Р
Е
Ш Е Н
И Е № 260020
гр.Кюстендил, 05.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на шестнадесети
септември
през две
хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Мая Стойнева
с участието
на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 378
по описа за
2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част IV, глава XХІ НПК-
„Въззивно производство”.
С присъда
№ 38, постановена от Дупнишкия районен съд на 27.05.2020 г. по НОХД № 543/2019 г. по
описа на същия съд подс. Х.Д.П. ***, Кюстендилска област е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 НК- в това, че на 15.11.2018 година в м. „***“, община ***,
над базата на „***“ в обитавани от него постройки, е държал огнестрелно оръжие
– 1 брой едноцевна гладкоцевна пушка, марка ***, модел ***, кал. ***, с фабр. №
** и номер на полуложа ***, технически изправна и годна да произведе изстрели,
без да има за това надлежно разрешение. На осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание ЛС за срок от 5
месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от 3 години. Със същата присъда ДнРС е оправдал подс.П. за престъплението по чл. 339,
ал. 1 от НК по отношение държането на 1 брой двуцевна гладкоцевна пушка, с
хоризонтално разположение на цевите, марка ***, модел **, кал. ***, с фабр. № ***и
номер на цевите ***. Със същата присъда на подс. П. са възложени и разноските
по делото и на осн. чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК са отнети в полза на държавата
посочените две пушки.
Присъдата се обжалва с въззивна жалба от
адв. Г.Г.- защитник на подс. Хр.П.. Изтъкнати са доводи за липса на
доказателства, установяващи виновността на подсъдимия, за необоснованост на
присъдата и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развити са
доводи за приложение на чл.9, ал.2 НК. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
оправдан.
Представителят на КнОП пред
окръжния съд пледира за потвъждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът на подс. П.- адв.Г.Г. поддържа
жалбата си. Изтъква подробни доводи за негодност на доказателствените материали
и недоказаност на обвинението.
Подсъдимият Х.Д.П. твърди, че
е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба
оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, КнОС намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване
на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс. П. е на 75 години, пенсионер е и ползва фургон с изградени около него сервизни
постройки в м.“***“, землището на гр.*** в имот с неустановена собственост.
Същият живеел там преимуществено, занимавайки се с дворното място около този
фургон.
На 15.11.2018г. в РУ гр.*** сутринта бил
подаден сигнал, че подсъдимият държи в описания по-горе недвижим имот
огнестрелно оръжие. На място били изпратени служители на полицията- св. К.К., М.Р. и Й. В., ведно с разследващ полицай,
както и били осигурени поемни лица- св.П. и К. с цел извършване на претърсване
на обекта. Посочените лица заварили подсъдимия да работи в двора пред фургона.
Същият бил уведомен, че ще се извършва претърсване за забранени от закона вещи
и бил попитан дали има такива. Той отговорил, че няма такива. Нахранил кучето си, което било вързано пред една от помощните постройки, след което се насочил към друга постройка в задния двор.
Св.К., който вървял на няколко метра след него, видял, че оттам подсъдимият
изнася пакет, увит в найлон, който хвърлил зад един варел и опитал да го
прикрие с изсъхнали листа. На въпроса какво прави, подс.П. отговорил, че не прави нищо и
продължил да подритва изсъхнали листа върху пакета.
Към тях се присъединили
останалите служители на полицията, заедно със св.П. и К.. Найлоновият пакет бил
изваден и след отварянето му било установено, че в него има 2 бр. пушки в
разглобено състояние и сигнален пистолет. Подс.П. обяснил, че тези пушки са
останали от неговия баща. Оръжията били иззети в присъствието на свид.П. и К..
На подсъдимия му прилошало и се наложило неговото транспортиране в спешен
център за оказване на помощ
За посоченото действие бил съставен протокол
за претърсване и изземване, който по реда на
чл.161, ал.2 НПК е бил представен пред ДнРС за одобрение. Този съд с
определение от 16.11.2018 г. по НЧД №1629/2018 г. е отказал одобряването
му с мотиви, че случаят не бил неотложен
по см. на чл.161, ал.2 НПК, а в съставения
протокол не било спазено изискването на
чл.163, ал.2 НПК.
