Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,11.06.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на единадесети май двехиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №5068 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от "А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, ул."Кукуш" №1, чрез адв.В.П.Г., САК, съдебен адрес:*** против А.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.В.Г.
е образувано ч.гр.д. №1379/2018г. по описа на PC-Пазарджик. В рамките на
предвидения от законодателя 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок и на основание чл.415, във връзка с чл.422, във връзка с
чл.79 от ЗЗД предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Твърди, че ищцовото
дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор - М4393733 от
дата 21.01.2015г. за далекосъобщителни услуги, сключен с А.В.Г., с ЕГН **********.
Сочи, че доколкото установителният иск е естественото продължение на
заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е
съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението.
Посочва, че в т.9,
б.„в”, във връзка с т.12 от заявлението по чл.410 ГПК, кредиторът-ищец е
описал, че длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа, на което неизпълнение се претендира и
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Твърди, че между
кредитора и длъжника е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер – М4393733 от дата 21.01.2015г., с който на длъжника са
предоставяни услуги по план за предоставяне на допълнителен сателитен приемник
и смарт карта за ползване на услугата Цифрова телевизия през Сателитна технология
с единична цена за първи приемник 5,90 лв. /с ДДС/, като за стандартния пакет с
номер на TV услуга 201000133099, абонатът се е задължил да заплаща месечно сума
в размер на 8,45 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На същата дата на потребителя
е добавен пакет НВО - Cinemax, с месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/ и е
подписал приложение за ползване на номер 088*******със SIM карта
89359011987002793465 по тарифен план Домашен телефон S, с месечна абонаментна
такса 6,90 лв. /с ДДС/ за срок на 24 месеца.
Сочи, че съгласно
чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми“.
Твърди, че в срока
на действието на договора за мобилни услуги - М4393733 от дата 21.01.2015г., по
които са издадени следните фактури: фактура №*********/19.02.2015г., с падеж на
плащане 06.03.2015г. за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г. за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 6.9 лв.; фактура
№*********/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от
16.01.2015г. до 15.02.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 8.45 лв.; фактура №*********/19.03.2015г., с падеж на
плащане 03.04.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6.9 лв.;
фактура №*********/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г. за отчетен
период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 8.45 лв.; фактура №*********/30.07.2015г., с
падеж на плащане 30.07.2015г. за отчетен период от 16.06.2015г. до
15.07.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 97.75 лв.; фактура
№*********/30.07.2015г., с падеж на плащане 30.07.2015г. за отчетен период от
16.06.2015г. до 15.07.2015., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 329.36 лв.
Твърди, че длъжникът
не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо и
на основание чл.86 от ЗЗД, претендира и мораторна лихва за забава, начислена
върху главницата в размер на 8.41 лв. за период от 04.04.2015г. до 18.12.2017г.
Твърди, че претендираната
сума в размер на 466.22 лв., посочена като главница е формирана като сбор от
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на: 30.70 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М4393733 от дата 21.01.2015г., съгласно фактура №********* с
падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен период от 16.01.2015г. до
15.02.2015г., фактура №********* с падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен
период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., фактура №********* с падеж на плащане
03.04.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., фактура
№********* с падеж на плащане 03.04.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г. до
15.03.2015г.; 427.11 лв. - неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за
далекосъобщителни услуги с номер М4393733 от дата 21.01.2015г., съгласно
фактура №********* с падеж на плащане 30.07.2015г. за отчетен период от
16.06.2015г. до 15.07.2015г., фактура №********* с падеж на плащане
30.07.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., ведно с
мораторната лихва в размер на 8.41 лв., начислена върху:
фактура №*********/19.03.2015г.
Твърди, че А1
България ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок
всички суми по т.34а - 34в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност
на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в
представените фактури.
Сочи, че в случая
клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Твърди, че настоящият случай не попада в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към договора в Раздел
Отговорност и гласи „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл.54 от ОУ на
мобилния оператор, в които е казано, че А1 България ЕАД има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към А1 България ЕАД. А съгласно чл.54 от ОУ,
„Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги.
