РЕШЕНИЕ
№ 1065
гр. Варна, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110202967 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на „Транспрес“ ООД против
Електронен фиш №********** издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който на
„Транспрес“ ООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лева за нарушение на 102,
ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен ел. фиш. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява, изпраща становище.
Въззиваемата страна не се представлява, изпраща становище
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения ел. фиш според
административнонаказващия орган-
На 05.01.2022г. в 18.50ч. за движение по път А-2 км 418+126, с посока
намаляващ км. включен в обхвата на платената пътна мрежа за ППС товарен
автомобил с рег.№СВ6903РМ изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като ППС няма ТОЛ
1
декларация за преминаването и валидна маршрутна карта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ел. фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие следното:
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП "електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – ал. 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. Съдът намира, че от статичните
изображения се установяват регистрационния номер на заснетото ППС,
датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, както и разположението на техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и база
изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата такса
за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по
чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5
тона ), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
2
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък.
От своя страна разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като
нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Изречение второ на чл. 102, ал. 2 ЗДвП
предвижда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл.
10, ал. 1 ЗП се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез
електронна система за събиране на пътни такси. Неизпълнението на
задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят
дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която
генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал. Докладът и снимките представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
3
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството
жалбоподател е вписан в свидетелството за регистрация собственик на ППС,
за чиято категория е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Дружеството - въззивник е избрало да заплаща пътни такси, като
декларира данни за движението на пътното превозно средство чрез бордово
устройство, като за целта е сключило и договор за електронно събиране на
пътни такси с "Интелигентни трафик системи" АД. При този вид таксуване
бордовото устройство изпраща данни на база GPS- координати от движението
на товарния автомобил. От приобщения като писмено доказателство доклад
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол - сегмента от
път през който на процесната дата преминало процесното ППС, е била
изчислена и частично заплатена, тъй като платената категория е била по-
малка от измерената.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, установени и заснети от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 ЗДвП.
Въпреки горното обаче, настоящият съдебен състав счита, че са
налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ. Съображенията за този извод
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на
4
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство".
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на
чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП в сила от от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила
от 13.02.2024 г. с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите
на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или
ползвателя да се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от
14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок да не се
образува административнонаказателно производство. А съобрано чл. 189е, ал.
6а (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при
извършена корекция съгласно чл. 10, ал. 3б, както и в случаите по чл. 10б ал. 7
и 9 от ЗП.
Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по
обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б ал. 7 – 9 ЗП, да не са
били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се
отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административно наказателната отговорност на въззивника с реда, предвиден
в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Вече беше посочено, че от писмените доказателства се установява, че
дружеството – жалбоподател е имал сключен договор с "Интелигенти трафик
5
системи" АД, по силата на който ИТС е имало задължението да предоставя на
въззивника срещу заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние и на база време (електронни винетки) и процесното
МПС е разполагало с бордово устройство, поради което доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е
следвало да уведоми жалбоподателя като собственик на ППС относно
отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство и
доброволно заплащане на дължимата тол такса за процесния сегмент. Едва
след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата
такса доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е,
че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната.
Следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна,
наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга
страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената
санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б. б ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ ползвателите на превозни средства
такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
6
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че
са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе
разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на
съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по
обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер към
минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
възнаграждания, а именно 550 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
7
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН
Варненският районен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** издаден от А"ПИ" в МРРБ,
с който на „Транспрес“ ООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лева за нарушение на 102,
ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА А"ПИ" - МРРБ да заплати на „Транспрес“ ООД разноски в
размер на 550 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8