От извършената балистична експертиза, приета
от съда като обективна и компетентна се установи,че едноцевната гладкоцевна
пушка, марка …, модел …, кал. …, с фабр. № … и номер на полуложа … е технически
изправна и годна да произведе изстрел, а двуцевна гладкоцевна пушка, с
хоризонтално разположение на цевите, марка …, модел …, кал. …, с фабр. № … и
номер на цевите … е технически неизправна, тъй като липса основна конструктивна
част-полуложа. С нея при определени условия с нея може да бъде произведен
изстрел.
Безспорно е, че подс.П. не притежава разрешително за носене на оръжие.
По делото е назначена СМЕ, както и е
приложена медицинска документация, от
които е видно, че подс. П. е с влошено здравословно състояние. Същият страда от
артериална хипертония, след исхемичен мозъчен инсулт.
За
да стигне до идентична фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите К. К., М. Р., Й. В., Ч. К., М. П. в хода на проведеното съдебно следствие; приобщил е
изготвените и приети по делото експертизи и писмени
доказателства; предявил е иззетите огнестрелни оръжия по реда на чл.282 НПК; събрал е доказателства относно
собствеността на мястото, в което е извършено претърсването; изискал е справки
от НС „112“; дал е възможност на подсъдимия да даде обяснения, което той не е
сторил (впрочем такава бе предоставена и
от страна на КнОС при проведеното съдебно следствие). Гласните доказателствени
средства- пок. на посочените полицейски служители и поемни лица са обсъдени
подробно от страна на първоинстанционния съд. Във възприятията на посочените свидетели се съдържат
преки доказателства относно релевантните за обвинението факти, като ДнРС е изложил
мотиви защо им дава вяра. КнОС също ги кредитира както с оглед на непосредственото
им участие в събитията и възможността за възпроизвеждане на фактите с
най-голяма точност и правдивост, така и поради взаимното им потвърждаване
помежду им. Те напълно кореспондират помежду си- както по отношение на начина
на протичане на следственото действие, така и по отношение на мястото на
откриването им; така и по отношение на поведението на подс. П. по време на
претърсването.
С
оглед възраженията в жалбата за наличие противоречие между показанията на
посочените полицейски служители с пок.
на св. Клисурска (поемно лице), съдът отбелязава, че на соченото противоречие
се придава тежест, каквото то няма. Поемните лица са категорични, че само са
наблюдавали действията на полицаите, но не и че са присъствали на разговора
между тях и подсъдимия по повод обяснението за произхода на оръжието.
Същевременно следва да се отбележи, че поемните лица, които са изцяло
непредубедени, са напълно последователни
в описанието си относно начина на намиране на процесното оръжие-
отиването на подсъдимия зад фургона,
последването му от полицай, който ги извикал и възприемането от тях на увития в
найлон пакет, заровен в шума до дърво. В този аспект довода за наличие на предположение
относно тези действия на подсъдимия, съчетани с повода за извършване на
претърсването (оперативна информация, че същият притежава незаконно
оръжие), са голословни и се отхвърлят от
настоящата инстанция.
Отхвърля
се защитната теза за невъзможността на подсъдимия да даде обяснения относно
произхода на оръжието, поради
обстоятелството, че му е прилошало по време на претърсването. Това
действително е обективно установено от приложената медицинска документация, но
всички гласни доказателства са еднопосочни по повод на това, че на същия му е
прилошало след намирането на пушките, т.е. в по- късен интервал от време.
Твърдението, че не е установено в чия власт са били същите, също е
неоснователно. Обективно е установен факта, че че оръжието се е намирало в непосредствена близост до обитавания от
подсъдимия фургон, като св. К. лично е възприел момента на изнасянето на увития
найлонов чувал. Налице е следователно досег на пушките с подсъдимия. Отделно от
това същите не са били в състояние на
безстопанственост, а са били грижливо увити в найлон и са били изнесени от
бараки, непосредствено находящи се зад обитавания от подсъдимия фургон- факт,
който е установен от св. К.. В този смисъл идентичните изводи на ДнРС в тази
посока са изцяло съобразени с доказателствения материал и се подкрепят и от
изцяло взаимно потвърждаващите се показания на полицейските служители К., Р. и
В., както и посочените поемни лица.