Твърди, че клаузата
за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури, е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника и
до начисляването на договорна неустойка. Твърди, че видно е от представените
договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи, че съгласно
чл.37а от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №639/13.04.2006г. на КРС)
А1 България ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги.37б Мобилтел има право да получава в срок
всички суми по т.34а-34в от настоящите Общи условия. Съгласно чл.26.5. Мобилтел
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е
обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. Ищецът твърди, че има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1. При неплащане на дължимите суми слд изтичане срока за
плащане.
Твърди, че неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение - неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за
неизпълнение е начислено, съобразно изрично договореното, а именно, както е
изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите -
„В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина
или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на
договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок”. Т. нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Сочи, че съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Посочва, че съгласно чл.22.3.5. от Общите условия ’’Всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на
Мобилтел.” Съгласно чл.23, б) месеченният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл.26.4 от Общите условия на „Мобилтел” ЕАД неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума”. чл.26.4.
(Изм. - в сила от 06.08.2010г.; Изм. - в сила от 30.03.2012г.) Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от А1 България ЕАД след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.”
Твърди, че потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди, че в
конкретния случай ответникът е подписал договор за мобилни услуги, ползвала е
предоставените му мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури, които не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.В.Г., че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД в размер на
466.22 лв., от които: 30.7лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4393733 от дата 21.01.2015г.,
съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен период
от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., фактура №*********, с падеж на плащане
06.03.2015г. за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., фактура
№*********, с падеж на плащане 03.04.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г.
до 15.03.2015г., фактура №*********, с падеж на плащане 03.04.2015г. за отчетен
период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г.; 427.11 лв. -
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4393733 от дата
21.01.2015г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 30.07.2015г. за
отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., фактура №*********, с падеж на
плащане 30.07.2015г. за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., ведно с
мораторната лихва в размер на 8.41 лв., начислена върху фактура
№*********/19.03.2015г.
Моли съда да
постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Представя писмени
доказателства. Прави искане за прилагане на воденото заповедно производство.
С Определение
№185/21.01.2020г., постановено в производството по делото, на основание чл.233
от ГПК е прекратено производството по гр. дело №5068/2019г. по описа на
Пазарджишкия районен съд в частта относно вземането в размер на 8,41 лв.,
представляващо мораторна лихва за забава, поради отказ от страна на ищеца от
предявения иск в тази му част и е обезсилена Заповед №746 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018г., издадена в полза на
кредитор-ищец по ч.гр.д. №1379/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд в
частта относно вземането в размер на 8,41 лв. – мораторна лихва за периода
04.04.2015г.-18.12.2017г. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството по
делото е продължило по предявения иск по чл.415 ал.1 от ГПК за останалите две
вземания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който оспорва иска, предявен с исковата
молба вх.№29813/19.12.2019г. Счита, че същият е неоснователен и като такъв моли
да бъде оставен без уважение. Излага съображенията в тази насока. Сочи, че в
исковата молба е посочено, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция въз основа на Договор №М4393733 от 21.01.2015г., какъвто най-вероятно
не съществува, защото такъв не е представен по делото. Възразява, че по делото
е представен „Договор №” , като след знака „№” не е записан номер и очевидно
представеният „Договор №” не е цитирания в исковата молба Договор №М4393733,
поради което ищцовото дружество не може да черпи права от представения „Договор
№”.
Твърди, че ищцовото
дружество не може да предявява исковата си претенция въз основа на
несъществуващ Договор.
Възразява, че представените
Приложения и Допълнения към Приложения, също са към „Договор №”, като след
знака „№” не е записан номер и очевидно същите са към представения „Договор №”,
а не към цитирания в ИМ Договор №М4393733.
Възразява, че нито
от исковата молба, нито от представените Сметка Номер: **********, с дата на
издаване 30.07.2015г. за неустойка в размер на 97.75 лв. и Сметка Номер
**********, с дата на издаване 30.07.2015г. за неустойка в размер на 329.36 лв.
не става ясно как са формирани посочените две суми и коректно ли са посочени от
ищцовото дружество.
Посочва, че на
стр.3, 4 и 5 от исковата молба ищцовото дружество сочи разпоредби от Общите
условия, на които е основало исковата си претенция. Сочи, че следва да се има
предвид, че Общите условия са предварително, едностранно определени от ищцовото
дружество и не са били предмет на предварително договаряне между страните,
поради което ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, в
т.ч. и върху разпоредбите, на които е основана исковата претенция. Разпоредбите,
на които е основана исковата претенция, не са индивидуално договорени между
страните, а липсата на индивидуално договаряне прави същите неравноправни
/неравноправни клаузи/ и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителя, те са нищожни. При нищожност на разпоредбите, свързана с
неравноправният им характер, претендираните вземания са неоснователни и следва
исковата претенция да бъде оставена без уважение.
Моли съда да
приеме, че предявеният иск е неоснователен и да постанови решение, с което да
остави същия без уважение. Не възразява да бъдат приети доказателствата,
представени с исковата молба. Не възразява да се изиска и приложи служебно
ч.гр.д. №1379 от 2018г. по описа на PC-Пазарджик.
В проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираната писмена молба-становище
поддържа предявения установителен
иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство. Представя списък
на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по
същество.
Особеният
представител на ответника оспорва иска като неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Излага съображения по същество.
Съдът, като взе предвид твърденията на
ищеца в исковата молба и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 08.01.2018г., ищцовото дружество /с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/ е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз
основа, на което първоначално е било образувано ч.гр.дело
№1588/2018г. по описа на Софийския районен съд /прекратено по подсъдност/, а
след това - ч.гр.дело №1379/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№746 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 12.04.2018г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата
от 30,70 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сумата от 427,11 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга, 8,41 лв. мораторна лихва за периода 04.04.2015г. –
18.12.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
делото в размер на 25 лв. държавна такса
и 180 лв. адвокатски хонорар. Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнение на договорни задължения по договор №М4393733 от
21.01.2015г. по 4 бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги и 2 бр.
фактури за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От представените по
делото и приети писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответника А.В.Г. ***.2015г. е бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги. Договорът е приложен към исковата
молба. Същият е подписан от страните по него. Ответникът собственоръчно е
изписал трите си имена и е положил подписа си. Подписването на договора не бе
оспорено от ответната страна. Възраженията на особения представител на
ответника са свързани с посочения от ищеца в исковата молба номер на договора с
твърдението, че такъв номер няма поставен в документа. След така направеното
възражение от процесуалния представител на ответника, ищецът с молбата
становище, депозирана за съдебното заседание, е уточнил, че посоченият номер е
индивидуален потребителски номер на ответника като потребител, който номер му е
даден при въвеждането в системата на мобилния оператор и че същият е отразен
във фактурите, представени по делото.
При тези данни,
настоящият съдебен състав счита възражението на особения представител на
ответника за неоснователно. Посоченият от ищеца индивидуален потребителски
номер на ответника е отразен в приложените към исковата молба фактури, видно от
същите. Освен това по делото няма наведени твърдения и доводи за наличието на
друг договор между ищеца и ответника, освен този приложен към исковата молба,
на който ищцовото дружество се позовава. Затова съдът приема, че така
сключеният между ищеца и ответника договорът е валиден и е породил своето
правно действие. Ответната страна не оспори сключването, валидността и
действието на договора, приложен към исковата
молба. Не оспори и твърденията на ищеца, че по така сключения договор на
ответника са му били предоставяни мобилни услуги.
Съгласно чл.26.4
от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава
на името на абоната. При сключване на договора
мобилният оператор уведомява всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от мобилния оператор след предварително уведомление до абоната. Неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми.
В срока на действието на процесния договор за мобилни услуги, ищецът е издал на ответника следните
фактури: фактура №**********/19.02.2015г.,
с падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен период от 16.01.2015г. до
15.02.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6.90 лв.; фактура
№**********/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от
16.01.2015г. до 15.02.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 8.45 лв.; фактура №**********/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г.
за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 6.9 лв.; фактура №**********/19.03.2015г., с падеж на
плащане 03.04.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.45 лв.; фактура №**********/30.07.2015г.,
с падеж на плащане 30.07.2015г. за отчетен период от 16.06.2015г. до
15.07.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 97.75 лв.; фактура №**********/30.07.2015г.,
с падеж на плащане 30.07.2015г. за отчетен период от 16.06.2015г. до
15.07.2015., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 329.36 лв.
Длъжникът -
ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор и фактури. Данни,
възражения и доказателства в противния смисъл няма по делото.
Ответникът не е
изпълнил задълженията си по процесния договор и не е заплатил в срок дължимите
към мобилния оператор - ищеца суми за потребени договорни услуги. Ответната
страна, в чиято тежест бе, не ангажира доказателства за извършено плащане на
ползваните по договора услуги. Не доказа наличието на други правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства. Затова претендираното вземане за
незаплатени далекосъобщителни услуги в общ размер на 30,70 лева не е погасено и
съществува, поради което предявеният установителен иск за същото се явява
основателен и доказан и ще следва да се уважи изцяло.
По отношение на претендираното вземане
за неустойка, съдът приема следното:
Константна е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори /какъвто безспорно е процесният договор/, според която
националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са
транспонирани в националното ни право като в чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. В случая при
служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения
между страните договор и във връзка с изрично направеното в тази насока
възражение от особения представител на ответника, съдът приема, че такава е клаузата
/на която ищецът се позовава/, според която: “В случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване“.
В случая договорът между страните е прекратен предсрочно по инициатива на мобилния
оператор, поради забава в плащането на определени суми от потребителя.
Неравноправна се явява процесната клауза, която позволява на оператора-ищеца
сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на
неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е
предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие
и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за
забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да
предлага изпълнение. Освен това, в случая процесната неустойка се претендира в
необосновано висок размер. Следователно тази клауза е неравноправна на
посочените основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна и
не поражда правен ефект. Следователно основаната на нея претенция за вземане за
неустойка в размер на 427,11 лева се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Признание на ищеца за
неравноправността на посочената клауза се съдържа и в постигнатата между него и
Комисията за защита на потребителите съдебна спогодба, одобрена с протоколно
определение от 21.04.2016г. по гр.д. №12268 по описа за 2014г. на СГС. В
резултат на спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени клаузата за неустойка
в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, считано от
01.07.2016г. като се предвижда, наред с другото, и следното ограничение по
отношение на нейния размер: „Когато абонатът е физическо лице-потребител по
смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент
по техния стандартен размер без отстъпка“. Уговорените по-благоприятни условия
в полза на потребителите се прилагат, считано от 01.07.2016г. Процесният договорът
с ответника е прекратен през 2015г., поради което спогодбата няма действие
спрямо него.
Предвид изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищеца разноски по заповедното и по исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно
сумата в размер на 50,96 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
По иска на "А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, ул."Кукуш" №1, чрез адв.В.П.Г., САК, съдебен адрес:*** против А.В.Г., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.В.Г., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца "А1 България"
ЕАД, ЕИК ********* в размер на 30,70
лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги от дата 21.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда –
09.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №746 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018г. по ч.гр.д. №1379/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Илинден”, ул.“Кукуш“ №1 против А.В.Г., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 427,11 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги от дата 21.01.2015г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул."Кукуш" №1, с пълномощник адв.В.П.Г., САК, съдебен
адрес:*** разноски по
заповедното и по исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковите претенции, в размер на 50,96 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: