Присъда по дело №45/2016 на Окръжен съд - Враца

  МОТИВИ

 

 

 

Подсъдимият Ц.И. Ц. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1, алт.1 и пр. 4 вр. б. „б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 14.11.2013 год. около 21.30 ч., на път II-15, на км 35+230, посока от с. ****, област Враца за с. Борован, област Враца, при управление на МПС - л.а. "Форд Транзит" с ДКН ВР **** ВВ, собственост на М.Я. е нарушил правилата за движение на пътищата по чл. 5, ал.3, т.2, чл. 150, чл.21, ал.1 Закона за движение по пътищата и чл. 73, ал.1 от ППЗДвП, като без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1.91 на хиляда и с превишена скорост от 110 км/ч, в резултат на което, по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я., роден на *** год. в Иран, немски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, гражданин на Европейския съюз, б.ж. на с. ****, област Враца.

Производството пред ОС Враца се е развило по реда на глава ХХVІІ от НПК - с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

В хода на съдебното производство, пострадалата Г.С.Д. лично и като законен представител на малолетния М. М. Я. заявява становище, че не желае да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец в процеса воден срещу подс. Ц.Ц.. Същата е предявила правата си по гражданскоправен път.

Подсъдимият Ц.И.Ц. се явява лично и със защитника си адв. С.Г. ***. Същият се признава за виновен, като изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 НПК- чл.371, т.2 НПК. Заявява, че признава всички факти и обстоятелства така, както са написани в обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира за определяне на наказание съобразено с правилата на чл. 58а НК, като последица от приложение на диференцираната процедура, съобразно нормата на чл. 373, ал. 2 НПК. При индивидуализация на наказанието моли съда да определи същото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които следва да бъдат съобразени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни по местоживеене, семейното му положение, обременения социален статус от гледна точка факта, че същият и жената, с която съжителства трайно, са безработни и отглеждат четирите им деца, а неговата майка, която живее сама, страда от съответно психическо заболяване.

В пледоарията си, участващия в производството прокурор заявява още, че към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде отчетено, че подсъдимия демонстрира и критично отношение към деянието, с оглед процесуалното му поведение, а като отегчаващи такива, иска да бъдат ценени високата степен на обществена опасност на деянието, броя на допуснатите нарушения от същия.

Защитникът на подсъдимия Ц.- адв.С.Г. изразява становище, че подзащитният й има критично отношение към случилото се не само в съдебното производство, а още от ДП, като още в досъдебната фаза се е признал за виновен и е изразил съжалението си за станалото. При определяне размера на наложеното наказание моли съда да приложите разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно в размер под 3 години "лишаване от свобода", тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което дори и най-лекото предвидено наказание по тази разпоредба - 3 години лишаване от свобода, би се явило несъразмерно тежко. Такива многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото му съдебно минало, семейното му положение - същият живее съпружески с жена, от която има 2 деца, а от друго съвместно съжителство има още 2, но всички тези четири деца се отглеждат в семейството с втората му съпруга. Защитникът на подс. Ц. изтъква още, че последния има положителни характеристични данни, ползва се с добро име по местоживеене, не е криминално проявен. Регистриран е в бюрото по труда както той, така и съпругата му като търсещ работа. Навежда доводи, че отношенията между подзащитния й и пострадалия са били изключително добри, те са били семейни приятели, помагали са си често, същият ден са употребили алкохол на различни места. Пострадалият е знаел, че подсъдимия не е притежавал свидетелство за правоуправление, знаел е, че е употребил алкохол и въпреки това се е качил с него в автомобила, като той на няколко пъти през деня самия е управлявал този автомобил след употреба на алкохол. Не без значение, според адв. Г. е и обстоятелството, че в кръвта на пострадалия е установена алкохолна концентрация 2,55 промила, а тази на подсъдимия - 2,13 промила с дрегер и съответно чрез химическо изследване- 1,91 на хиляда. Адв. Г. излага доводи, че подс. Ц. не е личност с висока степен на обществена опасност, макар и деянието, което е извършил, да е с висока степен на обществена опасност, следва да бъде отчетено и поведението на пострадалия, който доброволно се е качил в автомобила, след като е знаел за неправоспособността и употребата на алкохол от страна на подсъдимия. По отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление, защитника излага доводи, че този вид наказание не може да бъде наложено на подс. Ц., тъй като същия никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, поради което същото неможе да му бъде наложено.