Възраженията на защитата за необходимостта от отхвърляне на показанията
на св. К., Р. и В. са несъстоятелни.
Същите са сред кръга от лицата, имащи
право да свидетелстват по см. на
чрл.118, ал.1, т.3 НПК, тъй като са присъствали на извършеното
претърсване, а това действие е извършено от разследващ полицай. Показанията им
са взаимно подкрепящи се относно повода на извършеното дейстиве, начина на
протичането му, поведението на подсъдимия, като св. К. е лицето, което го е
последвало при неговото оттегляне към задната част на имота. Те се потвърждават
и от напълно безпристрастните показания на св. К. и П.. Отхвърля се и
твърдението, че същият нямал нищо общо с
имота, в района на който е извършено посоченото действие. Всички свидетели са
напълно еднопосочни в твърденията си, че
при започване на действията, подс. П. по никакъв начин не се е противопоставил на същите, което би било
логично, ако той не е обитавал фургона и находящите се около него стопански
постройки. В този аспект и настоящата инстанция приема за доказан факта, че
пушките са били в държане на подсъдимия
и са се намирали в обитаван от него
имот.
На
въпроса за техния произход- дали са от баща му или не, както и на даденото
обяснение пред полицейските служители,
също се придава тежест, каквото то няма. Този въпрос е ирелевентен, след като е
установено, че подсъдимия е лицето, направило опит да прикрие оръжието. Това обективно обстоятелство сочи на неубедителност
на защитната теза за произхода им и местонахождението им. Тези негови
фактически действия безспорно сочат на знанието му за това, че държи забранени
от закона за притежаване вещи.
Във
въззивната жалба защитата акцентира на негодността като доказателствено
средство на протокола за претърсване и изземване, за който е постановен отказ
от страна на ДНрС за неговото одобрение при усл. на чл.161, ал.2 НПК. Неговото изключване от
доказателствените материали не означава обаче, че обективираните в него факти не могат да бъдат установени с други доказателствени средства, което в случая е сторено с показанията на посочените свидетели. КнОС обаче намира за неправилен отказа на
ДнРС да го одобри и независимо, че той не е предмет на съдебен контрол, намира
за необходимо да подчертае следното:
Основният мотив за този отказ от страна на ДнРС е, че това действие не е
извършено в условията на неотложност.
Предварителното
разрешение от съда за извършване на претърсване на помещение е установено като
гаранция за гражданите, че пренебрегването на неприкосновеността на жилището им
е след съответна преценка на компетентния за това орган (съда) за
необходимостта от извършване на това следствено действие. Дори и при дадено
разрешение, ако то е извършено в нарушение на изискванията на чл.162-163 от НПК, протоколът за извършването му не може да се
ползва като годно доказателствено средство. Липсата
на предварително разрешение се „санира” от
законодателя по реда на
чл.161, ал.2 НПК с
последващо одобрение от съда в рамките на 24 часа на протокола за това
следствено действие. В производството по
чл.161, ал.2 НПК съдът проверява както неотложността за
извършването му без разрешение, така и дали в протокола са отразени всички
формални изисквания за правилното му провеждане. В настоящия
случай този отказ (който не подлежи на съдебен контрол) е неправилен, тъй като
от една страна ДнРС е приел напълно голословно, че действията не били в условията на неотложност. Този извод се
опровергава от приложената по делото докладна записка от 15.11.2018 г. на инсп. К. до Началника на
РУ ***, в която същият е отразил, че този ден сутринта е получил сигнал за
наличието на незаконно оръжие в
постройка, обитавана от подсъдимия и е предложил извършване на проверка още
същия ден. Самото действие е предприето
същият ден около 10, 00 часа, незабавно след получения сигнал. Очевидно е, че
случаят е бил неотложен, още повече, че посочената докладна записка е била
известна на ДнРС (който изрично я е цитирал в определението си). Изчакването на
предварително разрешение от съд несъменно би забавило това действие в рамките
на същия ден или би довело до невъзможност за събиране и запазване на доказателство. Мотивът за
липсата на отбелязване на отказа на лицето да предостави търсените вещи е
несъстоятелен, доколкото в разп. на
чл.163, ал.2 НПК не фигурира изискване за отбелязване на такъв отказ.
Отбелязва се единствено предложението за посочване на забранените предмети,
което в случая е било сторено. Изрично следва да се подчерате, че посоченият
протокол е подписан от подс. П. и в този аспект доводите за неговата
невъзможност да разбира какво се е случило са несъстоятелни.
Това доводи се излагат поради
несъгласие с приетия от ДнРС подход по
НЧД № 1629/18 г., който неправилен подход
е довел като последица до изключване на процесния протокол от доказателствата
по делото. Всичко
това обаче не означава, че открити и иззети при претърсване на помещение вещи,
предмет на престъпление или носещи следи от извършено престъпление, не могат да
бъдат приобщени към доказателствения материал с други, допустими от НПК
доказателствени средства, както е станало в случая. След отказа на ДнРС
да одобри протокола за претърсване, ДнРП, а впоследствие и
самия ДнРС по време на съдебното следствие са събрали гласни
доказателствени средства за провеждането на това следствено действие и за
откритите и иззети при него веществени доказателства, съответно опаковани,
запечатани в пликове, носещи и подписите на поемните лица. Именно посочените иззети
веществени доказателства са били предадени на в.л. Х. още на 19.11.2018 г. за
изследване, ведно с постановлението на разследващия орган за назначената СБЕ от
15.11.2018 г. Налице е пълна идентичност в описанието на веществените
доказателства в протокола за претърсване и изземване и изследваните от вещото
лице предмети, които впоследствие със
съответна разписка от 19.12.2018 г. са предадени на РУ на МВР *** за съхранение. Именно тези
пушки са предявени на подс. П. в с.з. и
именно същите са били обект на изследване от страна на в.л. Х.. В този аспект
доказателствените резултати по отношение на спорните факти- дали вещите са били
в държане на подс. П. и дали именно откритите при претърсването вещи са били
надлежно приобщени към доказателствения материал, са установени по друг
доказателствен път - чрез разпити на свидетелите и заключението на вещото лице. В този аспект липсата
на одобрение на протокол за претърсване и изземване не променя
характеристиката на тези следствени действия като „претърсване
и изземване” на вещи.
Откритите пушки при претърсването са веществени доказателства,
приобщени по надлежен ред по делото и представляващи предмет на престъпленията,
в осъществяването на които подс. П. е обвинен.
Що се касае до възраженията
относно фотоалбума, който е бил изготвен
при претърсването, съдът се солидализира с довода на защитата, че същият не е
част от протокола за претърсване. Същевременно извода на ДнРС, че е взет в
предвид от него, е несъстоятелен, тъй като в мотивите на този съд
посочения фотоалбум не е коментиран. Той
не се взема предвид и от настоящата инстанция.
Не се споделя довода на
защитата относно експертизата на в.л. Х.. По- горе бяха изложени доводи относно
начина на приобщаване на изследваните пушки към доказателствения материал.
Начинът на провеждане на експерименталната стрелба, доказваща годността на една
от изследваните пушки, е само един от методите, използван от вещото лице, за да
установи тяхната годност. Други такива методи са визуално изследване и
извършена непълна разглобка, които също установяват годността на едната пушка.
Експертизата е изготвена от вещо лице с необходимата компетентност в областта
на оръжията; даден е ясен отговор на вида и произхода на боеприпасите,
използвани за проверка годността на
пушките. Възражението за липсата на гилзите от експерименталната стрелба е
несъстоятелно, доколкото в НПК няма изискване същите да бъдат запазвани.
Отхвърля се и довода
относно КППЕ, изготвена от в.л. К. и М.. Действително, в постановлението за
назначаването й, не фигурирара името на психолога в противоречие с чл.145, ал.1 НПК, но ДнРС е отстранил това нарушение
на разследващия орган. В хода на проведеното съдебно следствие е
назначена нова експертиза в с.з.,
изготвена от в.л .К., която е дала отговор относно годността на подсъдимия да
участва в НП, с което допуснатото
нарушение от ДП е отстранено.
В обобщение следва да се
приеме, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички
доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си убеждение.
Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото
фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и
правилна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Районният съд е изпълнил процесуалните
си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305,
ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.
Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от
КнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка
помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. В този аспект ДнРС е
проверил всички доказателствени средства, съпоставил ги е помежду им и успешно
е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК, като е изложил достатъчно
убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации.
Ето защо КнОС не приема възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на обвинителната теза. Вътрешното убеждение на
съда е формирано върху посочените по- горе доказателствени средства, чийто
съвкупен анализ води до несъмнения извод за авторството на деянието от страна
на подсъдимия.
В този аспект КнОС счита, че преценката на ДнРС за осъщественост на
състава на чл.339, ал.1, пр.2 НК е обоснована и съобразена с доказателствата по делото. Съвкупният
анализ на събрания доказателствен материал води до извода, че на процесната
дата 15.11.2018 г. в обитавана от подс.П. постройки в м.“***“, Община *** над
базата „***“, същият от обективна страна е държал огнестрелно оръжие- 1 бр. едноцевна гладкоцевна пушка, м. „…“ м. …, кал…, с фабр. № … и номер на полуложа …, технически
изправна и годна да произведе изстрели. Това е сторено, без да има за това
надлежно разрешение, изискуемо съгл. чл. 56, ал.1 във вр. с чл. 50, ал.3 във
вр. с ал.2 от ЗОБВВПИ. Същият е установил трайна фактическа власт
върху оръжието и боеприпасите за него на визираната в ОА дата, която е била с
непрекъсната продължителност. Въпросът за началния момент на установеното
държане в случая е без значение, доколкото обвинението от страна на ДнРП е само
за датата 15.11.2018 г., на която дата безспорно е установено, че оръжието е било
във фактическата власт на подсъдимия. Изтъкнатите доводи от страна на ДнРС относно обективната
страна на деянието, съответстват на правната теория и практика, изцяло се
споделят от настоящата инстнация и не се налага
да бъдат преповтаряни.
Деянието е осъществено от субективна
страна, доколкото подс. П. много добре е знаел, че не притежава разрешение за носене
на огнестрелно оръжие и независимо от това, е осъществил своя трайна фактическа
власт върху посоченото оръжие, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието и искайки настъпването на негативните последици. В този аспект същият е действал с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал, че трябва да има
разрешение, за да държи това оръжие, не се е снабдил по предвидения в закона
ред с такова разрешение и независимо от това, с ясното съзнание за
противопарвността, запретеността и наказуемостта на деянието, е насочил
действията си към постигане на престъпния резултат.
Не се споделя изтъкнатия
в жалбата довод за необходимостта от приложение на разп. на чл.9, ал.2 НК. Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК
се прилага тогава, когато деянието формално осъществява признаците на
престъпния състав на съответната правна
норма, но същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, респ. налице са две възможни хипотези. Наличието на малозначителност се определя,
като се съобразят всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
конкретното деяние и затова за достигнатата степен на обществена опасност следва
да се прецени какъв е обекта на посегателство, степента и обхвата на
неблагоприятното въздействие върху него, начините и средствата на въздействие,
особените качества на субекта, допълнителни неблагоприятни последици и др.
За да се определи като престъпно едно
конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на
засягане на обекта на деянието, което да
обоснове използуването на санкционни средства и да ги направи обществено
приемливи. В настоящия случай не би
могло да се приеме, че деянието не е общественоопасно, доколкото само по себе
си начина на извършването на деянието- държането на огнестрелно оръжие без
разрешително в необитавана от широк кръг лица местност не би могло да получи
положителна обществена оценка предвид общоопасния характер на престъплението,
респ. не е налице първата хипотеза, визирана в чл. 9, ал.2 НК. Не може да се приеме още, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна, респ. не е налице втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал.2 НК. Обществената опасност на
деянието е обективно качество и при преценка степента на въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни
последици извън него, следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от значение за установяването й, респ. да се отчете като фактор и дълбочината на неблагоприятното
въздействие- дали обектът на посегателство е поставен в опасност или е увреден. Фактът, че освен годната за произведе изстрел пушка, подс. П.
е държал и друга такава, която е било технически неизправна, както и газов пистолет, както и че тези оръжия не са
открити случайнто, а по предварителен сигнал, сочат, че е налице застрашаване
на обществените отношения, свързани с
лични интереси на неопределен брой лица. Всички тези
обстоятелства, обсъдени в своята
съвкупност определено сочат, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна, респ. че разп. на чл. 9, ал.2 НК не може да намери приложение.
При
определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на
обществена опасност на деянието е относително висока, доколкото предмет на
посегателство са общоопасните престъпления, които може да увредят или да застрашат
интереси на неограничен кръг лица. От друга страна степента на обществена
опасност на подсъдимия е ниска предвид читото му съдебно минало.
ДнРС е определил наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия.
Явно като такива са отчетени и напредналата му възраст и влошено здравословно
състояние, въпреки че не са посочени изрично. По отношение на здравословното му
състояние по делото се съдържат категорични доказателства, че същият страда от
артериална хипертония и в състояние след исхемичен мозъчен инсулт на лява
мозъчна артерия. Тези две обстоятелства също са смекчаващи и КнОС също ги
отчита като такива, като счита, че същите имат изкюлчителен характер по см. на
чл.55, ал.1, т.1 НК. Същите са основание
за определяне на наказанието под законовия минимум. Минимално предвиденото от разп. на чл.339, ал.1, пр.2 НК наказание
ЛС е в размер на две години, като КнОС счита, че налагането на наказание и в
този най- лек размер би било несъразмерно тежко с оглед тежестта на обществена
опасност на деянието и дееца. Здравословното състояние на дееца и напредналата
му възраст- 75 години са изключителни обстоятелства, които следва да се
съобразят и в този аспект определянето на наказанието ЛС в размер на 5 месеца е справедливо и
съответно на целите по чл.36 НК.
При преценка на начина на изтърпяване на
наказанието, ДнРС обосновано е преценил, че не е необходимо същото да се изтърпява
ефективно. Предпоставките, предвидени в разп. на чл. 66 от НК са налице, поради
което КнОС намира, че целите на наказателната репресия по чл.36 от НК успешно ще се постигнат чрез п***гане
на института на условното осъждане. При
разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между
посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо
превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция
винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга
страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за
безнаказаност на тежките престъпления. Целите по чл.36 НК се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост
и тежест на наказанието. Ето защо КнОС счита, че превъзпитателния ефект на
специалната превенция ще бъде осъществена успешно чрез приложение на разп.
на чл.66 от НК. В този аспект начина на
изтърпяването му е определено законосъобразно. Изтъкнатите доводи в тази
насока са законосъобразни, правилни и се споделят от въззивиня съд.
Атакуваната
присъда е обоснована и в частта на произнасянето по реда на чл.53, ал.1, б. „А“ от НК за веществените
доказателства, респ. по предмета предмета на
престъплението, както и в частта за разноските по делото, които са възложени с
оглед разп. на чл.189, ал.3 НПК на
подсъдимия.
По тези съображения постановената присъда се явява правилна, обосновано
и законосъборазна и следва да бъде потвъредна.
В
оправдателната част същата не е протеситрана и е влязла
всила.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38 на Дупнишкия районен съд от 27.05.2020 г. по
НОХД №543/19 г. на същия съд в наказателноосъдителните й части, в частта на приложението
на чл.53, ал.2, б. А“ НК и в частта за разноските.
В оправдателната й част присъдата не е протестирана и
е влязла
в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.