Решение по дело №160/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262211/8.7.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 160 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 1315/ 08.01.2020 год. от С.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу „С. - Т.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 920.00 лева, формирана както следва: 620.00 лева, представляваща част от цена, заплатена в изпълнение на сключен между страните договор от 12.09.2019 г. за туристическо пътуване, който в последствие е развален поради неизпълнение на ответника и 300.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнението на ответника за поетите по силата на договор от 12.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

 

         В исковата молбата се излага, че между ищцата, още две физически лица и ответното дружество, е сключен договор № */ * г., по силата на който от страна на последния е поето задължение да организира туристическо пътуване по конкретно зададен маршрут. Уговорено отпътуване от летище С. на 24.10.2019 г. в 06:10 ч. и пристигане на летище С. в 12:35 ч. на 28.10.2019 г., а пътуването да се осъществи в авиокомпания „* *“. Договорените дестинации са П., Р. и Б., при обща цена от 1860.00 лева, или по 620.00 лева на човек. В изпълнение на поетите договорни задължения, на 13.09.2019 г. ищцата заплаща на ответника сумата от 200 лева, а на 27.09.2019 г. друго лице, страна по същия договор, заплаща сумата от 1275.00 лв., в които е включена и сумата за доплащане от М. от 420.00 лева. В разрез с описаните уговорки, от ответника е резервиран на самолетен билет на ищцата, но в друга авиокомпания, с различни часове на отпътуване и връщане, като обуславя пречка за посещение на всички предварително зададени обекти. След проведени разговори и размяна на кореспонденция, ответника неоснователно отказва да изпълни поетите задължения. С оглед неизпълнението, договорът е развален от ищцата.

         Твърди се още, че неизпълнението е обусловило и причиняване на неимуществени вреди при ищцата, изразяващи се неудобства, болки и страдания, дискомфорт, притеснение и стрес.

 

         Ответникът – „Сейф - турс“ ЕООД, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира съображения за неоснователност на предявените искове. Възразява, че ищцата встъпва в съглашението по – късно, на 12.09.2019 г., като предварително е запозната с условията по същото. Оспорва изправността на ищцата, като сочи че до определената падежна дата за заплащане на цената – 24.09.2019 г. е заплатила 200.00 лв. от общо дължимите 620.00 лв. Поради неизпълнението, за ищцата е възникнало задължение и за заплащане на неустойка. Сочи, че възможността за едностранно прекратяване на договора от ответника е изрично предвидена, при поведение на пътуващия, причиняващо опасност, стрес, вреди на други клиенти, служители или партньори. В случая, от г- жа М. са отправяни закани, обиди, а поведението и е било агресивно, което е създало опасност и стрес за служители или партньори. Оспорва и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В условия на евентуалност – релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Отправя искане на отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявени са кумулативно съединени искове, с правно основание чл. с чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изречение второ ЗЗД.

 

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за туристически услуги; изправността си по същия, вкл. и факта на заплащане на цената в уговорения срок; едностранна промяна на условията от ответника; отказ за изпълнение на договора при първоначалните параметри; в факта на настъпване на твърдените неимуществени; причинно – следствената връзка между поведението на ответника (промяна на условията, отказ за изпълнение при първоначално уговорените такива) и настъпване на вредите; достигнало до ответника изявление за разваляне, без срок за изпълнение.

В тежест на е да установи: 1. изправността си по договора; 2. сочената причина за разваляне, а именно- поведението на ищцата; 3. основание за задържане на търсената сума; възникване предпоставките за заплащане на неустойка по договора от ищцата.

 

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД:

На първо място, облигационната обвързаност между страните се установява от приобщения на л. 14 – 20 от делото е договор от 12.09.2019 г. за организирано туристическо пътуване, сключен между „С. Т.“ като организатор от една страна, и пътуващите Н. С., Н. К. и С.М.. Видно от съдържанието на договора, между страните е постигнато съгласие за конкретни параметри - отпътуване от Летище „С.“ на 26.10.2019 г., в 06:10 часа и за пристигане отново на Летище „С.“ на 28.10.2019 г., в 12:35 часа, като авиопревозвач и при двата полета е АК * *. Уговорено е възнаграждение в общ размер от 1860 лв., платими както следва: 385 лева - в срок до 20.08.2019 г. и 1475.00 лева – в срок до 24.09.2019 г.

Липсва спор между страните, че в изпълнение на поетите договорни задължения, сумата от 200.00 лева е заплатена от ищцата към ответника на 13.09.2019 год. Видно от приобщената л. 70 разписка сумата от 420 лева е предадена от ищцата на лицето Н. К., а от представеното л. 69 платежно нареждане, се установява извършено от друго лице, също страна по договора, плащане към туроператора, на сумата от 1275.00 лв.

Фактът на заплащане на пълния размер на цената се потвърждава и от статуса на резервацията, воден от туроператора. Видно от представеното извлечение (л. 41), по договора са извършени общо три плащания, както следва: за 385 лева от 20.08.2019 г., за 200 лева от 12.09.2019 г. и за 1275 лева от 30.09.2019 г. Към момента на отпечатване на извлечението, статуса на резервацията е „платена“, т. е. и трите престации са приети без възражение.