В предоставеното му право на лична защита и последна дума подс. Ц.Ц. заявява, че се признава за виновен, но искрено съжалява за случилото се, пострадалия е бил негов много добър приятел.

Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство и приобщените по надлежния ред от ДП доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид всички наведени от страните доводи, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Ц.И.Ц. *** и не притежава свидетелство за управление на МПС, неправоспособен водач е по смисъла на чл. 150 Закона за движение по пътищата.

Пострадалият М. Я. е роден в Ислямска Република Иран, притежавал е немско гражданство, но същия продължително време е пребивавал в Република България, като е имал удостоверение за постоянно пребиваване в страната като гражданин на Европейския съюз. По време на престоя в страната е развивал бизнес, имал е регистрирана фирма и е притежавал недвижими имоти в с. **** и в гр. ****. От 2008 год. пострадалия Я. живеел на съпружески начала със св. Г.С.Д. ***, в същото село, която имала дете от друг мъж, като от съвместното им съжителство е родено детето М. М. Я., с дата на раждане *** год.

Подс. Ц.Ц. и пострадалия М. Я. се познавали, поддържали по между си много добри приятелски отношения, семействата на двамата често си гостували.

На 14.11.2013 год., в късния след обяд, в с. ****, пострадалия М. Я. заедно със св. Г.Д. и двете деца отишли до къщата на подс. Ц., заедно с лек автомобил "Форд Транзит" с ДКН ВР **** ВВ, собственост на последния. В дома на подс. Ц. била и св. Т.М.Л. ***, която живеела на семейни начала с подсъдимия. През времето, когато гостите били в дома на подс. Ц., той и пострадалия Я. употребили алкохол- вино. Малко по- късно всички се придвижили до къщата на пострадалия и на св. Д., като МПС-то било управлявано от пострадалия Я., след което отново двамата употребили вино. Към 20.00 ч. подс. Ц. и семейството му си тръгнали за дома си, но тъй като времето се влошило, пострадалия решил да ги закара до дома им. Там оставили св. Л. и малкото й дете, а пострадалия, подсъдимия и св.М.Ц.И., син на подсъдимия, се качили на лекия автомобил, като поели към дома на св. С.Т. ***, майка на подсъдимия. В къщата двамата- пострадалия и подсъдимия отново продължили да пият вино.

След 21.00 ч. тримата си тръгнали от дома на майката на подс.Ц. ***, като първоначално МПС-то било управлявано от пострадалия Я.. На изхода на с. ****, спрели колата, при което подс. Ц. поел управлението на автомобила, а на мястото до него седнал пострадалия Я., като зад водача седнал сина на подсъдимия - св. М.И..

Около 21.30 ч., управлявайки МПС по път II-15, /с. ****, област Враца за с. Борован, област Враца/ по  прав хоризонтален участък с ширина на двупосочното пътно платно от 7,50 метра, съответно ширина на всяка лента от 3.75 метра, при сухо време и нормална видимост, и движейки се със скорост 110 км/ч, в един момент, поради заспиване на подс. Ц., лекия автомобил напуснал пътното платно вдясно по посока на движението, като десните колела навлезли в десния банкет, при което крайпътните храсти започнали да удрят автомобила. В резултат на това, МПС-то отново се е върнало на пътното платно, но поради високата скорост и рязкото завиване на ляво, автомобила загубил своята напречна устойчивост, при което преминал косо от дясната в лявата лента на платното, напуснал същото отляво и при 35+230 километър се блъснал челно в крайпътно дърво при скорост от около 74 км/ч. При удара автомобила се завъртял на около 400 градуса в посока на движението на часовниковата стрелка, след което се установил с предната си част, насочена към пътното платно. Непосредствено след инцидента св. М.И. слязъл от автомобила и позвънил на телефон 112, за да извика помощ. На местопроизшествието пристигнал екип на ФСМП - гр. Бяла Слатина с дежурен лекар д-р Е.Б.-Т., която констатирала смъртта на пострадалия М. Я., както и пристигнал полицейски екип - служители на РУ МВР - Бяла Слатина-св. Х. и св. В.. Последните изследвали подс. Ц. за алкохол с "Алкотест Дрегер" и отчели концентрация на алкохол 2,13 промила. Служителите на РУ МВР Бяла Слатина установили още, че подс. Ц. е и неправоспособен водач на МПС.

На мястото на местопроизшествието пристигнали  св. К.С.Д. ***, брат на св. Г.Д., а в последствие и неговите приятели св. М.А.М. и св. И. П. и двамата от с. ****, област Враца.

Същата вечер подс. Ц. дал и кръвна проба, като след извършеното химическо изследване е констатирана концентрация на алкохол в кръвта - 1,91 на хиляда.

За установяване на делото от фактическа страна в досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза на труп №91/2013 год., от чието заключение се установява, че пострадалия М. Я. е получил съчетана травма, изразяваща се в черепно мозъчна травма, открито счупване на костите на черепната кутия, тотален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, множество порезно-прободни рани и охлузвания в областта на лицето и главата; травматични очила; кръвонасядане на дясна лицева половина; перфоративно нараняване на лява очна ябълка. Гръдна травма - счупване на ребра двустранно по една линия; охлузвания и кръвонасядане на лява ръка; кръвонасядания и охлузвания на долен десен крайник; Белодробен и мозъчен оток; хипертрофия на миокарда; лекостепенна атеросклероза. Установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е 2,55 промила. Като причина за смъртта на М.Я. е посочена съчетаната травма довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта му е в причинна връзка с посочената съчетана травма и е настъпила бързо. По механизъм, уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и на остри такива и могат да бъдат получени по начин и време в условията на ПТП- травма в купето на лек автомобил. Всички увреждания са прижизнени.

Алкохолът в концентрация от 2,55 промила отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, която се характеризира с тежко потискане на функцията на централната нервна система, като се подчертава строгата индивидуална поносимост към действието на алкохола.

В досъдебното производство е назначена съдебно оценителна експертиза, според което заключение е установено, че пазарната стойност на лек автомобил "Форд Транзит" с ДКН ВР **** ВВ към момента на ПТП - 14.11.2013 год. възлиза на 4517 лева, пазарната стойност на щета по автомобила възлиза на 3388 лв., както и, че към момента на деянието размера на минималната работна заплата за страната е бил 310.00 лв.

Назначена е и тройна автотехническа експертиза, от чието заключение е установено, че от техническа гледна точка, мястото на удара на лекия автомобил "Форд Транзит" с ДКН ВР****ВВ и крайпътното дърво се намира на 136 метра от ориента по посока на огледа по дължината на платното за движение и на 3,3 метра в ляво от левия ръб по ширината на платното за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил преди да настъпи ПТП е била 110 км/ч, а в момента на удара е била около 74 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил при движението му със скорост от 110 км/ч, при конкретната пътно-транспортна обстановка е била около 103 метра. Дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение със скорост от 90 км/ч при конкретната пътно-транспортна обстановка е била около 79 метра. Водачът на лекия автомобил е имал възможност, от техническа гледна точка да предотврати станалото ПТП, ако се е движел със скорост от 90 км/ч. От техническа гледна точка вероятната причина за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил, който е управлявал автомобила след употребата на алкохол, без свидетелство за управление на МПС, като се е движел с превишена скорост от 110 км/ч извън населено място, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП.

Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.

Описаната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия Ц.Ц. признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя от всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а именно: показанията на св. Д.Я./брат на пострадалия М. Я. л.80; Л.93-94 ДП/, св. М.М./л. 81 ДП/, св.Г.Д. /л.83; Л. 97-103 ДП/, св. И. Петков /л.82-84 ДП/, св. Т.Л. /л.85 ДП/, св. С.Т. /л.87 ДП/, св. М.И. /л. 88-89 ДП/, св. К.Д. /л. 90 ДП/, св. Х.Х. /л.91 ДП/, св.  Р.Х. /л.92 ДП/, св. Л.В. /л.95 ДП/, св. Н.М. /л.106 ДП/, обясненията на подс. Ц.Ц./л.79 ДП/, от заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп /л.121-122 ДП/, заключението на съдебно оценителната експертиза /л. 156-160 ДП/, заключението на тройната автотехническа експертиза /л. 161-173 ДП/, заключението на химическата експертиза /л.118 ДП/, характеристичните данни за пострадалия; удостоверения и документи за постоянно пребиваване на територията на Република България /л. 126-138 ДП/, диск от Районен център 112 гр. Монтана, удостоверение за родствени връзки /л.111 ДП/, справка за съдимост на подс. Ц.Ц. /л. 214, л.216 ДП/, характеристични данни /л. 217-219 ДП/ и др.

Съдът анализира обясненията на подсъдимия, изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство, като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на същия, като ги възприема изцяло и ги кредитира.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на разпитаните в досъдебното производство свидетели Д.Я., св. М.М., св.Г.Д., св. И. П., св. Т.Л., св. С.Т., св. М.И., св. К.Д., св. Х.Х., св.  Р.Х., св. Л.В., св. Н.М., тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на правно релевантните факти.

Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската, тройната автотехническа експертиза, съдебно-химическа и съдебно-оценителна експертизи. Тази заключения са подробни, обосновани и не пораждат никакво  съмнение относно  тяхната правилност. Освен това, не са оспорени  от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма на причинените увреждания и причината за смъртта, причината за възникване на ПТП и механизма на неговото протичане. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. От особено важно значение по делото е заключението на тройната автотехническа експертиза, с оглед изясняване на съществените обстоятелства по делото, като причината за възникване на ПТП и механизма на неговото протичане.

 Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспорват от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът  направи  следните правни изводи:

Действайки по описания по-горе начин, подсъдимият Ц.И. Ц.в *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1, алт.1 и пр. 4, вр. б. „б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК,  като на 14.11.2013 год. около 21.30 ч. на път II-15, на км 35+230, посока от с. ****, област Враца за с. Борован, област Враца, при управление на МПС - л.а. "Форд Транзит" с ДКН ВР **** ВВ, собственост на М.Я. е нарушил правилата за движение на пътищата по чл. 5, ал.3, т.2, чл. 150, чл.21, ал.1 Закона за движение по пътищата и чл. 73, ал.1 от ППЗДвП, като без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1.91 на хиляда и с превишена скорост от 110 км/ч, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я., роден на *** год. в Иран, немски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, гражданин на Европейския съюз, б.ж. на с. ****, област Враца.

От обективна страна е несъмнено, че подсъдимия, при управлението на процесният л.а. е нарушил правилата за движение визирани в посочените разпоредби на ЗДвП:

- чл. 5, ал.3- на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

- чл.150- всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач;

- чл. 21, ал.1- при избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта км/час: ППС от категория "В" в извън населено място разрешената скорост е 90 км/ч

- чл. 73, ал.1 ППЗДвП- при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта на движение на автомобила, а именно в случая за извън населено място разрешената скорост е 90 км/ч.

Обект на процесното престъпление са обществените отношения, свързани с транспорта. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби за безопасно движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.

За да се ангажира наказателната отговорност на подс.Ц. по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение, следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат - смърт, че между поведението му и резултата е налице причинно - следствена връзка, че деянието е извършено в "пияно състояние".

    Между страните по делото не се спори, че е налице вредоносен резултат - настъпила е смъртта на пострадалия Я., факт, който се установява от изготвената по делото съдебно медицинска експертиза. Няма спор и по отношение на основната причина за настъпилата смърт, която се установява по несъмнен начин от изготвената в хода на разследването съдебно- медицинска експертиза на трупа на пострадалия - тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, довело до увреждане на множество вътрешни органи несъвместими с живота в следствие на настъпилото ПТП.

