Процесуалният представител на ищцата – адвокат
М. М. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА въз основа на представен на л. 69
договор за правна защита и съдействие в размер на 480 лева с ДДС за предявения
установителен иск и в размер на 480 лева с ДДС за предявения осъдителен иск.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото възлиза на сумата от 400 лв. На основание § 2а НМРАВ
върху този размер на адвокатското възнаграждение следва да се начисли и ДДС,
поради което на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат М. сумата от 480 лв. с ДДС, с оглед правната и фактическа
сложност на делото и цената на предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в отношенията
между А. И. Т. ЕГН 5**********, съдебен адрес гр...... и „........ ЕООД ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., че клаузата по чл.11, т.3 от Договор за
5
потребителски кредит №........., визираща задължение за заплащане на неустойка в
размер на 607,36 лева поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „........ ЕООД ЕИК ........., ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Т. ЕГН 5**********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата от 497,35 лева, представляваща платена
сума при начална липса на основание по договор за потребителски кредит №.........,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2022 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „........ ЕООД ЕИК ........., ДА ЗАПЛАТИ на А.
И. Т. ЕГН 5********** сумата от 100 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „........ ЕООД ЕИК ......... ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. В. М. от АК - Пловдив, сумата от 480 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по делото в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6