С оглед изложеното, се налага извод за изправност на ищцата по правоотношението.

 

В предвид въведените от ответника възражения за забава, следва да бъде отбелязано следното:

С нормата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД отговорността на длъжника е отречена, в хипотезата на обективна невъзможност за изпълнение, която не може да му се вмени във вина. Вината в облигационните правоотношения, е съизмерима с конкретните параметри на дължимата за случая грижа, тоест обема действия на длъжника, които той е следвало и е могъл да предприеме. В ситуация, която прави невъзможно изпълнението, въпреки че е била положена нужната грижа от длъжника, то невъзможността не следва да му се вмени във вина и той няма да носи отговорност.

В случая, няма спор между страните относно датата на сключване на съглашението, по което ищцата е страна, а именно – 12.09.2019 г., като обективно невъзможно е за което и да е лице да престира на вече отминала дата – 24.08.2019 г. Отделно от горното, съпоставяйки двата договора, налага извода, че определената падежна дата 24.08.2019 г., касае първоначалното съглашение. В тази връзка ответникът не оспорва изправността на другите двама пътуващи, в т. ч. и че сумата от 385.00 лева е заплатена от тях, под формата на ваучери.

От установеното в чл. 63, ал. 1 ЗЗД

 правило, че всяка от страните по договора следва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, произтича извода, че длъжникът трябва да изпълни своето задължение в срок, който, с оглед вида на престацията и конкретните обстоятелства на случая, се явява разумен от гледна точка интересите и на двете страни по сделката. В настоящата хипотеза, първото плащане е осъществено от ищцата в деня, следващ датата на съглашението, т. е. в разумен срок.

От друга страна, в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможността на кредитора да развали договора без предоставяне на на срок за изпълнение. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, приложимо както при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, така и при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). Когато се касае за безполезност на изпълнението, същото трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. В тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника (така и Решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/ 2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 51 от 10.09.2010 г. по т. д. № 32/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/ 2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/ 2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 100 от 03.07.2012 г. по т. д. № 307/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, при наличие на предпоставките по чл. 87 ЗЗД

В случая, не е налице спор между страните относно обстоятелството, че няколко дни преди отпътуването на ищцата е изпратена бордна карта, за полет, различен от уговорения, с други часове на отпътуване и пристигане. Последното се потвърждава от приобщената на л. 21, 72 и 73 бордни карти, както и от показанията на свидетелите С. и М., кредитирани като обективни и отразяващи преки и непосредствени впечатления. От същите се установява извършена от туроператора промяна в часа на отпътуване и пристигане само при ищцата (не и при другите двама пътуващи), за която г- жа М. е узнала едва при получаване на бордната си карта, т. е. на 22.10.2019 г. При това положение, до колкото е налице съществено отклонение от условията на договора, следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.

Същевременно, тезата на ответника за възникване на условия на анулиране на договора, респ. и за заплащане на неустойка, не следва да бъде споделена. На първо място, т. нар. „хулигански разговор“ е проведен не от ищцата, а от нейния съпруг. До колкото се касае за чужди действия, не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на г- жа М.. От друга страна, текстът на общите условия, на който ответникът се позовава е относим към поведението на пътуващите по време на провеждане на организираните екскурзии.

Гореизложеното обуславя извод за наличие на предпоставките за разваляне на договора без срок за изпълнение, като заплатената от ищцата сума, в общ размер на 620.00 лева, подлежи на връщане, поради отпадане на основанието, по аргумент от чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

 

По отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди:

         Предвид развалянето на процесния договор поради неизпълнение, то за ищцата е възникнало правото на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като на обезвреда подлежат както имуществените, така и моралните вреди (в този смисъл са и разясненията по ТР № 4/ 2014 год. ОСГТК).

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от лицето стрес и гняв, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на негативните емоционални изживявания, условията, обусловили настъпването им, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.

         В конкретната хипотеза, ангажираните гласни доказателства (показанията на свидетелите С. и М.) установяват по делото негативни последици при ищцата в резултат от промяната на полета, респ. от провала на пътуването – възмущение, гняв, безсилие, напрежение. Пътуването е било желано и очаквано, съпроведено с допълнителни усилия за организация в битов план, което допълнително засилва интензитета на негативните емоции.  

Ето защо, след съобразяване възрастта на пострадалата, периода да възстановяване, характера и интензитета на претърпения дискомфорт, се налага извода, че дължимия размер на обезщетението за причинените на ищцата, в резултат на неизпълнието на ответника, неимуществени вреди, е 300.00 лева.

         По изложените съображения се налага извод за основателност на исковете, поради което и същите следва да бъдат уважени.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 100 лв. - разноски в настоящото производство за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. Д. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА „С. - Т.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите, както следва: 620.00 (шестстотин и двадесет) лева, представляваща част от цена, заплатена в изпълнение на сключен между страните договор от 12.09.2019 г. за туристическо пътуване, който в последствие е развален поради неизпълнение на ответника, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД и 300.00 (триста) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнението на ответника за поетите по силата на договор от 12.09.2019 г., на чл. 88, ал. 1, изречение второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

         ОСЪЖДА „С. - Т.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „С. - Т.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Т. Н. Д., ЕГН: **********, член на АК – гр. С., сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по гр. д. № 160 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: