№ 38651
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121973 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 30.08.2023 г. на ищеца Г. Н. за изменение в частта за
разноските на Решение от 05.08.2023 г. по гр.д. № 21973/2023 г. на СРС.
Твърди, че съдът дал указания за внасяне на държавна такса по разгледания иск
по чл. 26 ЗЗД, като третирал същия иск като неоценяем, без да отмени своето
разпореждане за внасяне на дължимата държавна такса от 80 лв., поради което иска
присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1200 лв. с ДДС. Сочи, че
„поради опущение или друга причина“ съдът пропуснал да се запознае с представени
доказателства за регистрация на съответно адвокатско дружесво по ЗДДС, както и че
съдът е можел да извърши тази справка, тъй като информацията за това обстоятелство
била достъпна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговори на молбата от ответника
******.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на изменение в частта за разноските, и редовна съгласно чл. 102
ГПК.
Неоснователен е доводът, че съдът продължава да третира разгледания иск по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД като неоценяем, след като с мотивите към постановеното Решение от
05.08.2023 г. по гр.д. № 21973/2023 г. на СРС изрично е посочено следното в частта за
разноските:
„Искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза от договор за
потребителски кредит, в който са уговорени задължения с определен размер, е оценяем
(Решение № 76 от 15.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 888/2015 г., I т. о. ; Определение №
449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т.о.).
Така дължимата държавна такса по предявения и разгледан иск е в размер на 50
лв., а за горницата над тази сума до внесената от ищеца сума от 80 лв. може да
бъде възстановена като недължимо платена по искане на ищеца с посочване на
конкретна банкова сметка в тази връзка.“
Вероятно поради опущение или друга причина ищецът е пропуснал да се
запознае с мотивите към решението, след като в молбата по чл. 248 ГПК продължава
да твърди, че съдът третирал иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД като неоценяем.
Относно доказателствата за регистрация по ЗДДС
Доброто водене на делата от адвоката е неразривно свързано с процесуална
1
активност, която ищцовият представител не е проявил в пълна степен, като не само не
се е запознал с мотивите към постановеното решение в частта относно извода за
оценяемост на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, но и с практиката на върховната инстанция
относно представянето на горепосочените доказателства за регистрация по ЗДДС на
съответен адвокат/адвокатско дружество, цитирана отново в мотивите към същото
решение.
Основен принцип в гражданския процес е, че всяка страна следва да ангажира
доказателства в подкрепа на своите твърдения, който именно принцип ограничава съда
при служебното изследване на факти и обстоятелства, които страната се домогва да
докаже. Поради това страната, която иска присъждане на адвокатско възнаграждение с
включено ДДС, следва да представи доказателства за регистрация по ЗЗДС на правния
субект към момента на сключване на съответната сделка, предоставил заплатени нему
правни услуги, до приключване на делото пред съответната съдебна инстанция, още
повече, че в случая се касае не за главна, а за акцесорна претенция за разноски.
Съдът не е длъжен да проверява всеки публичен регистър, освен когато закон
изрично предвижда това (напр. чл. 67, изр. 1 ТЗ вр. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която
налага при спор със страна юридическо лице служебна проверка от съда в Единния
портал за заявяване на електронни административни услуги, в частност в ТРРЮЛЦ
относно обстоятелствата, посочени в горната разпоредба), а формира извод относно
дължимите разноски въз основа на представените до приключване на производството в
съответната инстанция – справка регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС,
както и фактура с начислен ДДС. Предвид изложеното, следва изменение на
решението в частта за разноските с присъждане на ищеца на разноски от 530 лв., от
които 50 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 05.08.2023 г. по гр.д. № 21973/2023 г. на СРС В ЧАСТТА
за разноските, като вместо
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******, седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на Г. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ******,
сумата от 450 лв. – разноски по делото.“
ДА СЕ ЧЕТЕ следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******, седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на Г. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
******, сумата от 530 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2