    Въз основа на направеното от подсъдимия Ц.Ц. признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събрания в хода на разследването безспорен доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин е доказано и, че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия, който извод не се оспорва от него и от защитника му.

    Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установяване, че подс.Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила след употребата на алкохол при извършване на ПТП и че същото е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Това се установя от проверката с дрегер на подс. от която е установено, че наличието на алкохол към момента на изследването възлиза на 2,13 промила, а по назначена съдебно-химическа експертиза, при научно обоснована методика, се е стигнало до извода за концентрация на алкохол от порядъка на 1,91 промила към момента на пътнотранспортното произшествие.    

Така въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че подс. Ц.Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В тази норма се вменява задължение на водача на МПС извън пределите на населеното място да поддържа скорост на движение на автомобила до 90 км./ч. , а същия се е движел със скорост 110 км/ч.  

Съдът намери и че е налице причинно - следствена връзка между визираното нарушение на правилата за движение, допуснато от подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички събрани в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства. Управлявайки автомобила със скорост, надвишаваща разрешената от закона, и в пияно състояние, без свидетелство за управление на МПС Ц. сам се е поставил в невъзможност да овладее превозното средство и по този начин е причинил ПТП с тежки последици. От изготвената СМЕ е безспорно установено, че смъртта на пострадалия Я. е в пряка причинна връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. 

Ето защо съдът преценява като причини и условия за извършване на престъплението шофирането при употребата на алкохол и без наличие на свидетелство за управление на МПС, като по този начин не са съобразени основните правила за движение по пътищата.

За престъплението по чл. 343, ал.3, пр.1 и пр.4, б."б" /редакция на НК ДВ бр. 60/2012 год./, пр.1 във вр.с чл. 342, ал.1 от НК, се предвижда наказание - от 3 до 10 години лишаване от свобода. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността на подс.Ц. и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде отчетено чистото му съдебно минало, семейното му положение - същият живее съпружески с жена, от която има 2 деца, а от друго съвместно съжителство има още 2, но всички тези четири деца се отглеждат в семейството с втората му съпруга. Подс. Ц. има положителни характеристични данни, ползва се с добро име по местоживеене, не е криминално проявен, регистриран е в бюрото по труда както той, така и съпругата му като търсещ работа. Майка му е с влошено психично здраве и той полага грижи за нея. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат високата степен на обществена опасност на деянието, броя на допуснатите нарушения от същия.

Съдът определи наказанието малко над  минималния по закон размер от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК редуцира до размер на 3 години лишаване от свобода.

Налице са всички законови предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК за прилагане на института на условното осъждане. На подсъдимия Ц. се налага наказание лишаване от свобода  до 3 години. Същият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и за неговото поправяне и постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпява ефективно наказанието. Съдът счете, че са налице условията за прилагане на чл. 66, ал.1, вр. с ал.2 от НК, като следва да отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен  срок от 5 години.

Съдът счете, че са налице условията за прилагане на чл. 66, ал.1, вр. с ал.2 от НК, като следва да отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години.

От своя страна следва да се отчете обстоятелството, че пострадалия М.Я. също е допринесъл за настъпване на вредоностния резултат. Безспорно установено по делото е, че пострадалия, който е седял на предната седалка до шофьора на лекия автомобил. Качил се е в него, знаейки /видно от показанията на подс. Ц., свидетелските показания на св.Г.Д., св. Т.Л., св. С.Т./, че Ц. е употребил алкохол и като пътник е седнал до лице, което също е употребило алкохол и е неправоспособен водач.

Съобразно разпоредбата на чл. 343г НК, за извършеното престъпление, законът предвижда кумулативно да бъде наложено и наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК -да се управлява МПС. Но в случая подс. Ц. е неправоспособен водач и никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, поради което това наказание не следва да му бъде наложено.

С така определеното индивидуализирано наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимият Ц.Ц. направените по делото разноски в размер на 563,85 лв. на ДП.

 

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          

 

08.04.2016год.                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: