Решение по дело №3105/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№   125                     /13.02.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                    Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3105 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от П.А.Ж., чрез адв. А. П. от АК - Хасково, с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу П.Д.З..

Ищцата твърди, че ответникът бил нейн бивш съпруг, като с Решение № 315 от 07.06.2018 г., постановено по гр. дело № 193 по описа за 2018 г. на PC - Хасково, бракът между тях бил прекратен. На 26.05.2015 г., по време на брака им, той сключил с „Райфайзенбанк България" ЕАД договор за потребителски кредит с № 1505220931937510 от 26.05.2015 г. за сумата от 35 866.25 лева, като ищцата била съдлъжник по този кредит. От месец януари 2017 г. до развода им през месец юни 2018 г. двамата били във фактическа раздяла. На 29.03.2017 г. ищцата сключила договор с № EMPL-14644313 от 29.03.2017 г. за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за сумата от 37 000 лева. Тъй като основно тя изплащала изтегления от съпруга й потребителски кредит от „Райфайзенбанк" ЕАД, а и предвид по-изгодните условия, които получила от последната банка, на 31.03.2017 г. ищцата погасила остатъка от кредита, изтеглен от ответника в размер на 26 550 лева. Този кредит бил усвоен за нуждите на семейството през време на брачното им съжителство, което погасяване обаче станало по време на фактическата им раздяла и само с нейни средства. По силата на Решение № 241 от 21.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2993 по описа за 2018 г. на PC - Хасково, в сила от 26.08.2019 г., ответникът бил осъден да й заплати претендираната сума в размер на 13 275.00 лева. Сочи се, че от 31.03.2017 г. до момента на подаване на исковата молба в PC - Хасково, по повод която било образувано гр. дело № 2993/2018 г. - 18.12.2018 г., ответникът дължал на ищцата на основание чл. 86 от ЗЗД законна лихва в размер на 2 315.75 лева. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 2 315,75 лева, представляваща дължимата законна лихва за забава върху сумата от 22 254.79 лева, за периода от 31.03.2017 г. до 18.12.2018 г., както и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не изразява становище по иска, а в с.з. го признава изцяло - по основание и по размер.

В с.з. на 20.01.2020 г. ищцата, чрез пълномощника си по делото - адв. Антон Попов от АК - Хасково, поддържа така предявената претенция и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищцата и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищцата е поискала постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на иска.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищцата за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива. Настоящият състав не споделя доводите на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително, от негова страна е налице признание на иска, но с поведението си той е дал повод за завеждане на делото, тъй като и до момента няма данни да е платил остатъка от дължимото обезщетение, а и ищцата не е била длъжна да подава нова молба до него. Още повече, че от съдържанието на тази разпоредба следва, че поначало от значение е поведението на ответника, а не това на ищеца. (В този смисъл вж. Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно, в случая липсва една от двете предпоставки, чието кумулативно наличие предполага освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото. Своевременно направеното от него възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, обаче е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни случаи. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 393 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от общо 485,63 лева, от която 92,63 лева за внесена държавна такса и 393 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.Д.З., ЕГН ********** ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на П.А.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Антон Попов от АК - Хасково, сумата от 2 315,75 лева, представляваща дължима законна лихва за забава върху сумата от 22 254,79 лева, за периода от 31.03.2017 г. до 18.12.2018 г.

ОСЪЖДА П.Д.З., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П.А.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Антон Попов от АК - Хасково, сумата от 485,63 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                          

                                                                                                           СЪДИЯ: /п/ не се чете.

        

       /Петър Вунов/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./